— Е! – муси се мама. – Ава, кажи му да се махне! – Не е доволна.

Отново го поглеждам в очите.

— Всичко е наред, мамо. Дай ни само пет минути!

В погледа му проблясва одобрение, докато стои търпеливо и чака мама да отстъпи и да ни остави насаме. Мама не може да го оцени, но този малък жест е нехарактерно уважителен. Във всеки друг случай той би ме грабнал където и когато си иска, затова фактът, че не е изтикал мама от стаята, е съвсем изненадващ. Той наистина я пренебрегва, но би могъл да го направи и по-брутално.

Виждам с периферното си зрение как Кейт приближава майка ми и поема ръката й.

— Хайде, Елизабет! Няколко минути няма да навредят.

— Това е традиция! – спори мама, но все пак оставя Кейт да я изведе. Усмихвам се леко. Няма нищо традиционно във връзката ми с Джеси. – Каква е тази синина на гърдите му? – чувам мама да пита, докато я избутват от стаята.

Вратата се затваря и ние оставаме вперили поглед един в друг. Никой от нас не казва нищо дълго време. Аз само го изпивам с поглед – всеки добре оформен мускул, всеки съвършен сантиметър чиста красота.

Най-накрая той проговаря:

— Не искам да откъсна поглед от тялото ти.

— Така ли?

Леко поклаща глава.

— Ще открия дантела, нали?

Кимвам.

— Бяла дантела?

— Слонова кост.

Гърдите му леко се издуват.

— И си по-висока, значи си обула токчета.

Отново кимвам. Би могло да е опасно за косата, за грима и за бельото ми, ако тези очи се отклонят от лицето ми. Би могло да е опасно и за точното разписание на сватбата. Очаквам Теса всеки момент да се качи тук, горе, за да провери дали съм готова, а после да ме уведоми колко стъпки има до лятната стая и колко време ще ми отнеме да стигна там.

Джеси примигва няколко пъти и знам, че никога не би могъл да устои на желанието да ме огледа. Той просто има по-добър контрол от мен, но би било добре аз също да се овладея. Капки пот се стичат от челото му, по врата и по солидните гърди, проблясват по пътя си надолу по корема му и изчезват в колана на шортите му. Размърдвам се, когато очите му се откъсват от моите и лениво се плъзгат надолу по тялото ми. Гърдите му започват да се издигат по-силно, докато погледът му прави своето пътешествие. Цялата тръпна. Искам да овладея реакцията на тялото си към неговото съвършенство, но в същото време искам Джеси да ме обладае тук и сега.

— Ти току-що прегази майка ми – опитвам се да скрия желанието в гласа си, но – както винаги – се провалям ужасно. Невъзможно е да устоя на този мъж, особено когато ме гледа така и когато в очите му виждам одобрение.

Тръгвам преди него. Пресичам бавно стаята и спирам близо до покритото му с пот тяло, после отмествам поглед към сочните му устни. Дишането му се учестява, а гърдите му се повдигат така, че почти забърсват моите.

— Тя беше на пътя ми – казва тихо и усещам дъха му.

— Това е лош късмет. Не трябва да ме виждаш преди сватбата ни.

— Спри ме! – Навежда леко глава и устните му леко докосват моите, но той не пипа тялото ми. – Липсваше ми.

— Минаха едва дванайсет часа – гласът ми е дрезгав и подканящ, въпреки че знам, че не трябва да го насърчавам да ме докосва, когато Джеси е целият в пот, а аз стоя в дантела с цвят на слонова кост и с идеални грим и прическа.

— Прекалено дълго. – Прокарва бавно език по долната ми устна и това ме кара да издам тих стон. Започвам веднага да се боря с естествения порив да сграбча големите му рамене. – Пила си – обвинява ме тихо.

— Една глътка. – Той е като хрътка. – Не бива да правим това.

— Не може да изглеждаш фантастично и да казваш такива неща, Ава. – Устните му се притискат към моите, езикът му търси вход и насърчава устните ми да се разтворят и да го приема в устата си. Топлината му прогонва всички досегашни нерви за това къде се намираме. Всичко е забравено, докато той ме завладява, но все пак задържа ръцете си. Езиците ни, които се усукват един в друг, са единственият допир между нас, но той е така всепоглъщащ. Сетивата ми са наситени, не мога да мисля, а тялото ми копнее за него, но Джеси поддържа бавните и плавни движения на езика си, като го издърпва, за да подразни устните ми, а после го пъхва обратно в устата ми. Стена от деликатния му ритъм и неизбежният гръм се спускат между бедрата ми, докато Джеси ме боготвори нежно.

— Джеси, ще закъснеем за нашата сватба. – Трябва да спрем, преди той да ме отведе до по-големи висини. Или пък аз него.

— Не ми казвай да спра да те целувам, Ава! – Захапва долната ми устна и бавно я прокарва между зъбите си. – Никога не ми казвай да спра да те целувам! – Бавно се отпуска на колене, хваща ръцете ми и ме дръпва надолу. Изритвам обувките си и заставам до него. Той наблюдава дълго как палецът му прави кръгове по ръцете ми и накрая вдига прекрасните си зелени очи към моите.

— Готова ли си да го направиш? – пита тихо.

Мръщя се.

— Питаш ме дали все още искам да се омъжа за теб ли?

Устните му се вирват леко.

— Не. Нямаш избор. Просто питам дали си готова.

Опитвам се да не се засмея заради неговата прямота.

— Ами ако кажа „не“?

— Няма.

— Тогава защо питаш?

Устните му се извиват в срамежлива усмивка и Джеси свива рамене.

— Нервна си. Не искам да си нервна.

— Джеси, нервна съм заради мястото, на което се омъжвам. – Мисля, че имам и нормалните за всяка булка притеснения, но мястото е това, което ми причинява най-голямо безпокойство.

Усмивката му избледнява.

— Ава, за всичко съм се погрижил. Казах да не се тревожиш и не би трябвало. Точка.

— Не мога да повярвам, че ме убеди да се оженим тук. – Отпускам глава. Чувствам се малко виновна, че съм се усъмнила в думите му. Знам точно защо се женим в имението. Защото няма списък с чакащи или други ангажименти, които да заобикаляме. Тук може да ме отведе до олтара без отлагане.

— Хей! – Повдига брадичката ми и ме кара да погледна болезнено красивото му лице. – Стига вече!

— Съжалявам – мърморя.

— Ава, бебче, искам да се наслаждаваш на този ден, не да се тревожиш за нещо, което няма да се случи. Никога няма да се случи. Никога няма да разберат, обещавам.

Отърсвам се от тревогата си и се усмихвам. Чувствам се много по-добре, след като съм чула успокоителните му думи. Вярвам му.

— Добре.

Гледам го как се изправя, отива до големия скрин, вади нещо от чекмеджето и се връща след няколко мига с кърпа за баня. Сбърчвам чело, когато се отпуска отново на колене и избърсва лице, после разрошва влажната си коса и поставя кърпата върху себе си.

Отваря обятия.

— Ела тук! – настоява тихо. Не губя никакво време, а изпълзявам в скута му и го оставям да ме обгърне с ръцете си, а бузата ми се притиска към кърпата върху гърдите му. Усещам дъха на чистата му пот и се отпускам върху него. – По-добре ли е? – пита и ме придърпва по-близо.

— Много по-добре – мърморя в кърпата. – Обичам те, господарю мой – ухилвам се.

Усещам как трепва леко под мен – мълчалив знак за тихия му смях.

— Мислех, че съм твоят бог.

— И това също.

— А ти си моята изкусителка. Или може да си моята дама на имението.

Подскачам от гърдите му и виждам, че ми се хили.

— Няма да съм дамата на секс имението!

Той се смее и ме дръпва обратно долу, като гали лъскавата ми коса и вдишва дълбоко и доволно.

— Както желаеш, жено.

— Само дама ще свърши работа. – Плъзгам ръце по мокрия му гръб, но наистина не ми пука. – Толкова съм влюбена в теб.

— Знам, Ава.

— Трябва да се приготвя. Ще се омъжвам, знаеш.

— Така ли? Кое е щастливото копеле?

Усмихвам се и отново се отдръпвам от тялото му. Трябва да го видя.

— Той е предизвикателен, невротичен властен маниак. – Вдигам ръка и обгръщам грапавата му буза. – Той е толкова красив – прошепвам и търся очите му, които ме наблюдават внимателно. – Този мъж спира дъха ми, когато ме докосне, и ме чука, докато не изпадна в безсъзнание. – Чакам укор, но Джеси просто стиска устните си, затова се навеждам и започвам да целувам брадичката му, а после продължавам нагоре към устните. – Нямам търпение да се омъжа за него. Вероятно трябва да тръгваш, за да не го карам да чака.

— Какво би казал този мъж, ако те хване да целуваш друг? – пита.

Ухилвам се.

— О, сигурно би кастрирал другия мъж и после би му предложил да избира между погребение и кремация. Такива неща.

Очите му се разширяват.

— Явно е властен. Не мисля, че искам да го предизвиквам.

— Наистина не искаш. Той ще те прегази. – Вдигам рамене и той се смее. Красивите му зелени очи проблясват и около тях се образуват леки бръчки. – Доволен ли си? – питам.

— Не, умирам от страх. – Пада назад и ме дърпа със себе си. – Но се чувствам смел. Целуни ме!

Гмуркам се напред и обсипвам лицето му с целувки, като тихо стена от сладко задоволство, но нямам много време да се отдам на желанията си.

Вратата се отваря.

— Джеси Уорд! Разкарай потното си тяло от дъщеря ми! – шокираният вик на мама пронизва интимността на мига ни.

Започвам да се смея. Мърморенето на мама не ме спира да получа своя дял от Джеси. И той ми позволява.

— Ава! Ще миришеш. Стани! – Токчетата й гневно започват да тракат към нас. – Теса, помогни ми, моля те!

Внезапно усещам няколко ръце, които хващат различни части от тялото ми и се опитват да ме издърпат от Джеси.

— Мамо! Спри! – смея се и стискам Джеси по-силно. – Ще стана.

— Ставай тогава! Ще се омъжваш след половин час, а косата ти е рошава и нарушаваш древна традиция, като се търкаляш по пода с бъдещия си съпруг – сърди се тя. – Теса, кажи й!

— Да, хайде, Ава! – суровият глас на Теса се забива ушите ми. Тя е доста мила, но е плашещо свирепа, когато става въпрос за организацията.