– Кейт, той не е сговорчив, повярвай ми!

– Очевидно изтръгваш най-лошото от него. – Тя се усмихва.

– Очевидно – съгласявам се. – И той изтръгва най-лошото от мен. Джеси мрази да ругая, а аз ругая все повече. Не му харесва други мъже да виждат части от тялото ми и аз започвам да нося къси рокли. Забранява ми да пия, затова се напивам. Това не е здравословно, Кейт. В един миг ми казва, че обича да съм близо до него, в следващия съм просто настоящата му курва. Какво се предполага да мисля?

– Но все още си тук – казва Кейт замислено. – Няма да получиш никакви отговори, ако не зададеш проклетите въпроси.

– Аз задавам въпроси.

– Правилните ли?

Какви са правилните въпроси? Поглеждам най-добрата си приятелка и се чудя защо още не ме е отвлякла от кулата и не ме е скрила от Джеси. Виждала го е в действие. Това със сигурност е достатъчно за всяка най-добра приятелка да се намеси.

– Защо не ми казваш да се омитам? – питам подозрително. – Дали е защото той ти купи ван?

– Не бъди глупава, Ава! Щях да му захвърля този ван обратно в лицето, ако беше поискала. Ти си по-важна. Не ти казвам да се омиташ, защото знам, че не искаш. Това, което трябва да направиш, е да му кажеш какво чувстваш и да се разберете как да се отнасяте един с друг. – Ухилва се. – В леглото е добре, нали?

Усмихвам се.

– Каза, че ще се погрижи винаги да имам нужда от него. И го направи. Наистина се нуждая от него, Кейт.

– Говори с него, Ава! – Тя ме побутва по рамото. – Не може да продължаваш така. – Поклаща глава.

Определено не може да продължавам така. Ще вляза в лудница за по-малко от месец. Сърцето и мозъкът ми се лашкат от една страна на друга непрестанно. Ако това означава да шляпна сърцето си на масата, за да може той да го стъпче, тогава така да бъде! Поне ще знам къде се намирам. Ще се възстановя... накрая... мисля.

Изправям се.

– Ще ме откараш ли до имението? – питам. Трябва да го направя, преди да се разколебая. Трябва да му кажа какво чувствам.

Кейт скача от стола.

– Да! – казва ентусиазирано. – Умирам да го видя.

– Това е хотел, Кейт. – Извъртам очи, но я оставям да се вълнува. Колата ми е пред дома ù и аз не мога да отида никъде без нея. – Дай ми пет минути! – Изтичвам горе, за да се преоблека в дънки и да обуя равни обувки. Връщам се при Кейт на входната врата за отрицателно време. Пращам на Джеси бързо съобщение, за да му кажа, че идвам.

Време е да сложа картите на масата.


Тридесет и първа глава

Излизаме на вечерното неделно слънце, но не виждам „Марго Джуниър“. Оглеждам паркинга за розовия ван, но трудно може да пропуснеш огромната купчина метал.

– О, дано не възразяваш. – Кейт се засмива нервно, точно когато забелязвам моето „Мини Купър“ със свален покрив, паркирано на едно от местата на Джеси.

– Ти, нахална краво!

Тя махва с ръка на обидата ми.

– Не ми присвивай големите си кафяви очи, Ава О’Ший! Ако не я карах, щеше да си стои пред къщата цяла вечност. Чиста загуба. – Мигачите просветват и протягам ръка за ключовете, които тя неохотно ми подава с пуфтене.

Пътуваме към Съри Хилс и обсъждаме достойнствата на доминиращите мъже. И двете стигаме до същото заключение – да на секса и не на всички други страни от такава връзка.

Проблемът е, че Джеси успява да въвлече секса във всички страни на връзката ни и го използва, главно за да постигне своето. Всичко това може да приключи до един час и въпреки че арогантните му методи са трудни за понасяне, мисълта праща непоносима болка в корема ми. Но трябва да съм разумна. Вече съм затънала до ушите.

Отбивам от главния път към портите и те се отварят веднага, за да ме пропуснат.

– По дяволите! – възкликва Кейт, докато карам по дългата, настлана с чакъл алея, оградена с дървета.

Вече е възхитена, а дори не е видяла сградата. Накрая стигаме до площада.

– По дяволите, мамка му! – Тя зяпа внушителната постройка с отворена уста, леко наведена напред в седалката. – Джеси притежава това?

– Да. Това е колата на Сам. – Паркирам на мястото до поршето.

– Не мога да повярвам, че идва тук за обяд – оплаква се и минава от моята страна на колата. – По дяволите!

Смея се на смайването на Кейт – тя не се шокира лесно. Повеждам я към стълбите, като очаквам Джон да ни посрещне, но той не се появява. Вместо това намирам вратата открехната, затова я избутвам и поглеждам назад към Кейт. Тя зяпа наоколо с отворена уста и ококорени очи.

– Кейт, затвори си устата! – присмивам ù се леко.

– Съжалявам – затваря уста. – Това място е луксозно.

– Знам.

– Искам да огледам – казва и извива врат, за да погледне нагоре по стълбите.

– Намери Сам да те разведе! – казвам. – Аз трябва да видя Джеси. – Отправям се през ресторанта към бара и веднага забелязвам Сам и Дрю.

Сам ми отправя голяма дръзка усмивка, докато отпива бирата си, но я изплюва, когато Кейт се появява след мен.

– Мамка му! Какво правиш тук? – изтърсва.

Дрю се обръща, забелязва Кейт и избухва в неудържим смях. Намръщвам се, а Кейт не изглежда никак доволна.

– И аз се радвам да те видя, тъпако! – изтърсва тя възмутено към зашеметения Сам.

Той бързо оставя бирата си на бара и издърпва един стол близо до себе си.

– Седни! – Потупва върха на стола и хвърля на Дрю тревожен поглед.

– Не ми нареждай, Самюъл! – Изражението на погнуса на лицето ù е свирепо. Никога не съм виждала Сам толкова изнервен.

Той отново потупва стола и ù се усмихва нервно.

– Моля те!

Кейт отива и поставя дупето си на стола, а Сам го придърпва още по-близо. Скоро ще е в скута му.

– Купи ми питие! – настоява тя полуусмихната.

– Само едно – казва Сам и дава сигнал на Марио. Боже, той се поти. – Ава?

– Не, благодаря. Ще намеря Джеси. – Соча с палец през рамо, докато тръгвам назад.

– Той знае ли, че си тук? – пита Сам ококорен.

Какво му има?

– Пратих му съобщение. – Оглеждам бара и виждам много познати лица от предишните ми няколко посещения в имението. Доволна съм да забележа, че Сара не е сред тях, но това, разбира се, не означава нищо. Може да е навсякъде в тази огромна сграда. – Но той не отговори – добавям. Едва сега осъзнавам колко е странно това.

Сам хвърля на Дрю нервен поглед и от това Дрю започва да се смее още по-силно.

– Чакай тук! Ще го доведа.

– Знам къде е кабинетът му – казвам намръщена.

– Ава, просто изчакай тук! – Лицето на Сам е олицетворение на паника. Това ме прави подозрителна. Той приковава Кейт с твърд поглед, докато се изправя. – Не мърдай!

– Колко си изпил? – пита Кейт и оглежда бутилката му бира. Дали и тя е усетила безпокойството му?

– Това ми е първата и последната, повярвай! Ще доведа Джеси и после тръгваме. – Оглежда бара нервно. Убедена съм, че крие някого или нещо. Започва да ми се иска Сара да беше тук, защото тогава щях да знам със сигурност, че не е с Джеси.

Сам изтичва навън и ни оставя да разменяме учудени погледи.

– Извинете ме, дами! – Дрю се изправя. – Природата зове. – И той ни зарязва на бара.

– О, мамка му! – възкликва Кейт и хваща ръката ми. – Разведи ме наоколо! – Тя ме издърпва към преддверието.

– Набързо – съгласявам се и я повеждам към голямото стълбище. – Ще ти покажа стаите, по които работя.

Стигаме до площадката и ахкането на Кейт се усилва, когато добива представа за пищното великолепие на имението.

– Това е много специално място – мърмори и се оглежда наоколо възхитено.

– Знам. Наследил го е от чичо си, когато е бил на двадесет и една.

– На двадесет и една?

– Аха.

– Леле! – изтърсва Кейт. Поглеждам зад мен и виждам как зяпа огромния стъклопис в основата на второто стълбище.

– Насам! – подвиквам през рамо и минавам през свода, който води към стаите от разширението. Оставям Кейт да подтичва след мен. – Има общо десет стаи.

Тя ме следва до средата на последната стая и се оглежда. Не мога да отрека, стаите са внушителни, дори и празни. Веднъж завършени, ще бъдат наистина невероятни. Но дали ще са мое дело? Може повече да не видя това място, след малкото оправяне на нещата, което ни предстои. Не мога да кажа, че би ме разочаровало. Не обичам да идвам тук.

Влизам навътре в стаята и проследявам погледа на Кейт до стената зад вратата.

– Какво е това? – задава Кейт въпроса, който подскача из собствената ми глава.

– Не знам. Нямаше го преди – оглеждам огромния дървен, подобен на разпятие кръст, подпрян на стената. С огромните си черни винтове от ковано желязо, поставени в ъглите, изглежда като внушително произведение на изкуството. – Трябва да е една от големите стенни украси, за които Джеси говореше. – Пиближавам творението и прокарвам длан по силно полираното дърво. Поразително е, въпреки че изглежда малко заплашително.

– О! Извинете, дами! – И двете се извръщаме и откриваме мъж на средна възраст с гащеризон, който държи шлайф-машина в едната си ръка, а в другата кафе. – Добре изглежда, нали? – Той сочи рамката с шлайфа, докато отпива от кафето си. – Просто проверявам размера, преди да направя другите.

– Ваше дело ли е? – питам невярващо.

– Определено. – Той се смее и застава до мен пред кръста.

– Зашеметяващ е – мисля на глас. Ще пасне съвършено с леглото, което проектирах и което Джеси толкова хареса.

– Благодаря, госпожице – казва мъжът гордо. Обръщам се и виждам Кейт да наблюдава произведението на изкуството намръщена.

– Ще ви оставим – кимвам на Кейт да тръгваме и тя се усмихва на работника, преди да ме последва извън стаята.

Вървим към площадката.

– Не го разбрах – оплаква се тя.

– Това е изкуство, Кейт – смея се.

– Какво има горе?

Проследявам погледа ù нагоре по стълбите до последния етаж и спирам, за да погледам с нея. Тези заплашителни врати са леко открехнати.