— Ще почувствате лека студенина – казва лекарят и изстисква някакъв гел на корема ми. Започва да движи устройството наоколо, докато гледа екрана, а малката стая изведнъж се изпълва със слабите звуци на пукане и бръмчене. Лекарят мънка и издава странни звуци, докато натиска копчета със свободната си ръка и притиска сивото устройство здраво върху корема ми. Не боли. Нищо не боли, защото все още съм напълно вцепенена. И тогава престава да мърда ръката си и да натиска копчетата на огромната машина. Осмелявам се да хвърля поглед към него и виждам, че се взира напрегнато в екрана. Накрая ме поглежда.

— Всичко е наред, Ава.

— Моля? – прошепвам. Сърцето ми сякаш спира да бие и аз усещам, че ще се задуша от шока.

— Всичко е наред. Лекото кървене в началото на бременността може да е напълно нормално, но имайки предвид обстоятелствата, беше мъдро да бъдем предпазливи.

Усещам ръцете на Джеси да стискат моята и бавно да се стягат, докато не изсъсквам леко от болка. Отпуска незабавно и бавно вдига глава, докато очите му се впиват в моите. Гледам изпълнените с изумление големи зелени езера и мокрите му бузи. Поклащам леко глава, сякаш след целия ужас, който този ден донесе, това е частицата, за която сигурно съм мечтала. И двамата се взираме един в друг. Никой от нас не знае как да се справи с тази новина. Той отваря уста да говори, но нищо не излиза. Аз се опитвам също да кажа нещо, но не се чуват никакви думи.

Той става, сяда отново и после отново става, като пуска ръката ми.

— Ава е все още бременна? Тя е… тя е… има… ние сме…

Лекарят се смее леко.

— Да, Ава е все още бременна, господин Уорд. Седнете, ще ви покажа!

Джеси обръща смаяните си очи към мен за кратко, после ги отправя към монитора на машината.

— Ще стоя, ако не възразявате. Трябва да усещам краката си. – Навежда се леко над леглото с присвити очи. – Не виждам нищо.

Трудно е, но откъсвам поглед от замаяния си съпруг и поглеждам сама. Виждам единствено плетеница от влакънца в черно и бяло. Лекарят посочва на екрана.

— Ето, вижте! Два съвършени сърдечни пулса.

Мръщя се на себе си. Два пулса?

Джеси се присвива и почти се намръщва на лекаря.

— Моето бебе има две сърца?

Лекарят се разсмива и обръща развеселените си очи към нас.

— Не, господин Уорд. Всяко от вашите бебета има по едно сърце и двете бият съвсем добре.

Устата на Джеси остава отворена от изумление и той тръгва назад, докато краката му се удрят в един стол и той се срива, а задникът му шумно се сблъсква със седалката.

— Съжалявам, кажете пак! – мърмори.

Лекарят се подсмихва. Това му се струва смешно ли? На мен не. Аз съм минала целия път от едно бебе, през загубата на бебе и накрая до две бебета? Поне това мисля, че казва той. Облеченият в бяло мъж се обръща към Джеси.

— Господин Уорд. Нека кажа това с прости думи, ако ще помогне!

— Моля ви! – прошепва Джеси.

— Съпругата ви очаква близнаци.

— Мамка му! – Джеси преглъща. – Имах чувството, че ще кажете това. – Поглежда към мен, но ако очаква някакви думи, изражение или нещо друго, търси напразно. Аз съм все още вцепенена и истински шокирана. Близнаци?

— Около шеста седмица, бих казал.

Да, зашеметена съм, но знам адски добре, че това е невъзможно. Имах цикъл преди около пет седмици. Не може да съм на повече от четири седмици.

— Съжалявам, това не може да е вярно. Имах цикъл през това време, а преди това бях на хапчета. – Няма нужда да знае, че пропуснах няколко. Това сега е маловажно.

— Имали сте цикъл? – пита.

— Да!

— Това не е необичайно – подхвърля лекарят небрежно. – Нека направя някои измервания!

Не е ли? Поглеждам към Джеси предпазливо. Виждам единствено мускулестото му тяло, замръзнало на място. Изглежда така, сякаш е бил вкаменен. Дали все още е толкова въодушевен? Не знам, но по-добре да свиква. Всичко това е негово дело. Няма да поема никаква част от вината. Да, трябваше да внимавам повече. Да, трябваше да повярвам на инстинкта си и да се изправя срещу Джеси по-рано и по-категорично. Или може би не. Това е отмъщение в най-добрата му форма. Той не се е пазарил за това и ако не бях толкова шокирана, мисля, че щях да изпитвам

самодоволство. Мисля, че щях да се изсмея в зашеметеното му красиво лице и да му кажа, че сам си го е изпросил. Така е, така че по-добре да се измъкне от малкото си вцепенение и да се изправи пред последиците. Да, той ще бъде баща. Аз ще се погрижа. Моят предизвикателен, невротичен бивш плейбой ще трябва да се справи с голямо предизвикателство и то се нарича обезумяла от хормони съпруга и две ревящи бебета. Усмихвам се на себе си, докато се отпускам на възглавницата и се отнасям в света на фантазията, пълен с хаос, в който Джеси си скубе косата, а аз го гледам и се усмихвам, докато двете ни дечица тичат около глезените му и се състезават за вниманието му. Фантазия, която съвсем скоро ще се превърне в реалност. Моят господар ще има силна конкуренция в областта на изискванията, защото за едно нещо се моля с цялото си сърце и то е тези две бебета да наследят всяка вбесяваща черта, която той има. Надявам се да приличат на баща си и се надявам да го предизвикват всеки ден до края на живота му. Поглеждам към неподвижното му тяло и се усмихвам леко. Надявам се също така да приличат на него, защото е красив и се пръска по шевовете от искрена и силна любов. Любов за мен и любов за бебетата ни.

Току-що съм се приземила меко на Седмото небе на Джеси.

* * *

След като ми каза да карам полека следващите един-два дни и ме провери за контузия на врата, лекарят разпечата една снимка и ни изпрати да си вървим. Измъкнахме се от болницата ръка за ръка, а Джеси нежно държеше за ъгълчето малката черно-бяла снимка от ултразвука. Аз го водих през целия път, защото той беше прекалено погълнат от снимката, за да гледа къде върви. Джон ни взе и ни остави пред „Луссо”. Смя се най-силно, откакто го познавам, когато му казах новината, която бяхме научили. Трябваше да му я съобщя аз, защото Джеси все още не можеше да говори. Дори не попита Джон дали е хванал DBS-а. Затова го питах аз. Загубил бил шибаното нещо.

Подминаваме Кейси, който изглежда малко изненадан, че не го гледат кръвнишки, и насочвам Джеси към асансьора. Почти измъкнах кода от него. Не ми го каза. Просто разсеяно натисна четирите цифри.

3-2-1-0.

Смешно ми е, но оставам сериозна външно.

Сега сме в кухнята. Джеси се е стоварил в стола и все още зяпа снимката, а аз отпивам от чаша вода и го чакам да се върне към действителността и към живота. Ще му дам половин час, после ще го полея със студена вода.

Отивам горе и звъня на Кейт. Слушам я как ахка шокирано първо на разказа ми за драматичната гонитба с коли, после на новината за близнаците. После и тя се смее. Взимам душ, суша косата си, намазвам се с крем и обличам тайландските рибарски панталони. Усмихвам се, щом осъзнавам, че те ще растат заедно с корема ми.

Когато слизам долу, той все още стои неподвижно до плота и се взира в снимката от ултразвука.

Сядам до него малко объркана и дръпвам лицето му към моето.

— Ще проговориш ли скоро?

Очите му обхождат цялото ми лице много дълго, но накрая се спират на моите.

— Не мога да дишам, Ава.

— Аз също съм шокирана – признавам, въпреки че явно не съм толкова шокирана, колкото е той.

Устната му бавно се пъхва между зъбите, които сякаш стискат свирепо, а зъбните колелца се задвижват в главата му. Това моментално ме изправя на нокти.

— Аз бях близнак – казва той тихо.

ДВАДЕСЕТА ГЛАВА

Свивам се назад в стола, пускам брадичката му и за милионен път само за ден не мога да изрека никакви думи. Нищо. Нямам абсолютно никакво вдъхновение. Сега съм по-шокирана, от който и да било друг момент през целия този дълъг ден.

Джеси се усмихва меко.

— Моето храбро момиче остана без думи.

Така е. На практика съм абсолютно смаяна. Ще си помислите, че съм свикнала този мъж да ме шокира, но не, той успява да ме свари неподготвена всеки път.

Джеси се протяга, погалва нежно бузата ми, плъзва ръка около врата ми и започва да прави нежни кръгове с палец.

— Ела с мен във ваната! – казва той тихо, става от стола и ме издърпва нагоре. – Имам нужда да бъда с теб.

Повдига ме и ме притиска към тялото си. Плъзвам ръце около раменете му, а краката ми намират любимото си място, докато той се качва по стълбите. Притискам устни към врата му и го целувам. Носи ми дълбоко утешение да го целувам, да вдишвам аромата му и да усещам ментовата му свежест и твърдото му тяло. Знам, че ще бъда посветена в голяма част от неговата история, но няма да го притискам за информация. Няма да я изстисквам от него, нито пък ще тропам с крак, ако реши да не я сподели с мен. Може да се възползва от скорошните новини като причина за шока, в който е изпаднал, и аз бих му повярвала, но той не го прави. Вместо това споделя част от миналото си, без да се налага да го заплашвам, за да получа информация. Той сподели, че е бил близнак, не че е близнак. А сега жена му е бременна с близнаци и това явно изважда на повърхността нещо дълбоко скрито в него.

Поставя ме върху плота на мивката в банята и се заема с обичайните си действия по нагласяването на температурата на водата, пълненето на ваната и разбъркването й до получаване на пяна. Взима кърпи и подрежда тоалетните принадлежности встрани от ваната. Връща се при мен, щом всичко е готово. Протяга се, надига потника ми и ме целува. Започваме бавно да сплитаме езиците си, докато ме съблича, като се оттегля от мен съвсем за малко, за да извади потника през главата ми, а след това се отново притиска устни в моите и продължаваме нашата бавна сладка целувка. Това е специална целувка. Наистина специална и аз отлагам събличането на неговата тениска, за да не се налага да отделя устни от моите. Тази целувка не води към гореща любовна сцена. Тя изниква от болката, която той изпитва от това, че сподели нещо болезнено и аз знам, че това, което се случва в този момент, в който той буквално излива любовта си в мен, е неговият начин да намери сила. Това е неговият начин да се убеди, че съм истинска, преди да разтовари от плещите си отминала болка.