— Ава!

Откъсвам се от състоянието си на шок и желание за бягство и се обръщам към гласа – глас, който не съм чувала от седмици. Малко съм изненадана, че ме е намерила, особено след всичко, което се случи. Заради мен я уволниха.

— Сара! – казвам равно. Олюлявам се. Дали тя ще добави други беди към моите? Изглежда доста смалена. Косата й е по-мека от обичайното, циците й са прибрани грижливо зад късо сако, а предизвикателните рокли са заменени от пола до коляното. – Защо си тук? – питам.

— Надявах се да поговорим. – Размърдва се неудобно в стола си. Обичайното й дръзко държание е изчезнало.

Хванала ме е напълно неподготвена. Отново ли играе игри?

— Да говорим ли? – питам предпазливо. – За какво? – Няма какво да кажа на тази жена.

Тя оглежда офиса, аз също. Том – моят винаги любопитен гей приятел, гледа с интерес към странната жена, която седи до бюрото ми.

— Вероятно мога да те почерпя едно кафе – казва тя и ме поглежда.

Би трябвало да й кажа къде да отиде, но любопитството ми надвива. Отивам до бюрото си и грабвам чантата.

— Имам половин час – казвам отсечено, като я оставям зад себе си и напускаме офиса. Сърцето ми бие прекалено силно. Мислех, че съм се отървала от тази размахваща камшик вещица, а сега, когато я видях отново, цялата мъка и драма, които тя причини, се събуждат свежи в ума ми. Не виждам друго освен следите от камшика по Джеси, измъченото му лице и моето жалко, жалостиво тяло, обвито около него. Тя има самообладание.

Влизам в близкото кафене и се настанявам на един стол. Няма да я почерпя. Знам, че лицето ми изразява презрение, докато тя приближава масата, но не мога да променя това. Не искам да го променям. Искам да знае колко много я мразя.

— Искаш ли нещо за пиене? – пита тя учтиво. Това не е Сара, която познавам и презирам.

— Не, благодаря.

Тя се усмихва леко.

— Аз ще си взема едно. Управата няма да е много щастлива, ако само заемаме масата. Сигурна ли си?

— Да. – Поклащам глава и гледам как отива тихо до бара. Уверявам се, че е заета да поръчва, и вадя телефона си от чантата, за да пратя съобщение на Кейт. Трябва да изпусна парата.

Наглата кучка се появи в офиса ми!

Кейт отговаря моментално. Това не е типът съобщение, което можеш да оставиш настрана с намерение скоро да отговориш.

Не!!!!! Наистина ли? Ава, престани да говориш със загадки! Коя е наглата кучка?

Едва не изпускам раздразнена ругатня от устните си.

Сара!

Отговорът й отново е моментален.

Нееееееееееее!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Пръстите ми работят бързо по клавиатурата, докато поглеждам, за да проверя дали Сара вече е обслужена.

Мамка му, да!!!!! Ще ти се обадя.

Вече съм готова да пъхна телефона обратно в чантата, когато той издрънчава отново. Мога да си представя Кейт, задъхана, бледите пръсти прелитат по бутоните на телефона й. Вероятно и шофира.

Обади ми се сега и го остави на масата! Искам да чуя какво има да каже тя!

Този път изпухтявам на глас и поклащам глава. Кейт няма да си сдържи устата затворена, ако чуе нещо, което не харесва, а тогава ще трябва да обяснявам далечните звуци от пищящата си приятелка.

Не!

Изпращам и се усмихвам, когато тя отговаря веднага:

Кучка!

Натъпквам телефона обратно в чантата, когато Сара се приближава с кафе. Кръстосвам крака и си придавам изражение на пълна омраза. Истина е. Мразя я. Мразя всичко, което тя представлява, но най-много я мразя за това, че причиняваше болка на Джеси. Трябва да спра да мисля. Ядосвам се повече. Настроенията ми са крайни напоследък.

Тя сяда и разбърква внимателно кафето си, приковала поглед в чашата.

— Исках да се извиня за всичко, което се случи.

— Така ли? – смея се. – Баламосваш ли ме?

Тя спира и ме поглежда. Усмихва се нервно.

— Ава, много съжалявам. Предполагам, че бях малко шокирана при пристигането ти.

— О? – казвам намръщена.

— Ако ми кажеш къде да отида, няма да те обвиня. Държах се ужасно. Нямам извинение.

— Освен че си влюбена в него – казвам откровено и очите й се разширяват от изненада. – Защо иначе да се държиш така, Сара?

Отклонява поглед и мисля, че засичам сълзи в очите й. Тя наистина е влюбена в него. Дали не съм подценила проблема?

— Няма да те залъгвам, Ава. Влюбена съм в Джеси, откакто се помня – Гледа към мен. – Но това не ме извинява.

— Но го би с камшик. – Не го разбирам. – Защо би направила нещо такова на някого, когото обичаш?

Тя се смее леко.

— Това правя аз. Обличам се в кожи, размахвам камшик и бия мъже, преди да ги чукам.

Трепвам.

— Добре.

— Джеси никога не се е интересувал от това.

— Но все пак си го чукала – казвам откровено. Джеси ми го призна и знам, че никога не е бил налаган с камшик преди онзи ужасен ден, когато я открих в кабинета му. Сигурно е била в стихията си, особено когато успя да ме подмами в имението, за да бъда свидетел на цялата сцена на ужасите.

Изглежда изненадана.

— Да, но само веднъж. – Определено сдържа сълзите си. Наистина не съм преценила правилно проблема. – Странно, нали? Дори когато беше мъртвопиян, не ме искаше. Тогава чукаше всички останали, но никога мен.

Вече започвам да разбирам, въпреки че не съм щастлива от напомнянето за миналото на Джеси. Чукал е наред, вземал е всичко по всяко време… освен Сара. Имението е било пълно с жени, но никоя от тях не го е желала повече от Сара, а той не я е поглеждал.

— Надявала си се да те чука, след като си го била? – Думите обръщат стомаха ми. Отново ми се гади.

Сара поклаща глава.

— Не, знаех, че няма да го направи. Той беше прекалено увлечен по теб. Никога не съм допускала, че ще видя деня, когато Джеси Уорд ще падне на колене заради една жена.

— Искаш да кажеш, че си се надявала никога да не видиш деня.

— Да, надявах се. Също така се надявах, че ще избягаш, когато разбереш за имението.

Наистина избягах, след което се върнах. Но не беше нужна намесата на Сара, за да избягам, когато открих пияния Джеси. Поглеждам към жената, която седи в отсрещния край на масата, и изпитвам съжаление към нея. Мразя се за това, но я съжалявам.

— Сара, той те смята за приятел. – Не мога да повярвам, че се опитвам да накарам тази жена да се почувства по-добре след всичко, което направи.

— Да, така е – наистина се смее този път, но после се намръщва и отново започва да разбърква кафето си. – След това, което ти направи, и след като видях как той реагира, осъзнах колко глупава съм била. Той заслужава щастие. Заслужава теб. Ти го обичаш въпреки имението, въпреки това, което направи той, и въпреки проблема му с алкохола. Обичаш го в неговата цялост, включително всички бесове, които събуждаш у него – усмихва се. – Ти го накара да чувства. Не трябваше да се опитвам да му отнемам това.

Седя смаяна и мълча. Взирам се в нея, без да знам какво да отговоря. Какво бих

могла кажа?

— Искаш си работата.

И казах това?

Очите й се разширяват.

— Не мисля, че това може да стане. А ти?

Аз също. Въпреки признанията й не бих могла да й се доверя или дори да я харесам. Мога малко да я съжаля, но не мога да я поканя обратно в живота ни. Не съм питала Джеси какво е станало, когато я е уволнил. Той даде ясно да се разбере, че това не подлежи на обсъждане и, доволна, че Сара вече я няма, аз не настоях. Но сега повече от всякога искам да знам какво е станало по време на този разговор.

— Сигурно си го виждала с много жени. Защо набеляза мен? – питам, въпреки че вече знам отговора на този въпрос.

— Ти беше различна, това беше очевидно. Джеси Уорд не преследва жени. Джеси Уорд не води жени у дома си. Джеси Уорд не спира да пие. Ти промени този мъж. Ти направи това, което много преди теб са се опитвали да направят през годините и са се проваляли, Ава. Ти спечели господаря. – Сара се изправя. – Честито, госпожо Уорд. Грижи се за него! Направи го щастлив! Той го заслужава.

Тя излиза.

Гледам как излиза от „Старбъкс” и отново ми се доплаква. Спечелила съм господаря. Променила съм го. Накарала съм го да спре да пие и да чука всички наред. Накарала съм го да чувства и да обича. И той обича. Обича наистина силно и аз също го обичам наистина силно. Трябва да го видя. Наистина трябва да го видя. По дяволите Рут Куин и взискателния й задник.

Скачам и забързвам към паркинга, за да прибера подаръка си, като по пътя се обаждам на Кейт.

— Какво каза тя? – изписква по телефона, преди дори да е позвънил.

— Извини се – леко съм задъхана. – Все едно, ще задържа бебето.

Кейт ми се смее.

— Разбира се, че ще го задържиш, тъпа краво.

Усмихвам се и се затичвам към паркинга, нетърпелива да приключа срещата с Рут, за да мога да видя Джеси.

* * *

— Ава! – Усмихнатото й лице ме ядосва.

— Здравей, Рут! – Почти я избутвам, за да вляза в оголената кухня и да направя бърз анализ. Всичко изглежда наред. Не е изскочило нищо, което да създава проблем. – Не мога да остана дълго, Рут. Имам друга среща. – Обръщам се с лице към нея.

— О? Кафе? – изглежда изпълнена с надежда.

— Не, благодаря. Какъв е проблемът? – питам. Опитвам се да я накарам да се раздвижи, но тя сякаш не бърза, докато се носи около една импровизирана маса и започва да се мотае с някаква чаша.

— Ще направя едно за себе си и можем да седнем в дневната, където не е толкова прашно.

Кривя лице от безсилие.

— Съжалявам, дублирала съм срещата, Рут. Може ли да сменим часа? – усещам паника.

— О! Няма да отнеме много време. – Продължава бавните си занимания, докато аз помръдвам нервно зад нея. Човек може да си помисли, че го прави нарочно. – Добре ли прекара уикенда с родителите си?