— Да спра ли? – захапвам леко и провличам зъби по гладката му плът. – Искаш ли да спра?

— Искам да млъкнеш и да се съсредоточиш върху това, което правиш.

Усмихвам се и го пускам, после се преобръщам и сядам на ръба на леглото между краката му. Хващам члена му и стискам… силно.

— Спри да ме дразниш! – Плъзва ръце в косата ми и я стисва в юмруците си, като ме притиска надолу към себе си.

Не се съпротивлявам. Обичам да го поемам така. Главата ми се спуска надолу и ноктите ми се впиват в стегнатия му задник, за да го придърпам напред.

— Мамка му! – изръмжава и задържа главата да не мърдам. – Просто стой така!

Членът му докосва гърлото ми и аз се мъча да спра конвулсиите на стомаха си.

Мълча, докато Джеси се разтърсва до мен. Главата му е отпусната назад, а юмруците му стискат косата ми. Трябва да се контролирам. Не мога да повърна, няма да мога да обясня причините, затова, вместо да се съсредоточа върху солидния член в устата ми, се опитвам единствено да сдържа спазмите. Затварям очи и вдишвам през носа. Какво ми става? Ако бременността причинява някаква непоносимост, а моята е внезапната нетърпимост към мъжеството на Джеси в устата ми, тогава не искам изобщо да съм бременна никога повече.

Отпускам се леко, когато се отдръпва, и бързо го вадя от устата си, после се покатервам по тялото му и обвивам крака около него. Трябва да изиграя това съвършено, особено като съдя по невярващото изражение на красивото му лице. Не обича да спирам нещата, които е поискал. Навеждам се и хапя устната му.

— Искам те вътре в мен.

— Бях съвсем щастлив, където бях – мърмори недоумяващ. Това ме разсмива. – Радвам се, че намираш това за смешно, Ава.

— Не, съжалявам. – Притискам устни към неговите и разигравам картата с огромното ми сексуално желание. Това е единствената ми възможност. – Нуждая се от теб вътре в мен сега.

Той се отдръпва и присвива очи. Това ме тревожи. Но после ме зашеметява с усмивката си, запазена само за мен.

— Няма нужда да ме молиш два пъти, бебче. – Отпуска ме на леглото и ляга с мен. – Разкарай кърпата!

Дръпвам я от врата му и я мятам през стаята.

— Сложи ръце в косата ми! – нарежда. Изпълнявам незабавно и сплитам пръсти в мократа тъмноруса плетеница. – Дръпни я! – навежда се и близва устните ми, когато

дръпвам косата му със стон. – Целуни ме силно, Ава! – строгият му тон подклажда още повече желанието ми. Целувам го по устните с отчаяние. – Спри! – нарежда и аз го правя, въпреки че не искам. – Целуни ме нежно! – прошепва. Въздъхвам и нежно и бавно плъзгам език през устата му. – Достатъчно! – казва грубо и отново спирам. Джеси се отдръпва и ме целува любящо по устните. – Защо не можеш да правиш всичко, което поискам, толкова бързо?

Усмихвам се и го придърпвам по-близо.

— Защото твоята жадна за власт личност се отърква о жена ти.

Той се засмива и се претъркулва, така че възсядам хълбоците му.

— Поеми властта, бебче!

— Добре – съгласявам се бързо и се повдигам от слабините му. Той се пресяга надолу и аз плясвам ръката му. – Извини ме!

— О, съжалявам – ухилва се глуповато. – Но не се мотай, моля те!

— Започнал си да забравяш, Боже – сграбчвам възбудения му член и го насочвам към себе си. – Ти току-що отстъпи властта. – Смъквам се нежно и усмивката му скоро изчезва, заменена от истинска признателност.

Простенва и сграбчва краката ми.

— Може да ти отстъпвам властта по-често.

Повдигам се и бавно се отпускам надолу, като прокарвам ръце по гърдите му.

— Харесва ли ти?

— О, да. – Поглежда към мен и започва да гали с ръце бедрата ми.

— Толкова си красив. – Повдигам се и отново се спускам нежно надолу с въздишка.

— Знам – казва просто.

— И арогантен.

— Знам. Нагоре!

Повдигам вежди.

— Кой командва?

— Ти, но няма да е задълго, ако злоупотребяваш. Нагоре! – Той сдържа усмивката си и аз се намръщвам, но се повдигам. – Добро момиче – пъшка. – По-бързо!

Отпускам се надолу и притискам нежно.

— Но на мен ми харесва така.

— По-бързо, Ава!

— Не. Аз командвам – повдигам се отново, но нямам възможност да се спусна дразнещо надолу. Той ме обръща по гръб и ме притиска.

— Изпусна шанса си, жено. – Нахлува в мен целенасочено. – Взимам си обратно властта.

Бам!

Изкрещявам и краката ми се разтварят.

Бам!

— Мамка му! – крещя, когато се блъска утробата ми.

— Езикът!

Бам!

— Джеси!

— Ти насили късмета си, бебче – сумти той. Стиска китките ми по-силно и нахлува в мен отново и отново. Очите ми се затварят. – Очите! – отварям ги и изписквам шокирано. – Така е по-добре. – По лицето му се стича пот, която капе по бузите ми. Искам да се държа за него, да го драскам и хапя, но съм напълно безсилна, точно както ме харесва.

— Нека те хвана! – проплаквам, докато той продължава.

— Кой командва?

— Ти, шибан властен маниак!

— Внимавай – бам! – с – бам! – езика!

Крещя.

— Мамка му! – извиква той. – Свърши за мен, Ава!

Не мога. Опитвам се да се съсредоточа върху оргазма, който се спотайва някъде дълбоко, но всеки път, щом реша, че съм го хванала, Джеси отново нахлува в мен с наказващите си хълбоци и го избутва назад. Очите ми се затварят и не мога да направя нищо повече, освен да приема нападението върху тялото ми.

— Боже, Ава! Ще свърша.

С тези думи той изкрещява и се срива върху мен, освобождавайки ръцете ми от свирепия си захват. Дишането му е учестено, тялото му потръпва и кожата му е влажна. Аз също съм в това състояние, без задоволяващия оргазъм.

— Ти не свърши – пъшка Джеси в шията ми. Не мога да говоря, затова мънкам и поклащам глава. Ръцете ми лежат вяло отстрани на главата ми. – Бебче, съжалявам.

Мънкам отново и се опитвам да вдигна ръце и да го прегърна, за да разбере, че съм добре, но мускулите ми са омекнали. Той буквално ме е парализирал. Потните ни тела се притискат едно към друго и неравното ни дишане е силно. И двамата сме напълно разбити. Искам да остана в леглото, но усещам липсата на тежестта му, а после той ме вдига на ръце. Мърморя в протест, докато ме отнася към банята.

Пуска душа, грабва кърпа от рафта и я хвърля на пода, после ме поставя върху нея. Аз едва събирам сили да се намръщя, когато той се отпуска на пода и разтваря краката ми.

— Нека те върнем към живот! – Нагласява водата на по-хладна температура и се настанява между бедрата ми, после истински ме събужда с една продължителна, агонизиращо нежна ласка на езика по сърцевината ми.

Извивам гръб, безжизнените ми ръце отново оживяват и гласът ми се връща.

— Ооо, Божеее! – Сграбчвам мократа му коса и го притискам към себе си. Оргазмът, който така и не дочаках, отново е нещо реално достижимо. Дори не се опитвам да го контролирам. Започвам да се задъхвам, коремните ми мускули се напрягат и главата ми се вдига, докато хладната свежа вода ме облива. Джеси е навсякъде – ближе, хапе, смуче и прокарва пътека с целувки по вътрешната страна на бедрата ми, а после бавно се връща нагоре, за да гмурне език надълбоко.

— Будна ли си вече? – мърмори до мен, после захапва леко клитора ми.

— Още! – настоявам и дръпвам косата му. Чувам как се смее, преди да изпълни заповедта ми, после залепва устни около мен и ме засмуква нежно, докато достигам върха.

Избухвам. Виждам звезди. Стена и отмятам ръце над главата си. Прекалено е хубаво. Просто е прекалено хубаво. Пулсирам срещу него и напълно се отпускам. Хладната струя е божествена, а продължителното мъркане на душа е отпускащо. Няма да стана от този под за никого и за нищо на света. Джеси може да ме отнесе

право в леглото.

— Обичам, обичам, обичам да усещам как пулсираш. – Целува тялото ми, докато открива устните ми, за да ми покаже още специално внимание. Откликвам само с устата си, неспособна да убедя мускулите си да се задвижат, а и не полагам много усилия. – Изкупих ли вината си?

Кимвам, докато ме целува, и той се засмива, после се отдръпва, за да ме огледа. Очите ми все още са отворени. Той е повече от красив и го знае, дебелоглавият задник.

— Обичам те – едва успявам да изстискам думите през учестеното ми дишане.

Джеси ме заслепява с онази усмивка… моята усмивка.

— Знам, бебче. – Той се изправя прекалено жизнено за моето състояние. – Хайде! Сега, след като изпълних божественото си задължение, се налага да отидем в имението. – Хваща ръката ми и ме изправя без никакво усилие. А аз не помагам. Отпускам се като мъртва тежест, но това не го затруднява.

— Трябва ли да дойда? – оплаквам се, докато той слага шампоан на косата ми и започва да я сапунисва.

— Обикновено не се оплакваш, когато трябва да дойдеш. – Той ми се усмихва, но извъртам очи. – Да, оплакваш се. Трябва да наваксаме четирите дни. – Не му обръщам внимание и оставям големите му твърди ръце да масажират главата ми, а после да ме изплакне. – Готова си, жено. Вън! – Плясва ме по задника и ме праща навън, после продължава с душа.

Поглеждам с копнеж към леглото, но колкото и да ме зове, устоявам и се отправям към огромния дрешник, за да се приготвя. Наистина имаме да наваксваме. Минахме най-трудната част, а това е още една причина да подобря ситуацията, която несъмнено ще ме върне отново в положението да се държи с мен сякаш съм чуплива, ако остана бременна.

* * *

Влизам в кухнята и откривам, че Джеси рови като обезумял из шкафчетата. Вдигнатите му ръце подчертават широкия гръб, облечен в бяла тениска. Твърдите мускули карат ръцете ми да тръпнат отстрани до тялото ми и очите ми примигват, за да потвърдят, че е истински. Той е истински и също така е мой.

— Какво правиш? – питам. Вдигам косата си на рошава опашка на върха на главата си.