Седя твърде дълго на леглото, слушам водата и тихите движения на Джеси. Накрая той влиза също така тихо в стаята и ме доближава, без да каже и дума. Поема ръката ми и ме вдига от леглото. Съблича ме, сваля диаманта и ролекса, за който още не съм му благодарила, после ме вдига и ме отнася в банята.

Спуска ме нежно във ваната.

— Водата добре ли е? – пита тихо. Пуска ме и коленичи отстрани на ваната.

— Добре е – отговарям. Той сваля сакото, разкопчава ръкавите на ризата си и ги

избутва нагоре. Взима гъбата и я топва във водата, после изстисква сапун върху нея и ме обръща. Започва да я плъзга по гърба ми с нежни и спокойни движения.

Малко съм объркана.

— Няма ли да влезеш? – питам тихо. Искам да лежи зад мен, за да мога да го усещам, да извличам утеха от него. Нуждая се от това.

— Нека се погрижа за теб! – Гласът му е нисък и несигурен. Това не ми харесва.

Обръщам се с лице към него и откривам лъснали зелени очи и стоическо

изражение. Това стяга сърцето ми. Този път наистина съм прекалила.

— Имам нужда да си по-близо. – Протягам мокра ръка и поставям длан върху бузата му. – Моля те!

Гледа ме внимателно няколко мига, сякаш решава дали трябва, но накрая въздъхва и пуска гъбата, после се изправя и бавно сваля дрехите си.

Стъпва зад мен и се спуска във водата, за да ме обгърне напълно. Чувствам се много по-добре, когато топлината му ме обгръща, но не мога да го виждам, затова се обръщам и сядам в скута му. Коленете му се повдигат, за да се облегна назад и да го гледам. Хващам ръцете му и сплитам пръсти с неговите. Двамата гледаме мълчаливо как ръцете ни си играят, а сплетените ни пръсти проблясват, когато пръстените ни улавят отражението на водата. Мълчанието вече не е трудно.

— Защо ме излъга, Ава? – прошепва той. Все още гледа как се движат сплетените ни пръсти.

Движенията ми се забавят, но не спират напълно. Това е въпрос, който предвиждах и на който трябва да бъде отговорено.

— Бях уплашена. Все още ме е страх. – Казвам истината. Нищо друго освен истината. А той трябва да я чуе. Трябва да разбере, че цялата тази ситуация ме ужасява.

— От мен – казва просто. – Страх те е от мен. – Не продължава и няма нужда. Знам какво има предвид и той го знае.

— Страх ме е от това какъв ще бъдеш.

— Имаш предвид още по-луд – потвърждава. Погледът му продължава да следи сплетените ни пръсти.

— Още не беше потвърдено дори, а ти се държеше с мен като с безценен предмет.

Въздиша тихо, вдига ръцете ни и ги поставя върху сърцето си, но все още не поглежда към мен.

— Също така мислиш, че може да обичам нашето дете повече, отколкото обичам теб.

Тези думи ме вцепеняват. Това е мисъл, която отказвах да допусна, всеки път, когато се опитваше да се завихри в главата ми. Наистина се тревожа, че ще обича детето ни повече, отколкото обича мен. Егоистично, да, но ме плаши до смърт. Неразумната мисъл се спотайваше някъде там, вече си го признавам. Имам любовта му от съвсем скоро и съм благословена с нея. Кой не би искал да бъде обичан толкова силно, толкова страстно? Не съм готова да го деля с никого, дори с част от нас.

— Така ли ще е? – питам тихо. Дори не съм сигурна. Мога да съдя единствено по отчаяното му желание да има бебе, въпреки че все още не мога ясно да осъзная защо.

Бавно повдига очите си и разкриват тъга, която не съм виждала преди. Или може би разочарование. Не съм сигурна.

— Усещаш ли това? – Долепя дланите ми до гърдите си и ги държи там здраво. – Създадено е да те обича, Ава. Прекалено дълго време беше безполезно, излишно и нежелано. Сега се преуморява. Издува се от щастие, когато те гледам. Пръска се, когато се караме. И бие диво, когато правим любов. Може би прекалявам с любовта си, но това никога няма да се промени. Ще те обичам толкова свирепо до деня, в който умра, бебче. Със или без деца.

Това ме парализира още повече от преди. Наистина не е възможно да не обичам този мъж.

— Не искам никога да живея без свирепата ти любов.

Плъзга ръка зад тила ми и ме придърпва напред, за да допра чело в неговото.

— Няма. Никога няма да спра да те обичам силно. Любовта ми ще става все по-силна, защото всеки ден, който прекарвам с теб, е още един ден на спомени с теб. Спомени, които ще кътам като съкровище, а не спомени, които ще искам да забравя. Умът ми е изпълнен с прекрасни моменти за нас и те заместват миналото, което се е наслоило в мозъка ми. Те гонят моето минало, Ава. Нуждая се от тях. Нуждая се от теб.

— Имаш ме – въздишам и премествам ръце върху раменете му.

— Повече никога не ме напускай! – Целува ме нежно. – Толкова силно боли.

Сядам в скута му и го издърпвам нагоре с мен. Обгръщам го плътно с ръцете си и притискам уста до ухото му.

— Обичам те лудо – прошепвам. – И свирепо. Това никога няма да се промени, никога. – Целувам ухото му. – Точка.

Обръща глава към мен и докосва устните ми.

— Добре. Сърцето ми е преизпълнено от щастие.

Усмихвам се, докато подсилва щастието си с целувка. Отпуска се назад във ваната, докато се просвам върху гърдите му. Просто се целуваме дълго, дълго време. Целувката ни е нежна и сладка, но точно от това се нуждаем и двамата в този момент – от чиста, безпардонна и силна любов. Тя е могъща. Тя ни парализира.

Отдръпва се и обгражда лицето ми с ръце.

— Нека те изкъпя!

— Така ми е удобно. – Искам само да лежа върху гърдите му и да остана така, докато водата изстине и съм принудена да изляза от огромната вана.

— Може да се настаним удобно в леглото и ти да заспиш в обятията ми, където ти е мястото.

Мръщя се.

— Още не е дори следо… – Спирам. – Не се върнах на работа! – Започвам да се измъквам, за да се обадя на Патрик, но Джеси бързо ме спира и ме дръпва отново върху гърдите си.

— Погрижих се. Успокой се, жено!

— Кога?

— Когато те доведох у дома. – Обръща ме в скута си и вади гъбата от водата.

— Какво му каза?

— Че си болна.

— Скоро ще ме уволни – въздъхвам и се навеждам напред, като отпускам натежалата си глава между коленете. Оставям Джеси да ме накисне цялата с лениви движения на гъбата. Тишината е удобна, а умът ми е спокоен. Затварям очи и попивам любовта, която усещам при всеки наш допир. Тя е толкова силна. Може да се пребори с всяко препятствие, поставено между нас, независимо дали неодушевен предмет като гъбата или жив, дишащ човек като Корал или Сара… или Микаел. Нищо не може и нищо няма да ни раздели. Само ние.

След като се е грижил за мен известно време, ме увива в кърпа и ме поставя да седна върху мивката.

— Стой тук! – нарежда нежно, после ме целува бързо по устните и ме оставя със сбърчено чело.

— Къде отиваш? – извиквам след него.

— Просто чакай!

Чувам тършуване и шумоленето на хартиен плик и Джеси скоро отново застава пред мен и го държи нагоре с леко вдигнати вежди.

— Какво е това? – питам и дръпвам малко кърпата си.

Поема дълбоко въздух, отваря я и я пъха към мен, така че да мога да погледна. Хвърлям му въпросителен поглед и се навеждам напред, за да погледна в плика. Подскачам и ахвам шокирано, щом забелязвам съдържанието.

— Не ми ли вярваш? – Наранена съм и е очевидно.

Извърта очи, пресяга се и вади един тест за бременност.

— Разбира се, че ти вярвам.

— Тогава защо имаш хартиен плик с… – Грабвам го и го обръщам, като изсипвам малките кутии на мивката до мен. Започвам да ги вдигам и да ги хвърлям на плота – една, две, три, четири, пет, шест, седем, осем. – Защо имаш осем теста за бременност? – Обръщам очи към откачения ми съпруг и размахвам една от кутиите под носа му.

Свива рамене смутено и избутва кутията.

— В кутия са по два.

— Шестнайсет? – изтърсвам.

Започва да отваря една от кутиите.

— Понякога не работят както трябва. Това са просто резервни. – Вади една пръчка и я вдига до устата си, за да откъсне опаковката, после я бута към мен. – Трябва да пишкаш върху тази част тук, виж!

Гледам как дръпва капачката от края и сочи единствената част на пръчката, която не е от пластмаса.

— Направих тест при лекарката, Джеси. Знам как става. Защо не приемеш думата ми?

Устната му се плъзга между зъбите, които започват да я дъвчат нервно.

— Приемам думата ти, но трябва да го видя сам.

Чувствам се леко обидена, въпреки че нямам право. Вече го подведох и обърках откачения му ум. Не мога да го обвиня, че иска официално потвърждение.

— Откога ги имаш?

Джеси се нацупва и свива виновно рамене със сведени очи. Няма нужда да казва. Протягам ръка и той ме поглежда. Очите му отново блестят.

— Дай! – Кимвам към пръчката. Гледам как устната му се изплъзва от захапката и той се усмихва. Наистина се усмихва. Мисля, че тази усмивка превъзхожда дори запазената само за мен. Бързо прогонвам глупавото бодване на ревност. Държа се нелепо. Скачам от мивката.

— Малко усамотение, моля!

Джеси се присвива с невярващо изражение на лицето.

— Оставам – казва недоверчиво.

— Няма да пишкам върху теста пред теб! – поклащам глава. – Няма да стане, Уорд.

Той сяда на пода пред мен. Кърпата му се разтваря и разкрива… всичко.

— Премести ме! – Опитва се да скрие самодоволната усмивка от сочните си устни.

— Ще използвам друга тоалетна – отвръщам надменно и го заобикалям, за да изляза. Изписквам, когато хваща глезена ми, а аз се опитвам да се издърпам, за да избягам. – Джеси! – дръпвам крак, но е напълно безнадеждно. Обръщам се и го откривам да лежи по корем на пода, хванал глезена ми с две ръце.

Поглежда към мен с очарователните си блестящи очи и се цупи.

— Угоди ми, бебче! Моля те! – Дори трепка с дългите си мигли към мен.

Опитвам се с всички сили да сдържа усмивката си, но е невъзможно, когато гледа към мен така.