Лора Лей - Целувка за Коледа

Часове и една капсула хормон по-късно Джесика пое дълбоко въздух и поглади бедрата си, наслаждавайки се на тънката тъмносиня кадифена рокля, която беше избрала за партито по случай Бъдни вечер.

Дългите плавни линии на дрехата се спускаха до върховете на подходящите обувки с високи токове, а цветът подчертаваше очите й.

Прибра косата на главата си, закрепи я с фиби, на които проблясваха кристални камъни, и си сложи лек грим. Хоук беше донесъл всичко това от другата къща заедно с дрехите.

Не си беше представяла да присъства на партито, въпреки че се беше подготвила. Имаше малка чанта с подаръци, поръчани по интернет и опаковани внимателно. На печката в кухнята бяха оставени рула, изящни хлебчета и сладки, които бяха възмутили Хоук по-рано.

Джесика се чувстваше развълнувана, разгорещена и изпълнена с очакване. Майка й винаги беше казвала, че Коледа е за децата, и когато порасна, Джес се чудеше дали не е истина.

До тази вечер. Вече не се чудеше. Чувствата на вълнение и очакване, които сякаш се излъчваха от Хейвън, бяха заразителни.

Младата жена излезе от банята, прекоси спалнята, насочвайки се към големите прозорци, които гледаха към поляната отпред къщичките от другата страна на тесния павиран път.

Двама войници Породи стояха отстрани до пътя и се смееха заедно други двама, които идваха право от къщата срещу тяхната с Хоук.

Нямаше много колиби в малката общност Хейвън. Може би две дузини, някои с една спалня, други с две. Много от тях бяха обитавани от две или повече Породи. Характерът на глутницата беше оцелял извън лабораториите. Мъже и жени често обитаваха една колиба, не като двойки, а заради близостта, която съжителството им осигуряваше.

Силата на числеността, така й беше казала д-р Армани веднъж. Породите толкова вярваха в силата на числеността, че внимаваха винаги да бъдат в глутница или по двойки. Точно както в дивата природа.

Джес докосна с ръка стъклото, докато наблюдаваше как войниците си помахаха за сбогом и се разделиха всеки по пътя си. Двама от тях поеха по улицата, очевидно на патрул, докато другите двама се върнаха в къщичката.

Снегът все още се сипеше по улицата и разстилаше девственото си наметало около имението, където като че ли Породите се колебаеха да се оттеглят, освен когато това бе необходимо. В дворовете нямаше снежни човеци, снегът до голяма степен беше недокоснат, а Джес още можеше да види бой със снежни топки. Каквото и да липсваше, не можеше да помрачи коледния дух, който тя не беше очаквала. Можеше да се закълне, че е чула дори коледни песни по-рано през деня.

Поклати глава при мисълта някои от Породите със строги лица да пеят коледни песни. Взе малката кадифена дамска чанта от леглото, извади миниатюрния 22-ри калибър деринджър с пет патрона от сака, който Хоук беше донесъл от колибата й с другите неща, и го сложи вътре.

Породите знаеха, че тя има пистолет. Или поне някои от тях. Малкото оръжие беше прибрано заедно с другите й неща, когато беше арестувана.

Беше по-малко мощен от револвер, но от близко разстояние можеше да нанесе сериозни щети. Вече не й беше позволено да носи редовно оръжие, или поне не й беше върнато издаденото й от военните, така че предполагаше, че за момента й е забранено.

За момента. Имаше намерение да се увери, че оръжието й е върнато заедно с работата. Веднага след като д-р Армани се увери, че няма шанс наркотика, който й беше даван, да е все още в организма й, щеше да поиска поста си обратно.

Дотогава имаше да украсява и обзавежда дом. Хоук беше осигурил основните неща. Голям матрак и пружинена рамка, но не и истинско легло. Гардероб да закачат дрехите си, бар столове до плота. Къщата до голяма степен беше празна и Джес вече имаше идеи как да я запълни.

— По дяволите, приличаш на ангел.

Джес се завъртя, усещайки ласката на роклята, когато тя се оплете около краката й, за да погледне Хоук изненадано.

Гласът му беше нисък и дрезгав от копнеж, с нотка на нужда, която сякаш се насочи към нейното тяло.

Облечен в тъмни дънки, черна риза и ботуши, с коса все още влажна от душа, пригладена назад, той самият изглеждаше като тъмен ангел. Чувствен, възбуждащ и порочен. Толкова еротичен, че караше всяка зряла жена да изпитва безсрамен глад.

Джесика беше виждала това неведнъж. Жените, Породи или не, само след един поглед към грубото красиво лице, стегнатото мускулесто тяло и дълбоките златни очи, го пожелаваха.

— Ти също изглеждаш дяволски добре. — Тя се усмихна, изведнъж почувствала нервност. Дланите й се изпотиха, когато една гореща вълна я връхлетя между бедрата.

Уау. Хормоналното лечение, което д-р Армани беше направила за нея, очевидно не вършеше работа както трябва. Един поглед към Хоук и всеки женски хормон в тялото й се изпъваше от нужда. Това беше хаотична смес от възбуда, безпокойство и чисто вълнение.

Не можеше да вини за това разгонването. Беше се чувствала по този начин преди Хоук да я докосне, преди да я целуне.

Джесика беше говорила задълбочено с д-р Армани през изминалата година за разгонването и беше започнала да се чуди дали това не е просто повишена възбуда. По-голямо обвързване. Дали природата просто не гарантираше, че тези, които се влюбят, ще са привлечени по-бързо, ще бъдат обвързани по-здраво, за да осигурят оцеляването на вида.

— Готова ли си? — Хоук протегна ръка към нея. Голяма, способна, силна ръка. Мазолеста и мургава, сякаш цялото му тяло имаше постоянен загар.

Джесика се приближи към него бавно и му позволи да улови ръката й и да я поведе към вратата на спалнята.

— Сложи ли подаръците в роувъра? — попита тя, опитвайки се да успокои нервността си. Не беше ходила на парти от години. Не и откакто баща й се отказа да я принуждава да присъства на скучните малки тържества, които той и приятелите му организираха няколко пъти в годината.

— Подаръците са в роувъра — увери я Породата. — Хлебчетата и десертите са опаковани добре и са на задната седалка до тях.

— Добре. — Джесика преглътна тежко, докато слизаха по стълбите от естествена дървесина към фоайето. — Сигурен ли си, че трябва да идвам и аз?

Тя не беше толкова сигурна. Беше известна като предател, независимо от причината. Как би могла някоя Порода да й има доверие сега?

— Абсолютно съм сигурен. — Хоук спря в долния край на стълбището, взе дългото палто в тъмносиньо и черно, което подхождаше на роклята й, и го наметна на раменете й. — Тревожиш се прекалено много, Джес. Всичко ще бъде наред.

— Лесно ти е да го кажеш. — Тя облиза устни, преди да прехапе долната и да го погледне. Притеснението започваше да стяга гърдите й. — Не мога да обвинявам никого, ако не ме иска там, Хоук. Не си прилагал сила, нали?

Леката усмивка, която изви устните му, беше малко развеселена.

— Не мога да принудя никого за това, половинке — увери я той. — Ако Улф ти нямаше доверие да бъдеш там, тогава нямаше да бъдеш.

Това беше вярно. Джес пое дълбоко въздух, изпъна рамене и си вдъхна кураж за предстоящата вечер.

Познаваше Хоуп, половинката на Улф. Познаваше също така Фейт и Чарити, половинките на най-близките му приятели. Знаеше също Аманда Беър, дъщеря на бившия президент и половинка на Койотска порода. Беше срещала Аня Делгадо няколко пъти, половинката на Койотския Алфа водач. Познаваше жените на влиятелните в този свят. Смяташе, че могат да бъдат дори приятелки.

— Притесняваш се прекалено много — увери я Хоук, когато напуснаха къщата и излязоха на студения нощен въздух.

Поведе я бързо към Роувъра, помогна й да се качи, след което заобиколи към шофьорското място. Джесика стискаше ръце здраво в скута си.

Знаеше, че Хоук усеща нервността й, но не можеше да се сдържи. Никога не я бяха приемали, докато не беше дошла тук преди две години. През първата, когато беше работила заедно с Породите, беше започнала да мисли, че е намерила това приемане. Докато неволно и несъзнателно бе дала на баща си информацията, от която той се нуждаеше, за да нападне Хейвън по най-лошия начин. Беше му дала местоположението на дома на Алфа Вълка, както и тези на втория му командир и на шефа по сигурността. Местоположения, които бяха пазени в тайна с основание, защото животът им беше в опасност.

Придвижването до комуникационния център беше бързо. Хоук спря Роувъра пред огромните двойни врати, откъдето излезе една млада Порода и тръгна към шофьорската врата. Хоук слезе от автомобила и тръгна бързо към вратата на Джесика.