Джеси е шокиран. Обляга се назад в стола си със смесица от неверие и гняв на лицето.

— Това беше малко детинско, не мислиш ли?

— Съжалявам. – Грабвам чантата си. – Не исках да се случи така.

Джон се връща и нарушава неловкото мълчание, което ни е обгърнало.

— Ще дойдат след час. – Пъха отново телефона в джоба си. – Преди да забравя, имаме още три отменени членства.

Веждите на Джеси се вдигат любопитно.

— Три?

— Три – потвърждава Джон, докато върви към вратата. – Всичките на жени – добавя и напуска кабинета.

Гледам как лактите на Джеси се удрят в бюрото и лицето му се отпуска в дланите. Чувствам се отвратително. Пускам чантата, обикалям бюрото и го избутвам назад в стола, после сядам на бюрото пред него. Той ме наблюдава и дъвче устната си.

— Аз ще оправя това – соча към купчините документи навсякъде. – Но ти трябва да намериш някого. Работата е за пълен работен ден.

— Знам. – Хваща глезените ми и ги дръпва, за да постави стъпалата ми на коленете си. – Иди да плуваш! Аз ще започна тук, става ли?

— Добре. – Изучавам го внимателно, а той също ме наблюдава.

— Давай, красиво момиче! Изплюй камъчето! – усмихва се леко.

— Те оттеглят членството си, защото ти вече не си на разположение за чу… – прехапвам език. – Да правиш секс с тях. – Мисълта ме прави невероятно щастлива и

това е очевидно.

— Така изглежда, нали? – Присвива очи към мен. – Виждам, че това се харесва на съпругата ми.

Свивам рамене, но не мога да скрия удоволствието си от тази новина.

— Какво е съотношението мъже-жени?

— Членове ли? – пита.

— Да.

— Седемдесет на трийсет.

Устата ми зейва отворена. Помня, Джеси каза, че има приблизително хиляда и петстотин членове. Това са петстотин жени, които вероятно искат моя господар.

— Ами – отърсвам се от шока, – може би ще трябва да превърнеш имението в гей клуб.

Джеси се смее и пуска краката ми да виснат от бюрото.

— Върви да плуваш!

Съблекалните са празни. Намъквам се в банския си, свалям диаманта, връзвам косата си отново високо на главата и натъпквам нещата си в едно от ореховите шкафчета. През цялото време, откакто съм с Джеси, не съм използвала спа или спортните съоръжения, но съм благонадеждно информирана, че ползването на басейна без бански не е позволено, затова ще се осмеля да поплувам и ще поставя Джеси на изпитание в същото време. Разхождам се през мястото и търся някакъв признак за живот, но е напълно пусто. Обедно време в неделя. Човек би помислил, че това е най-натовареното време, в което членовете използват тази част от имението.

Влизам в огромната стъклена сграда и се оглеждам наоколо. Всички джакузита, огромният басейн и шезлонгите са празни. Зловещо тихо е. Единственият звук е далечното бръмчене на водните помпи. Разполагам кърпата си на един елегантен дървен шезлонг, внимателно правя първата си стъпка във водата и въздишам. Хладна е. Прекрасно. Слизам по останалите стъпала, избутвам се във водата и започвам да плувам към другия край на басейна.

Наслаждавам се на спокойствието и тишината, докато плувам дължина след дължина. Никой не идва при мен, никой не се осмелява да използва джакузито или да се отпусне на някой шезлонг. Чувам някакъв шум и спирам насред дължината, за да видя кой ще се появи откъм съблекалните. Погледът ми подскача от входа на женската към входа на мъжката съблекалня и виждам Джеси, който се появява, облечен в свободни черни шорти. Въздъхвам признателно. Той ме поразява с усмивката си, после се гмурва в басейна – изпъва тялото си и после се плъзва под повърхността, като почти не вдига шум и пръски. Нося се насред басейна и гледам сянката на високото му тяло да приближава към мен под водата, докато той се озовава точно пред мен, без да изплува на повърхността.

Усещам как дланта му се увива около глезена ми и изписквам, когато ме дръпва под водата. Успявам да си поема въздух, преди да се потопя, а очите ми се затварят сами. Устните му срещат моите, обгръща ме с ръце и ни обръща под водата, телата ни се плъзгат и езиците ни танцуват диво.

Това е хубаво, но не ме бива да задържам дъха си, а той сигурно вече се нуждае от

въздух, след като е бил долу много по-дълго от мен. Ощипвам го, за да покажа, че съм изчерпала въздуха си и дробовете ми изкрещяват от благодарност, когато излизаме на повърхността. Стискам с крака кръста му, а с ръце обгръщам раменете му. Опитвам се да се ориентирам и да отворя очи. Когато успявам, откривам огромна мръснишка усмивка. Знам, че и той не може да докосне дъното, така че сигурно маха диво с крака, за да задържи и двама ни на повърхността. Но никога не се знае. Той изглежда така, сякаш се носи без усилия пред мен.

Избутвам мократа коса от лицето му и се усмихвам също като него.

— Ти си затворил басейна, нали?

— Не знам за какво говориш – премества ме към гърба си и започва да плува настрани. – Никога не е натоварено по това време на деня.

— Не ти вярвам – отпускам брадичка на рамото му. – Не си могъл да понесеш мисълта аз да съм по бански и някой да ме гледа. Признай, че съм права! – Разгадала съм напълно моя господар.

Стига до края на басейна, дръпва ме от гърба си и ме притиска до ръба.

— Харесва ми мисълта да си по бански.

— Но само за твоите очи, нали?

— Казвал съм ти го и преди, Ава. Не мога да те деля с никого и с нищо, дори и само да те гледат. – Плъзга ръце отстрани по тялото ми и към бедрата. – Само за моето докосване – прошепва. Това ме кара моментално да стисна бедра, когато той се навежда и ме целува нежно. Оглежда лицето ми. – Само за моите очи. – Пръстът му се плъзга покрай дъното на бикините и сдържам дъха си, когато ме погалва нежно. – Само за моето удоволствие, бебче. Знам, че ме разбираш, нали?

— Да. – Премествам се пред него и обгръщам с ръце раменете му.

— Добре. Целуни ме!

Веднага се заемам и показвам своята признателност с дълга, гореща и страстна целувка, която предизвиква стонове и у двама ни. Големите му ръце се спускат на кръста ми и ме обхващат напълно, той ме държи здраво и се целуваме дълго време там, в басейна, само аз и той, давим се един в друг, поглъщаме се, обичаме се.

Всичко, което се случва между нас, е резултат от могъщата, понякога отровна любов, която споделяме. Тя ни парализира, принуждава ни да се държим безотговорно и неразумно – и двамата. Всъщност вероятно сме наравно в лудостта или може би аз водя. Определено се чувствам луда. Това, което смятам да направя, определено ме окачествява като такава. И ако той открие какво планира откачената му жена, несъмнено ще се катурне през ръба на лудостта.

ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА

— Обичам те.

Ниският шепот ме кара да се усмихна. Претъркулвам се и сляпо посягам към него.

— Ммм – мънкам, докато придърпвам тялото му към моето.

— Ава, седем и половина е.

— Знам – мънкам във врата му. – Сънлив секс! – настоявам. Ръката ми се плъзга надолу към бедрото му и открива това, което търси. Хващам го свободно.

— Бебче, бих искал, но когато се събудиш напълно, ще се паникьосаш и ще ме оставиш наполовина недовършен. – Хваща ръката ми, вдига я до лицето си и целува сладко пръстите ми. – Понеделник сутрин е. Седем и половина. Не искам да обвиниш мен, че съм те накарал да закъснееш.

Очите ми се отварят и виждам мокрото му лице над моето. Взел е душ, което значи, че е тичал, което значи, че е късно. Скачам, а той бързо се премества, за да не го ударя с главата ми.

— Колко е часът?

Усмихва се нежно.

— Седем и половина.

— Джеси! – Скачам и побягвам към банята. – Защо не ме събуди, когато излезе да тичаш? – Пускам душа, обръщам се към мивката и слагам паста за зъби върху четката си.

— Не исках да те безпокоя. – Обляга се на вратата и ме гледа как трия зъбите си като луда. Усмихва се, несъмнено на малкото ми объркване.

— Никога… безпокои… ди… – Изплювам с пълна уста.

Усмивката му се разширява.

— Моля?

Поклащам глава и извъртам очи. Обръщам се отново към огледалото, довършвам и плакна устата си.

— Казах, че никога не те е безпокоило преди. Защо не ме измъкна от леглото и не ме наказа с двайсет и два километра? – Подозрението ми е явно.

Свива рамене и застава до мен пред огледалото, като взима собствената си четка.

— Ще го правя, ако искаш.

— Не, просто се чудя. – Няма да го притискам. Заставам под душа, бързо мия косата си и се бръсна, а после тичам до гардеробната. Стоя и се взирам в безкрайните редове дрехи, повечето все още с етикети на тях. Прекалено тежка работа е да се опитвам да избера. Има прекалено много, затова дръпвам червената си лятна рокличка. Ще свърши работа.

Когато изсушавам небрежно косата си, мацвам набързо малко грим и се приземявам долу, Джеси вече е облечен в тъмносин костюм с яркобяла риза и взима ключовете от колата си.

— Ще те закарам.

— Къде е Кати? – оглеждам го. Целия. Това е моят съпруг. Наистина ли трябва да работя?

Той се мръщи към мен.

— Не знам. Не й е присъщо да закъснява. – Хваща ръката ми и ме повежда извън апартамента. – Взе ли всичко?

— Да.

Слизаме до фоайето на „Луссо” и когато приближаваме портиерското бюро, виждам Кати, облегната на него, да бъбри с Клайв. Ухилвам се и поглеждам към Джеси, но той не ми обръща внимание, въпреки че знае адски добре, че гледам към него, а вероятно и какво мисля.

— Това обяснява нещата – казвам с лек смях.

— Те просто говорят – мърмори Джеси и ме води напред.

— Изглеждат много приятелски настроени. – Гледам как Кати се върти и се кикоти, докато Клайв я забавлява с думи и жестове. Той изглежда също толкова увлечен, колкото и икономката на Джеси.

Тя ни забелязва.

— О! Аз тъкмо се качвах нагоре.

— Няма проблем. – Джеси не изглежда впечатлен и не спира. Аз обаче бих искала да се задържа и да видя развитието. Усмивката ми се разширява, докато минавам, а Кати и Клайв се изчервяват обилно. – Свърши ми фъстъченото масло – обажда се Джеси докачливо.