Клепачите й се повдигнаха и тя срещна погледа му.

— И искам лампата да свети.

Той определено нямаше нищо против.

— Добре.

— Никакви цигари.

— Не пуша.

— Коняк, бих казала. Или може би малко шери.

— Ъхъ.

— И музика. Най-добре класическа. Предполагам, нещо бароково.

Проклятие. Тя му съставяше списък и той бе длъжен да сложи край на това, преди да е стигнала до цвета на чаршафите.

— Никаква музика. Пречи ми да се съсредоточа върху всички онези сладки еротични зони.

— О – преглътна новото му завоевание. – Добре тогава. Без музика. – Тя отново заби поглед във водата. – Навярно трябва да ви призная, че имам гъдел.

— Хубаво е да съм подготвен.

— И освен това имам лека клаустрофобия, така че не е зле да обсъдим позата…

— Извинете, че ви прекъсвам, но ми позволете да ви напомня, че аз съм опитен професионалист.

— О… Да. – Тя отново захапа тази проклета долна устна. – И още нещо. Когато всичко свърши, господин Травълър, никога повече няма да го обсъждаме.

Кени въздъхна със задоволство и отново се потопи във водата.

— Лейди Ема, вие току-що се превърнахте в сбъднатата мечта на всеки мъж.

3

Ема си бе купила мъж за секс! Още не можеше да повярва какво бе сторила. След цял живот на скромно и благопристойно съществуване тя най-безцеремонно бе обърнала гръб на всичко, в което бе вярвала и бе ценила.

— Вече можете да гледате – рече Кени.

Младата жена се чувстваше като последна глупачка. Веднага щом той започна да се надига от ваната, тя бе свела глава, стискайки очи като някоя превзета стара мома. Защо не можеше да се държи като обиграна и преситена светска лъвица? Той със сигурност не се стесняваше от голотата си. А за нея беше съвсем естествено да иска да види тялото му. Дори да изгаря от нетърпение.

И когато го стори, устата й пресъхна. Той бе увил кърпа около бедрата си и възелът беше на няколко сантиметра под пъпа му. Струйки вода се плъзгаха като фини пръсти по гърдите му и стегнатия плосък корем. Имаше разкошно тяло и тя го бе наела за тази нощ.

— Студено ли ви е?

Тя вдигна поглед.

— Моля?

— Треперите.

— О… да, малко ми е хладно. Бихте ли ми подали една кърпа? – Ема присви очи. – Освен ако не се таксува допълнително.

Той я дари с чаровна усмивка, която несъмнено използваше още от люлката, за да погубва жените. Беше абсолютно безпринципен. Но тъкмо това го правеше идеален за целта й.

Щом той изчезна зад стъклената врата, Ема изскочи от ваната и навлече халата си.

— Всичко е наред! – извика след него, грабна припряно банския от пода и влезе в къщата.

Хукна нагоре по стълбите, събра тоалетните си принадлежности и се затвори в банята. Тази вечер щеше да направи гигантска крачка към свободата си и безопасното бъдеще на „Сейнт Гъртруд”.

Кени убеди лейди Ема да приготви вечерята още щом тя слезе долу след кратката си дрямка. За целта трябваше само да спомене, че по такъв начин ще спести пари, но истината беше, че в момента не желаеше да я извежда сред хора. Това можеше да я накара да се осъзнае.

За пръв път тя не се впусна да раздава заповеди, а извади покорно пилешките котлети от фризера и сетне започна да реже салата. С вид на онеправдана жертва той обели няколко картофа и ги метна във фурната.

Тя определено не беше облечена за нощ на бурен секс. Не че имаше нещо нередно в дрехите й. Носеше приятен за окото бежов панталон и стигащ до кръста жълт памучен пуловер с няколко перлени копчета около врата и ажурно бие в долния край. Тоалетът й беше спретнат и чист и й стоеше добре, без да разкрива женствените й извивки. Но на Кени някак си му липсваха цветните мотиви.

Забеляза, че присъствието му изнервя лейди Ема, но нямаше сили и енергия да я предразполага и отпуска повече от един път на вечер, затова реши да я остави на спокойствие, докато картофите се изпекат. Извини се и изчезна в кабинета си, където проведе няколко телефонни разговора, но нито един с Тори. Бяха най-вече с представители на пресата, опитваше се да разузнае какво е положението.

Със своя легендарен замах, осемнайсетмесечния неизменен успех на игрището за голф и вечната готовност да дава интервюта, Кени си бе спечелил благоразположението на публиката, ала така и не успя да се превърне в неин безспорен любимец. Хората обичаха спортисти, които бяха преодолели безброй трудности в живота – особено бедност или хронична болест – но това не можеше да се каже за Кени Травълър, на когото животът сякаш поднасяше всичко на тепсия. Въпреки това в спортните среди го уважаваха, отнасяха се добре с него и Кени нямаше основания да се оплаква.

Но преди месец, след едно посещение на агенти на ФБР, целият му свят се преобърна. Тогава той разбра, че Хауард Слатъри, негов дългогодишен менажер, е отклонявал огромни суми от хонорарите на Кени за наркотрафик, като връзките му се простираха от Мексико и Колумбия, за да стигнат накрая до Хюстън. Това потресаващо разкритие разлюля почвата под краката му. Дори в най-буйните си младежки години той никога не се бе доближавал до наркотиците и мисълта, че парите му са допринасяли за човешкото нещастие, бе непоносима за него.

Слатъри бе арестуван при опит да избяга от страната и всички отчети и финансови документи на Кени станаха обществено достояние. Макар че разследването продължаваше, федералното правителство и обществото бяха убедени, че Кени не е имал никакво понятие за случващото се. Въпреки това целият инцидент се отрази зле върху ПГА и подейства на комисар Дали Бодин като червено на бик.

— Това беше последната капка, Кени! Откакто те познавам, се носиш по течението, правиш каквото си искаш, нехаеш за бизнеса и за нищо не си даваш зор, освен за голфа. Е, този път твоят мързел и бездействие хвърлиха огромна сянка върху ПГА и това ще ти струва много скъпо. Отстранявам те от игра за две седмици.

— Не можеш да го направиш, кучи сине! Ще пропусна „Мастърс”! Освен това не съм направил нищо лошо! Нямаш никакви основания!

— Грешиш, имам всички основания. Въпиещата ти глупост! Може би отстраняването ти за известно време от игрището ще ти даде възможност да сложиш в ред мислите си и да осъзнаеш, че в този живот има и други неща, освен точни удари и топки за голф.

Като че ли за две седмици Кени внезапно щеше да стигне до дъното на това, което му убягваше вече трийсет и три години. Притисна с пръсти основата на носа си и в ушите му прозвуча гласът на майка му, вместо този на комисаря.

— Как смеете да обвинявате моя сладък Кени, че е натупал онзи ваш отвратителен хулиган! Вие просто умирате от завист, че моят Кени е много пo-умен от всички останали деца в този забравен от Бога град!

Кени се отърси от старите, неприятни спомени от детството и насочи мислите си към настоящите проблеми. Два дни след като Дали го отстрани, той се сби на публично място със Стърджис Рандъл, наркоман и похотлив мерзавец, телевизионен голф коментатор, комуто според Кени плащаха незаслужено щедро. Този негодник никога не пропускаше да използва фрази като „роден със сребърна лъжичка в устата”, „плейбой шампион” и „сладък живот”, когато описваше Кени и кариерата му.

Кени винаги се бе придържал към девиза „Никога не се извинявай, нищо не обяснявай”. Не понасяше, когато спортистите започваха да хленчат пред пресата колко са неразбрани и недооценени, затова никога не се защитаваше пред репортерите. Вместо това предоставяше всички изявления на президентите на голф клубовете и не му пукаше дали останалите бяха доволни, или не. Което не означаваше, че не бе склонен, когато се наложи, да цапардоса някой кретен, забравил добрите обноски. Но въпреки това не би ударил пръв Стърджис, ако той не бе започнал боя.

Това му беше достатъчно. Но тъкмо когато Стърджис започна да осъзнава каква съдбоносна грешка е допуснал, на сцената изскочи изневиделица Джили Брадфорд – известна репортерка от кабелната телевизия и бивше гадже на Кени – и юмрукът на Кени случайно забърса рамото й. Операторът на кабеларката бе запечатал цялата сцена върху лентата, включително и кадрите с патетично ридаещата Джил и Стърджис Рандъл, докато я утешаваше с разкървавена физиономия.

Но дори и в този случай Кени би могъл да потуши скандала, ако Джили се бе държала по-достойно. Тя беше съвсем наясно, че станалото бе инцидент, но откакто любовната авантюра помежду им повехна, тя хленчеше навред колко била нещастна заради него. Заради това всички възприеха хлипанията й като домашна разправия и сега Кени изглеждаше не само като глупак, неспособен да се погрижи за собствените си пари, но и като негодник, който посяга на жените.

Гневът на Дали заради финансовите далавери на бившия му менажер преди боя с Рандъл беше нищо в сравнение с яростния му изблик след този втори скандал. Комисарят направо го сравни със земята.

— Ти си оставаш все същото безполезно, разглезено, богато хлапе, надарено от природата с повече талант, отколкото заслужава, и със сбъркани приоритети. Крайно време е да пораснеш! От този миг си отстранен от игра за неопределен срок. И те предупреждавам… ако искаш да се завърнеш в Асоциацията, преди да остарееш прекалено за турнирите на ПГА старша възраст, се постарай да бъдеш по-тих от водата и по-нисък от тревата.

Кени не желаеше да се оправдава. Не виждаше смисъл. Дали много добре знаеше, че Стърджис Рандъл беше непоносим задник, както и фактът, че Кени никога не би посегнал на жена, но всичко това сега нямаше значение. Кени разбра какво означава да си предаден от човека, който за него беше един от най-важните хора на този свят.

Оттогава не минаваше ден, в който Кени да не проклинаше печалното обстоятелство, че се е родил и отраснал в тексаското градче Уайнет, родното място на Дали, ведно с факта, че Дали се бе заинтересувал от него, когато Кени беше незрял хлапак, кръстосващ градчето в съвсем новото си червено порше, подарено от майка му за шестнайсетия му рожден ден. С изключение на случаите, когато разсъждаваше зряло и разумно и не можеше да не признае, че намесата на Дали бе спасила живота му.