Тереза Медейрос - Твой завинаги

Когато наметката падна от раменете й, тя вирна брадичка и застана пред него, обляна от светлината на догарящия огън. Беше облечена само с тънка долна риза, копринени чорапи с бродирани панделки и чифт обувчици с прасковен цвят. Копринените им шнурове стягаха стройните й глезени.

Беше повече от прекрасна. Надминаваше всичко, което си беше представял през дългите месеци в морето: съвършено закръглени хълбоци, тясна талия, висок бюст. Ризата беше от толкова фина материя, че сякаш бе изтъкана от пеперуди, крехка и прозрачна. Като видя тъмните зърна на гърдите и сянката между краката й, устата му пресъхна и слабините му натежаха.

Той я обиколи бавно, поглъщайки с поглед прелестните й извивки. Прекрасно оформеното дупе го привличаше неустоимо.

Когато отново спря пред нея, погледите им се срещнаха и останаха впити един в друг.

— Обувчиците са прекрасни, но въпреки това със съжаление установявам, че зестрата ви е недостатъчна.

— За годеница може би — отвърна тя и наклони глава с истинско кралско достойнство, въпреки оскъдното си облекло, — но не и за метреса.

Гейбриъл разтърси глава, все още зает да търси отговор на загадката. Какво беше това преображение? Изобщо не беше очаквал тя да изпълни желанието му, не и по толкова драматичен начин.

Отново впи поглед в лицето й, възхитен от емоциите, които се бореха в прекрасните сини очи.

— Вие не дойдохте в дома ми, за да се омъжите за мен, нали, мис Марч? Вие сте тук, за да ме прелъстите.

— Знаех, че ако не постигна успех с едното, трябва да опитам с другото.

— Е, излъгали сте се — отвърна студено той. Наведе се, вдигна наметката и загърна раменете й. След това се запъти към вратата, решен да я изведе навън, преди желанието да надделее над разума. — Вече ви казах, че сърцето ми принадлежи на друга жена.

— Но тази нощ тя не е тук — възрази тихо Сесили. — Затова пък аз съм ви под ръка.

Гейбриъл притисна с две ръце пулсиращите си слепоочия.

— Предупреждавам ви, мис Марч: не предизвиквайте съдбата и търпението ми. Знаете ли колко време ще остана в морето? Нощите са студени и самотни. Повечето моряци, които ще командвам, сигурно ще прекарат тази нощ като разгонени животни, без да подбират партньорките си. Важното е да имат жена в леглото.

— Тогава си представете, че аз съм една от онези жени. Готова да ви услужи.

Гейбриъл се обърна бавно.

Сесили захвърли наметката си и пристъпи към него като видение от най-дръзките му фантазии.

— Или още по-добре: признайте, че аз съм жената, която трябва да плаща, защото е разбила сърцето ви. Нима това не беше най-съкровеното ви желание от деня, когато избягах от болницата? Нима не си мечтаехте как ще ме накажете?

Неспособен да устои на изкушението, той обхвана с една ръка крехката й шия и плъзна палец по лудо пулсиращата артерия под нежната кожа. О, да, щеше да я накаже. Не с болки, а с наслада. Наслада, каквато никога не е изживявала. Споменът щеше да я преследва до края на живота й — и с всички любовници, които щеше да има след него.

Той сведе глава, но преди устните му да докоснат нейните, тя се отдръпна.

— Не! Не искам да ме целуваш. И без това няма да е сериозно.

Гейбриъл се намръщи, изненадан от вълнението й.

— Повечето жени искат известен брой целувки, преди да позволят на мъжа да премине към… по-други нежности.

— Аз не съм като другите жени.

Той се отдръпна крачка назад и промълви замислено:

— Май започвам да разбирам.

— Имам още две изисквания.

— О, така ли?

— Огънят не бива да загасва, а ти не бива да затваряш очи. — Тя го погледна втренчено. — Обещаваш ли ми да не затваряш очи?

— Имаш джентълменската ми дума — отговори той, макар че в момента изобщо не се чувстваше джентълмен.

Изискванията й не представляваха някаква жертва от негова страна. Тя изглеждаше толкова красива в сиянието на огъня, че не можеше да откъсне поглед от тялото й. За пореден път съжали, че слепотата му беше попречила да види Саманта.

Когато Гейбриъл отиде до камината, Сесили остана в средата на салона, опитвайки се да не трепери в тънката риза и копринените чорапи. Мускулестите му рамене опънаха ризата, когато той хвърли в огъня огромен пън, за да гори през цялата нощ. После изтри ръцете си, обърна се и я огледа жадно на фона на танцуващите сенки.

Да стои по бельо пред Гейбриъл, който все още беше напълно облечен — Сесили изведнъж се почувства като робиня, която ще бъде продадена на търг. Животът й зависеше единствено от умението й да задоволи господаря си.

Тя пое дълбоко дъх, събра цялата си решителност, свали ризата през главата си и я захвърли на пода. Когато се изправи пред него само по копринени чорапи, стегнати над коленете с избродирани панделки, Гейбриъл изохка гърлено. Протегна ръце и се озова пред нея само с две огромни крачки.

— Никога няма да се влюбя в теб — произнесе предупредително той и я бутна към дивана.

— Това няма значение — пошепна задъхано тя и го погледна дълбоко в очите.

И това беше истината. Всичко, което искаше, беше още една нощ, прекарана в любов. На следващата сутрин той щеше да замине. Може би завинаги.

Гейбриъл свали жакета си, измъкна яката, дръпна шалчето от врата си. Ръцете й веднага се озоваха там, отвориха копчетата на ризата и я разгърнаха, за да се заровят в меките златни косъмчета на гърдите му. От гърдите му се изтръгна сладостен стон.

Той се наведе над нея и тя скри лице във възглавницата, за да не срещне устните му.

— Като казваш да не те целувам, вероятно имаш предвид по устата — пошепна дрезгаво той и тя кимна. — Значи навсякъде другаде може.

Устните му се плъзнаха по шията й и изпратиха горещи тръпки по цялото й тяло. Тя присви очи, опитвайки се да потисне напиращите в гърлото й стонове.

— Не затваряй очи — заповяда той и продължи да я милва. — И аз имам няколко изисквания.

Тя се подчини точно навреме, за да види как устата му се сведе към гърдите й. Зърната веднага щръкнаха под милващия му език и в слабините й лумна пламък. Той продължи да милва последователно гърдите й, докато тя цялата натежа от желание.

Едва тогава устата му се плъзна надолу, като осея с пърхащи целувки чувствителната кожа над ребрата, хълбоците и треперещата плът точно над триъгълника от медноцветни кичурчета между бедрата. Когато той се отпусна на колене и вдигна краката й към ръба на дивана, целувките му бяха изсмукали цялата й сила и от гърлото й се изтръгна само безсилен протестиращ звук.

Големите му топли ръце разделиха бедрата й и тя остана безсрамно изложена на жадния му поглед. Една от цепениците в камината падна и изпълни помещението с дъжд от искри. В този миг Сесили почти съжали за необмислените си изисквания. Причина за тях беше смазващият страх, че Гейбриъл ще я познае по вкуса на целувката или по специалния ритъм, в който телата им се бяха движили в мрака.

— Винаги си била дяволски красива — пошепна дрезгаво той, без да откъсва поглед от нея, сякаш беше уникално съкровище.

Когато сведе глава и косите се разсипаха по раменете му, тя не можа да се удържи и бързо затвори очи.

— Отвори очи, Сесили. — Тя се подчини и видя в погледа му настойчивост, но не и жестокост. — Искам да ме гледаш.

Изобщо не й остана време да отбележи някои незначителни подробности — че единият й чорап се е свлякъл до глезена, че все още е с обувки, — когато устните на Гейбриъл я докоснаха. В най-забранената целувка. Скимтенето й премина в дълбок стон. После не остана нищо друго, освен парещата горещина на устата му, подлудяващите милувки на езика, омайващото чувство, че потъва в море от наслада.

Когато тъмните вълни се затвориха над главата й и тялото й се разтресе от тръпките на екстаза, тя извика дрезгаво името му и се учуди от чуждия звук на гласа си.

Макар и през мъгла, успя да види как той отвори панталона си. Очакваше я нова наслада. Желанието му беше неудържимо. Все още коленичил между бедрата й, той разтвори широко краката й и проникна устремно в нея.