[* Във Великобритания местата, на които се сключват граждански бракове, се нуждаят от специални лицензи. – Б. пр.]

— Така. – Мама ме обръща и връща косата ми на гърба. Гледа ме замислено и знам какво следва. – Скъпа, може ли майка ти да ти даде съвет?

— Не – отговарям бързо с лека усмивка.

Тя също ми се усмихва и ме накара да седна на края на леглото.

— Когато станеш съпруга, ти ставаш ядрото в живота на своя съпруг. – Усмихва се топло. – Остави го да мисли, че той командва! Остави го да мисли, че не можеш да живееш без него, но никога не му позволявай да ти отнеме независимостта или личността, скъпа! Мъжете имат нужда от галене на егото – смее се. – Харесва им да мислят, че те носят панталоните и трябва да ги оставиш да вярват в това.

Разтърсвам леко глава.

— Мамо, това не е необходимо.

— Напротив – настоява, – мъжете са сложни създания.

Мръщя се. Тя няма никаква представа колко сложно е моето създание.

— Знам.

— И независимо че създават впечатление, че са силни и мъжествени, те са слаби без нас. – Придърпва зачервеното ми лице към своето. – Ава, виждам, че Джеси те обича, и се възхищавам на честността му, когато става дума за чувствата му към теб, но помни коя си! Никога не му позволявай да те промени, скъпа!

— Той няма да ме промени, мамо. – Изобщо не ми е приятен този разговор, въпреки че беше абсолютно сигурно, че ще се стигне до него. Родителите ми останаха с нас два дни, след като Джеси ми предложи, и се върнаха в Лондон в сряда, така че имат цялостно наблюдение върху държанието на Джеси с мен, с изключение на обратното броене и различните видове чукане. Бяха свидетели на вниманието, с което ме обсипва, на постоянното докосване и привързаност и наблюденията им не минаха незабелязани. Поне от моя страна. Джеси е в неведение. Не, не е в неведение, просто не му пука и нямам намерение да го променям. Жадувам за постоянен контакт с него точно толкова, колкото и той.

Мама ми се усмихва.

— Той иска да се грижи за теб и даде ясно да се разбере, че за него си безценна. Двамата с баща ти сме много щастливи, че си намерила мъж, който те обожава. Мъж, който ще мине през огъня за теб.

— Аз също го обожавам – казвам тихо. Прямотата в думите на мама сякаш дърпа гласните ми струни и казаното от мен звучи малко треперливо. – Моля те, не ме разплаквай! Гримът ми ще се развали.

Обхваща бузите ми с длани и целува устните ми.

— Да. Да спрем с емоционалните изблици! Просто никога не прави нещо, което не искаш! Виждам също, че той може да бъде доста убедителен. – Разсмивам се и мама се смее с мен. Убедителен ли? – Наистина жалко, че семейството му не можа да дойде – размишлява тя.

Трепвам леко.

— Казах ти, те живеят в чужбина. Не са много близки. – Бях обяснила причината за липсата на семейството на Джеси, макар и неясно. Бях им разказала историята, която Джеси ми представи, когато се запознахме. Тя звучеше напълно правдоподобно.

— Пари – въздиша тя. – Причиняват повече семейни разриви, отколкото всичко останало.

— Така е – съгласявам се. Както и домовете за секс и чичовците плейбои.

Прекъснати сме от ново почукване на вратата и тя ме оставя на леглото, за да отвори.

— О, това е Кейт! – припява.

— Нося питиета! Леле, Елизабет, изглеждаш невероятно! – възторженият възглас на Кейт отеква в стаята, преди самата тя да мине покрай майка ми и да ме изгледа доволно. – Още ли не си облечена? – пита и поставя подноса на дървения скрин. Изглежда зашеметяващо в семпла сатенена рокля в слонова кост. Дългите й къдрици са купчина от червени пламъци, обградили бледото й лице. Тя е единствената ми шаферка, но има ентусиазъм, достатъчен за десет.

— Не съвсем. – Изправям се и отново намествам циците си в чашките.

— Ето, изпий едно! – Поднася ми чаша с розова течност.

— О, да, трябва – повтаря мама, затваря вратата набързо и идва, за да вземе чаша и за себе си. Отпива дълга глътка и ахва. – О, този малък италианец знае как да направи една дама щастлива.

Поклащам глава към чашата, която се носи пред мен.

— Не, добре съм. – Не искам да мириша на алкохол на Джеси.

— Ще успокои нервите ти – настоява Кейт, хваща ръката ми и поставя чашата в нея. – Пий!

Знае причината да съм неспокойна. Накарах и Кейт да провери милион пъти катинара и частните апартаменти. Кимва към чашата с вдигнати вежди и аз отстъпвам. Гаврътвам щедра глътка от „Гордостта на Марио“. Вкусът му е все така великолепен, но никакво количество алкохол няма да ме излекува.

— Къде е Джеси? – питам и оставям чашата. Не съм го виждала от предишната нощ.

Познавам традиционните виждания на мама, затова го накарах да спим отделно в нощта преди сватбата. Той отказа да напусне стаята ми до една минута преди полунощ, а след това го направи, но намусен, когато мама започна да тропа по вратата на апартамента, за да го накара да си тръгне. Виждах как му се иска да я смачка, но изненадващо отстъпи без прекалено много сръдня, ако не броим това, че й се намръщи свирепо, докато тя го извеждаше от стаята.

— Мисля, че се приготвя. – Кейт обръща „Гордостта на Марио“.

— Кейт Матюс, по-полека! – гълчи я мама и взима чашата от нея. – Трябва да изкараш целия ден.

— Съжалявам. – Кейт ми хвърля наперена усмивка. Знам защо е започнала да пие толкова рано и причината носи комбинираното име на Дан и Сам.

— Ами баща ми и брат ми, къде са?

— На бара, Ава. Всички мъже са на бара – Кейт набляга на всички.

— Всички мъже ли? – питам. – Всички мъже, включително Сам?

Кейт кимва в знак на съгласие към очевидните ми мисли.

— Да, всички други без Джеси. Включително Сам… и Дан.

Трепвам. Днес ще бъде й трудно. Дан отложи връщането си в Австралия, за да може да присъства на сватбата ми. Не каза много нито в нощта, когато Джеси ми предложи, нито след това, но и няма нужда. Очевидно е, че се бори с посоката, която поема моят живот, и с това да бъде близо до Кейт, особено с нищо незнаещия Сам на сцената. Кейт също се тормози, въпреки че се опитва да изглежда невъзмутима.

— Хайде тогава! – Кейт плясва с ръце. – Ще се обличаш ли, или ще вървиш до олтара в това? Сигурна съм, че той няма да възрази.

Усмихвам се на пламенната си приятелка. Тя познава натрапчивата мания за дантела на Джеси, но майка ми не.

— Ще се облека. – Разопаковам обувките от хартията и ги обувам. Извисявам се с десет сантиметра. – Така – поемам дълбоко въздух и тръгвам към гардероба, където ме чака роклята ми. Спирам пред нея и поглъщам изяществото й.

— Вероятно трябва да използваш тоалетната, преди да те вкараме в нея – предлага мама, застанала до мен пред роклята. – О, Ава! Никога не съм виждала нещо подобно.

Измънквам в знак на съгласие. Оглеждам от горе на долу и обратно роклята.

— Знам. И да, трябва да пишкам. – Оставям мама да се възхищава на роклята и се отправям към банята. Зървам Кейт да отпива бързо от питието, докато мама е с гръб. Ако не бях толкова притеснена за сватбата си, може би щях да се разтревожа за това, че предстои ден, в който Дан и Кейт щяха да бъдат на такова близко разстояние един от друг.

Затварям тихо вратата. Използвам тоалетната и се наслаждавам на още един момент усамотение, докато се уверявам, че пикочният ми мехур е напълно изпразнен. После чувам силно чукане на вратата на апартамента, последвано от непогрешимия писък на паникьосания глас на майка ми. Чудя се какво става, затова

бързо се оправям и измивам ръцете си, после излизам от банята.

— Джеси – майка ми явно е разгневена, – двамата с теб ще се скараме, ако не правиш каквото ти се казва.

Поглеждам към Кейт, която отпива още от коктейла, докато майка ми е заета. Тя ми се ухилва и свива рамене.

— Какво става? – питам.

— Джеси иска да те види, но Елизабет не дава и да се продума.

Обръщам се към вратата, където мама блокира тесния процеп между вратата и рамката. Тогава го чувам.

— Няма да се скараме, ако ме пуснеш вътре, мамо. – Знам, че се усмихва на майка ми, но игривият му маниер не ме заблуждава. Долавям заплахата в тона му към майка ми. Той ще влезе в стаята и дори Елизабет няма да го спре.

— Джеси Уорд, няма да ме наричаш „мамо“, при положение че съм само с девет години по-възрастна от теб – изплюва тя. – Сега върви! Ще я видиш след половин час.

— Ава! – вика той през майка ми.

Хвърлям поглед отново към Кейт и тя кимва с глава, моментално доловила намерението ми. И двете се затичваме към вратата. Кейт откача роклята ми, а аз събирам долния край в ръце. Отнасяме я в банята и я окачваме отново на гърба на вратата.

Кейт се смее.

— Майка ти ще се научи ли, или ще продължава да се опитва да го опитоми?

— Не знам. – Приглаждам предницата на роклята и излизам след Кейт, като затварям вратата след себе си. Мама все още пази вратата с крак, заклинен в долната част. Това няма да го спре.

— Джеси, недей! – Вече бута срещу него. – О, не! Това е на лош късмет. Нямаш ли уважение към традициите, упорит човек!

— Пусни ме, Елизабет! – Той стиска зъби. Сигурна съм.

Хвърлям поглед към Кейт и поклащам глава. Той ще смачка майка ми точно както обеща, че ще стане, ако тя застане на пътя му, а тя определено го прави.

Кейт взима ново питие от подноса и отива небрежно до вратата.

— Елизабет, просто го пусни вътре! Никога няма да го спреш. Този мъж е като носорог.

— Не! – Мама наистина забива пети, не че това ще помогне. Досега трябваше да е разбрала, дори след краткото време, което е прекарала с него. – Той няма… О! Джеси Уорд!

Усмихвам се, докато гледам как решителната ми майка е избутана назад леко, преди да бъде повдигната и поставена грижливо настрани, което му осигурява достъп до мен. Тя оправя роклята и шапката си и хвърля отровни погледи към моя предизвикателен мъж. Поглеждам отново към отворената врата и откривам зелени езера, изпълнени с желание, да ме изучават внимателно. Лицето на Джеси е безизразно и брадата му е набола. Алчните ми очи се откъсват от неговите и се плъзгат бавно надолу по полуголото му тяло, докато стои пред мен само в свободни шорти. Мускулестите му гърди са с капчици пот, а косата му е потъмняла от потта. Отново е тичал.