— Искам да кажа, че ако имаме нужда от стая, ще бъде тази – казва тихо.

Не искам да имаме нужда. Ако никога не сме тук, няма да ни трябва. Но не го казвам. Направил си е целия този труд заради мен, затова откъсвам поглед от замислените зелени очи на Джеси към бледозлатните стени. Няма украшения, няма картини или декоративни предмети.

Освен кръста.

Очите ми остават вперени в огромното дървено разпятие и забелязвам, че във всеки край на хоризонталното парче дърво, което се намира на две трети нагоре по стената, има окови – лъскави, златни, сложно гравирани парчета метал, завинтени в далечните краища, за да държат нещо на място.

За да държат човек.

Бавно поглеждам към Джеси и виждам, че ме наблюдава внимателно и оценява реакцията ми за това произведение на изкуството.

— Защо това е тук? – питам тихо.

— Защото аз поръчах да бъде тук. – Той също говори тихо. Ръцете му са пъхнати в джобовете му и краката му са леко разкрачени.

— Защо?

— Мисля, че може… да помогне. – Очите му потъмняват и дъвче устната си.

Да помогне ли? С какво? И как би могло едно дървено разпятие да помогне с проблемите, които имаме, дори сега да не съм сигурна за какво имаме нужда от помощ? Но объркването ми не попречва на сърцето ми да учести ударите си. Джеси стои там, погълнат от намерението, изписано по лицето му, което спира дъха ми и

създава хаос в жизнените ми показатели.

— За какво ни трябва помощ? – Гласът ми е дрезгав шепот, изпълнен с желание и копнеж.

Всичките ми жизнени показатели се ускоряват допълнително, когато Джеси тръгва бавно към мен.

— Ти искаш груб секс – казва тихо, – а аз не се чувствам много удобно, когато носиш моето бебе. – Сваля обувките и чорапите си, после смъква сакото от раменете си и го полага върху леглото. – Затова мислих внимателно и измислих компромисно чукане.

Усещам, че не мога да дишам спокойно, и по някаква причина, незнайна за мен, аз отстъпвам назад. Не знам защо, вярвам му, но съм малко шокирана от очевидното му намерение.

— Не разбирам.

Джеси вдига ръце и дръпва вратовръзката си, после бавно разкопчава ризата си.

— Ще разбереш. – Оставя ризата си отворена. Дразни очите ми само с малка видима част от плътта си. Минава през стаята, отваря вратата на един шкаф и се занимава с нещо. После цялата стая се изпълва с бавна набираща сила музика, която кара тялото ми да изтръпва.

Вцепенявам се.

— Какво е това? – питам. Джеси бавно тръгва към мен, стига до мен и аз усещам дъха му.

— Това е „Сексуално” на Амбър – казва нежно. – Подходящо е, не мислиш ли?

Не мога да не се съглася, но сякаш съм онемяла и не мога да кажа нищо.

— Не е нужно винаги да е грубо, Ава. Аз командвам, независимо от начина, по който те имам. – Избутва ме нежно назад, докато не заставам пред кръста. – Ти не харесваш грубия секс. А това, че те обладавам безпардонно – гласът му е нисък и говори убедително. И би трябвало. Той е напълно прав. Това е властта, която има над мен, не само силата на тялото му.

— И никога повече ли няма да ми начукаш разума? – питам също толкова ниско, но не толкова сигурна.

Усмихва ми се леко.

— Ще ми се противопоставяш ли отново?

— Вероятно – прошепвам.

— Тогава ще го правя без абсолютно никакво съмнение, изкусителко моя. – Поставя пръст под брадичката ми и повдига лицето ми към своето. – Ако искам да те чукам грубо и да те карам да пищиш, ще го направя. Ако искам да правя любов с теб, Ава, и да те карам да мъркаш, тогава ще го правя. – Нежно ме целува. Очите ми се затварят и дъхът ми секва. – Ако искам да те вържа на кръста, ще го направя. – Пресяга се зад гърба ми и лениво смъква ципа на роклята ми докрай, после я дръпва надолу и я смъква, за да ми помогне да изляза от нея. Вдига се отново, хваща ръката ми и целува брачната ми халка. – И ти си моя, затова ще правя с теб каквото поискам.

Очите ми все още са затворени и главата ми е сведена надолу. Дишането ми е слабо и плитко, ушите ми са наситени с чувствените звуци на спокойната музика, а плътта ми крещи за докосването му. Каквото и да иска, да го прави. Както и да иска да ме обладае.

Усещам как сваля сутиена и бавно вдига ръката ми, за да я закопчае със златните окови. Те щракват около китката ми и Джеси отново ме целува, после бавно насочва свободната ми ръка към другата златна белезница.

Вече съм вързана, разпъната на кръста и изложена на неговата милост. Но съм в пълна безопасност и се чувствам напълно удобно.

— Погледни ме, бебче! – прошепва и погалва бузата ми.

Тежките ми клепачи се повдигат и съм парализирана от тъмните зелени езера, изпълнени с чиста любов.

— Кажи ми, че никога не си правил това! – давам гласност на единствената разсейваща мисъл, която трови ума ми. Времето, което прекарах в общата стая, не ме остави с впечатление за такава близост между двама души и силни чувства, определено не носеше елемент на любов. А ние изпитваме тази силна любов.

Джеси плъзва ръка на тила ми и ме дръпва напред леко, за да доближим лица колкото можем, без да се докосваме.

— Никога. – Нежно притиска устни в моите и аз притварям клепачи. Отварям устни с готовност, но не бясно. Чувствам се спокойна и ведра, докато той бавно движи езика си в устата ми – върти, ближе и го изтегля, преди отново да го гмурне навътре и да продължи бавно да ме прелъстява. Неспособността ми да се движа изобщо не ме притеснява. Той държи врата ми здраво и ме целува така, сякаш съм от стъкло, а аз не го докосвам физически. Устата му ми дава всичко, от което се нуждая. Нямам желание да искам по-груб контакт. Случващото се в момента е просто съвършено.

Провлачва устни до ухото ми и прокарва език по меката част. Притискам бузата си към него, а леко наболата му брада ми и толкова позната и ми действа успокояващо. Цялата тръпна, всяка частица от тялото ми жужи от еротичните движения на устните му. И тогава Джеси се отдръпва.

— Очите, бебче!

Отварям очи с усилие и гледам как той сваля ризата си. Леко загорялата, идеално оформена гладка плът изпълва очите ми и аз обхождам с поглед цялата ширина на твърдите му гърди, корема и белега му. Гледката ме кара да се размърдам на токчетата си и ми се иска изобщо да не бях вързана. Но Джеси бързо ме разсейва от нуждата да положа ръце върху него, когато разкопчава копчето и ципа на панталона си и го избутва надолу по силните си бедра.

Джеси стои над мен гол и изключителен. Вече не съм спокойна и ведра. Боря се с инстинкта да се измъкна от белезниците и да бъда притисната в него. Сигурно усеща, че всеки миг ще загубя контрол, защото се притиска към тялото ми и поглежда надолу към отчаяните ми очи.

— Остави музиката да проникне в теб, Ава! Овладей се!

Опитвам се, но е прекалено трудно, след като голото му мускулесто тяло е притиснало вързаното ми тяло.

— Не мога – признавам безсрамно. Не ме е срам. Погълната съм. Отново затварям очи и се опитвам да му се подчиня. Внезапно усещам как ръцете ми се стоплят и осъзнавам, че дланите му са обгърнали юмруците ми. Отпускам ги безмълвно, за да му покажа, че съдействам. Той ме пуска, после леко прокарва пръсти по вътрешната страна на ръцете ми. Кожата ми настръхва при този допир, а Джеси стига до гърдите ми и обгръща и двете в дланите си. Очите ми още са затворени, но знам, че той ме приближава. И тогава усещам несъмнената горещина на устата му, напълно обгърнала дясната ми гърда. Тактиката му е прецизна. Засмуква дълбоко, завърта език бавно и се отдръпва, за да целуне зърното, после повтаря – засмукване, завъртане, целуване. Отпускам глава назад и стена с нисък и дрезгав глас. Попивам нежните движения с тиха въздишка и напълно отпускам глава. Между бедрата ми се е зародило жужене, което преминава в стабилно и постоянно туптене.

Усещам как зъбите му стискат болезнено зърното ми и повдигам глава с тих вик. Джеси не ме пуска, въпреки че очевидно ми причинява болка. Просто гледа през дългите си мигли как се мъча да се справя с натиска. Не отстъпвам. Няма да му кажа да спре, затова потискам болката и посрещам втренчения му поглед с решителност. Когато се усмихва, знам, че съм се справила добре. Зърното ми е освободено и кръвта нахлува обратно в него, а Джеси го засмуква отново и го връща към живот. Пъшкам тихо.

— Моето красиво момиче се учи да се контролира – размишлява Джеси, докато смъква бикините по бедрата ми и потупва глезените ми последователно, за да ги вдигна. Целува тялото ми – между гърдите, по шията и отново се връща на устните ми, после ме обгръща нежно и бавно пъхва два пръста в мен. Задъхвам се моментално. – Шшшт! – прошепва. – Попий усещането, Ава! Усети всяка частица удоволствие, с която те дарявам! – Измъква пръстите си и после отново ги пъхва дълбоко. Може да е премерен и нежен, но мускулите ми се стягат около него свирепо. И тогава изважда пръстите си, но преди да успея да изразя оплакването си, усещам влажната глава на члена му да среща върха на моя клитор. Не пропускам да поема остро въздух, но съм прекалено опиянена от горещото му докосване, за да му кажа да се контролира. Би ми харесало да му го кажа. Джеси прокарва твърдата си хлъзгава глава през мен, приближава лице до моето и диша тежко върху устните ми. Очите ни се срещат и се гледаме с обожание. Той бавно и нежно ме целува. Това е страстна целувка, пълна с жар и отдаденост.

Този път и двамата стенем, и двамата сме задъхани и двамата се помръдваме на място, за да се закрепим.

— Ръцете ти добре ли са? – мърмори в устата ми.

— Да.

— Готова ли си да те обладая, Ава? Кажи ми, че си готова!

— Г отова съм.

Джеси се навежда и се бави.

— Отвори очи за мен, бебче!

Изпълнявам веднага. Като с магнит са привлечени точно там, където трябва да гледам. Съзерцавам как, без да бърза, нахлува във влагалището ми и се плъзга в мен.

— Боже! – шепна. Не откъсвам очи от неговите, не искам да наруша тази невероятна близост.