Дрезгавият ми глас се пречупва.

— Целуни ме! – умолявам и го осъзнавам, но на него не му пука. Искам го и имам нужда да е върху мен.

Лицето му е напълно безизразно, докато стиска китките ми и усилва натиска на тялото си върху моето. Зелените му очи ме пронизват. Бавно приближава лицето си напред и гъделичка устните ми със своите. Стена и се опитвам да ги заловя, но той отново се отдръпва, все още с безизразно лице и напълно овладян. Но не и аз. Аз ще се побъркам от желание.

— Целуни ме! – настоявам дрезгаво.

Той не обръща внимание на думите ми, а премества едната ми ръка при другата и ги обхваща с една ръка. С другата се пресяга надолу, поставя върха на пръста си върху коляното ми и бавно, леко започва болезнено мъчително да го прокарва нагоре по бедрото ми, по хълбока, по ребрата и нагоре, нагоре, докато обгръща изцяло врата ми. Палецът му е върху ямката на шията ми, а пръстите му са на тила ми. Пулсът ми се ускорява. Сърцето ми препуска диво в гърдите ми, а коленете ми могат да откажат всеки момент. И през цялото време прогаря дупки в мен с очите си. Мога да крещя от безсилие, което несъмнено е неговият план. Отново се навеждам напред, но той се измъква от устните ми. Спира се на гърдите ми, като с брадичка избутва роклята ми надолу и сключва устни върху гърдата ми. Подновява белега си.

Отпускам глава назад на стената и затварям очи от безнадеждност. Неспирното жужене между бедрата ми е мъчително и се страхувам, че той ще ме остави така. Правил го е повече от веднъж. Прегазва ме. Няма право, но няма да сложа край на това. Копнея за докосването му и след като е започнал, не искам да спира.

С толкова силна музика около нас човек би помислил, че звуците ми ще бъдат удавени, но не са. Трескавото ми дишане е хрипливо и пронизително. Но дишането на Джеси е бавно, плитко и контролирано. Владее се напълно и е спокоен и има тактика. Знае какво прави.

Готова съм да крещя от безсилие, но той ме обръща и ме притиска отново към стената. Тялото ми се блъска грубо в плочките. Обръщам лице и полагам горещата си буза върху хладната стена. Джеси вдига коляно и разделя бедрата ми. Хваща ръцете ми и ги поставя с длани към лъскавата повърхност. Няма нужда да ми казва с думи да ги задържа там. По твърдото прибутване и бавното отдръпване на неговите ръце разбирам какво се очаква от мен. И по устните му, притиснати към ухото ми. Когато поставя длани от външната страна на бедрата ми и хваща ръба на роклята, дишането ми става още по-накъсано и започвам да треперя. Джеси бавно вдига роклята до кръста ми и чувам отварянето на ципа на дънките му. Нетърпелива съм и избутвам задника си назад подканващо само за да получа шляпване по дупето. Парването по голата ми кожа предизвиква вик.

— Мамка му! – пъшкам, с което си изкарвам още едно бързо шляпване. – Джеси! – Обръщам лице към стената и полагам чело на плочките. Горещият ми дъх образува пара по лъскавата черна повърхност. Колко дълго ще продължи с това? Колко дълго ще ме кара да страдам? Но тогава тазът ми е придърпан назад, бикините ми са дръпнати встрани и той се забива в мен. Изкрещявам от шокиращото бързо нашествие, но той мълчи, дори не диша тежко, не трепери. Бавно се отдръпва, задържа се неподвижен за миг, после отново нахлува мощно напред. Стомахът ми се усуква, главата ми се върти и челото ми се удря по плочките. Не знам как да постъпя. Джеси отново се забива в мен силно и бързо и аз изкрещявам, но звукът е заглушен от музиката. Джеси бавно вади члена си и едната му ръка напуска хълбока ми, плъзга се нагоре по тялото ми и хваща тила ми. Извръща главата ми настрани и устните му откриват моите. Стена, приела твърдата му уста и възхитена от интимността. Не получавам достатъчно – само малко напомняне какво пропускам, преди да ме остави да копнея за още.

Задържа се неподвижен няколко секунди, после премества крака и се отдръпва, след което се разделя със самоконтрола си. Дръпва ме назад, за да го посрещна отново и отново. Всеки силен наказателен удар ми помага да постигна основната си цел. Детонация. И точно когато мисля, че съм я достигнала, той измъква члена си, обръщаме и ме повдига, за да го възседна. Навлиза отново в мен и ръцете ми обгръщат врата му. Джеси щурмува напред и моят кипящ оргазъм отново е на път. Отмятам глава назад и топлотата на устата му е точно на шията ми. Той ме хапе, смуче и ближе. Започвам да треперя, докато пулсациите, заливащи цялото ми тяло, се събират в едно и намират изхода си на върха на клитора ми. Изкрещявам, дори преди да съм свършила, но тогава напрежението достига връхната си точка и ме запраща в бездната на опияняващо удоволствие. Разбивам се на парчета и крещя още по-силно. Знам, че Джеси също е свършил, въпреки че не издава и звук. Изправям глава и откривам покрито с пот лице, блеснали зелени очи и лице, все още без емоции и без промяна. Това напълно ме обърква. Премествам ръце в косата му и го дръпвам напред, но той не поддава. Вместо това избутва краката ми от тялото си. Стъпвам на пода и се задържам почти стабилно, като се подпирам на стената, докато го гледам. Той плъзга ръка в бикините ми, събира влагата и прокарва длан по гърдите ми, след това избърсва чело, закопчава панталоните си, обръща се и излиза.

ДЕСЕТА ГЛАВА

Стоя зашеметена в мълчание. Музиката, която ме бомбардира, внезапно става непоносима. Изправям се и правя всичко по силите си, за да оправя раздърпания си вид. Не е добре. Шокирана съм. Той не ми каза и една дума, откакто ме намери на дансинга до напускането на тоалетната за инвалиди, където току-що ме изчука. Не правихме любов, нито дори див секс. Той просто изчука жена си, сякаш съм някоя повлекана, която е хванал в бар. Засегната съм. Моята несигурност е дори по-голяма от преди. Какво да правя сега?

Подскачам, когато вратата се отваря и Кейт нахлува вътре.

— Ето те! Тръгваме си.

— Защо?

Тя изглежда паникьосана.

— Сам е тук.

Това ли е всичко?

— Можеш да се справиш с това, нали?

— И брат ти – добавя сухо.

— О…

— Да, о! Хайде! – Сграбчва ръката ми и ме издърпва от тоалетната. – Къде е Джеси? – пита, докато минаваме входа на бара.

Поглеждам наоколо и го виждам да стои на бара – чаша с прозрачна течност в едната ръка, а в другата… женски задник.

Причернява ми.

Издърпвам ръката си от Кейт и тръгвам към моя шибан съпруг.

— Ава! Трябва да си тръгваме! – вика по мен Кейт.

Пренебрегвам я и разбутвам тълпата по пътя си. Джеси поглежда и ме забелязва, но очите му не се разширяват. Не изглежда виновен, нито притеснен, че е бил хванат. И защо? Знае, че съм тук, защото преди минути ме изчука и ме маркира в тоалетната. Зървам Сам, който изглежда по-уплашен от решителното ми приближаване, отколкото Джеси.

Първото, което правя, щом стигам до Джеси, е да грабна чашата от ръката му и да я обърна. Вода е. Пускам я на пода и звукът от счупеното стъкло едва надвива рева на музиката и на тълпата. После се обръщам към жената, която е сложила ръка върху стегнатия задник на моя невротичен господар.

— Чупка! – крещя в лицето й и махам ръката й от Джеси. Няма нужда да повтарям, защото и тя мъдро е махнала ръката на Джеси от задника си. Очите на жената се разширяват и тя предпазливо се оттегля. Това вероятно е най-разумното й действие. Чувствам се готова на убийство. – Какво правиш, мамка му? – крещя по него.

Той бавно вдига вежди и в ъгълчетата на устните му се появява самодоволна усмивка. Това е първата емоционална реакция, която виждам у него, откакто е влязъл в бара. Но не казва нищо.

— Отговори ми!

Поклаща глава, обръща се към бара и дава знак на бармана да приближи. О, той си го изпроси. Обръщам се и виждам тримата си приятели плюс Сам, Дрю и брат ми – всички стоят мълчаливи и шокирани. Аз самата съм шокирана, но далеч не съм мълчалива.

— Мърдай! – крещя и ги избутвам от пътя си, за да мина, закрачила решително към дансинга. Не ми отнема много време да намеря това, което търся. Получавам много предложения, когато дръпвам нагоре ръба на роклята си, но няма да го направя с когото и да било. Нужни са ми няколко секунди, за да огледам, и се спирам на един висок, тъмнокос мъж със сини очи – секси мъж. Не си давам време да мисля за отхвърляне. Отивам право при него, оставям го да ме изпие с очи за няколко мига, после обгръщам с ръка врата му и приближавам. Той приема с готовност, пъхва език в устата ми, без да се бави, и плъзва ръка около кръста ми. Презирам се за това, че го харесвам, но се оставям да ме понесе в неговия ритъм, докато внезапно нещо става.

Отварям очи и виждам, че непознатият мъж се мръщи на Джеси.

— Какво, по дяволите? – вика той невярващо, на което Джеси отговаря, като отдръпва юмрук и удря горкия човек право в лицето… силно. Гледам с ужас как му разбива носа и кръвта му шурва навсякъде. Но това не го спира. Той отвръща на Джеси и го събаря на пода. Летят юмруци, стискат се гърла и всички се преместват назад, за да осигурят на двамата едри мъже място да се бият.

— Ава, какво си мислеше, по дяволите? – гневният глас на Сам пронизва ушите ми и вдигам очи, за да открия обвинителен поглед. Не знам какво съм мислила. Не мисля, че изобщо съм мислила.

Следвам погледа на Сам до пода точно когато Джеси е ударен с юмрук в челюстта. Трепвам.

— Сам, моля те, спри ги! – Виждам единствено, че бялата риза на Джеси е оцапана в червено, а лицето на другия мъж е осакатено и носът му явно е счупен.

— Да не си полудяла? – смее се Сам.

Готова съм да започна да се моля, когато Джеси става на крака и вдига другия мъж. Приковава го към една колона, след това вдига коляно и удря силно в ребрата. Мъжът се срива на пода с ръце около тялото си. Чувствам се ужасно и не защото гледам как съпругът ми разтрива болезнената си челюст. Чувствам се отговорна за горкия непознат, когото набелязах да бъде пребит. Какво ми става, по дяволите?