Той се мръщи.

– Но аз искам да дойдеш.

В никакъв случай. Неделя е, не работя и няма да отида в имението.

– Ти ще работиш.– Мислено търся приемливо извинение, за да не отида. – Направи каквото трябва да направиш и ще се видим после – убеждавам го вместо това.

– Не, ще дойдеш – настоява той енергично.

– Няма да дойда. – Опитвам се да се освободя от ръцете му, но няма накъде да помръдна.

– Защо?

– Просто така – сопвам се и си спечелвам сериозното му намръщено лице. Няма да започна да хленча заради Сара и да изразявам дребнавата си ревност към него.

Той изучава очите ми.

– Моля те, Ава! Направи това, което ти се казва!

– Не! – подвиквам.

Наблюдавам го как затваря очи, очевидно се опитва да събере малко търпение, но не ми пука. Може да ме принуждава да правя много неща, но няма да отида в имението. Седя на плота и гледам как той се разгневява заради моето неподчинение.

– Ава, защо продължаваш да правиш нещата по-трудни?

– Аз ли правя нещата по-трудни? – Зяпвам към него. Той има нужда да му се начука малко разум.

– Да, ти. Аз наистина се опитвам много силно...

– Какво се опитваш да направиш много силно? Да ме накараш да откача ли? Действай! – Избутвам го настрани и изхвърчам от кухнята. Чувам как ругае, докато ме следва нагоре по стълбите.

– Добре – вика той зад мен. – Ще чакаш тук. Ще се върна възможно най-бързо.

– Ще се прибера – крещя през рамо. Продължавам пътя си и се заключвам в банята, когато стигам там. Няма да чакам тук, докато се върне. Това, че беше разумен и отстъпчив към отказа ми да отида с него, току-що беше стъпкано от последвалото „ще чакаш тук“. НЯМА да направя нищо подобно! Плискам лицето си със студена вода, за да се опитам да успокоя малко гнева си. Защо не е започнал обратното броене? Това прави обикновено, когато не се подчинявам.

Чувам, че говори по телефона в стаята и се чудя с кого, затова отварям вратата.

– Ще се видим след малко. – Той затваря и хвърля телефона си на леглото. Кого ще види след малко? Дълго време стои с гръб към мен с отпусната глава. Той мисли, а аз внезапно се чувствам като натрапник.

Накрая въздиша тежко и се обръща към мен. Гледа ме за малко, а след това се отправя към банята, за да вземе душ и ме оставя да стоя насред стаята и да се чудя какво да правя. Държи се странно. Няма обратно броене, няма груба сила. Какво става? Вчерашният ден беше толкова съвършен, а сега отново съм напълно объркана. Изглежда няма нужда Сара да ми попречи да бъда на седмото небе на Джеси все пак. Успях сама да си попреча.

Десет минути по-късно все още стоя и въртя палци, докато се опитвам да измисля какво да правя. Чувам как душът спира, Джеси излиза от банята и се отправя към гардероба, без да каже и дума. Разтревожена съм от изражението му на победен, в което има и частица тъга. Всъщност предпочитам да избухне или да започне проклетото обратно броене. Нямам представа какво мисли, а това е най-объркващото нещо на света.

Появява се на вратата на гардероба.

– Трябва да тръгвам – изрича, изпълнен със съжаление. Изглежда напълно измъчен. – Кейт идва насам.

Намръщвам се.

– Защо?

– За да останеш тук. – Той се връща към гардероба и аз го следвам плътно.

Поглежда ме за миг, докато обува някакви дънки, но не издава нищо. Грабва черна тениска от закачалка и бързо я нахлузва през главата си, след което обува кецовете си.

– Отивам си вкъщи – уверявам го, но той все още не ме поглежда. Какво му става? Усещам как гневът ми се пали от липсата на възприемчивост у Джеси и като не знам какво друго да правя, започвам да дърпам дрехите си от закачалките и да ги мятам на ръката си.

– Какво правиш? – Той ги взема от ръцете ми и ги окачва обратно. – Няма да си тръгнеш – ръмжи.

– Напротив – крещя и ги дръпвам обратно.

– Върни шибаните дрехи, Ава!

Чувам разпаряне на плат, докато се боря с него и след няколко секунди ръцете ми са освободени от дрехите, а аз съм изнесена извън гардеробното. Прикована съм към леглото и се боря предизвикателно с Джеси, но не постигам нищо. Ако се опита да ме чука, ще крещя.

– Успокой се, мамка му! – изревава той, сграбчва брадичката ми и я дръпва, така че да го погледна. Стискам очи, пухтя и дишам тежко като изтощена хрътка. Няма да му позволя да ме манипулира със секс. – Отвори очи, Ава!

– Няма! – звуча детински, но знам, че ако го направя, ще бъда погълната от страст.

– Отвори! – разтърсва брадичката ми леко.

– Няма!

– Добре – крещи, а аз продължавам да се боря. – Слушай ме, жено! Няма да ходиш никъде. Казах ти го многократно, така че започвай да свикваш, по дяволите! – Премества се така, че да ме хване по-здраво. – Отивам в имението и когато се върна, ще седнем и ще си поговорим за нас.

Спирам да се боря. Ще поговорим за нас? Какво? Като истински разговор за това какво става, така ли? Защото отчаяно искам да знам.

– Картите на масата, Ава. Без повече шикалкавене, без повече пиянски признания. Повече няма да криеш нищо от мен. Разбираш ли? – Диша тежко и тонът му е решителен.

От самото начало искам това – яснота и разбиране за нашата връзка. Толкова съм объркана. Трябва да знам какво става и тогава вероятно мога да разбера дали трябва да се измъкна. И какво е това за пиянските признания и криенето?

Отварям очи и срещам зеления му взор, вперен в мен. Той отпуска ръката си върху брадичката ми.

– Ела, имам нужда да си до мен! – казва почти умолително.

– Защо?

– Просто така. Защо не искаш да дойдеш?

Поемам дълбоко въздух.

– Не се чувствам удобно.

– Защо не се чувстваш удобно?

– Просто усещане – сопвам се.

Сбърчва чело и започва да хапе устната си.

– Моля те, Ава!

Клатя глава.

– Няма да дойда.

Той въздъхва.

– Тогава ми обещай, че ще бъдеш тук, когато се прибера! Трябва да оправим тази каша.

– Ще бъда тук – уверявам го. Аз също отчаяно искам да оправим тази каша. Няма да ходя никъде.

– Благодаря ти – прошепва, отпуска чело върху моето и стиска очи. Усещам как в мен разцъфва огромна надежда от неговото решение да оправим тази каша.

Джеси се вдига, без дори да ме целуне, взима телефона си и излиза от стаята.

Оставам на леглото и се опитвам да се възстановя от ненужната физическа битка. Чудя се какво ще решим, след като поставим картите на масата и оправим нещата? Разкъсвам се между това да му призная какво изпитвам или да изчакам да чуя какво има да каже той първо. Какво ли ще каже той? Толкова много неща трябва да се изяснят. Какво има между нас? Всепоглъщаща страстна афера или нещо повече? Сигурно е нещо повече, но аз не мога да понеса неговата неразумност и това, че потъпква правото ми на избор. Изтощаващо е.

Не мога да отрека мъчението, изписано на красивото му лице. Какви ли мисли минават през този сложен негов ум? Защо има нужда от мен? Толкова много въпроси...

Затварям очи и се опитвам да възвърна нормалното си дишане. Усещам, че се отнасям в изтощен унес, но телефонът до леглото започва да звъни и отварям очи.

„Кейт!“ Изпълзявам по леглото и вдигам.

– Прати я горе, Клайв! – Напъхвам се в една тениска и тичам надолу по стълбите. Отварям вратата точно когато Кейт излиза от асансьора. Толкова се радвам да я видя, но не мога да проумея защо Джеси мисли, че ми трябва бавачка. Изтичвам напред и мятам ръце около нея отчаяно.

– Леле! Някой се радва да ме види – отвръща тя на свирепата ми прегръдка, а аз заравям лице в червените ù къдрици. Не бях осъзнала колко много се нуждая от нея. – Ще ме поканиш ли в кулата, или ще останем тук?

Отдръпвам се.

– Съжалявам – издухвам косата от лицето си. – Объркана съм, Кейт. А ти си позволила на някой отново да рови в нещата ми – добавям намръщена.

– Ава, той се появи в шест сутринта и не спря чука на вратата, докато Сам не отвори. Просто го оставих да прави каквото иска. Не че някой може да го спре. Той е като носорог.

– Той е много повече от това.

Тя ме поглежда скръбно, хваща ръката ми и ме повежда към вътрешната част на апартамента.

– Не мога да повярвам, че живее тук – мърмори и ме насочва към кухнята. – Седни! – Сочи един стол.

Облягам гръб и гледам как Кейт освежава паметта си за внушителната кухня.

– Не мога да ти направя чай, защото няма мляко. Икономката е в почивка.

– Той има икономка – казва Кейт на себе си. – Разбира се, че има. – Поклаща глава и отива до хладилника, откъдето вади две бутилки вода, после се връща и сяда до мен. – Какво става?

– Какво ще правя, Кейт? – Подпирам глава в ръцете си. – Не мога да повярвам, че той те повика тук само за да не се прибера у дома.

– Това не ти ли говори нещо?

– Да, че е властен маниак. Толкова е краен. – Поглеждам към Кейт, която се усмихва леко. Какво смешно вижда тя тук? Аз съм объркана. – Не знам какво става.

– Каза ли му? – пита тя с извита към мен перфектно изскубана вежда.

– Не. Не мога.

– Защо? – изстрелва тя.

– Кейт, не знам какво представлявам за него. Той може да е толкова нежен и любящ и да казва мили неща, които не мога да проумея докрай, а в следващата минута да освирепее от страст и да се превърне в неразумен властен маниак. Той се опитва да ме контролира! – Отварям водата си и отпивам, за да намокря пресъхналата си уста. – Манипулира ме със секс, когато не скачам по неговата команда и премазва всички по пътя си, включително мен, когато не става това, което той иска. Направо е невъзможен.

Кейт ме гледа със съчувствие в сините си очи.

– Сам ми каза, че никога не е виждал Джеси такъв. Изглежда е известен със сговорчивия си характер.

Смея се. Мога да опиша Джеси с много думи. Сговорчив дори няма да присъства в списъка ми.