Стомахът му… май никога нямаше да се оправи.

— Говориш нелепости. Не искам да слушам нищо повече.

— Въпреки това се налага да го чуеш. И точно ти най-добре ще ме разбереш. Не си ли спомняш, Кени? – Отново тази сърцераздирателна усмивка – храбра по замисъл, но трепереща в ъгълчетата. Не бе виждал нищо по-тъжно. – Любовта, която трябва да се печели на игрището за голф или без значение къде другаде, не струва и пукната пара. Любовта трябва да е дарена безрезервно, по собствена воля, иначе няма никаква стойност.

И просто така, с няколко думи, тя изтръгна почвата под краката му.

Отдръпна се от него, зае позиция и стисна патъра. В този миг Кени си спомни баща си, Пити и памперс дербито, начина, по който Ема го погледна, когато скочи в онзи туристически автобус на „Грей Лейн”. Потрепери. През цялата сутрин се потеше, а сега се смрази до костите. Изведнъж осъзна, че ако я остави да изпълни този удар, ще я изгуби завинаги.

Прозрението изплува някъде от глъбините на душата му, от едно малко, потайно кътче, където Кени пазеше заключени толкова чувства. Сега сякаш някой строши ключалката, всички емоции се отприщиха на воля и той разбра, че обича тази жена с всяка клетка на тялото си.

Тя вече замахваше с патъра, заела идеална стойка, и сърцето му подскочи и заседна в гърлото.

— Ема!

Патърът трепна. Застина. Тя вдигна глава.

Той й се усмихна. Или поне се опита. Всичко пред очите му се размаза, но Кени имаше чувството, че отново се възражда.

— Играта свърши, скъпа – пророни хрипливо. – Отиваме си у дома.

— Какво? – Дали се изстреля напред с блеснали очи. – Не можеш да го направиш! Чу какво ти казах. Ако си тръгнеш, знаеш отлично какво губиш.

— Зная – кимна Кени. – Но това разстройва Ема и аз няма да го позволя. – Измъкна патъра от ръката й и го тикна в ръцете на Дали. – Отказвам се от тази игра. Победата е твоя и можеш да си я завреш, където щеш.

Прегърна Ема през раменете и я поведе през грийна.

— Но твоят път – заломоти тя. – Казах ти, че ще се постарая.

— Шшт… всичко е наред. Не е нужно да печелиш любовта ми на никакво проклето игрище за голф, лейди Ема. Тя е твоя, изцяло и безрезервно.

Ема се закова на място и впери поглед в него.

Кени току-що бе захвърлил кариерата си на вятъра, но докато се взираше в това лице, каращо сърцето му да замира, той знаеше, че тази жена заслужава да пожертваш хиляди кариери. И с това прозрение той най-сетне разбра всичко, което толкова дълго му бе убягвало. Разбра, че всяка негова победа на игрището за голф е била опит да се оправдае пред другите, но повече нямаше да го прави. Осъзна, че не е мъж, който умее единствено да върти стика, че има ум, амбиции и мечти за бъдещето, за чието съществуване дори не бе подозирал. Докато стоеше до осемнайсетия грийн, Кени най-сетне проумя това, което не бе разбирал – че в живота има много по-важни неща от голфа и любовта му към тази жена бе начело в списъка.

Мушна глава под периферията на шапката й и я целуна нежно по устните.

Над грийна се разнесе доволният смях на Дали.

— Поздравления, шампионе. Знаех си, че рано или късно, ще се осъзнаеш. Добре дошъл отново в лоното на професионалните голфъри.

Но Кени почти не го чу. Беше твърде разтревожен от това, че Ема не отвръщаше на целувката му.

24

Като видя потресеното лице на Ема, Кени разбра, че трябва да действа светкавично, но не можеше да го стори, докато семейство Бодин му дишаше във врата.

Те бяха твърде непредсказуеми и той нямаше никаква представа чия страна ще вземат. Освен това самодоволната физиономия на Франческа го разсейваше. Кени започна да се чуди дали тя наистина беше толкова некадърна с патъра, колкото изглеждаше.

— Махаме се от тук.

Той почти повлече Ема към клуба, обхванат от нетърпение, което дори не се опита да си обясни. Обикновено щеше да отиде в съблекалнята, да си вземе душ и да се преоблече. Но не и днес. Днес щеше да й се наложи да го приеме мръсен и потен, тъй като нямаше да я изпусне от поглед, не и докато не я накара да разбере, че той я обича и двамата са женени сега и навеки. Не и докато Ема не осъзнае, че ги очаква щастлив съвместен живот и ранчо, пълно с щъкащи малчугани.

Представата за бременната с неговите деца Ема бе толкова примамливо трогателна, че проклетите му очи се наляха с предателски сълзи. Трябваше да я отведе от тук, докато не се е изложил докрай пред целия свят. Само че… беше оставил ключовете за колата в шкафчето си в съблекалнята.

— Чуй ме, Ема. Застани до онези колички за голф и ме почакай малко, докато изтичам да взема ключовете за колата. Не мърдай от там! Разбра ли ме?

Тя го изгледа студено.

— Откакто се запознахме, все не съумявам да те разбера.

Отговорът не беше особено окуражаващ, но Кени реши да

рискува и отново докосна стиснатите й, неподатливи устни.

— Напротив, разбираш ме отлично, любима. Разбираш ме по-добре от всеки друг на този свят. – Заотстъпва към вратата на клуба. – Моля те, почакай ме там.

Обърна се и влетя в спортния магазин, без да си дава труд да изтрие мръсните си обувки, и се втурна към съблекалнята. Никой в „Уиндмил Крийк”, нито в целия Уайнет не го бе виждал някога да се движи с такава скорост.

Ръцете му трепереха и ключалката заяждаше, но въпреки това не се забави повече от две минути. Но когато се върна, тя беше изчезнала.

Имаше само едно обяснение – семейство Бодин я бе отмъкнало. Онази долна и извратена пасмина! Същото семейство Бодин, шестващо в момента към сградата на клуба, начело с Тед, който управляваше количката, и Дали и Франческа, пристъпващи отзад, прегънати като влюбени тийнейджъри.

— Какво направихте с нея! – изрева Кени, макар вече да бе разбрал, че Ема не е с тях, така че не биха могли да са й сторили каквото и да било.

Дали се ухили, но Франческа смръщи чело.

— О, Кени, нима вече успя да я изгубиш! – простена тя.

Той се завъртя кръгом и хукна към паркинга. Ема нямаше кола, беше разстроена и навярно е решила да се поразходи. Сигурно в момента крачи сама по магистралата край осевата линия като старателен сержант, като от време на време се навежда да вдигне някой боклук. И Господ да е на помощ на този, комуто му хрумне да се изплюе през прозореца на пикапа си.

Кени се затича покрай редиците коли към изхода, пришпорен от тревогата, растяща в гърдите му. Ема му беше твърде ядосана, за да обръща внимание къде върви. А той нямаше дори смътно обяснение защо е толкова бясна. Но дълбоко в душата си имаше съвсем ясна представа. Още от самото начало беше непостоянен и неискрен с нея и сега тя не вярваше в чувствата му.

Спря да тича, когато стигна до входа на паркинга и огледа шосето, но не забеляза нищо особено, освен стар син додж да се носи в едната посока и един буик „Парк Авеню” в другата. Може би грешеше и тя изобщо не е идвала насам. Може би е влязла в клуба и се е отправила към салона да пийне нещо разхладително.

Кени се завъртя на пети, отново прекоси паркинга на бегом, профуча край четата Бодин и нахлу в клуба. Но тя не беше в салона. Никъде я нямаше.

Ема се бе облегнала на оградата и бе вперила поглед в емутата на Тори, които пасяха кротко на ливадата. Целият й гняв се бе изпарил, изместен от странно вцепенение. За пореден път Кени бе използвал чувствата й срещу самата нея. Но това беше за последен път.

Младата жена нямаше представа на какво се дължеше сценката на осемнайсетия грийн; чувстваше единствено, че отново я бяха манипулирали. Някак си се бе превърнала в пешка в играта на Кени срещу Дали Бодин. Е, вече й бе дошло до гуша! Повече нямаше да допусне чувствата й да бъдат пометени във водовъртежа, в който се бе превърнал животът на Кени Травълър.

Каква глупачка беше! Като всяка друга жена на света, влюбила се в неподходящ мъж, тя си бе въобразила, че може да го промени, но това не бе съдено да се случи. А днес с лъжливото си признание в любов той завинаги бе разбил сърцето й.

Едно от по-големите емута вдигна глава и любопитно я заразглежда. Ема никога в живота си не се бе радвала толкова, както когато видя Шелби и Тори да завиват зад ъгъла на сградата на клуба, веднага щом Кени изчезна вътре. Само един поглед към нея им бе достатъчен да я качат в беемвето на Тори и да я доведат тук.

През целия път двете я подпитваха в типичния американски стил, настоявайки да им разкрие тайните си и да им изпее всичко. Тя успяваше да отблъсва настоятелните им атаки, но когато пристигнаха в дома на Травълър, двете отново я бомбардираха с въпросите си.

Ема знаеше, че любопитството им е съвсем добронамерено. Те смятаха, че не могат да й помогнат, ако не знаят истината, ала тя не можеше да им я признае. Истината щеше да я накара да изглежда жалка – „завеяна мила дама”, влюбила се до уши в прекрасен и неустоим плейбой с теменужени очи, неспособен на искрени и дълбоки чувства.

Освен това тя бе разбрала за тях още нещо, което, изглежда, Кени не бе успял да проумее. Въпреки уверенията им, че никога повече няма да му проговорят, задето я бе разстроил, той беше от семейството и те бяха готови да направят всичко за него.

Изглежда, накрая Тори проумя, че Ема има нужда да остане сама, и й предложи да се разходят до кошарата на емутата, за да й покаже своите питомци. И сега, докато се взираше в тромавите и грозни създания, облегната на оградата, Ема реши, че е време да направи това, което трябваше да стори още в неделя. Беше време да се качи на самолета и да се върне у дома.

Кени нахлу през входната врата и едва не връхлетя върху баща си, който се спускаше по стълбата в коридора.

— Къде е тя?

— Къде е кой?

— Да не си посмял да я криеш! Тори вече ми се обади и ми каза, че тя е тук.

— Току-що влизам – отвърна Уорън. – Нямам понятие за какво говориш.

— Аз имам. – Шелби се появи в коридора от задната част на къщата. Когато видя Уорън, тя му се усмихна като възторжена мажоретка, зърнала футболната звезда на училищния отбор. – Не чух кога си дошъл.