Лошото момче Джеймс Дийн, с изгарящия поглед и кривата усмивка. Лошото момче Джими, който щракваше с пръсти и се смееше, докато пращаше целия свят по дяволите. От момента, в който го видя на екрана в тъмния киносалон, той стана всичко за нея. Джими беше бунтовник… неустоима съблазън… горящ фар в мрака… Леко наклонената глава и отпуснатите рамене подсказваха, че това е мъж, който сам управлява живота си. Тя улови посланието му и излезе от киносалона като жена, взела съдбата си в свои ръце. Месец преди да завърши гимназия, изгуби девствеността си на задната седалка на един „Олдсмобил 88“, с момче, чиито нацупени устни й напомняха за тези на Джими. След това опакова куфара си, измъкна се от къщи и се отправи към автобусната спирка на Индианаполис. По пътя смени името си на Белинда и остави завинаги зад гърба си Една Корнилия.

Сега стоеше пред него, докато сърцето й препускаше в лудешки танц. Отчаяно съжаляваше, задето не бе облякла тесния си черен три четвърти спортен панталон вместо тази целомъдрена тъмносиня памучна рокля. Искаше й се да е с тъмни очила, на високи токчета, а русата й коса да е прибрана настрани с гребен от черупка на костенурка.

— Аз… аз съм влюбена във филма ти, Джими. – Гласът й трепереше като пренатегната струна на цигулка. – „На изток от рая“. Обожавам го. – И обичам теб повече, отколкото можеш да си представиш.

Затъкнатата в нацупените му устни цигара приличаше на удивителна. Очите изпод тежките клепачи се присвиха през цигарения дим.

— Нима?

Той й говореше! Белинда не можеше да повярва.

— Аз съм най-голямата ти почитателка – смотолеви задъхано. – Вече не зная колко пъти съм гледала „На изток от рая“, изгубих им бройката. – Джими, ти си всичко за мен! Ти си всичко, което имам. – Беше прекрасен. Ти си прекрасен. Тя се втренчи с обожание в него, огромните й наситено сини, с цвят на зюмбюл очи излъчваха безкрайна любов и преклонение.

Дийн сви тесните си рамене.

— Нямам търпение „Бунтовник без кауза“ да излезе по екраните. Премиерата е другия месец, нали? – Стани и ме отведи в дома си, Джими. Моля те. Отведи ме в дома си и ме люби.

— Аха.

Сърцето й биеше толкова учестено, че й се зави свят. Никой не го разбираше, както тя.

— Чух, че „Гигант“ ще бъде нещо потресаващо. – Люби ме, Джими. Ще ти дам всичко.

Успехът го бе имунизирал срещу блондинки със страхотни сини очи и хубавички лица, зяпащи го с обожание. Той изсумтя и отново се наведе над книгата. Белинда не се обиди, не го помисли за грубиян. Той беше колос, бог. Правилата, написани за всички останали, не важаха за него.

— Благодаря – промърмори тя, докато отстъпваше назад. – Обичам те – пророниха тихо устните й.

Дийн не я чу. А и да беше, не му пукаше. Той бе чувал тези думи безброй пъти.

Остатъкът от седмицата Белинда прекара като в мъгла, съживявайки отново и отново всяка подробност от вълшебната среща. Снимките в Тексас бяха свършили и той навярно скоро щеше да се появи в дрогерията на Шуоб. Тя щеше да ходи там всеки ден, докато не го срещне отново. Но този път нямаше да заеква. Мъжете винаги са я харесвали и Джими нямаше да е изключение. Щеше да носи най-сексапилната си дрешка и той щеше да се влюби в нея.

Но Белинда отново беше облечена в целомъдрената тъмносиня рокля, когато следващата петъчна вечер излезе от малкия евтин апартамент, който делеше с още две други момичета, придружавана от кавалера си. Били Грийнуей беше сексманиак, с белези от акне по лицето, но в същото време беше главният куриер в отдела за кастиг към „Парамаунт“. Преди месец Белинда се бе явила на прослушване в студиото. По нейна преценка тя определено беше едно от най-хубавите момичета в чакалнята, но не разбра дали помощник-режисьорът я бе харесал. Когато излизаше от сградата, се натъкна на Били и на третата им среща той й обеща да й даде копие от протокола с резултатите от кастинга, ако му позволи да докосне гърдите й. Вчера й се обади, за да й каже, че най-после разполага с това, което й е нужно.

Едва бяха приближили колата му, когато той я притегли към гърдите си за дълга целувка. Тя чу шумоленето на хартия в джобчето на карираната му спортна риза и го отблъсна.

— Това ли е протоколът, Били?

Той я целуна по шията. Тежкото му накъсано дишане й напомни за непохватните момчета от Индиана, които завинаги бе загърбила.

— Казах ти, че ще го донеса, нали?

— Дай да го видя.

— После, сладурче.

Ръцете му се спуснаха по бедрата й.

— Ти си излязъл с почтено момиче и аз няма да позволя да ме опипваш. – Тя го удостои с най-студения си поглед и се качи в колата, но знаеше, че няма да види листа, докато не плати цената. – Къде ще ме заведеш тази вечер? – попита Белинда, докато се отдалечаваха с колата от апартамента й.

— Какво ще кажеш да се присъединим към малък купон в „Градините на Аллах“?

— „Градините на Аллах“? – Белинда се оживи. През четирийсетте „Градините“ бяха един от най-известните хотели в Холивуд. Някои от звездите все още отсядаха там. – Как се сдоби с покана за парти в „Градините“?

— Имам си начини.

Той държеше волана с една ръка, а с другата прегръщаше Белинда през раменете. Както очакваше, не я заведе направо в „Градините“. Вместо това подкара колата из тесните извити улички на „Лоръл Каньон“*, докато намери уединено местенце. Изключи двигателя и пусна радиото. Прес Прадо пееше „Череша в розово и бял ябълков цвят“.

[* Квартал в Холивуд Хилс. – Б.пр.]

— Белинда, знаеш, че съм луд по теб.

Били навря муцуна във врата й.

Тя искаше единствено да й даде листа и да я заведе на партито в „Градините на Аллах“, без да се налага да изтърпява всичко това. Все пак трябваше да признае, че последния път не беше чак толкова неприятно, особено след като затвори очи и си представи лицето на Джими.

Били пъхна език в устата й, преди тя да успее да си поеме дъх. Белинда издаде задавен звук, сетне призова лицето на Джими. Ти си много лошо момче, Джими, вземаш това, което искаш, без да питаш. От устните й се изтръгна приглушено стенание, когато почувства грубия завладяващ език. Ти си лошо момче, Джими, но езикът ти е толкова сладък.

Той започна да дърпа трескаво копчетата на тъмносинята рокля, а езикът му се завря още по-навътре в устата й. Хладен полъх премина по гърба и раменете на Белинда, когато Били свали роклята й до кръста и смъкна сутиена. Тя стисна още по-силно очи и си представи, че Джими я гледа. Красива ли съм, Джими? Обичам да ме гледаш. Обичам да ме докосваш.

Ръката му се плъзна нагоре по чорапа над жартиера и се придвижи към голата плът. Той докосна бедрото й от вътрешната страна и тя разтвори леко крака. Докосни ме, Джими. Докосни ме там. Мой красив, Джими. О, да!

Той притисна дланта й към слабините си и се потърка в нея. Очите й рязко се отвориха.

— Не! – Белинда рязко се отдръпна и започна да оправя роклята си. – Аз не съм лека жена.

— Зная, сладурче – прошепна Били с дрезгав и напрегнат глас. – Ти притежаваш истинска класа. Но не е честно да ме възбуждаш така и после да ме отблъскваш.

— Ти сам се възбуждаш. А ако това не ти харесва, можеш да спреш да се виждаш с мен.

Това не му се понрави и той подкара по тъмната уличка. През целия път из „Лоръл Каньон“ запази мрачно мълчание и продължи да се цупи, когато завиха по булевард „Сънсет“. Чак когато спря колата на паркинга пред „Градините на Аллах“, Били бръкна в джоба на ризата и й подаде жадувания лист.

— Няма да ти хареса.

Белинда почувства как в стомаха й се образува странна празнота. Измъкна хартията от пръстите му и погледът й пробягна по напечатания на машина списък. Два пъти го прочете, преди да открие името си. Отстрани имаше кратка бележка. Момичето се взря в думите, опитвайки се да ги проумее. Накрая смисълът им достигна до съзнанието й.

Белинда Бритън – прочете тя. – Страхотни очи, страхотни цици, никакъв талант.

* * *

Някога „Градините на Аллах“ бяха любимото свърталище на холивудските звезди. Първоначално сградата бе построена за дом на Ала Назимова, великата руска киноактриса, а в края на двайсетте бе превърната в хотел. За разлика от „Бевърли Хилс“ и „Бел Еър“, още от самото си откриване „Градините“ никога не се е смятало за напълно почтено и благопристойно място и около него винаги е витаела някаква съмнителна атмосфера. Ала звездите продължаваха да го посещават, привлечени от двайсет и петте бунгала в испански стил, също като нощните пеперуди от светлината. Мъжете живееха в тях между два брака: Роналд Рейгън се бе приютил в едно от бунгалата след раздялата с Джейн Уаймън, Фернандо Ламас след края на брака си с Арлин Дейл. В златните дни на хотела тук можеше да се натъкнеш на най-големите знаменитости: Богарт и неговото бебче, Тайрон Пауър, Ава Гарднър. Тук идваха Синатра и Джинджър Роджърс. Сценаристи седяха на белите сгъваеми дървени столове пред вратите и печатаха по цял ден, прегърбени над пишещите си машини. В едно от бунгалата репетираше Рахманинов, а в друго – Бени Гудман. И винаги някъде имаше купон.

В тази септемврийска вечер на 1955-а „Градините“ изживяваха последните си дни. Мръсни и ръждиви ивици браздяха хоросановите стени, мебелите в бунгалата бяха овехтели и изпочупени, а предишния ден в басейна бе открит мъртъв плъх. Ала колкото и да бе невероятно, цената на бунгалото тук не беше по-ниска от тази в „Бевърли Хилс“, при все че само след четири години мястото щеше да бъде разрушено до основи. Но в тази септемврийска нощ „Градините“ все още бяха живи и както преди, върху небосвода им все още проблясваха звезди.

Били отвори кавалерски пасажерската врата, за да слезе Белинда.

— Хайде, сладурче. Купонът ще те развесели. Ще бъдат няколко момчета от „Парамаунт“. Ще те запозная. Със сигурност ще ги очароваш.