Ахвам, когато съм избутана и Джей пристига, за да прецени ситуацията. Спуска се върху Джеси и го извежда от бара. Дръпвам се назад, когато минават покрай мен, но Джеси се измъква от пазача и ме хваща.

— Измъкни си шибания задник навън! – ръмжи ми.

Внезапно осъзнавам, че съм направила сериозна грешка и не искам да видя последствията в лицето на беснеещ звяр отвън. Решавам, че най-добре е да остана в бара. Боря се с Джеси, а той се бори с Джей.

Чувам как портиерът ругае, докато се бори с нас.

— Вън! – крещи. Вдига ме рязко и ме притиска към гърдите си. – Аз ще я изнеса навън, ако си махнеш упорития задник от бара! – крещи той на Джеси.

Действа, но не преди Джеси да му изръмжи:

— Дръж си шибаните ръце точно там, където са!

Във влуденото ми състояние отбелязвам точно къде са ръцете на Джей – едната ме държи през кръста, а другата стиска предмишницата ми. Извивам се непокорно.

— Махни се от мен!

— Уорд, как се справяш с това, мамка му? – пита Джей, докато излиза от бара.

„Какво?”

— Тя ме побърква – отговаря Джеси и ме изглежда критично, после отново започва да трие челюстта си. – Внимавай с нея!

Джей ме оставя внимателно да стъпя и поклаща неодобрително глава към мен, после плясва ръката на Джеси и ни оставя на тротоара. И двамата се гледаме кръвнишки, когато всички останали излизат от бара, включително Дан. Не искам той да вижда това.

— Разкарайте се, всички! – реве Джеси.

Дан излиза напред.

— Мислиш ли, че ще я оставя с теб? – смее се. Моля се Дан само да млъкне, защото след това, на което бях свидетел, няма никакво съмнение, че Джеси ще унищожи брат ми. Обръщам се бавно към Кейт с молба за помощ, изписана на лицето ми, но тя мълчи със стиснати устни. Останалите хвърлят погледи от Дан към Джеси. Видели са откачения Джеси. Няма да помогнат.

Джеси хваща лакътя ми и насочва свирепия си поглед към Дан.

— Нямаш нищо против да отведа жена си у дома, нали? – Това е заявление, не въпрос.

— Всъщност имам. – Дан няма да отстъпи. Виждам го в стоманения блясък на тъмните му очи.

— Дан, всичко е наред. Добре съм. Просто си върви! – Обръщам се към останалите от групата. – Всички вие, моля ви, просто си вървете!

Но никой не прави първата крачка.

Натискът на Джеси върху ръката ми се усилва.

— Какво мислите, че ще направя, мамка му? – изревава. – Тази жена е шибаният ми живот!

Трепвам от свирепото му изявление, както и другите, включително Дан. Ако съм неговият живот, тогава къде е бил през последните четири дни? Защо ме облада, сякаш не съм нещо повече от предмет? И защо беше сложил ръка на онази жена в бара? Изтръгвам ръката си от него и отстъпвам. Поглеждам бързо към приятелката си. Не съм сигурна защо – напътствие може би, защото не знам какво да правя. Тя едва забележимо поклаща глава. Това значи: „не започвай да спориш”. Едната ми същност, която обича да спори, крещи: „не го оставяй да те излага”, а разумната ми същност припява: „не се излагай сама”.

Кейт ме насърчава, като ме гледа успокоително, и аз отивам при нея, докато дърпам ръба на роклята си надолу. Глупаво или не, в един последен акт на неподчинение грабвам виното й и го пресушавам.

— Ава! – опитва се тя да ме спре, но вече имам мисия.

— Ще се видим по-късно – казвам и грабвам чантичката си от другата й ръка, после се обръщам към Джеси. Устната му е извита предупредително, но изобщо не ми пука. Всичко, което той направи тази вечер, се повтаря в главата ми и с всяко повторение се ядосвам все повече. – Не си прави труда да ме следваш!

Той поглежда към мен. Яростта в изражението му е повече от видна. Надявам се моят гняв също да е явен, но в случай че не е, му хвърлям отвратен поглед, след това го избутвам и минавам покрай него. Използвам цялата си концентрация, за да не се олюлявам. Не трябваше да пия това вино, и то не само по една причина.

Случайно стъпвам на пътя, за да махна на такси, но дори не успявам да вдигна ръката си.

— Не стъпвай на шибания път! – ръмжи той и ме метва през рамо. – Глупава жена!

— Мамка му, Джеси! – Отнесена съм обратно на тротоара. – Свали ме долу!

— Няма.

— Джеси, боли ме.

Сваля ме веднага и зелените му очи тревожно пробягват по цялото ми тяло.

— Ранена ли си? Къде?

Удрям с длан по гърдите си.

— Само тук! – крещя в лицето му.

Той се присвива, но после повтаря същото изпълнение, като тупва собствените си гърди през окървавената риза.

— Добре дошла в шибания клуб, Ава! – изревава.

Трепвам от силата на гласа му, после се обръщам леко пияна и отпрашвам напред.

— Колата е в тази посока – крещи той след мен. Спирам и внимателно изпълнявам кръгом, после тръгвам в обратната посока. Няма смисъл да се опитвам да се измъкна. Пийнала съм, а той е решителен. – Не харесвам роклята ти – чувам го да ръмжи зад мен.

— Аз я харесвам – сопвам се и продължавам.

— И защо? – Той ме настига. Не е трудно. Аз съм пияна и на токчета.

Спирам и се обръщам към него.

— Защото знаех, че ти няма да я харесаш – крещя и привличам вниманието на преминаващите.

— Права си – крещейки, ми отговаря.

— Добре! Това ли е единствената причина да си ядосан, или защото съм пияна, или защото целунах друг мъж?

— Всичко изброено, но целуването на друг мъж обира шибаното злато! – Трепери от яд.

— Ръката ти беше на задника на онази жена!

— Знам. – Гледа ме свирепо, аз също го гледам свирепо.

— Защо? Омръзна ти да си само с една жена ли? – крясвам, но се напрягам. Оглеждам се, за да видя кой е чул скандала. С облекчение виждам, че всичките ни приятели са напуснали сцената. Можех да го порицая за неговата властност или за ревността му, но не, избрах сексуалния му флирт.

Джеси присвива зелените си очи и устните му оформят права линия.

— Ти сама си го поиска, жено.

— Аз? Как?

— Ти ме напусна! Обеща никога да не ме напускаш!

Стоим един срещу друг, взираме се един в друг като двойка обикалящи се вълци и никой от нас не отстъпва. И двамата имаме причина да се оплакваме. Разбира се, моята е по-важна, но не съм готова да стоя по средата на улицата цяла нощ само за да го доказвам. Не съм упорита колкото него.

— Не трябваше ти да решаваш моето бъдеще – казвам по-спокойно и продължавам към колата, олюлявайки се леко към бордюра. Нямам представа къде е паркирана, но не се съмнявам, че достатъчно скоро ще чуя упътвания.

— Ти си шибан трън в задника – сопва се. – А аз мислех за нашето бъдеще. – Той ме вдига на ръце и ме понася.

— Джеси, свали ме долу! – оплаквам се немощно. Вялият ми опит да се измъкна на свобода наистина е доста жалък.

— Няма да те пусна, жено.

Отказвам се. Тялото ми е слабо, мозъкът ми е размътен, а гърлото ме боли и стърже от толкова много крясъци. Оставям Джеси да ме отнесе до колата и да ме постави на седалката и дори не протестирам, когато се навежда, да ме закопчае. Мърмори неразбираемо, докато дърпа ръба на роклята ми надолу, и после тръшва вратата. Усещам как се качва в колата и слабо дочувам приятните звуци на Ед Шийрън, умственото изтощение ме надвива и вече не мога да намеря сили да крещя на Джеси. Подпирам чело на прозореца и се взирам празно в ярките светлини на нощен Лондон, които прелитат покрай прозореца.

* * *

— Боже! – чувам неодобрителния тон на Клайв, когато пристигаме, подскачаща нагоре-надолу в ритъм с крачките на Джеси. – Да повикам ли асансьора, господин Уорд?

— Не, ще се погрижа – гласът на Джеси вибрира в мен. – Шибаната рокля е нелепа – мърмори, докато вика асансьора, и стъпва моментално вътре, щом вратата се отваря.

Изправям се в ръцете му и се гърча, за да се освободя. Изглежда, съм пропуснала един етап на пиянство и съм минала от пияна и непокорна към много опърничава.

— Мога да вървя – сопвам се.

Той се подсмихва и ме пуска, но само защото няма къде да избягам и няма коли, пред които може да изляза. Вратата на асансьора се отваря и аз първа излизам, докато ровя в чантичката си за ключовете. Намирам ги забележително бързо, като се имат предвид треперещите ми ръце, но способността ми да вкарам подходящия ключ в ключалката е изцяло друг въпрос. Затварям едно око и се опитвам да се съсредоточа, докато бавно насочвам ключа към дупката. Чувам как Джеси мърмори под нос зад мен, но не му обръщам внимание и продължавам с опитите си. Сигурно му е писнало да чака, защото внезапно увива ръката си около китката ми, задържа я стабилна и я насочва успешно към ключалката.

Вратата се отваря, аз изритвам обувките си и минавам през огромното пространство, като внимателно тръгвам по стълбите. Стигам до горе, но не завивам вляво към главната спалня, а вместо това тръгвам вдясно и се настанявам в любимата ми стая за гости. Сривам се на леглото напълно облечена и без да свалям грима си – чист признак за пълно изтощение и пиянство. Но не оставям това да ме тревожи дълго. Очите ми се затварят сами и усещам как се отнасям в пиянски сън.

— Да се отървем от това!

Роклята е отлепена от тялото ми. Аз съм полузаспала. Знам, че все още съм леко пияна и очите ми са залепнали от спиралата.

— Ще я срежеш на парчета ли? – мърморя раздразнено.

— Не – казва спокойно. Обгръща тялото ми със силните си ръце и ме повдига от леглото. – Може да не ти говоря – прошепва той, – но няма да ти говоря в нашето легло. – Автоматично вдигам ръце и ги сключвам около него, и заравям лице във врата му. Може да съм малко пияна и много ядосана, но разпознавам любимото си място. Той ме полага на леглото и няколко мига по-късно ляга до мен и ме придърпва към гърдите си.

— Ава? – прошепва в ухото ми.

— Какво?

— Ти ме караш да полудявам.

— Да полудееш от любов ли? – мърморя сънливо.

Усещам как ме притиска към себе си.