— Не ме ли искаш? – дразня го. Гризвам ухото му и правя влажни кръгове с език в трапчинката под меката част. Ароматът му е опияняващ.

— Не задавай глупави въпроси! – Повдига се към мен и знам, че ще ме превърти, ще поеме контрола и после вероятно ще се наложи да правим сънлив секс, затова го притискам с тялото си.

— О, не, Уорд. – Гледам как гърдите му се повдигат. Зашеметяващото му лице е изопнато. Очевидно се бори с инстинкта да поеме контрола, но аз не отстъпвам. Знам, че може да ме обърне по гръб за част от секундата, и то с много малко усилие, но няма да го направи. Освен че е прекалено нежен с мен, се опитва да докаже, че може да отстъпва властта и да е разумен. Опитва се прекалено силно… но се проваля.

Пресягам се и хващам ръката му. Той гледа внимателно как я вдигам, белезниците подрънкват от китката му. Поглеждам го в очите, за да преценя реакцията му, и откривам в тях съгласие и разбирателство. После ръката му се напряга. Дръпвам нежно, но той не ми дава да я насоча натам, накъдето искам. Това е истинската проверка. Знам как се чувства, когато не е в състояние да ме достигне, но този страх е неразумен и неоправдан и трябва да го преодолеем. Дръпвам отново с леко вдигнати вежди и той неохотно ме оставя да преместя ръката му до таблата на леглото.

— Няма да ме оставиш този път – пъшка той. – Обещай, че няма да ме оставиш!

— Ако обещаеш, че няма да побеснееш. – Щраквам белезниците върху дървената пръчка и поглеждам към него. – Не се вбесявай на мен!

Поклаща глава едва и поема дълбоко въздух. Знам колко е трудно за него.

— Целуни ме! – заповядва рязко.

— Но аз командвам – напомням му.

— Боже, бебче, не прави това по-трудно, отколкото вече е! – Пресяга се със свободната си ръка и хваща рамото ми. Дръпва ме надолу, така че отново съм върху гърдите му. Устните ми притискат неговите и прекрасната му уста ме поглъща. Прав е. Не трябва да го правя по-трудно. Ще караме полека.

Оставям го да прави каквото иска с устата ми. Заравям пръсти в косата му и подръпвам тъмнорусите рошави кичури. Езиците ни се движат в пълен ритъм. Решена съм да се справя с тази негова тревога, но след краткото ми посещение в болницата това ще отнеме време. Започвам да разхлабвам вратовръзката му, докато ме целува, и я изтръгвам от врата му, а после се заемам с копчетата на ризата му и накрая прекрасните му твърди гърди се озовават под дланите ми.

Целувам го бавно и се отдръпвам, а той изръмжава. Джеси стиска очи, но аз пренебрегвам очевидното му недоволство и започвам да прокарвам пътека с устни надолу по врата му, по гърдите и по твърдия корем, докато накрая стигам до ципа на панталоните му. Прокарвам нос по дължината на члена му през панталоните и тазът му подскача нагоре. От устата му се откъсва приглушен рев. Планът ми действа. Ще го докарам до безумие и когато го пусна, ще бъде необуздан и ще ме чука до безсъзнание, надявам се. Имаме да наваксваме прекалено много здраво чукане.

Ръката му се озовава на главата ми и дръпва леко косата ми. Усмихвам се на себе си самодоволно, после откопчавам копчето на панталона и бавно дръпвам ципа надолу. Плъзвам ръка в боксерките му и стисвам здраво твърдия му като камък член.

Тазът му отлита нагоре и металът на белезниците издрънчава шумно.

— Мамка му, Ава! По дяволите! – Повдига главата си нагоре и ме пронизва с отчаян, жаден поглед. – Устата, сега!

Изпълзявам обратно нагоре по тялото му и сграбчвам бузите му в дланите си.

— Искаш да те поема в устата си. – Притискам устни към неговите… здраво.

— Направи го!

— Кой командва, Джеси? – Захапвам устната му и той стене.

— Ти, бебче. Устата!

Усмихвам се и се спускам обратно надолу. Освобождавам члена му и прокарвам дразнеща мокра следа нагоре по цялата му дължина.

— О, мамка му! – пъшка той. – Боже, Ава! Устата ти е възхитителна.

— Добре ли е? – питам и го поемам до половината, преди да се отдръпна.

— Твърде добре. Знаех, че има причина да се оженя за теб.

Впивам зъби в плътта му предупредително.

— До края?

— Направи го!

Обвивам устни около него и го поемам чак до края, докато не се опира в дъното на гърлото ми. Той стене шумно и слабините му се повдигат. Опитвам се да отпусна устата си, да приема нашествието, но рефлексът ми ме проваля и внезапно започва да ми се повръща.

Какво, по дяволите?

Пускам го бързо и скачам от леглото. Стомахът ми се свива в конвулсии, по челото ми избива пот. Ще повърна. Отлитам в банята и се сривам пред тоалетната чиния, после изпразвам съдържанието на стомаха си, като се опитвам да държа косата си назад, докато повръщам.

— Ава! – крещи той. Белезниците започват да дрънчат силно. – Ава!

— Аз съм… – отново повръщам. Давя се, когато се опитвам да говоря, да го уверя, че съм добре. Мамка му, трябва да го освободя.

— Боже, Ава! – упоритото дрънчене на метал в дърво отеква из апартамента, придружено от паникьосаните викове на Джеси. – По дяволите, АВА!

Не мога да говоря. Гърлото ми е блокирало, очите ми се пълнят със сълзи, а стомахът ме боли от напъните. Какво ми става, по дяволите? Едва бях започнала. Поемала съм го безброй пъти по този начин и никога не се е получавало така. Мамка му, чувствам се слаба. Откъсвам тоалетна хартия и попивам челото си. Наистина трябва да се стегна и да отнеса задника си там, за да го освободя, преди да получи сърдечен срив.

— Ава! – чува се още дрънчене, последвано от силен трясък, и Джеси нахлува в банята с разтворена риза, сако и разкопчани панталони. На лицето му е изписан ужас. Отново го направих. В опита си да го накарам да види колко нелепо прекалено и ненужно покровителствен е той направих нещата още по-лоши. Добре съм. Просто не мога да спра да повръщам. Главата ми увисва отново над тоалетната. Поредните болезнени спазми ме правят неспособна да говоря.

Опитвам се да махна с ръка към него, за да го успокоя, че съм добре, но бързо хващам отново тоалетната чиния и стискам, докато продължавам да се давя и задушавам.

— Исусе, бебче! – Разтревожен е, невротичният глупак. Само ми е прилошало. Усещам го близо зад себе си. Събира къдриците ми, държи ги назад и разтрива гърба ми. Не мога да се контролирам. Сигурно съм отровена, няма какво друго да е.

— Добре съм. – Избърсвам лице и разтривам с длани бузите си, когато усещам, че няма какво повече да повърна.

— Очевидно – мърмори сухо. – Дай да те погледна!

Обръщам се с въздишка и виждам, че е седнал зад мен.

— Още ли искаш да ме чукаш? – питам в опит да успокоя явната му тревога. Повече няма да се опитвам да го успокоявам заради загрижеността му и за добруването ми. Провалям се ужасно всеки път.

Извърта очи.

— Ава, моля те!

— Съжалявам.

— Ти ще ме убиеш, кълна се. – Избутва косата от лицето ми. – Добре ли си?

— Не. Гади ми се. – Сривам се напред и бузата ми се сблъсква с голите му гърди там, където ризата е разтворена.

— На какво мислиш, че се дължи това? – пита той тихо.

Сковавам се. Наистина още не съм готова да се справя. Не съм готова да го разкъсам на парчета за това, че криеше хапчетата ми. Нямам енергията точно сега, затова държа устата си затворена. Но трябва да извадя глава от пясъка и да се изправя срещу реалността – реалност, в която най-вероятно съм бременна. Животът ми ще бъде ад следващите около осем месеца – чист, мъчителен, непоносим ад.

— Заведи ме в леглото, моля те!

Чувам как въздъхва дълбоко. Очевидно демонстрира безсилие. Няма да ми позволи да живея още дълго в отрицание, но нуждата му да се грижи за мен ме отървава. Джеси става и ме дръпва нагоре.

— Ти си най-вбесяващата жена на шибаната планета. Искаш ли да си измиеш зъбите?

— Да, моля!

Усмихва ми се и прокарва пръсти по бузата ми.

— Всичко ще бъде наред.

Дали? Наред за него. Той получава каквото иска, въпреки че защо го иска е мистерия, но ще ровя в тази територия, когато не се чувствам безнадеждна и слаба.

— Добре – съгласявам се немощно и зървам висящите от китката му белезници… и огромна червена плюска. – Джеси! Какво си направил? – Грабвам ръката му и я

обръщам. Откривам, че вътрешната част на китката му е украсена с жестоки червени белези. Вдишвам шокирано. Мамка му, това изглежда болезнено.

Той дръпва китката си от ръката ми, сваля белезниците и ги хвърля на пода.

— Ти караш сърцето ми да бие, бебче, но можеш да го накараш и да спре. – Поклаща глава и ме вдига на плота. – Каза, че не можеш да живееш без мен, нали?

— Да.

Присвива обвиняващо очи.

— Тогава престани да се опитваш да ме убиеш!

Усещам как на лицето ми изплува усмивка.

— Ти си крал на драмата.

— Няма нищо драматично в това да се тревожа, когато жена ми повръща, след като току-що съм пъхнал члена си в устата й.

Избухвам в смях. Отмятам глава назад, затварям очи и се смея. Много здраво. Дори ми потичат сълзи. Пристъпът на повръщане е сменен от пристъп на смях. Не мога да спра и той не прекъсва кикота ми. Оставя ме и чака търпеливо да овладея смеха си, докато стои с четка за зъби пред устата ми.

— Извинявай – кикотя се. – Наистина съжалявам. – Обърсвам очи и се взирам право в чифт зелени любопитни очи. Той е повдигнал вежди и е захапал долната си устна. – Но е много смешно.

— Радвам се, че ти е забавно. Отвори уста!

Отварям уста и той се заема да измие зъбите ми вместо мен. Обичайната бръчка на съсредоточаване заема мястото си на челото му. Щом свършва, прокарва мокра кърпа по челото ми, после ме вдига и ме отнася до леглото. Очите ми се разширяват, когато виждам таблата. Разрушена е и от нея висят парчета нацепено дърво. Потрошил е леглото.

— Влизай под завивките! – Поставя ме на ръба и аз не губя време и се сгушвам. Въздишам доволно.

Обръщам се и го гледам как се съблича. Алчният ми поглед поглъща съвършенството му.