— Може ли поне да се обърнеш?

— Не. – Скача и хвърля кърпата си. Красотата му ме удря като чук. – Това кара ли те да се почувстваш по-добре? – Държи ръцете си отпуснати отстрани, а аз не мога да спра да го оглеждам одобрително, като погледът ми се плъзга надолу по солидната му прелест.

Въздъхвам щастливо.

— Не, това само ме разсейва. – Взирам се замечтано. Продължавам да го изпивам с очи чак до долу, после небрежно и бавно – отново нагоре, целия; всяка частичка от него е чудесна, великолепна, отвратително перфектна. Очите му са потъмнели, а знам, че и моите също. – Не е честно тази физика да е на показ.

— Разбира се. Тя е едно от най-добрите ми притежания. – Протяга ръка и дръпва кърпата ми. – Второ след това съвършенство – и очите му бавно се плъзгат надолу по голото ми тяло. – Просто съвършено.

— Няма да казваш това, когато стана дебела и се подуя – оплаквам се, внезапно осъзнала, че наистина ще стана дебела. – И ако кажеш, че така ще има повече от мен за обичане, може да се разведа с теб. – Дръпвам кърпата и отново се увивам, като пренебрегвам очевидното му раздразнение, че скривам най-доброто му притежание.

— Не казвай думата „развод”! – заплашва той. Хваща ръката ми и ме отвежда до тоалетната. – Ако ще се почувстваш по-добре, тогава и аз ще ям като за двама. – Поглежда надолу към мен ухилен самодоволно.

— Обещай, че няма да ме напуснеш, когато вече не съм в състояние да достигна члена ти с устата си, защото коремът ми пречи!

Отмята глава назад и се смее.

— Обещавам, бебче. – Обръща ме и ме нагласява пред тоалетната. – Сега да пишкаме на няколко пръчки!

Дръпвам кърпата и неохотно сядам на тоалетна, а Джеси кляка пред мен.

— Искаш ли да си пъхнеш ръката в тоалетната отново? – Ухилвам се, докато гледам как устните му потръпват при спомена как седях върху ръката му в болницата. – Може официално да те маркирам.

Опитва се с всички сили, но се проваля ужасно. Пада на задника си и се смее. Това ме кара да се почувствам много по-добре. Докато истеричният ми съпруг се търкаля по пода, аз задържам пръчката между бедрата си и освобождавам мехура си.

— Ава, бебче, толкова много те обичам. – Вдига се и отново коленичи, поставя длани на бедрата ми и се навежда напред, за да ме целуне силно по устните… докато пикая върху пръчката.

— Ето. – Вадя ръката си и му подавам теста. Той го взема и веднага ми подава друг. – Какво? – питам и се мръщя на новата пръчка.

— Казах ти, понякога не работят. Бързо! – бута го напред.

Отпускам глава назад напълно раздразнена, но взимам глупавата пръчка и повтарям процедурата, само за да ми бутнат друга, щом свършвам.

— Джеси, стига!

— Още една! – Сваля капачето.

— За Бога! – Грабвам я намръщена и я пъхам между краката си. – Това е! – Пресушавам остатъка от пикочния си мехур. Искам да съм сигурна, че е напълно празен, за да не мога физически да пишкам върху повече тестове. – Ето. – Дръпвам тоалетна хартия от ролката и се оправям, докато той отнася трите теста до плота на мивката и ги поставя грижливо в редичка.

Въпреки раздразнението ми не мога да не се усмихвам, докато гледам как Джеси стои там гол и леко наведен, подпрял ръце на коленете си и забил нос в тестовете.

— Добре ли си? – питам и заставам до него. Копирам позата му пред мивката, като също забивам нос в тестовете.

— Мисля, че им е изтекъл срокът. Трябва да направим още. – Опитва се да се премести, но аз хващам ръката му.

— Минали са трийсет секунди – смея се. – Ето, измий ръцете си! – Хващам ръцете му и ги задържам под водата, докато той държи под око тестовете, без да обръща никакво внимание на това, което правя.

— Минало е повече време – присмива се той.

— Не, не е. Престани да бъдеш невротичен! – Отново заемам позиция с ръце на коленете пред мивката, както и той.

Поглеждам с ъгълчето на окото си и срещам погледа му. Не мога да се сдържа и се усмихвам. Джеси вдига вежди към мен в защита.

— Не съм невротичен.

— Разбира се, че не си – дразня го.

— Присмиваш ли ми се, жено?

— В никакъв случай, господарю мой.

Отново става тихо и двамата оставаме мълчаливи, запънали ръце на коленете си, и чакаме. Чакаме потвърждение на това, което вече знам. И когато бледи букви започват да се появяват по първия тест, аз откривам, че съм сдържала дъха си. Не знам защо. Може би защото копирам моя предизвикателен мъж, който внезапно е застинал до мен. Времето сякаш забавя хода си леко, докато буквите се оформят и двамата с Джеси се взираме в мълчание. Сърцето ми започва да бие учестено, когато поглеждам към следващия тест и откривам бавното разкриване на същите букви. Сърцето ми вече се опитва да изскочи от гърдите. Двамата с Джеси отместваме глави леко вляво, за да гледаме как съвсем същите букви се появяват на третия и последен тест. Едва сега осъзнавам, че все още сдържам дъха си и го оставям да избликне от устата ми. Усещам Джеси до мен да потръпва. Обръщам лице към него. Чувствам се напълно смазана от емоции. Той също се извръща, докато не се озовава с лице към мен. Все още сме наведени над мивката, все още се подпираме с ръце на коленете си и все още сме с напълно безизразни лица.

— Здравей, татенце! – прошепвам. Гласът ми леко потрепва, докато гледам как наблюдава лицето ми.

— Мамка му! – шепне и той. – Не мога да дишам. – Срива се на пода по гръб и зяпва в тавана. Защо е тази реакция на шок? Той го искаше.

Изправям се и размърдвам рамене. Усещам се скована.

— Добре ли си? – питам и поглеждам надолу към него. Не очаквах това. Но точно тогава устата му започва да помръдва и зелените му очи се спират на мен. Джеси скача и ме грабва в ръцете си. Вдига ме и аз изписквам шокирана. – Какво ти става?

Той крачи бързо и влиза в стаята. Поставя ме прекалено нежно на леглото, дръпва кърпата ми, а после изпълзява над мен, настанява се между бедрата ми, полага брадичка на корема ми и ме поглежда с невероятно задоволство в очите си. Те трепкат диво, мократа му коса е разрошена, а бръчката и сдъвканата устна изобщо не се виждат. Той изглежда толкова отпуснат, сякаш току-що съм му дала живот. Е, направих го, предполагам. Или той е дал живот на мен. Все едно, съпругът ми е един щастлив мъж и след като вече съм приела нещата за себе си, мога да видя ясно – много, много ясно. Той има повече от достатъчно любов, която да споделя. Този невъзможен мъж, този бивш плейбой ще бъде невероятен баща, може би прекалено покровителствен. Не само че съм му дала живот – съживен и стойностен, като му отдадох себе си, но му подарих и нов живот, който е част от нас двамата. Всичките ми съмнения се стопяват, като го гледам толкова невероятно еуфоричен. Мога да имам бебе с този мъж.

— Обичам те – казва тихо. – Толкова много.

Усмихвам се.

— Знам.

Притиска устни към корема ми нежно и после го погалва леко.

— Обичам и теб също – прошепва на плоския ми корем. Прави кръг с носа си около пъпа ми, после пропълзява нагоре по леглото и ляга върху мен. Избутва косата от лицето ми и се взира в мен.

— Ще се опитам да се справя по-добре. Имам предвид с теб. Ще се опитам да не те задушавам и да не те подлудявам.

— Харесва ми да ме задушаваш. Но трябва да поработим върху неразумността.

— Дай ми подробности! – подсказва ми.

— Искаш да знаеш точно какво ме подлудява ли?

— Да, кажи ми! Не мога да се контролирам, ако не знам точно какво те тормози – целува непорочно устните ми и аз се мъча да спра смеха си. Той ли не знае? Може да останем тук до края на годината, но ще се съсредоточа върху основните си оплаквания засега.

— Отнасяше се с мен прекалено нежно. Спря да си свиреп в спалнята, когато мислеше, че съм бременна, и това не ми харесваше. Искам отново доминиращия Джеси.

Отдръпва се и веждите му се стрелкат нагоре.

— Какво съм ти направил, по дяволите?

— Ти си пристрастяващ, а напоследък страдам от недостиг на Джеси – отговарям честно и искрено. Трябва да си кажа, защото още около осем месеца с нежния Джеси може да ме подлудят.

Бръчката му се врязва в челото му.

— Бях груб с теб напоследък.

— Да, но само когато мислеше, че не съм бременна. А когато мислеше, че съм, трябваше да те провокирам. Искам шок и ужас.

Бръчката му се задълбочава.

— Не ти ли харесва сънливият секс?

Въздъхвам и слагам ръце на бузите му.

— Няма да го нараниш.

— Го? – смее се. – Нека да се разберем за едно, жено! Няма да наричаме моето бебе го.

— В момента още дори не е бебе.

— Какво е тогава?

— Вероятно е по-скоро като фъстък. – Очите му проблясват доволно и по неземното лице се появява дръзка усмивка. – О, не, Уорд! – смея се.

— Какво? – Навежда се и потрива с нос бузата ми. – Съвършено е.

— Няма да говоря за бебето ни като за „фъстък”. Край! – изписквам, щом той ме сграбчва за чувствителния хълбок и започвам да се мятам под Джеси някъде между удоволствието и мъчението – мъчение по очевидни причини, а удоволствие, защото е нормално. Това сме ние. – Престани! – извиквам.

И той спира.

— Мамка му! – ругае.

— Какво правиш? – крещя ядосано. Той поглежда към корема ми, после отново към мен. Засраменото му изражение ми подсказва, че знае точно какво е направил. – Виждаш ли? – поглеждам го критично. – Точно това имах предвид. Ако скоро не възстановиш част от нормалното си поведение, ще се преместя при мама и татко до края на бременността. – Дори не се държа драматично. Наистина ще го направя. – Сериозна съм, Уорд. Искам отново всичката страст, грубост, обратно броене и чукане в различни степени и ги искам сега!

Той просто поглежда към мен, сякаш съм пълна откачалка. Мисля, че съм.

— Успокои ли се вече? – пита сериозно.

— Зависи колко от казаното е възприела твърдата ти глава. – Хващам косата му и я дръпвам.