— Млъкни, Ава! – Отново поглежда с пламтящите си от неудоволствие зелени очи горкия млад портиер, който междувременно е свършил разговора. – Клайв? – напомня Джеси кратко.

Новият портиер излиза иззад бюрото и не мога да потисна любопитството си, и очите ми естествено пробягват по цялата дължина на тялото му. Сладък е. Светлорусата му коса е грижливо подстригана, кафявите му очи са щастливи, а високата му фигура е жилава. Изобщо не се доближава до лигата на Джеси, но все пак е мъж и това го превръща в заплаха в света на Джеси.

— Ще работя заедно с Клайв, господине. Трябваше да започна на новия пост преди известно време – казва предпазливо. – Но се забавих по лични причини. – Минава напред и протяга ръка към Джеси. – Аз съм Кейси, господине. Нямам търпение да ви помагам с всичко, от което… от което може да имате нужда. – Размърдва се неловко.

Започвам отново да се гърча, за да се освободя. Чувствам се като пълен идиот, притисната в обятията на моя властен господар, докато новият портиер се представя. Той изглежда сладък и достатъчно искрен, но Джеси не ме пуска.

— Господин Уорд – казва Джеси кратко и пренебрегва протегнатата ръка на Кейси.

— Приятно ми е да се запознаем, Кейси. – Протягам му ръка, но Джеси отстъпва назад. О, за Бога! Поглеждам го и забелязвам, че очите му се вперени в младия мъж пред нас. Джеси се държи нелепо. Измъквам се от ръцете му с малко усилие и пристъпвам напред с протегната ръка. – Добре дошъл в „Луссо”, Кейси! – усмихвам се, а той поема дланта ми и я разтърсва леко. Горкият, няма да се отърве, ако не се намеся. Клайв е тук без почивка, откакто жителите се нанесоха. Вече не е млад. Нуждае се от заместник.

— Благодаря, Ава. И на мен ми е приятно да се запознаем. – Усмихва се. Усмивката му е сладка, но не пропускам предпазливия поглед, който отправя през рамото ми. – О, вие сте в панорамния апартамент?

— Да, това сме ние.

— Обадиха се от поддръжката, за да кажат, че новата ви входна врата е пристигнала от Италия.

— Страхотно, благодаря.

— Накарай ги да я поставят незабавно! – изсумтява Джеси.

— Вече е направено, господине. – Кейси се усмихва гордо. Грабва някакви ключове от бюрото си и ги подава.

Джеси ги дръпва от ръката на горкия човек, после буквално му хвърля ключовете от колата.

— Качи куфарите! – Дръпва ме към асансьора. Чувствам се развеселена и замаяна. Не се изненадвам, когато моят властен маниак ме бутва вътре, притиска ме към огледалната стена и ме покрива напълно.

— Той те харесва – ръмжи.

— Ти мислиш, че всички ме харесват.

— Защото е така. Но ти си моя. – Покорява устните ми и започва да ме целува свирепо, като ме притиска към стената с тялото си. Възхитена съм. Това не е нежният Джеси. Това е властен, силен и доминиращ Джеси и аз се подготвям за чукане, което да компенсира всички онези, които пропуснах. Обгръщам раменете му с ръце и го нападам със също толкова сила, вероятно и с повече.

— Твоя съм – казвам задъхано между силните удари на езика му.

— Няма нужда да ме уверяваш. – Ръката му се плъзга нагоре по крака ми и ме обгръща грубо. Гореща влага нахлува в мен и възбудено туптене напада сърцевината ми. Наистина се нуждая от това. Пръстът му се плъзга покрай ръба на дантелата.

— Влажна – мърка близо до устните ми. – Само за мен. Разбираш ли?

— Разбирам. – Мускулите ми се стягат около пръста му, когато нахлува в мен. – Още! – умолявам безсрамно. Нуждая се от още.

Отделя се от устните ми и изтегля пръста си, за да вкара два.

— Харесва ли ти? – Притиска силно и дълбоко. – Харесва ли ти, Ава?

Главата ми се отпуска назад върху огледалото, устата ми е отворена, а очите затворени.

— Точно така.

— Или предпочиташ членът ми да се забива в теб? – гласът му е чувствен и поведението му е голяма изненада, като се има предвид колко внимателно подхождаше към тялото ми през последните седмици. Ако Кейси има такъв ефект върху моя господар, тогава се надявам да остане завинаги. Той ме обявява за своя и ми напомня на кого принадлежа. Не че ми трябва напомняне, но нямам нищо против, че го прави. Изправям глава и срещам зелените му очи. Протягам ръка и разкопчавам копчетата на панталона му, после пъхвам ръка в боксерките му и обгръщам с ръка горещия му пулсиращ член. Джеси вдишва рязко. – Не си отговорила на въпроса ми.

— Искам това. – Стискам основата и прокарвам ръка нагоре до върха. – Искам те в мен.

Прави един последен кръг с пръстите си, преди да ги извади, после ме повдига към тялото си. Обгръщам с крака кръста му, а с ръце искам да обхвана тила му.

— Знаех, че си разумно момиче. – Вратата на асансьора се отваря и Джеси ме изнася във фоайето пред апартамента, отваря вратата, без да се бави, и бързо се озоваваме към основната спалня.

— Отчаяно те желая, Ава. – Поставя ме на ръба на леглото и бързо издърпва роклята ми през главата, после съблича тениската си, изритва обувките настрани и смъква дънките надолу по краката си заедно с боксерките. Наистина е отчаян и аз съм още по-възхитена от това. Той ще ме чука.

Избутва ме назад по леглото и смъква бикините ми надолу по краката ми. Сутиенът ми също е отстранен за миг. Джеси действа бързо, но все още не достатъчно бързо. Нетърпението ми ще ме довърши, както и великолепната голота на Джеси, извисяваща се над мен. Трябва да го докосна. Сядам и плъзвам ръце около стегнатия му задник. Дръпвам го напред, така че да застане между разтворените ми бедра.

Слабините му са на нивото на очите ми. Поставям нежно устни върху корема му и обхождам с целувки белега, но той вече не ме кара да трепвам. Той е огромен и обезобразява тялото му, но това само го прави още по-съвършен за мен. Моят идеален несъвършен Адонис. Моят бог. Моят съпруг.

Усещам как пръстите му се сплитат в косата ми и погледът ми запълзява нагоре по стегнатия корем, после по гърдите и накрая се взирам в зелените му очи, изпълнени с… любов. Не глад или плътско желание… а любов.

Няма да ме чука. Ще се любим и ще бъде чудесно, но отчаяно се нуждая от неговата свирепост. Отчаяно се нуждая да спре да се отнася с мен, сякаш съм чуплива. Ръцете ми се спускат надолу по тялото му и дланите ми застават на съвършено оформените му хълбоци. Навеждам се и целувам корема му отново, после продължавам нагоре, изправям се, достигам врата му и дръпвам главата му, за да срещна устните му. Повдигам се грациозно към тялото му и сключвам крака около кръста му. Усещам как ме обгръща с ръка и ме придържа към себе си, докато приема настояването ми за контакт с уста.

Силен контакт с уста.

Отстъпчив контакт с уста.

Всепоглъщащ контакт с уста.

Не ме отпуска на леглото. Отнася ме в банята и възсяда лежанката, като ме настанява върху себе си. Поглежда към мен.

— Трябва да се сприятелим. – Дръпва ме надолу и устите ни се сблъскват. – Никой никога няма да ме спре да те имам, Ава – казва. Устните ни неуморно се сблъскват, а езиците ни се преплитат.

— Добре. – Дръпвам косата му, като се опитвам да предизвикам животинските му инстинкти, които обичам толкова, колкото нежната му природа. Той знае какво искам и от какво се нуждая точно сега, адски добре го знае и ще ми го даде.

— Моето момиче иска да съм груб. – Отделя се от мен и този път аз ръмжа. Взира се в мен задъхан и потен. Той също го иска, виждам го в отблясъка на зелените му очи. Те потъмняват от отчаяно желание. Аз го карам да изпитва отчаяние.

Нежно ме дръпва надолу, докато стои изправен, готов да влезе в мен, но аз замръзвам и не му позволявам да ме притисне. Може отчаяно да се нуждая от него, но все още трябва да бъда разумна, точно както през последните няколко седмици. Той не е сложил презерватив, а ако съдя по по-рязкото дръпване на ръката ми, знае точно защо се сдържам.

— Джеси! – Не мога да си поема дъх и това напълно издава потиснатата страст.

— Ава, ще те имам сега, а ти няма да ме спираш с незначителни шибани искания. – Дръпва ме надолу и прилепва устни към моите със смъртоносна решителност. Не се опитвам да се съпротивлявам, а и не искам. Това може да е грубото чукане, което чакам.

Без да откъсва устни от моите, той се нагласява и се плъзва право в мен. Веднага обгръщам с крака кръста му, като го придърпват по-близо.

— Боже! – пъшка. – Шибано съвършенство.

Наистина е съвършено. Бързо си припомням съвършенството да няма преграда между нас. Само плът в плътта. Аз до него. Дишам тежко в рамото му и забивам нокти в бицепсите му.

— Движи се! – настоявам. – Моля те, движи се!

— Има време, бебче. Нека те усетя за момент! – Хваща ръцете ми и ги насочва към тила си, където пръстите ми сами се заравят в косата му и дръпват леко. Бавно спуска големите си ръце отстрани по тялото ми, по гърдите и върху кръста ми. Държи ме неподвижно. Единственият звук във въздуха е накъсаното ни дишане, тежко и отчаяно.

Джеси стяга ръце около кръста ми и ме повдига с дълбок стон, после ме оставя да се плъзна нежно отново върху него. Очите ми се затварят в чисто доволно блаженство и аз започвам да дишам тежко. Махам ръцете си от косата му, за да мога да почувствам топлината на здравите му гърди. Възхищавам се на твърдите му релефни мускули – безупречна твърдост, която крещи да бъде докосната и ме умолява да усетя съвършенството й. С ненаситните си ръце преброждам тялото му и се спирам на гърдите му. Джеси ме вдига отново и ме спуска надолу бавно и методично.

— Не се опитвай да ми кажеш, че това не е правилно! – стене той. – Не се опитвай да ми кажеш, че не трябва да е така! – решително извърта слабините си. – Никога!

— Не свършвай в мен! – Може да съм поразена от неговата сила, но малка част от мен все още осъзнава какво правя.

— Не ми казвай какво да правя с тялото ти, Ава! Целуни ме!

Заслепена съм от изпълнените му със страст думи и от претенциите му към мен. Тялото ми отказва да му се противи. Той командва и го знае. Целувам го и се притискам към него – ясна покана да ме обладае, както желае. Джеси накланя глава назад, за да запази контакта на устните ни, докато ме повдига отново и ме спуска върху себе си. Стена в устата му – съблазнително гърлено послание за подчинение. Не мисля нормално. Умът ми е замъглен от неговата енергия, от болезнено точното движение и от ударите на хълбоците му и мога да загубя съзнание от удоволствие.