Въпреки отчаянието си, Кени забеляза как очите на стареца му светнаха, докато целуваше леко Шелби по бузата.

— Тъкмо идвах да те потърся. Къде е Пити?

— Във вътрешния двор.

— Някой ще ми каже ли къде е Ема? – прекъсна любовното им гукане Кени.

— Да поговорим на двора – предложи Шелби.

— Не желая да говоря в двора. Искам…

— Ние сме твоето семейство, Кени. Единственото семейство, което имаш.

Спокойната увереност в думите на Шелби го закова на място. Погледът му отскочи между баща му и мащехата му и нещо в него се преобърна. И преди беше виждал тези упорити, разтревожени изражения върху лицата им, но никога не си бе давал труд да ги разгадае. Сега прочете в тях загриженост, обич… дори у Шелби, прекалено младата жена на баща му, която въпреки всичко бе започнал да възприема като втора сестра. Може би да има още една сестра не беше най-лошото нещо, което можеше да му се случи. Кени обичаше Тори и сега осъзна, че бе започнал да изпитва същите чувства и към Шелби. Тя наистина беше добра майка. И правеше баща му щастлив.

Баща му прегърна Шелби през кръста и Кени сякаш се озова пред огледало. През целия си живот бе слушал околните да повтарят колко много си приличат с баща му, но сега неочаквано го видя сам. И докато се взираше в остарялото, до болка познато лице, младият мъж най-сетне разбра как с глупостта и заблудите си можеш да погубиш живота на някого, когото обичаш.

Пое дълбоко дъх. Сега не можеше да обясни нищо на баща си, макар че трябваше да намери начин да го стори по-късно, затова само кимна и се насочи към вътрешния двор. Но там го очакваше нова изненада, поредната в този необикновен ден.

— Момчетата искат да се забавляват. О, да! Момчетата искат да се забавляват!

Тори стоеше в средата на двора, подхвърляше Пити във въздуха и му пееше със засмяно лице. Пити се заливаше от смях, а Декс се бе разположил на една от отоманките с чаша бира в ръка, ухилен до уши. Докато Кени се опитваше да осмисли промяната в сестра му – същата сестра, която дори не поглеждаше малкото момче – изведнъж бе обхванат от лудешкото желание да лепне една целувка на бузата на Декс, също както Ема бе целунала Тори.

Сестра му го забеляза и притисна Пити към гърдите си. Пити изгука радостно, като го видя. В този момент на двора се появиха Уорън и Шелби. Баща му се отправи към масичката с напитките, а Шелби се настани на една отоманка, вдигна колене към гърдите си и впери тревожен поглед в Кени. Явно всички се бяха събрали, за да му помогнат да оправи живота си. Едва вчера мисълта щеше да го подлуди, но сега му подейства странно успокояващо.

Пити протегна пухкави ръчички към по-големия си брат и настоятелно заврещя. Тори, не по-малко загрижена от Шелби, пристъпи към него. Кени пое бебето от ръцете й, без да сваля поглед от сестра си.

— Къде е тя?

— Този път здравата си оплескал нещата, Кени. Тя наистина заминава.

— Не, няма да замине – отвърна той с безстрастно изражение.

— Запази си самолетни билети. С Шелби се опитахме да я разубедим, но знаеш каква е. Къде се мота досега?

— Обикалях да я търся и едва преди малко прослушах съобщенията си. – Извъртя се ловко, за да избегне олигавеното юмруче, което Пити упорито се опитваше да напъха в устата му. – Кажи ми къде е тя.

— В къщата. Обажда се на Патрик, за да опакова багажа й – обади се Шелби. – Ние й казахме, че трябва да се върне в ранчото и двамата да се изясните, но тя заяви, че не е необходимо, че дори тя да се опита да поговори с теб, ти няма да пожелаеш да я изслушаш.

От думите й го заболя, защото разбираше точно какво е имала предвид Ема. Извъртя се към вратата, за да отиде да я намери, и застина на място, защото видя, че тя вече беше там.

Взираше се безмълвно в него и студът в очите й смрази кръвта във вените му. Гледаше го като строга учителка и погледът й красноречиво му заявяваше, че може вече да не е отстранен от игрището, но е отстранен от живота й.

Кени осъзна, че ризата му отново плувва в пот. Това бе чужда и студена жена. Жена, която прекалено дълго е била наранявана от любимия си. И то само защото му бе отнело толкова дълго време да изрече думите, заключени в сърцето му.

— Любима? – Тонът му бе плах и неуверен като на някой жалък страхливец, но Кени не беше глупак и знаеше, че не бива да я пришпорва.

Тя премигна, изпъна рамене и вирна брадичка.

— А, ето те и теб, Кени. – Пристъпи напред, изпълнена със страховита решителност, и макар че не държеше чадъра в ръка, той виждаше върха му, насочен към слабините му. – Радвам се, че се появи. Така няма нужда да ти пиша бележка.

Бележка? Тя възнамеряваше да му остави бележка ? Кръвта му отново кипна.

— Патрик ще донесе вещите ми, а вече говорих с Тед. Той се съгласи да ме закара до Сан Антонио.

— Онзи малък негодник.

— Разбира се, след като явно си господар на този град и на всички в него, никой не пожела да изпълни молбата ми, затова се обадих в компанията за коли под наем. След като пристигна в Сан Антонио, ще отлетя до Далас и за нула време ще те отърва от присъствието си. – Изтръска двете си длани… все едно го изтръскваше от живота си. – С това приключваме. Съжалявам, че не се получи. Веднага щом се установя, ще ти изпратя адреса си, за да уредим досадните юридически формалности.

И тя протегна ръка, наистина му протегна ръка, за да се ръкуват.

— Опа.

Ема чу предупредителните нотки в гласа на Тори, видя пламъците в очите на Кени и осъзна, че бе стигнала твърде далеч с това ръкуване. Но тя бе решена да си тръгне с гордо вдигната глава, размахала достойнството си като Юниън Джак*, плющящ на вятъра.

Кени тикна Питър в ръцете на Тори и сключи пръсти като белезници около китката й.

[* Националният флаг на Великобритания. – Б. пр.]

— Моля всички да ни извините, но двамата със съпругата ми трябва да обсъдим нещо насаме.

Говореше със застрашителен провлачен тон, натъртвайки на думата съпруга. Тя се опита да се запъне като магаре на мост, но той вече я влачеше към портичката в задната стена. Предателят, когото бе смятала за приятел, Декстър О’Конър, услужливо хукна напред да я отвори.

Кени я натика в малка сенчеста градина, с малка морава от едната страна и плувен басейн зад тревата. Притисна я към най-близкото дърво.

— Няма да го направиш, Ема. Кълна се в Бог, няма да ти позволя да захвърлиш с лека ръка един здрав, хубав брак само защото си бясна, задето се издъних така.

Здрав, хубав брак ? Наглостта му нямаше граници!

— Вече би трябвало да ме познаваш достатъчно добре, за да си разбрала, че винаги се издънвам, когато стане дума за теб. И що за брак ще е това, ако всеки път, когато сгазя лука, ти хукваш към Англия? Излиза, че почти няма да се вясваш тук.

Водовъртежът, който за нея беше Кени Травълър, отново се опитваше да я погълне в опасните си глъбини. Но този път тя нямаше да се поддаде и вместо да се опита да се разбере с него, тя го изгледа хладно.

— Тази дискусия е безпредметна. Двамата няма какво повече да си кажем.

— Зная, че не избрах най-подходящия момент да ти кажа, че те обичам – подхвана той, сякаш не я чу, – но го осъзнах едва днес.

Болката беше толкова силна, че Ема не издържа.

— Колко дяволски удобно! Особено след като това внезапно прозрение ти помогна да се върнеш отново на игрището, нали?

Очите му се присвиха, като че ли той беше обиденият.

— Това ли си мислиш? Смяташ, че някак съм разбрал, че ако ти призная пред Дали, че те обичам, той ще омекне и като с магия ще ме върне в игра?

— Точно това се случи, нали? – измери го с твърд поглед Ема.

За миг Кени просто остана взрян в нея, после изригна:

— Не се случи това! Аз не мога да чета мислите му. Изобщо не подозирах, че това е всичко, което е искал да чуе от мен!

— Всичко!

— Не исках да кажа това. Исках само…

Ема яростно го блъсна и хукна, без да знае накъде, без да мисли какво прави. Разбираше единствено, че е изгубила достойнството, което толкова отчаяно се опитваше да запази, и го ненавиждаше за това.

— Ема!

Сълзи замъгляваха очите й, сълзи, които нямаше да му позволи да види. Кога бе станала такава ревла? Собствената й слабост я вбеси окончателно, особено когато го чу да идва след нея.

— Да не си посмял да ме докоснеш! Да не си посмял някога отново да ме докоснеш!

Кени я сграбчи и я привлече в прегръдките си, притисна я до потната си риза.

— Чуй ме! Обичам те, Ема! Не зная как по-ясно да ти го кажа.

Тя почерпи сила от яростта си и го погледна право в очите.

— Спести си приказките, защото аз не те обичам! Никога не съм те обичала! Между нас имаше само секс.

Смайване и потрес пробягаха по лицето му и за миг Ема се засрами. Но не тя беше виновната и гневът й, смесен със силното чувство за самосъхранение, я спаси. Изтръгна се от него и закрачи към къщата.

Видя, че всички са се струпали до портичката и ги наблюдават с жив интерес, тези любопитни, непоносими тексасци. И не беше само семейството на Кени. Цялата Бодинова чета също бе тук! И всички те…

Ема внезапно усети, че лети във въздуха, когато Кени я подхвана под коленете и я вдигна. Той хукна да бяга. Да бяга! Със зряла жена на ръце!

Подметките на обувките му затропаха по бетон. Тя долови как мускулите на ръцете му се напрегнаха и този път наистина полетя. Полетя във въздуха, когато той я хвърли в най-дълбоката част на басейна на семейство Травълър.

Водата се прихлупи над главата й. Тя потъна… изплува… изплю вода… примигна, докато се опитваше да види нещо през мокрите кичури коса.

Кени я зяпаше от другия край на басейна с потресено, трагично изражение, каквото досега не бе виждала на лицето му. Докато Ема се опитваше да разбере какво става, тялото му се изпъна и той се гмурна във водата с обувките.