Достатъчно, каза си Фльор. Само защото погребалният агент бе затворил вратата, сякаш да я запечата в гробницата, не означаваше, че бе длъжна да остане тук. Токчетата на вечерните й обувки затракаха върху мрамора, когато излезе в коридора. Вдигнала високо глава, в случай че я следят невидими очи, тя мина покрай безценните гоблени и се отправи към внушителното стълбище. Когато стигна до горе, друг погребален агент с грижливо зализана коса и тъмен костюм й препречи пътя.

— Заблудили сте се, мадмоазел.

Беше констатация, а не въпрос и Фльор осъзна, че е допуснала първата грешка. Мъжът нямаше да я пусне, а тя не можеше да си позволи толкова ранно поражение, когато трябваше да пази силите си за схватката с Алексей. Реши да ограничи загубите.

— Отдавна не съм била тук и съм забравила колко огромна е къщата – изрече с достойнство и се върна в салона, където първият погребален агент я очакваше, за да я съпроводи до трапезарията.

Дългата лъскава махагонова маса бе украсена с още един букет от бели рози и сервирана само за един – скъп китайски порцелан, кристал и сребърни прибори. Алексей бе обявил война на нерви, внимателно режисирайки всичко така, че да я накара да се почувства безпомощна. Тя сведе поглед към диамантения часовник, който Джейк й бе изпратил, и сподави престорена прозявка.

— Надявам се, че тази вечер храната ще е прилична. Доста огладнях по пътя.

Забеляза със задоволство удивлението, пробягнало по лицето му, преди да кимне и да излезе. Кои бяха тези мъже с тъмни костюми и официални маниери? И къде беше Белинда? И в тази връзка, къде беше Алексей?

Появи се слуга в ливрея, за да й сервира. Тя седеше сама в кадифената рокля, начело на огромна маса, гранатите и мънистата блещукаха на светлината на свещите. Съсредоточи се върху вечерята, опитвайки се да изглежда свършено спокойна, докато се наслаждава на вкусната вечеря. Дори помоли да й сипят допълнително от суфлето с кестени. Накрая поиска чаша чай и коняк. Алексей щеше да определя своята част от тази игра, но нямаше да диктува нейната.

Погребалният агент се появи, докато въртеше между пръстите си чашата с коняк.

— Ако мадмоазел желае, да ме последва…

Тя отпи още една глътка, сетне бръкна в чантата за огледалцето и червилото. Погребалният агент не скри нетърпението си.

— Вашият баща ви очаква.

— Дойдох тук, за да видя майка ми. – Тя отвори рязко капачката на огледалцето. – Нямам работа с мосю Савагар, докато не се срещна с майка ми. Ако не разрешава, ще си тръгна незабавно.

Погребалният агент явно не бе подготвен за подобен развой. Поколеба се за секунда, после кимна.

— Много добре, ще ви заведа при нея.

— Сама ще намеря пътя. – Тя върна огледалцето и червилото в чантата, мина покрай него, излезе в коридора и се насочи към величественото стълбище. Мъжът, който я бе пресрещнал първия път, отново се появи, но този път не се опита да я спре и Фльор мина покрай него, сякаш бе невидим.

Почти седем години бяха минали, откакто за последен път бе стъпвала в къщата на „Рю дьо Биенфезанс“, но нищо не се бе променило. Персийските килими все още заглушаваха стъпките, а от позлатените си рамки мадоните от петнайсети век продължаваха да извиват очи към небето. В тази къща времето се измерваше с векове, докато десетилетията се изнизваха незабелязано.

Докато вървеше по разкошните притихнали коридори, Фльор се замисли в каква къща би искала да живее с Джейк – голяма, разхвърляна, с постоянно хлопащи врати и дървени подове, които скърцат, с перила, по които се пързалят деца. Къща, в която времето се отмерва с шумни десетилетия. Джейк като баща на децата й… техните деца. За разлика от Алексей, Джейк щеше да им крещи, когато го ядосат. Но щеше да ги прегръща и целува и ако се наложи, ще се сражава с целия свят, за да ги защити.

Защо тогава се колебаеше? Та нали най-много на този свят искаше да бъде негова жена. Ако това означаваше, че ще се наложи да приеме двойствената му природа – е, сега вече познаваше всичките му хитроумни номера и нямаше да му е лесно да се затвори и изолира от нея, когато нещо го тревожи. А и тя не беше кой знае какво цвете за мирисане. Нямаше намерение да се отказва от кариерата си и нищо на света не можеше да я накара да се влюби в домакинската работа. Освен това Джейк не беше единственият, който умееше да се затваря и изолира.

Изведнъж, сред гробовния студ на тази къща, всичките й съмнения отлетяха. На земята нямаше друг мъж, комуто би се доверила да стане баща на децата й. Още тази нощ ще му се обади и ще му го каже.

Беше стигнала до стаята на Белинда, затова пропъди мислите за бъдещето, за да се справи с настоящето. След като почука, измина известно време, преди да чуе някакво движение от другата страна. Вратата се отвори и в пролуката се появи лицето на Белинда.

— Бебче? – Гласът й затрепери, като че ли дълго време не го бе използвала. – Наистина ли си ти? Аз… аз съм в ужасно състояние. Не мислех… – Пръстите й запърхаха като крила на уловена птичка, когато ръката й се стрелна към бузата.

— Не си вярвала, че ще дойда.

Белинда отметна един сплъстен кичур коса, паднал върху очите й.

— Аз… аз дори не смеех да се надявам. Зная, че не биваше да те моля.

— Ще ме пуснеш ли вътре?

— О… Да… Да. – Тя се отдръпна. Когато вратата се затвори зад гърба й, Фльор забеляза, че майка й мирише на застоял тютюнев дим, вместо на „Шалимар“. Припомни си ярката райска птица, която долиташе в манастира и носеше със себе си толкова сладко ухание, че мигом разсейваше обичайните миризми на мухъл, стари навици и безполезни молитви.

Гримът на Белинда се бе изтрил, бяха останали само мазни следи от сините сенки върху клепачите, събрали се в бръчиците около очите й. Лицето й бе толкова бледо, че изглеждаше безцветно на фона на смачкания пеньоар от жълта китайска коприна. Фльор забеляза едно петно отпред и провисналия преден джоб, сякаш натежал от прекалено много запалки. Ръката на Белинда отново се стрелна към бузата й.

— Ще отида да се измия. Винаги съм искала да изглеждам хубава за теб. Ти винаги си смятала, че съм красива.

Фльор улови ръката на майка си. Беше малка като на дете.

— Седни и ми кажи какво се е случило.

Белинда се подчини – послушно дете, покоряващо се на силата. Запали цигара и със задъхания си младежки глас разказа на Фльор за заплахите на Алексей да я затвори в клиника.

— Вече не пия, бебче. Той го знае, но използва миналото. То е като меч, постоянно висящ над главата ми, за да ме заплашва, когато го разсърдя. – Издуха струя дим. – Не му хареса какво се случи между нас, когато пристигнах в Ню Йорк. Той е мислил, че ще бъда по-упорита и настойчива в желанието си да съм с теб. Очакваше от мен да те изложа, но моите действия злепоставиха единствено него.

— Имала си връзка с Шон Хауъл.

Белинда изтръска пепелта от цигарата в порцелановия пепелник.

— Той ме изостави заради по-възрастна жена, представяш ли си? Смешно, нали? Алексей закри всичките ми сметки, а другата жена беше богата.

— Шон Хауъл е кретен.

— Той е звезда, бебче. Въпрос на време е, преди отново да се завърне триумфално на небосклона. – Погледна към Фльор укорително, както някога. – Ти трябваше да му помогнеш. Сега, когато си голям агент, би могла да се погрижиш за стар приятел.

Фльор видя недоволството в очите на майка си и зачака отново да я залее старата вълна на вина, но нищо подобно не се случи. Вместо това изпита раздразнението на майка, изправила се пред неразумно и непослушно дете.

— Сигурна съм, че бих могла да му помогна, но не исках. Той не притежава и капка талант, а и не го харесвам.

Белинда остави цигарата в пепелника и нацупи устни.

— Изобщо не те разбирам. – Погледът й пробяга по роклята на Фльор. – На Мишел е, нали? Никога не съм си представяла, че е толкова талантлив. Всички в Ню Йорк говорят за него. – Очите й се присвиха отмъстително и Фльор разбра, че ще бъде наказана, задето бе отказала да помогне на Шон.

— Аз отидох да се видя с Мишел. Такова красиво момче. Прилича много на мен. Всички го казват.

Наистина ли Белинда си мислеше, че ще я накара да ревнува? Фльор почувства прилив на жалост към брат си. Мишел не й бе казал за визитата, но тя можеше да си представи колко болезнена е била.

— Двамата си прекарахме чудесно – продължи Белинда предизвикателно. – Той ми обеща, че ще ме представи на всичките си прочути приятели и ще се заеме с гардероба ми. – Фльор сякаш долови отглас от детски глас в думите на майка си. И ние няма да ти позволим да си играеш с нас.

— Мишел е много специален човек.

Белинда не можа да издържи повече и лицето й се сгърчи. Наведе се напред от креслото и прокара нервно ръка през косата си.

— Той ме погледна точно като Алексей. Като че ли съм някакво насекомо. Ти си единствената, която някога ме е разбирала. Защо всички непрекъснато утежняват живота ми?

Фльор реши, че няма смисъл да губи време да изтъква, че Белинда сама усложнява живота си.

— Навярно ще е по-добре, ако стоиш по-далеч от Мишел.

— Той ме ненавижда дори по-силно от Алексей. Защо Алексей иска да ме заключи в лудница?

Фльор угаси димящата цигара на майка си.

— Това, което се случва с Алексей в момента, няма отношение към теб. Той те използва, за да дойда тук. Иска да разчисти стари сметки.

Белинда вдигна рязко глава и цялото й недоволство изчезна.

— Разбира се! Трябваше да се досетя… – Скочи от креслото. – Трябва веднага да заминеш. Той е опасен. Трябваше да разбера… Няма да му позволя да ти навреди. Чакай да помисля.

Белинда закрачи по килима, с едната ръка отметна косата от лицето си, а с другата извади пакета цигари, опитвайки се да измисли как да защити детето си. Фльор беше едновременно и раздразнена, и трогната. За пръв път осъзна колко се размиват ролите между майки и дъщери, когато остареят.