Саманта рязко отвори очи и се постара да прогони тази абсурдна мисъл. Съмняваше се, че мъжът, който спеше в съседната стая, е способен на такава нежност. Но това не обясняваше кой я е завил и предвидливо е свалил очилата й.

Тя вдигна завивката, стана и се промъкна безшумно в съседната спалня, без да знае какво ще намери там. Гейбриъл спеше по корем, скрил лице в ръцете си. Коприненият чаршаф се бе свлякъл и разкриваше мускулести бедра, покрити с гъсти златнокафяви косъмчета. Саманта знаеше откъде бяха тези мускули — от езда, лов и катерене по мачтите. Със сигурност не е стоял само на палубата, за да реве заповеди към моряците, каза си с усмивка тя.

Пристъпи предпазливо към леглото. Въпреки че няколко месеца не беше излизал навън, гладката кожа на гърба му все още пазеше следите от слънчевия загар. Примамена от мекотата й, Саманта протегна ръка. Макар че връхчетата на пръстите й едва се допряха до гърба му, по тялото й пробягаха тръпки и кожата й се стопли.

Стресната от смелостта си, тя отдръпна ръка. Зави го небрежно и забърза към вратата. Много добре знаеше какво ще си помислят мисис Филпот и другите слуги, като я видят да се измъква на разсъмване от спалнята на господаря със зачервено лице и сънени очи. Хвана се за парапета и заслиза на пръсти по стълбата. Тъкмо когато стигна до своя етаж, отгоре се чу весел звън. Саманта изохка ужасено. Ами ако Гейбриъл само се е преструвал, че спи?

Камбанката зазвъня отново, този път пронизително и настойчиво.

С увиснали рамене Саманта се обърна бавно и отново изкачи стъпалата.



В ранния следобед Саманта вече имаше чувството, че дяволското звънене се е настанило трайно в черепа й. В момента беше коленичила на пода в гардеробната на Гейбриъл и тъкмо се протягаше да вземе една копринена вратовръзка, когато камбанката отново зазвъня. Тя подскочи и си удари главата в етажерката. Дъските се разместиха и по главата й се посипаха дузина шапки от боброва кожа.

Саманта ги изрита и промърмори ядно:

— Не мога да си представя за какво са му цяла дузина шапки, като има само една глава.

Тя се измъкна от задушния ъгъл на гардеробната и приглади назад влажните си коси. Във всяка ръка стискаше копринено шалче — сякаш беше отровна змия.

— Звъняхте ли, милорд? — изръмжа тя.

Макар че слънчевата светлина, която струеше в помещението през прозорците, чиито завеси бяха вдигнати, обграждаше лицето му като ореол, белязаното му лице имаше мрачното изражение на деспотичен принц, свикнал да изпълняват всичките му капризи.

— Просто се чудех къде сте — заяви той. Тонът му беше по-нетърпим от всякога.

— Позволих си да отскоча до Брайтън, за да се попека на слънцето — отговори тя. — Не очаквах, че ще ви липсвам.

— Има ли новини от баща ми или от лекарите?

— Не и откакто преди по-малко от десет минути слязох долу да се осведомя.

Устата му се изкриви в безмълвен укор. През целия ден и двамата бяха в лошо настроение. Макар че беше спала много по-дълго от обикновено, Саманта непрекъснато мислеше за късчетата от съня си и за вероятността той да е усетил докосването й. Сигурно сега я смяташе за патетична, изсушена стара мома, която копнее за мъжка ласка.

Отчаяно опитвайки се да запази приличие, тя отговори:

— Прекарах половината ден в гардеробната ви, за да подредя шалчетата по дължина и по вида на плата. Не вярвам да има друга по-важна задача.

— Тук е много горещо — въздъхна Гейбриъл и попипа челото си. Мисля, че температурата ми се покачва. — Отметна завивките и разкри мускулестите си бедра. Саманта беше благодарна, че тази сутрин се е сетил да облече тънък панталон до коленете. Без да забележи, тя изтри запотеното си лице с едно от шалчетата му.

— Днес е извънредно горещо. Ако позволите да отворя прозореца…

Тя се запъти с решителна крачка към прозореца, но той я спря на половината път.

— Не си правете труда. Много добре знаете, че миризмата на люляка дразни обонянието ми и ме кара да кихам. — Той се отпусна на възглавниците и размаха ръце. — Защо просто не поседите край мен и ми повеете малко чист въздух?

Саманта зяпна изумено.

— А не искате ли да пъхам в устата ви охладени гроздови зърна?

— Ако желаете. — Гейбриъл посегна към звънчето. — Да наредя ми им ни донесат?

Саманта стисна устни.

— Защо не опитате с малко студена вода? Останала е от обяда.

Тя остави шалчетата на масичката пред огледалото и наля малко вода от каната, оставена на табла на същата масичка. Дебелостенния съд запазваше водата студена през целия ден. Докато вървеше към леглото, не можеше да се отърве от чувството, че ако Гейбриъл не беше сляп, сега я наблюдаваше също така подозрително, както тя него.

— Ето, заповядайте — изрече рязко тя и тикна чашата в ръката му.

Пръстите му обаче не се сключиха около тънкия порцелан.

— Защо не го направите вие? Чувствам се твърде изморен. — И въздъхна театрално. — Миналата нощ не спах много добре. През цялото време сънувах, че в съседната стая е влязло малко мече и непрекъснато ръмжи. Беше много… обезпокояващо.

Той се облегна удобно и отвори уста като птиче, което очаква родителите му да го нахранят. Саманта го погледна втренчено и бавно изсипа чашата отгоре му. Студената вода се изля върху лицето му. Гейбриъл скочи и изрева:

— По дяволите, жено! Какво правите? Да не искате да ме удавите?

Саманта се отдръпна назад и тресна чашата върху масата.

— Удавянето е твърде милостива смърт за хора като вас. Много добре знаете, че миналата нощ в салона не е имало мечка. Това бях аз! И това не ви възпря да си разрешите спрямо мен куп волности, нали?

Гейбриъл примигна, изтри водата от лицето си и я погледна колкото възмутено, толкова и смаяно.

— Нямам ни най-малка представа за какво говорите.

— Вие сте ми свалили очилата!

Той изпухтя презрително.

— Защо реагирате така, сякаш съм ви свалил дрехите?

Саманта неволно попипа деколтето на скромната си тъмнозелена рокля.

— Как мога да съм сигурна, че не сте направили и това?

Тишината помежду им беше по-потискаща от горещината в помещението. Когато той най-сетне заговори, гласът му беше опасно тих.

— Ако ви бях съблякъл, мис Уикършъм, тогава, смея да ви уверя, щеше да си струва да се събудите. — Още преди Саманта да проумее дали това самохвалство беше заплаха иди обещание, той продължи: — Всичко, което направих, беше да ви сваля очилата и да ви завия. Постарах се да ви създам известни удобства, за да се наспите.

Саманта остана безкрайно учудена, когато по бузите му пропълзя предателска червенина. За мъж като него не беше характерно да се изчервява. И лъжите, и полуистините трябваше да излизат гладко от устните му.

Гейбриъл се облегна назад и изражението му отново стана арогантно.

— Е, ако сте свършили с непланираната ми баня, ще бъдете ли така добра да ми донесете хавлия?

Саманта скръсти ръце под гърдите.

— Идете и си я вземете сам.

Гейбриъл вдигна едната си вежда и белегът му се опъна.

— Какво казахте?

— Ако ви трябва хавлия, идете и си я вземете сам. Омръзна ми да ви обслужвам по двайсет и четири часа в денонощието. Може да сте сляп, но ръцете и краката ви работят безупречно.

Твърдението й се оказа абсолютно вярно. Гейбриъл отметна завивките и скочи, за да се изправи заплашително пред нея. Камбанката се изтърколи от леглото и нададе жален звън.

Саманта бе забравила впечатляващия му ръст, защото го виждаше почти само в леглото. Днес, когато беше без риза и само с тънък панталон до коленете, изглеждаше още по-огромен. Макар че дишането й се ускори и я побиха тръпки, тя не отстъпи нито крачка назад.

— Позволете да ви напомня, мис Уикършъм, че ако условията в дома ми не ви допадат, трябва само да ми връчите оставката си.

— Е, добре, милорд — отговори тя, обзета от ледено спокойствие. — Да, мисля, че точно това ще направя. В този момент си подавам оставката.

На лицето му се появи израз на пълна изненада.

— Какво значи това?

— Значи, че трябва да получа заплатата си, да си събера багажа и да напусна тази къща, преди да се е смрачило. Ако искате, ще помоля мистър Бекуит да публикува нова обява във вестниците, преди да си отида. Бих препоръчала да предложите още по-щедро възнаграждение, макар че всичките пари на света не могат да заплатят един час във вашата компания и вашите смешни изисквания.

Тя се обърна рязко и закрачи към вратата.

— Мис Уикършъм, върнете се веднага! Това е заповед.

— Аз си подадох оставката — каза тя през рамо и по вените й се разля злобно задоволство. — Вече не съм длъжна да изпълнявам заповедите ви.

Гейбриъл изрече някакво проклятие, но тя не реагира. Излезе в коридора и затръшна вратата зад себе си с мрачно тържество.



Гейбриъл стоеше до леглото си. Ушите му все още бучаха от трясъка на вратата. Всичко бе станало толкова бързо, че му беше трудно да го проумее. Никой от мъжете, които бяха служили под негова команда, не беше посмял да се противопостави на заповедите му. Само тази упорита малка болногледачка. Как се изправи срещу него, как хвърли оставката си в лицето му…

Аз спечелих, напомни си решително той. Точно така. Тя направи тъкмо това, което се искаше от нея — подаде си оставката. Всъщност трябваше да се радва. Да, направо да танцува от радост.

— Мис Уикършъм! — изкрещя той и понечи да хукне след нея.

Дългите часове, които беше прекарал в леглото, си казаха думата. Мъчително придобитото през последните месеци чувство за равновесие и умението му да се ориентира бяха тежко пострадали от безделието. Едва направил три крачки, удари глезена си в извития крак на масичката и се олюля. Нещо се хлъзна по полирания плот и падна на пода. Разнесе се оглушителен трясък от счупено стъкло и порцелан.

Беше твърде късно, за да спре движението напред. Гейбриъл падна на пода и усети някакво пробождане в областта на шията. Остана за миг неподвижен, опитвайки се да си поеме дъх. Когато най-сетне се опита да се надигне, главата му се замая и трябваше отново да легне на пода.