– Не знам. Мисля, че може да е конферентна зала.

Кейт се качва по стълбите.

– Да погледнем!

– Кейт! – тръгвам след нея. – Кейт, стига!

– Само ще надникнем – казва и избутва вратата. – Мамка му! – изписква. – Ава, виж това!

Добре, любопитството ми вече е възбудено. Изтичвам до горе по стълбите към конферентната зала и спирам рязко до Кейт.

„Мамка му!“

– Извинете!

И двете поглеждаме в посока на гласа, в който се долавя чуждестранен акцент. Тантуреста дама, която държи почистващи кърпи и антибактериален спрей, се клатушка към нас.

– Не, не, не. Аз чистя. Обща зала затворена за почистване. – Тя ни изкъшква към вратата.

– Споко, сеньорита! – казва Кейт през смях. – Гаджето ù притежава това място.

Горката жена се присвива от грубостта на Кейт и ме оглежда бързо, преди да се поклони.

– Много съжалявам – напъхва спрея в престилката си и стиска ръце с набръчкани пръсти. – Господин Уорд не казва, че вие идва.

Въртя се притеснено на място от паниката на жената и хвърлям към Кейт възмутен поглед, но тя не забелязва. Прекалено е заета да оглежда колосалната зала, в която стоим. Усмихвам се успокоително на испаноговорящата чистачка, която се чувства неудобно от моето присъствие.

– Наистина няма нищо – уверявам я. Тя отново се покланя и се отмества настрана, оставяйки мен и Кейт да се потопим в обстановката.

Гледам втренчено наоколо и първото нещо, което ме поразява, е красотата на стаята. Точно като всичко останало в имението и тази стая е обзаведена с красиви мебели, изработени от качествени материали. Мястото е огромно, несъмнено се простира на половината от етажа, а докато се оглеждам наоколо, осъзнавам, че всъщност обикаля около стълбището. Влезли сме в центъра на стаята. Таванът е висок и сводест, дървени греди се простират от край до край, а между тях висят златни полилеи, които предлагат мъждива светлина. В стаята доминират три прозореца, покрити с пурпурно и с щори от златни ширити. Километри златна коприна, вързана с пурпурни ширити, е събрана леко встрани от прозорците с прости златни скоби, а тъмночервените стени осигуряват драматичен контраст със сложно украсените легла, подредени по външния диаметър на стаята.

Легла?

– Ава, нещо ми подсказва, че това не е конферентна зала – прошепва Кейт.

Тя тръгва надясно, докато аз оставам замръзнала на място и се опитвам да проумея това, което виждам. Това е огромна, супер луксозна обща спалня... Общата стая.

По стените няма картини, което освобождава място за различни метални рамки, куки и лебедки, всички изглеждащи достатъчно невинно, като екстравагантни стенни украшения, но мозъкът ми започва да преодолява шока и значението на стаята и съдържанието ù започва да прониква в ума ми. Милиони причини се опитват да ме отвлекат от заключението, до което бавно достигам, но няма друго обяснение за устройствата и приспособленията, които ме заобикалят.

Закъснялата реакция най-после ме настига.

– Мамка му! – прошепвам на себе си.

– Внимавай с езика! – тихият му глас ме залива и аз се обръщам. Той стои зад мен и гледа мълчаливо, ръцете му са в джобовете на дънките, а лицето му е напълно безизразно. Езикът е като олово в устата ми, докато се опитвам да измисля какво да кажа. Какво мога да кажа? В главата ми нахлуват милиони спомени от последните няколко седмици. Спомням си за всички онези пъти, в които отхвърлях и пренебрегвах разни неща или по-точно казано, в които бях отклонявана от размислите върху тези неща. Неща, които той каза, неща, които други хора казаха – неща, които смятах за странни, но не проверявах, защото вниманието ми беше отвличано от него. Той ме е разсейвал през цялото време. Какво още крие от мен?

Кейт се появява в периферното ми зрение. Няма нужда да я поглеждам, за да знам, че вероятно има подобно на моето изражение, но не мога да откъсна очи от Джеси, за да се уверя.

Той хвърля поглед към Кейт и ù се усмихва нервно, точно когато Сам нахлува в стаята.

– О, мамка му! – Мисля, че ти казах да не мърдаш! – крещи той, приковавайки Кейт с яростен поглед. – Проклета да си, жено!

– Мисля, че трябва да се махнем – казва Кейт тихо, тръгва към Сам и хваща ръката му, за да го изведе от стаята.

– Благодаря. – Джеси кимва към тях, преди да ме погледне в очите. Раменете му са леко повдигнати, което издава напрежението му. Изглежда наистина разтревожен. И трябва да е.

Чувам приглушения гневен шепот на Кейт и Сам, докато слизат по стълбите и ни оставят сами в общата стая.

Общата стая. Сега всичко придобива смисъл. Разпятието долу не е изкуство за стена. Странните принадлежности, като решетката в апартамента, не са антики. Жените, които се мотаят наоколо, сякаш живеят тук, не са бизнес дами. Е, може и да са, но не и когато са тук.

„Боже, помогни ми!“

Гледам как зъбите на Джеси започват яростна борба с долната му устна. Пулсът му се ускорява с всяка секунда. Това определено обяснява моментите, когато беше замислен, през последните няколко дни. Сигурно е знаел, че ще разбера. Дали е смятал да ми каже?

Поглежда към пода.

– Ава, защо не ме изчака у дома?

Шокът ми започва да преминава в ярост, когато всичко започва да си идва на мястото.

– Ти искаше да дойда – напомням му.

– Не и без да ме предупредиш.

– Изпратих ти съобщение. Казах ти, че пътувам.

Той се намръщва.

– Не съм получавал съобщение от теб.

– Къде е телефонът ти?

– В кабинета ми.

Тръгвам да вадя моя телефон, но думите му от сутринта си проправят път към мозъка ми.

– За това ли искаше да говорим?

Той вдига отново очи към мен и в тях се чете съжаление. Не е искал изобщо да говори за нас. Искал е да говори за това.

– Беше време да разбереш.

Очите ми се разширяват.

– Не, било е време да разбера много отдавна, Джеси. Мамка му!

– Внимавай с езика, Ава! – мъмри ме нежно.

– Да не си посмял! – извиквам и се плесвам с длан по челото. – Мамка му, мамка му, мамка му!

– Внимавай...

– Недей! – приковавам го със свиреп поглед. – Джеси, не смей да ми казваш да внимавам с езика! – Правя жест към стаята. – Виж!

– Виждам, Ава – гласът му е мек и помирителен, но няма да ме успокои.

– Защо не ми каза? – Боже, той е сводник!

– Мислех, че си проумяла нещата още при първата ни среща, Ава. Когато стана явно, че не си, просто ставаше все по-трудно да ти кажа.

Главата започва ме боли. Сякаш хиляди парчета от пъзел бавно застават по местата си. Джеси сигурно е решил, че не съм наред. Имаше достатъчно намеци в изискванията му, но аз бях толкова разсеяна с него, че ги пропуснах. Той притежава секс клуб. Това е напълно откачено. А сексът? Боже, скапаният секс! Наистина е супер експерт и то не благодарение на предишни връзки. Сам каза, че не е имал време за връзки. Сега знам защо.

– Сега ще си тръгна и ти ще ме пуснеш – казвам с цялата решителност, която изпитвам. Наистина съм била играчка за него. Аз съм повече от тъпа, аз съм напълно безмозъчна.

Все още хапе устната си, когато минавам покрай него и тръгвам по стълбите напълно замаяна.

– Ава, чакай! – моли той, докато ме следва.

Бързо си спомням за последния път, когато избягах от тук. Трябваше да продължа да бягам. Не искам да чувам гласа му и се съсредоточавам в това да стигна до преддверието, без да счупя крак при падане. Подминавам спалните на първия етаж и отново се шляпвам наум.

– Ава, бебче, моля те!

Стигам до края на стълбището и се обръщам към Джеси.

– Дори не си го помисляй! – крещя към него. Той се свива от шок. – Ще ме оставиш да си тръгна.

– Дори не ми даде възможност да обясня. – Очите му са широки и пълни със страх. Не е изражението, с което съм свикнала. – Моля те, нека ти обясня!

– Какво да обясниш? Видях всичко, което трябва да видя – викам. – Не ми е нужно обяснение.

Той пристъпва към мен с протегнати напред ръце.

– Не трябваше да откриваш така.

Внезапно осъзнавам, че има публика, която наблюдава малката ни кавга. Сам, Дрю и Кейт стоят на входа на бара и сякаш изпитват неудобство... дори жал, а Джон мрачно оглежда Джеси. Там е и Сара. Изглежда толкова самодоволна, колкото може да бъде. Вече знам, че сигурно тя е прихванала съобщението ми на телефона на Джеси. Тя е отворила портите, а после и входната врата. Стана нейното. Може да го има.

Не познавам неприятния, наперено изглеждащ мъж, който стои до нея, но той ме гледа свирепо с враждебен поглед. Виждам как обръща очи към Джеси с подигравка.

– Колко си объркан наистина – изплюва в гърба на Джеси, а гласът му е пълен с омраза. Кой е той, по дяволите?

Джон го сграбчва за тила и го разтърсва.

– Вече не си член, копеле. Ще те изпратя до изхода.

Напереното същество се засмива със студен и злокобен смях.

– Моля! Изглежда курвата ти е видяла светлината, Уорд – изсъсква.

Очите на Джеси почерняват за наносекунда.

– Млъквай, мамка му! – ръмжи той.

– Анулираното членство – прошепвам. – Бил е прекалено възбуден.

Мъжът отправя студените си очи към мен.

– Той взима, каквото иска, и оставя само боклук след себе си – изръмжава, а думите му изкарват всичкия въздух от дробовете ми. – Чука всички жени наред, а после ги разкарва.

Обръщам поглед към Джеси, очите му са още черни и бръчката на челото му е дълбока.

– Защо? – питам. Не знам защо питам това. Няма да има никакво значение. Но имам чувството, че заслужавам някакво обяснение. Той ги чука всичките – веднъж – и ги разкарва.

– Не го слушай, Ава! – Джеси пристъпва напред, а челюстта му е стисната до счупване.

– Питай го как е жена ми! – изплюва гадното нещо. – Той направи същото и с нея, както и с всички останали. Съпрузи и съвест не са неща, които го тревожат.