отколкото биха могли да предположат.

  „Всичко, което се случва между нас, е резултат от могъщата, понякога отровна любов, която споделяме.“

Имението – мястото, където започна любовната им афера – се изпълва с гости за събитието, което би трябвало да е най-щастливият ден за Ава и Джеси. Тя е приела, че никога няма да усмири страстта му, а и не иска. Любовта им е дълбока, връзката им е силна, но точно когато Ава решава, че най-накрая е преминала отвъд защитната стена на Джеси, се пораждат още въпроси, които я карат да се замисли наистина ли го познава. Той знае прекалено добре как да я доведе до пределите на екстаза… Но дали няма да я докара и до ръба на отчаянието?

ПЪРВА ГЛАВА

Нервите ми са опънати до скъсване. Не знам защо. Знам, че постъпвам правилно, но, по дяволите, аз съм изтъкана от нерви. Сама съм. Това са първите ми спокойни моменти на размисъл от началото на деня и вероятно и последните. Чаках този малък отрязък от време, молех се за него сред хаоса, който ме обгражда. Нуждая се от този миг да бъда сама със себе си, за да осмисля огромния скок, който правя, и да се опитам да се стегна. Знам, че най-вероятно от днешния ден нататък тези мигове ще бъдат безценни.

Днес е моят сватбен ден.

Това е денят, в който ще се врека на този мъж за остатъка от живота ми. Не че се нуждая от късче хартия или пръстен на ръката си, за да го сторя. Но той има нужда да го направим по този начин. Ето защо само две седмици след като коленичи на терасата в „Луссо“, се омъжвам за него. И сега седя по халат на лежанката в един от частните апартаменти на имението (същия, в който Джеси ме притисна преди толкова седмици) и се опитвам да събера мислите си.

Омъжвам се в имението.

В най-големия ден от моя живот ще бъда в луксозния секс рай на моя господар. Нервна съм не само защото съм булката. Родителите ми, брат ми и някои от роднините ми се разхождат навсякъде из територията на предполагаемото убежище на Джеси. Всички са плъзнали в сградата и около нея и изпадат във възторг от пищното великолепие. Ето защо съм сложила петкилограмов катинар на двойните врати към общата стая. Проверих го милион пъти. Освен това проверих двукратно дали всички дървени, подобни на кръст украси и окачените златни решетъчни рамки са махнати от частните апартаменти. Също така се скарах многократно на армията от служители на имението. Горките хора трябваше да изтърпят постоянните ми напомняния, че семейството ми не знае нищо. И въпреки това те ми угаждат, само извъртат очи и ме потупват уверяващо или утешително по рамото, но това изобщо не ме кара да се чувствам по-добре. Не се тревожа толкова за мъжете от семейството ми. Те всички просто ще кацнат на бара и ще се преместят само ако някой настоява да го направят. Обаче мама и леля са съвсем друга история. Майка ми, с любовта си към всичко луксозно, изпада във възторг навсякъде из сградата, внезапно поела ролята на екскурзовод, изгаряща от желание да покаже точно колко е великолепно имението на Джеси. Иска ми се да не го прави. Иска ми се да беше седнала при татко на бара. Иска ми се да я циментирам на стол и да я наливам с „Гордостта на Марио“ цял ден и цяла нощ. Това е допълнителен стрес, от който наистина нямам нужда на сватбения си ден, но когато моят предизвикателен, невротичен рожденик ме притегли в топлата си силна прегръдка и ме просна на терасата, се съгласих. Нямаше нужда от вразумяващо чукане.

Знам, че се е погрижил за всичко – имението наистина прилича точно на затворен курорт, но знам какво има на горния етаж и имам чувството, че всички тези легла танцуват над мен, сякаш са самотни. Вероятно са. Имението е затворено за членовете му от два дни, за да се подготви всичко, а само това струваше на Джеси малко състояние във върнати членски такси. Може би вече съм също толкова непопулярна и сред членовете от мъжки пол, колкото сред жените. Сигурно всички ме мразят. Жените – че съм грабнала техния господар изпод носовете им, а мъжете – за това, че съм ги лишила от предпочитаните им сексуални приключения.

Поглеждам нагоре към тавана и размърдвам рамене в опит да разсея част от растящото напрежение. Не се получава. Адски съм нервна. Изправям се и отивам до огледалото, където се взирам в себе си. Въпреки безпокойството ми изглеждам свежа и сияя, а гримът ми е лек и естествен. Филипе е свършил невероятна работа, като е накарал тъмната ми коса да заблести, дългите тежки вълни падат свободно и са хлабаво хванати от едната страна със заплетено украсен с бижута гребен. Джеси обича косата ми спусната.

Също така ме обича в дантела.

Обръщам се към вратата, където виси роклята ми, и поглъщам с очи огромната шир от дантела и дантела с експлозии от малки перли, пришити тук и там. Усмихвам се. Ще спре да диша. Тази семпла рокля с нежни презрамки, гол гръб и пристегната талия ще накара моя господар да падне на колене.

Подценена елегантност.

Дантелата в цвят на слонова кост се спуска по дупето ми, обгръща бедрата ми и се дипли на пода по метър във всяка посока. Много и много дантела. Зоуи от „Хародс“ я намери. Разгадала е вкуса ми дори за обувките с токчета с цвят на слонова кост. Нищо претруфено, просто класически токчета на дизайнера Кристиан Лубутен.

Грабвам телефона от нощното шкафче. Почти пладне е. Трябва да се приготвя. След един час ще се срещна с Джеси в лятната стая, ще произнеса клетвите си и така ще се врека официално. Стомахът ми се преобръща на триста и шестдесет градуса… отново.

Измъквам се от халата и обувам бикини. После вземам дантеления корсет без презрамки в слонова кост, влизам в него, дръпвам го нагоре и го нагласявам. Едва скрива идеално кръглата синина на гърдата ми. Моя белег.

На вратата се почуква тихо. Времето ми за спокойствие и размисъл е свършило.

— Да? – извиквам. Надявам халата върху бельото и прекосявам апартамента.

— Ава, скъпа, облечена ли си? – Майка ми.

Отварям вратата.

— Обличам се и се нуждая от помощта ти.

Тя влиза и затваря след себе си. Изглежда зашеметяващо. Отказала се е от традиционния комплект рокля, сако и шапка на майка на булката и вместо това е украсила стегнатата си фигура с перлена сатенена рокля. Късата й коса е украсена с пера и перли.

— Съжалявам, скъпа. Тъкмо показвах на леля Анджела спа комплекса. Мисля, че ще попита Джеси за членство. Беше много впечатлена. Трябва ли ти членство за спа комплекса и фитнеса, или е само за гостите?

Свивам се на място.

— Само за гостите, мамо.

— Е, добре. Сигурна съм, че ще направи изключение за семейството. Баба ти и дядо ти щяха да помислят, че са в двореца Бъкингам, Бог да даде покой на душите им. – Опитва се да оправи косата ми, но аз избутвам ръцете й. – Успя ли вече да се напъхаш в бельото? – плъзга шоколадовите си очи нагоре и надолу по покритото ми с халата тяло. – Почти е време.

Отново се измъквам от халата и го просвам върху леглото.

— Да, трябва да го стегнеш. – Обръщам гърба си към нея и прехвърлям косата си през рамото. За две седмици с помощта на специален крем грижливите ръце на Джеси са изчистили всички следи от бичуването ми. Физическите белези ги няма, но онзи ден ще бъде вечно запечатан в ума ми.

— Добре. – Започва да прихваща кукичките. – Ава, трябва да видиш лятната стая. Изглежда невероятно красива. Имаш късмет, че ще се омъжиш на такова прекрасно място. Жените правят по две ипотеки, за да си позволят места като това.

Доволна съм, че не може да види лицето ми, защото на него е изписано болезнено неудобство.

— Знам. – Вече видях стаята и тя наистина изглежда красива. Теса, нашата сватбена агентка, се погрижи за това, но всяка част на имението излъчва великолепие, независимо дали има някакъв празник или не. Аз направих съвсем малко по подготовката на сватбата ми. Джеси ми представи Теса ден след като се съгласих да се омъжа за него. Малък признак, че моят предизвикателен мъж предварително я е бил наел да организира сватбата ни. Сватба, която трябваше да обсъждаме и договаряме като възрастни заедно. И съвсем удобно се оказа, че имението притежава лиценз за сватби1. Дори не попитах как го е постигнал. Единственото, което направих за собствената си сватба, беше да посетя Зоуи, за да си намеря рокля. Не изживях стрес от планирането, а само от мястото на сватбата.