Какво? Да отнеса задника си в леглото? Този мъж е много повече от неразумен – той е невъзможен. Чувствам как веждата ми се повдига. Ако остана с него, ще се наложи да сложа ботокс, преди да съм навършила двайсет и седем.

– Няма да си легна с теб – врътвам се на пети и напускам кухнята и моя кипящ властен маниак.

Качвам се по стълбите, като стъпвам тежко и пъхтя през цялото време. Бих могла да пищя. Той е един очарователен шибан психар.

Понасям се по коридора и влизам в най-крайната спалня. Мога да избера и някоя друга, но тази ми е любимата и е разположена най-далеч от него. Затръшвам вратата зад себе си и се свивам в прекрасно подреденото легло, което изглежда по същия начин, както във вечерта на приема. Хвърлям всичките луксозни възглавници на пода и забивам разочарованата си глава във възглавницата, като моментално осъзнавам, че тя не мирише на свежа вода и мента и че това легло далеч не е толкова удобно, колкото леглото на Джеси, но все пак ще свърши работа за тази нощ. Утре ще си тръгна. Този мъж е побъркан. Няма никакъв смисъл да се опитвам да направя нещо по мой начин, защото дори ако той се прояви като джентълмен и отстъпи в първия момент, след това прави всичко по свой начин.

– Задник! – мърморя си под носа.

Вратата се отваря широко, светлината от коридора нахлува вътре и аз виждам как силуетът му става все по-голям, докато се приближава към мен. Какво ще ми направи сега? Стомашна промивка?

Той се навежда надолу и ме вдига, без да каже и дума. Ако допусках, че бих постигнала нещо, бих се борила с него. Но не го правя. Позволявам му да ме пренесе в спалнята си и да ме сложи в леглото си.

Лягам по корем и заравям лице във възглавницата, като затварям очи и се преструвам, че не се наслаждавам на аромата, който се носи от чаршафите. Изтощена съм и съм доволна, че предстоят два почивни дни. Мога да спя през цялото време.

Чувам шумоленето и движенията на Джеси, докато се съблича, а след това леглото пропада. Той обхваща кръс­та ми и без особени усилия ме придърпва към твърдите си гърди. Опитвам се да го ударя, без да обръщам внимание на предупредителното ръмжене, което се носи от него.

– Пусни ме! – казвам рязко, като отлепвам пръстите му от себе си.

– Ава! – тонът му е лишен от каквото и да било търпение. Но това само ме вбесява още повече.

– Утре... ще се махна от тук – отсичам и се повдигам, за да се отместя от него.

– Ще видим. – Той почти се смее, докато ме придърпва обратно и ме притиска към тялото си.

Спирам да се боря. Това е безсмислено усилие. Освен това не мога да потисна безкрайното задоволство, което чувствам, когато ръцете му се увиват стегнато около мен, а дъхът му стопля косата ми.

Въпреки това все още съм бясна.


Двадесет и осма глава

– Време е за ставане, жено. – Носът му докосва моя, когато отварям очи.

Необходими са ми няколко минути, за да задействам мозъка си и на очите си да привикнат със светлината и когато най-накрая успявам да се фокусирам, откривам блестящите му зелени очи да се взират в мен. Аз, от друга страна, искам да спя още. Събота е и имам голяма потребност да спя и да му кажа да се разкара от това легло скоро. Избутвам го настрани и се завъртам на другата страна.

– Не говоря с теб – мърморя и се сгушвам във възглавницата. Той ме удря по задника и ме обръща обратно, като притиска ръцете ми. – Това боли! – Мръщя му се и устните му се извиват в усмивка, но аз не съм в настроение за закачливия Джеси тази сутрин.

Той ме покрива цялата с тялото си и гледа лицето ми внимателно. Би трябвало да вдигна коляно и да го изритам там, където ще го заболи.

– Днешният ден може да премине по един от следните два начина – информира ме той. – Може да спреш да бъдеш неразумна и да прекараме един приятен ден заедно или да продължиш да се държиш като непокорна малка изкусителка, но тогава ще бъда принуден да те вържа за леглото и да те гъделичкам, докато не загубиш съзнание. Какво да бъде, бебче?

Аз? Неразумна? Ченето ми увисва, докато той ме гледа с интерес. Наистина ли мисли, че няма да го предизвикам?

Повдигам глава така, че съм съвсем близо до небръснатото му дразнещо привлекателно лице.

– Начукай си го! – казвам бавно и ясно, като го карам да се оттегли и да се опули на моята безочливост. Чувствам се засрамена от себе си, но той предизвиква най-лошото у мен със своята неразумност.

– Внимавай с езика!

– Не. Какво си мислеше, че ще постигнеш, като накара онзи охранител да ме следи? – Този малък спомен току-що изникна в сънливия ми мозък. Но ако аз съм права и той се е уговорил с охранителите да ме следят, тогава наистина ще побеснея.

– Ава, просто исках да съм сигурен, че си в безопасност. – Той отпуска глава надолу и започва да хапе долната си устна. – Тревожа се, това е всичко.

Тревожи се? Познава ме по-малко от месец и вече е развил такова силно чувство за защита и притежание. Преследва ме навсякъде, вади ме от равновесие, реже рок­лите ми и ми забранява да пия.

– Аз съм на двайсет и шест години, Джеси.

Той втренчва поглед в мен. Очите му отново са тъмни.

– Защо облече тази рокля?

– За да те вбеся – отговарям честно и се размърдвам, но напразно. Няма да постигна нищо.

– Но ти не знаеше, че ще ме видиш. – Веждата му се повдига. Наистина ли мисли, че съм облякла тази рокля за някой друг?

– Въпросът е принципен – мърморя. Искам да спечеля този спор, въпреки че той не го знае. – Дължиш ми една рокля.

Той се усмихва и почти ме ослепява.

– Ще го включим в списъка с нещата за правене днес.

Какъв списък ще бъде това? Точно сега искам да спя. А той би могъл да ме събуди по друг начин. Гърча се под него, а веждите му се повдигат в изненада.

– За какво е всичко това? – пита той и безочливо се опитва да потисне усмивката си.

Добре, сега вече знам точно какво прави. Опитва се да ме отхвърли, точно както направи снощи и както направи точно преди да изляза. Това ще бъде неговото наказание за моя отказ. Той е сладък. Това е най-лошото нещо, което би могъл да направи.

– Няма нужда да се грижиш за моята безопасност – настоявам, като се опитвам да се измъкна изпод тялото му. Може да ме предизвиква, колкото си иска.

– Правя го, защото ме интересуваш – казва той, докато аз се отдалечавам от отпуснатото му върху леглото тяло.

Пука ли му? Искам да ме обича, не да го е грижа за мен. Отправям се към банята и затварям вратата. Имам чувството, че сърцето ми бавно се пропуква.

Измивам лицето си и се пресягам за четката на Джеси, но установявам, че има още една на поставката. „Ха!“ Изстисквам паста отгоре ù и се приготвям да се мия, когато хвърлям поглед към душа и забелязвам шампоана и балсама ми на полицата, както и самобръсначката, и душ-гела. Пренесъл е нещата ми тук ли? Докато си мия зъбите, отварям вратата към спалнята и виждам Джеси, който е легнал по корем и е забил лице във възглавницата. Минавам покрай него, отивам в гардеробното и почти се давя с пастата за зъби, когато виждам някои от дрехите ми да висят там.

Той е преместил нещата ми. Аз нямам ли думата? Може и да го обичам, но го познавам едва от няколко седмици. Преместил е нещата ми. Какво означава това? Дали иска и аз да се грижа за него? Е, добре, ако е така, може да се разкара още сега! По-скоро се опитва да ме контролира.

– Проблем ли?

Извръщам се с четка за зъби, висяща от устата ми и откривам, че Джеси изпълва врата и ме гледа неспокойно. Не съм виждала този поглед преди. Оглеждам тялото му и се възхищавам на стегнатите му мускули, а той се подпира на рамката с двете си ръце. Бързо пренасочвам вниманието си встрани от разсейващата му гръд в момента, в който си припомням защо съм в гардероба. Ломотя някакви неразбираеми думи през пяната в устата си, докато продължавам да четкам зъбите си.

– Съжалявам, би ли повторила? – Устните му се извиват в усмивка и аз вадя четката от устата си.

Много добре знае какво ме тревожи. Ломотя отново, без четката за зъби в устата ми, думите ми са малко по-ясни, но пяната все още затруднява речта ми.

Той извърта очи, повдига ме и ме отнася в банята.

– Плюй! – командва той, като ме оставя права.

Измивам всичката паста от устата си и се обръщам към моя неразумен властен маниак.

– Какво е това? – махвам с ръка, като се опитвам да обхвана всичко.

Той стиска устни, потиска усмивката си и се навежда напред, като облизва малко останала паста за зъби от устата ми, а топлият му език се плъзга бавно по долната ми устна.

– Готово. Кое какво е? – Той леко близва слепоочието ми, изпуска топлия си дъх в ухото ми и аз се стягам, когато се протяга и пъха ръка между краката ми, като праща тръпки от удоволствие по цялото ми тяло.

– Не! – отблъсквам го. – Няма да ме манипулираш с твоята божествена привлекателност.

Той се ухилва закачливо.

– Мислиш, че съм бог?

Намусвам се и се обръщам към огледалото. Джеси бързо свежда глава до моето ниво, но аз съм готова да скоча през прозореца, преди да му позволя да ме притисне до стената.

Той плъзга ръка около кръста ми, притегля ме към гърдите си и се навежда надолу, така че отпуска брадичка на рамото ми. Изучава отражението ми в огледалото, притиска възбудения си член към задника ми и започва да върти бедра, а аз отпускам ръце и се хващам за мивката.

– Нямам нищо против да бъда твоят бог – шепти той дрезгаво.

– Защо нещата ми са тук? – питам отражението му в огледалото, като принуждавам тялото си да се стегне и не се поддавам на въздействието му.

– Пренесох ги от Кейт по-рано. Мислех, че може да останеш няколко дни.

– Аз имам ли думата?

Той отново започва да върти бедра и ме кара да стена.

– Някога имала ли си?

Клатя глава към него в огледалото и единия край на устните му се повдига в игрива усмивка, докато той продължава да движи бедра зад мен. Няма да си позволя да реагирам, защото знам, че отново ще ме остави незадоволена. И каква игра играе Кейт, като позволява на всички тези мъже да ровят в нещата ми? В гардероба има много повече дрехи, отколкото са ми нужни за два дни. Каква игра играе той?