— Исусе! – Поклаща глава съвсем кротко и по челото му се появява блясък на пот, когато хваща задната част на бедрата ми и ги вдига към тесните си хълбоци, после се отдръпва и нахлува напред с нисък, гърлен стон. Отпуска глава и залепва уста върху шията ми. Отпускам глава настрани и затварям очи, докато той лениво ближе врата ми и завършва с нежна целувка под ухото ми. – Аз определям ритъма – прошепва, – а ти ме следваш.

Думите му ме карат да преглътна трудно и да извърна глава към него. Улавям устните му и го боготворя, докато той буквално ме изпраща в блаженство с последователните, спокойни и контролирани движения на таза си.

Вътре, вън. Вътре, вън. Вътре, вън.

Когато телата ни са слети, не съществува нищо и никой друг. Обградени сме от успокояващата музика, и двамата сме спокойни, но и двамата сме лепкави, плъзгаме се един срещу друг и напълно сме изгубили ума си от удоволствие.

Той се отдръпва и нахлува отново. Изпълва ме докрай, и то не само с всеки съвършен удар. Сърцето ми също е пълно. Пълно е със свирепа, могъща и неумираща любов.

Нахлува напред, но този път чувам ясно рязкото му вдишване.

— Ще свършиш. – Думите ми излизат с тиха въздишка.

— Още не! – Стиска очи и бръчката му заема цялата ширина на челото му, но той продължава да поддържа стабилен ритъм. Владее се забележително, но аз бързо достигам до кулминация, която се опитвам да овладея. Само един поглед към лицето му и усещам напрежение по цялото ми тяло и вече се тревожа, че ще свърша преди Джеси.

Задъхвам се и притискам устните му. Този път аз го дразня, а той ме приема нетърпеливо. Езикът му се стрелка в устата ми и повтаря моите кръгове. Впива пръстите си в задната част на бедрата ми и ме повдига малко по-високо, за да има повече стабилност. Тласка члена си в мен здраво и извиква. Откъсвам се от устните му и се сгушвам в извивката на врата му с потиснат вик, разтърсвана от трескави спазми. Джеси завърта твърдо, оттегля се бавно и отново се тласка напред, напълно овладян.

— По дяволите! – мърмори тихо, отдръпва се назад и нахлува точно и изкусно един последен път.

— Джеси! – Захапвам рамото му силно, докато цялото ми тяло пулсира от помитащия оргазъм. Той извиква и стиска бедрата ми, докато свършва. Усещането за изгарящата му същност ме изпълва, стопля ме и ме прави завършена. Главата ми е замаяна и отпусната, но странно, чувствам се по-силна от всякога.

Лицето му е заровено във врата ми, а моето в неговия. Въпреки сравнителното спокойствие по време на любенето краят не беше спокойно преминаване в оргазъм, но и не беше обезумяла експлозия. Току-що сме открили средата – съчетание от искрения нежен Джеси и от властния секс господар, когото обичам.

— Това беше съвършено – прошепвам в ухото му. Имам нужда да го докосвам, но не е нужно да го казвам. Той вече ме държи с една ръка, а с другата се пресяга, за да ме освободи. Въпреки леката болка и липсата на жизненост в крайниците ми все още намирам сили да се пресегна към силните рамене на Джеси. Обгръщам го напълно. Стягам бедрата си около него и се сгушвам с лице върху рамото му, докато ме отнася до леглото и ме полага върху него, като остава отгоре ми. Усещането за хладния сатен по горещия ми лепкав гръб е добре дошло. Забелязвам, че Джеси не отпуска цялата си тежест върху мен, вместо това леко се надига над корема ми.

— Харесва ли ти стаята ни? – пита, заровил лице в косата ми.

Усмихвам се.

— Ще поставим ли и люлка тук, вътре? За случаите, в които водим и бебето в

имението? – Въпросът ми е достатъчен, за да посее семето, и ако съдя по застиването на отпуснатото му тяло, то бързо ще покълне.

Джеси бавно се надига и се обръща настрана, положил глава на дланта си. С върха на пръста си започва да прави кръгове около пъпа ми, докато самият той ме изучава.

— Сарказмът не ти отива.

Правя най-невинната си физиономия. Знам, че няма да има голямо значение. Джеси е схванал малката ми игра.

— Само питам.

Бавно повдига вежди и сериозно гледа надолу по тялото ми, докато прави бавни кръгове с пръста по корема ми.

— Вече имаш коремче.

Свивам се на матрака с обидено сумтене.

— Не бъди глупав! Едва съм заченала.

— Не съм глупав. – Разперва ръка върху корема ми и го погалва леко. – Много малко, но е тук. – Навежда се и целува корема ми, после отново подпира глава на сгънатата си ръка. – Познавам това тяло и знам, че се променя.

Намръщвам се и поглеждам надолу, но той ми изглежда съвсем плосък. Привиждат му се разни неща.

— Както кажеш, Джеси. – Няма да споря след този идеален миг, въпреки че ми се иска да го тупна, задето намеква, че съм качила килограми.

Навежда се отново и приближава уста до корема ми.

— Виждаш ли, фъстък? Майка ти се учи кой командва.

— Не фъстък! – Вдигам глава и му се мръщя свирепо. Джеси ми се усмихва. – Измисли друго име! Няма да наричаш детето ни като нещо отвратително, по което си вманиачен и което поглъщаш ежедневно.

— Вманиачен съм по теб. И също така те поглъщам ежедневно. Но не мога да наричам бебето ни непокорна малка изкусителка.

— Да, това би било грешно. Но можеш да го наричаш бебе. – Този път аз се усмихвам.

Джеси скача, възсяда хълбоците ми и приковава китките ми, но без да се отпуска върху корема ми.

— Нека наричам бебето ни фъстък!

— Никога!

— Вразумително чукане?

— Да, моля! – отговарям с прекалено много надежда и усмивката ми се разширява.

Той се засмива и ме целува непорочно.

— Бременността те прави чудовище. Ела! Съпругата ми и фъстъкът сигурно са гладни.

— Твоята съпруга и бебето са много гладни.

Зелените му очи проблясват. Джеси ме вдига от леглото и ме облича, после надява боксерките, панталоните и ризата си. Заставам пред него и махам ръцете му от яката. Започвам да го закопчавам, докато той ме наблюдава тихо. Пресягам се през гърба му, за да натъпча ризата в панталона, и отпускам буза върху гърдите му, докато отделям време да го приведа в приличен вид.

— Колан? – питам и се отдръпвам. Джеси се навежда и го вдига от пода, после ми го подава с развеселена усмивка. Също му се усмихвам, взимам колана и започвам да го провирам през гайките на панталона, после го закопчавам. – Готов си.

— Не, не съм. – Кимва към обувките си. – Ако ще вършиш някаква работа, върши я както трябва!

Пренебрегвам наглостта му и го бутвам да седне в края на леглото. Коленича пред него, подпирам задник на токчетата си и започвам да му обувам чорапите.

— Така добре ли е, господарю? – дръпвам няколко тъмноруси косъма в долната част на крака му.

Той подскача.

— Мамка му! – Протяга ръка надолу и разтрива пищяла си. – Нямаше нужда от това.

— Не бъди безочлив! – отвръщам сухо. Обувам му обувките и после се изправям.

Джеси става, грабва сакото си и натъпква вратовръзката в джоба, като през цялото време ми се мръщи.

— Наистина си чудовище.

Усмихвам се сладко, което кара бръчката му да се изглади и устните му да трепнат.

— Готов ли си? – питам.

Той поклаща глава, поема ръката ми и ме повежда извън стаята и надолу към бара. Поставена съм на обичайния ми стол и Марио пристига при нас след миг.

— Госпожо Уорд! – Веселият му акцент измъква обичайния отговор от мен.

Усмихвам се.

— Марио, наричай ме Ава! – гълча го леко. – Как си?

— Ах! – Мята кърпата на рамото си и се навежда напред. – Много съм добре. Какво ще искате?

— Две води! – намесва се бързо Джеси. – Само две води, моля те, Марио!

Хвърлям критичен поглед към съпруга си, който се е настанил на стола до мен.

— Може да искам малко вино с вечерята.

Изобщо не е смутен от укорителния ми поглед. Всъщност дори не поглежда към мен.

— Може да искаш, но няма да пиеш изобщо. Две води, Марио! – този път не моли главния барман, а нарежда и ако съдя по предпазливия поглед на Марио, който подскача между мен и Джеси, той повече няма да ми дава възможност да избирам. Изчезва към редицата хладилници, подредени в задната част на бара, а аз гледам кръвнишки Джеси, но той все още отказва да ме погледне. Вместо това прави знак на Пит да дойде.

— Две пържоли, Пит! Едната средно, другата добре опечена. Но никаква кръв.

Объркването по лицето на Пит е очевидно, а учуденото ми изражение също трябва да е явно.

— Ъ… Да, господин Уорд. Салата и пресни картофи? – пита Пит. Усещам озадачения му поглед върху шокираното ми лице, но съм твърде заета да гледам втренчено моя невъзможен съпруг, за да го укоря с поглед.

— Да, само се погрижи едната пържола да е добре опечена! – Джеси приема бутилираната вода от Марио и започва да налива моята в чаша. – Има ли яйца в дресинга за салатата?

Направо се давя в кашлица, не че има някакво значение. Джеси просто гледа Пит с очакващо вдигнати вежди. Горкият Пит няма представа какво става.

— Не съм сигурен. Да проверя ли?

— Да. Ако има, остави салатата с добре препечената пържола без дресинг!

— Добре, господин Уорд.

Марио се отдръпва, както и Пит, и оставаме сами на бара – аз в зашеметено мълчание, а Джеси се прави на зает с наливането на водата, за да не погледне смаяната си съпруга. Знае, че го зяпам тъпо, адски добре го знае.

Обръщам се отново към бара, спокойна и невъзмутима, но тихо кипя. Той просто не може да се спре.

— Ако не отидеш в кухнята, не промениш поръчката ми и не ми донесеш чаша вино, ще съм с една стъпка по-близо да се преместя при моите родители до края на тази бременност. – Знам, че вече ме гледа. Усещам как шокираните му зелени очи пробиват дупки в профила ми. Вземам чашата с вода и бавно се обръщам с лице към него. – Няма да ми налагаш как да се храня, Уорд.

— Вече се напи, докато беше бременна – изстрелва тихо. Той не е щастлив, нито пък аз.