— Иска ми се да ме беше отвел някъде на тихо място. Само ние двамата.

— И на мен ми се иска. Но се обзалагам, че майка ти отново щеше да има мнение по въпроса.

Усмихвам се на себе си. Да, тя щеше да има много за казване. Отварям очи и я виждам да дърпа баща ми към дансинга, след тях са Кейт и Сам, Виктория и Том. Отново затварям очите си и се разтапям в ръцете на Джеси и следвам неговите движения.

— Госпожо Уорд, да не заспивате? – пита тихо.

— Ммм… – Прекалено съм доволна, притисната здраво от ръцете му. Всички други двойки около нас са невидими, аз потъвам в тъмнина и просто се отдавам на усещането за Джеси и вдишвам аромата му.

— Обичам те. – Бутва нос в косата ми и вдишва дълбоко. – Обичам те толкова много.

— Знам – прошепвам. Обръщам глава към него и пленявам устните му. Той мънка

щастливо и ме вдига от пода, така че съм притисната здраво към гърдите му. Езиците ни се плъзгат леко между устите ни.

— Господин Уорд, привличате внимание.

— Майната им! Където и когато, бебче. Знаеш го. – Отдръпва се. – Нека видя тези очи!

Показвам му това, което иска да види.

— Защо винаги настояваш да ги виждаш? – питам.

Усмихва се едва, но зелените му очи все още бляскат диво.

— Защото, когато погледна в тях, знам със сигурност, че си истинска.

И аз се усмихвам леко.

— Истинска съм.

— Толкова се радвам. Не ти казах колко си красива. – Докосва устните ми и продължава да ни люлее нежно. – Имах намерение, но моето красиво момиче ме кара да оглупявам всеки път щом го видя. Сякаш за първи път поглеждам към него. – Поглежда ме в очите и въздъхва. – Ти караш сърцето ми да бие, бебче. И то ще бие само за теб. Разбра ли?

Кимвам леко. Наистина разбирам.

— Само за мен. – Обхващам тила му с ръце и се наслаждавам на усещането от тъмнорусата му коса между пръстите ми. – Трябва да ме заведеш в леглото.

Ъгълчетата на устните му се вирват леко.

— Дали моята възхитителна тъща ще го позволи?

Свивам рамене.

— Не ми пука. Искам те само за себе си. Заведи ме в леглото.

— Дадено. – Пуска ме на крака и се навежда за една непорочна целувка. – Няма нужда да ме молиш два пъти, госпожо Уорд.

— Току-що го направих.

Мръщи се.

— Вината е в майка ти. – Хваща ме за ръка и ме извежда от дансинга, обикаляйки всички прегърнати двойки.

— О, виж Клайв и Кати! – казвам, когато зървам икономката на Джеси в обятията на нашия портиер Клайв, който я върти по дансинга. Изглеждат толкова сладки. Чувам как Джеси се смее. Забелязвам Кейт в ръцете на Сам. А после виждам брат ми на известно разстояние, който гледа намръщено право към най-добрата ми приятелка и нейния дързък партньор. Ще стане голяма каша. Никога не съм искала да се отърва от Дан, но сега наистина го искам. Какво си е мислела Кейт, по дяволите?

Джеси ме побутва леко и отклонява вниманието ми от брат ми. Поглеждам го и виждам, че е проследил погледа ми.

— На мен не ми прилича на нещо приключило – вдига вежди.

Прав е. Не прилича, но не му го казвам.

Тъкмо се навежда да ме вдигне, когато песента на „Сноу Патрол” избледнява и е заменена от нещо друго. Нещо много по-шумно и ритмично. Усещам как на лицето ми изгрява усмивка, докато гледам как Джеси замръзва насред движението, и после се включва мъжки глас.

— Здравей, Джъстин! – казвам тихо и гледам как Джеси се изправя. Отстъпва назад замислено. Хваща реверите на сакото си, дръпва ги леко, после ги разтваря и ме поглежда с широко отворени, развълнувани очи.

— О, госпожо Уорд. – Поклаща леко глава. – Ще разтърся тази зала. – Грабва ръката ми и ме дръпва забързано назад към дансинга. Промъкваме се покрай пияни танцьори и накрая на средата на групата. Хиля се като пълен идиот, докато гледам как Джеси избутва сакото от раменете си и изтупва ръце. После ме грабва и ми напомня за движенията на моя бог. Наистина разтърсва залата.

ПЕТА ГЛАВА

Цял час по-късно, след като отново спечели благоразположението на майка ми и озари всички с присъствието си на дансинга, най-после Джеси ме отнася от празненството. Изритала съм обувките си и Джеси държи и тях, докато ме качва по стълбите. Главата ми тежи като олово върху рамото му, а очите ми не искат да се задържат отворени. Чувам как обувките ми тупват на пода и няколко мига по-късно съм поставена на крака.

Подпирам чело върху гърдите му.

— Трябва да консумираме клетвите си – мърморя в гърдите му. Извъртам глава и вдишвам аромата му. Това е най-успокояващият аромат на света.

Джеси се смее тихо.

— Бебче, твърде си уморена. Ще ги консумираме на сутринта. – Хваща тила ми и ме дръпва от гърдите си, за да ме погледне. Опитвам се с всички сили да отворя напълно очите си, но това е прекалено голямо усилие.

— Знам. – Опитвам се отново да се подпра на гърдите му, но той ме задържа здраво на място и оглежда всеки сантиметър от лицето ми. – Какво? – питам тихо.

— Кажи ми, че ме обичаш! – настоява.

Не се поколебавам изобщо.

— Обичам те.

— Кажи ми…

— Нуждая се от теб – прекъсвам го. Знам упражнението.

Усмихва се замислено.

— Никога няма да разбереш колко щастлив ме прави това.

— Знам – поправям го. Знам много добре, защото изпитвам съвсем същото. И той го знае.

Навежда се и ме целува леко.

— Искам те гола и просната върху мен. Нека сваля тази рокля! – Обръща ме и започва да разкопчава десетките перлени копченца по целия ми гръбнак. – Какво става с брат ти и Кейт? – пита.

Отварям очи моментално. Това е адски добър въпрос.

— Не знам – отговарям честно. Наистина не знам. Няма да кажа на Джеси на какво станах свидетел в тоалетните.

— Или си се научила да овладяваш лошия си навик, или ми казваш истината. – Дръпва роклята от раменете ми и я сваля в краката ми, за да мога да изляза от нея.

— Казвам истината – обръщам се към него. Той се изправя и отива до вратата, за да я закачи. – Мисля, че след като се видяха, спомените се събудиха, това е.

— Спомени? – пита той и се връща при мен.

Обръща ме, за да стигне до корсета ми.

— Не бяха един за друг – казвам. – Познаваш Кейт, а Дан не е най-търпеливият мъж на планетата. Скараха се ужасно. И за двамата беше най-добре, че той замина.

— Но сега се е върнал.

— Да, но скоро ще замине пак. Ами Кейт и Сам? – Това е още едно бедствие, което предстои да се случи.

— Казах ти, не е наша работа.

— Но тя е член на имението – в гласа ми прозвучава обвинение. – Защо го позволи?

— Не е моя работа да питам потенциалните членове защо искат да се присъединят. Проверявам за криминално досие, медицински проблеми и финансова стабилност. Ако могат да платят, чисти са и нямат сериозни престъпления, влизат. Не провеждам терапевтични сесии, за да търся подбудите им, Ава.

Мръщя се.

— Членовете могат да чукат какво ли не между посещенията си в имението и да хванат нещо или да бъдат арестувани за насилие. Как ще разбереш?

— От тях се изисква да провеждат месечни изследвания и аз получавам редовни доклади. Това не са проблеми, които могат напълно да бъдат избегнати, но ги контролираме по възможно най-добрия начин. Не допускаме секс без презерватив, а откровеността е част от споразумението. – Джеси стига до последното копче и сваля корсета ми. – Тези хора са уважавани членове на обществото, Ава.

— Които обичат да правят извратен секс с непознати и ползват странни приспособления? – мърморя.

— Не е моя работа.

Това е. Негова работа е, а е било и негово удоволствие. Посоката на мислите ми ме кара да потръпна и се опитвам да се съсредоточа върху усещането, което Джеси ми причинява, докато събира косата ми и я отмества настрани. Горещите му устните върху тила ми ги прогонват напълно. Потрепервам и той се засмива.

— Тя ще бъде наранена – казвам тихо.

Ръката му трепери около голия ми корем, докато ме придърпва към себе си. Вече съм повече от будна.

— Какво те кара да мислиш така?

Раменете ми се напрягат.

— Знам, че го харесва.

Хълбоците му се придвижват напред и той се потрива в мен лениво и целеустремено.

— А аз знам, че Сам я харесва.

Стена, когато се навежда и се притиска към мен, приближавайки уста до ухото ми. Дори няма да си давам труда да звуча незасегната.

— Тогава защо не могат да се срещат като обикновена двойка? – вдишвам.

— Не е наша работа – прошепва.

Това е. Този глас, тези проклети хълбоци и ясните очертания на гърдите му през костюма ме довършват напълно. Обръщам се и пристъпвам срещу него, като го бутам към леглото.

— Този брак ще бъде консумиран. – Бутвам го на матрака и се покатервам, за да възседна хълбоците му. Той ме гледа напълно развеселен. – Господин Уорд, поемам командването. Възражения?

Ухилва се.

— Разполагай се, бебче! Но, моля те, внимавай с езика!

— Езика – прошепвам. Протягам ръка и сграбчвам вратовръзката му. Дръпвам я към себе си и той е принуден да седне, за да не бъде задушен. Очите му се разширяват

тревожно, когато доближавам нос до неговия. – Кой командва? – питам тихо.

— Изглежда, че ти, засега. – Потиска усмивката си. – Недей да свикваш!

Аз също се усмихвам и притискам устни към неговите. Стенем едновременно. Притискам тяло към неговото и го връщам обратно на леглото, докато се целуваме в пълна хармония. Свързани сме по такъв невероятен начин. Аз знам какво иска той и как го иска, въпреки че се бори със себе си. Напоследък получавам прекалено много от нежния Джеси, но сега ще оправя това. Откъсвам се от устните му и си проправям път към врата му. Наслаждавам се на големите му ръце, които се плъзгат по голия ми гръб, но не и на металните белезници, които висят от едната.

— Проклета да си, жено! – стене.