По времето, когато съм изпила половината, чувам стъпки надолу по стълбите и се обръщам към глупавата си червенокоса приятелка.

— Да не си се побъркала? – Махвам с чашата вино към нея.

— Вероятно – мърмори тя. Настанява се на един стол и ми дава знак да й налея вино. – Как се чувстваш?

— Добре! – Грабвам още една чаша и наливам вино, после й подавам питието през масата. – Наистина се забъркваш в голяма каша.

Кейт се мръщи и сърба бързо.

— Ава, защо не направим оценка на ситуацията? Ти си тази, която е омъжена от по-малко от седмица, напуснала е съпруга си и е с надут корем.

Присвивам се от грубостта й, а тя оглежда чашата, която стискам. Моментално минавам в защита.

— Едва на няколко седмици съм. Някои жени не откриват преди третия месец – опитвам се да задуша вината, която ври в стомаха ми.

Кейт става, покатерва се на плота и пали цигара.

— Няколко питиета няма да ти навредят, не че има значение – казва. Отваря прозореца и подпира ръка на перваза.

— Какво няма значение? – Мръщя се и отпивам по-неохотно.

— Е, ще се отървеш от него, нали? – Повдига бледите си вежди към мен.

Безчувствените думи пробождат съвестта ми, но това не ме спира да отпия още вино.

— Да – прошепвам и потъвам в един стол. Мислите ми се залутват нанякъде.

— Така! – агресивният тон на Кейт ме изтръгва от мечтанието ми. – Излизаме.

— Така ли? – изтърсвам. Това е последното, което искам да правя.

— Да. Няма да ти позволя повече да си унила. Той обади ли се? – Дръпва от цигарата и ме поглежда с очакване.

Иска ми се да мога да кажа „да”.

— Не.

Свива устни и знам, че тя също го смята за странно.

— Изкъпи се! Излизаме за едно питие на спокойствие, но не много. – Поглежда чашата ми. – Не че има значение, предполагам.

— И аз така мисля – поклащам глава. Незаинтересованите й думи ме ядат отвътре. Кейт въздъхва и мята фаса през прозореца, после го затваря и слиза долу.

— Хайде, Ава! Не сме излизали заедно от седмици. По едно питие в рамките на разумното и лек разговор, не за Джеси, за Сам или за Дан. Просто като едно време, преди всички тези мъже да застанат между нас – под „едно време” има предвид след Мат и преди Джеси. Наистина добре се смяхме в тези четири седмици, преди господарят на секс имението да нахлуе в живота ми и да го обърне с краката нагоре.

— Добре – съгласявам се и ставам от масата. – Права си. Единственото, което постигам тук, е да се задръствам със скапани мисли. Ще се приготвя.

— Супер!

— Благодаря ти, че не си казала на Дан защо съм тук.

Усмихва се и заедно излизаме от кухнята, за да се приготвим за едно питие на спокойствие и лек разговор.

* * *

Той непрестанно е в мислите ми и се опитвам с всички сили да го забравя, но когато влизаме в „Барок” и първият човек, когото виждам, е Джей – портиерът, се отказвам. Той ми се намръщва, докато минавам покрай него, и спира разговора с другия пазач, но аз продължавам към бара, без да кажа и дума на очевидно любопитния мъж с бръсната глава.

— Вино? – пита Кейт, докато си пробива път към бара между двама други клиенти.

— Да, моля. – Оглеждам любимото ни заведение и веднага забелязвам Том и Виктория. Дори не се чувствам зле, задето съм разочарована, че са тук. Потупвам Кейт по рамото и тя леко обръща глава. – Знаеше ли, че ще бъдат тук? – питам.

— Кои?

Кимвам в посока на моя гей приятел и моята нахакана, понякога малко глупава колежка, които танцуват. Те нямат представа какво става в живота ми.

— Барби и Кен – отбелязвам хапливо. По извъртането на очите на Кейт познавам, че не е знаела.

— Страхотна рокля! – припява Том и приглажда корема ми.

Поглеждам надолу към тясната черна жарсена рокля, която заех от Кейт.

— Благодаря! – Взимам чашата, която Кейт ми подава през рамо. – Добре ли си? – питам Виктория.

Тя разрошва косата си и я премята през рамо.

— Удивително.

О? Не добре или страхотно, а удивително?

— Това добре ли е? – питам и ми се иска да можеше да прехвърли малко от това удивително към мен.

— Да, това е добре – кикоти се тя.

— Отново е влюбена. – Том смушква Виктория отстрани, което кара красивата блондинка да се намръщи.

— Не съм и това е интересно казано от мъжката курва тук.

Том изглежда искрено шокиран и за първи път от дни се смея. Чувствам се добре. Кейт идва при нас и поради липса на свободни маси стоим близо до бара и си бъбрим. Джеси все още е в ума ми, разбира се, но моята мила най-добра приятелка доста добре се справя да ме разсейва.

Докато вдигам поглед и го виждам.

Сърцето ми не затуптява бързо… спира. Не съм го виждала от понеделник и ако това изобщо е възможно, той изглежда още по-смайващо от всякога. Веднага се сещам, че Джей му се е обадил, и също така знам, че вероятно ще бъда извлечена от бара. Това обаче не ме спира да го огледам бавно от обутите му в дънки крака, нагоре по бялата тениска, по врата и накрая – лицето му. Аз не съм на себе си от удоволствие да го видя дори когато съм му бясна. Джеси не изглежда ядосан и не изглежда така, сякаш е пил. Изглежда свеж, здрав и поразителен както винаги. И всяка друга жена в бара мисли същото. Забелязали са спиращия дъха мъж, който крачи през бара, някои дори го следват. Той ускорява крачка. Бляскащите му зелени очи спират за кратко върху мен и сърцето ми отново забива… много, много бързо. Лицето му е безизразно, докато минава близо до мен и дори не отбелязва присъствието ми, а после продължава към бара с вихър от жени след него.

Съсипана съм. Трескаво мисля и търся всякакви обяснения за тихото му отсъствие през последните четири дни – къде е бил и какво е правил. Определено не скърби за загубата. Изглежда арогантен, самоуверен и отвратително красив – точно както в деня, когато го срещнах. Тези черти са ми познати, но точно сега всички сякаш са подсилени. Знае какъв ефект има върху мен и върху всички останали жени, които точат лиги след него.

Връхлитат ме несигурност и бясна ревност. Все още го гледам втренчено и наблюдавам как щурмува жените, които го обграждат, с шибаното лице и ги кара да се разтапят на място.

О, да, ето го моя съпруг, който изглежда така, сякаш току-що се е приземил от планетата Перфектност. Присвивам очи, докато гледам една чернокоса жена с червена рокля да гали ръката му и буквално трябва да се спра, за да не я отстраня физически. Но аз го напуснах, въпреки че той явно не е толкова разтревожен. Смея се на себе си. Нуждае се от мен ли? Определено не изглежда така.

Осъзнавам мълчанието в нашата група, затова откъсвам очи от копелето, което е мой съпруг, и виждам, че Кейт ме наблюдава внимателно, Том също точи лиги заедно с другите уличници, а Виктория тътри нелепите си токчета по пода в неловко мълчание. Поклащам глава леко усмихната и отпивам мощно от виното, което досега близвах внимателно. Хвърлям поглед набързо в неговата посока. Той знае, че го наблюдавам. Ако иска да играе игри, тогава съм готова и не планирам да се примиря с нещо по-малко от златото.

— Да танцуваме! – Обръщам остатъка от виното и тръшвам чашата на бара, а след това си проправям път през малката тълпа, докато се озовавам на дансинга. Обръщам се и откривам, че тримата ми верни приятели са се присъединили към мен.

Кейт изглежда нервна. Опитвам се да грабна виното й, но тя го измъква.

— Не бъди глупава, Ава! – предупреждава ме сериозно. – Знам, че все още си бременна.

Опитвам се да стъкмя някаква фраза, за да възразя, но нищо не ми хрумва, затова в изблик на пълна глупост се обръщам и отивам до бара. Знам, че той ме гледа, знам, че и Кейт ме гледа, но това не ме спира да поръчам и да обърна още една чаша вино на една глътка, после се връщам на дансинга.

— Какво се опитваш да докажеш? – крещи ми Кейт. – Защото, ако е, че си абсолютна тъпачка, успяваш. – Думите й вероятно щяха да ме засегнат, ако алкохолът не се беше намесил. Не ми пука.

Вниманието ми е откъснато от ядосаната ми приятелка от писъка на Том. Очите му святкат, тъй като диджеят е пуснал „Пребит до смърт” на Роб Ди. Том се хвърля към мен.

— Дай ми свирка, натъпчи ме в тесни панталони и ме качи на подиума! Ибиса!

Изключвам разума си, забравям всякакви мисли за моя вбесяващ мъж и оставям

музиката да ме поеме. Движа тялото си в ритъм с парчето, вдигам ръце над главата ми и очите ми се затварят. Аз съм в мой собствен свят. Усещам единствено силната музика и аз съм в центъра й.

Изгубена съм.

Вцепенена.

Тихо опустошена.

Но той е близо.

Усещам го. Подушвам свежия аромат на вода да приближава, а после идва докосването му. Ръцете ми бавно падат надолу, когато усещам дланта му да се плъзга по корема ми. Слабините му се притискат към дупето ми и горещият му дъх е в ухото ми. Обгърната съм от него. Трябва да го отблъсна, но не мога. Празният ми ум остава празен и започвам да се движа заедно с Джеси, докато той целува шията ми и твърдият му член се притиска в гърба ми. Безсилна съм да спра главата си, която се накланя леко настрани, за да му осигури по-добър достъп. Шията ми е изопната, което ме прави хиперчувствителна за твърдия му език, който проследява вената, докато стига до ухото ми. Дъхът му е горещ, контролиран. Не мога да спра. Простенвам и се притискам назад, по-близо до него.

Музиката изглежда става по-силна, а той ме държи по-здраво и преди да мога да отворя очи, ме издърпва от дансинга. Бих могла да се опитам да го спра, но не го правя. Следвам го, докато стигаме коридора за тоалетните. Всичко около мен изглежда на каданс, докато аз съм съсредоточена само върху широкия му гръб пред мен. Когато приближаваме края на коридора, аз поглеждам назад и виждам, че Джей ни наблюдава. Джеси се обръща и му кимва, после отваря вратата на тоалетната за инвалиди и ме бутва вътре. Затваря бързо и заключва за секунда, после ме притиска до стената с тялото си. Музиката е по-силна и поглеждам нагоре. Виждам вградени в тавана колони, но той придърпва лицето ми надолу. Погледите ни се срещат. Зелените му очи са потъмнели, а устните му са леко разтворени. Задъхвам се, когато хваща китките ми, вдига ги нагоре и ги приковава от двете страни на главата ми. Навежда се, хваща със зъби долната ми устна и я дръпва. Изгубила съм контрол върху реакциите на тялото си. Коремът ми гори и пулсирането вътре в мен отива право в сърцевината ми. Отчаяно го желая, но позицията на ръцете ми и на твърдото му тяло, притиснато в моето, ми пречат да мърдам нещо освен главата си, затова се опитвам да го достигна с устни, но той се отдръпва. Ще бъде при неговите условия. Подозренията ми са потвърдени, когато устните му застават само на милиметри от моите. Горещият му ментов дъх гали лицето ми, но тогава той се отдръпва. Дразни ме. Очаквам да попита дали го желая и съм повече от готова да изтърся отговора.