– Ти не го харесваш по този начин, нали? – О, Боже! Никога не съм допускала, че Кейт може да е привлечена от него. Всъщност всички са привлечени от него. Вече получих цял куп презрение от жени, които му се възхищават, но не съм допускала дори за момент, че Кейт може да гледа на него така.

– Не. – Тя ме поглежда обидено. – Харесвам у него това, че те обича ужасно много.

– Какво? Той не ме обича, Кейт. Той обича да ме чука. – Отпивам голяма глътка от виното, за да потисна ефекта, който нейното изявление има върху мен. Дали пък това не е ефектът от моето изявление? Ясно е, че ме обича или е ясно, че обича да ме контролира?

– Ава, ти си царица на отрицанието.

– На колко години мислиш, че е? – питам.

Кейт свива рамене.

– Около средата на трийсетте.

– Би могла да попиташ Сам. – Не знам защо не съм се сетила за това по-рано. Дали Сам знае?

– Вече опитах. – Усмихва се тя и аз клюмвам. – Отивам да изпуша една цигара набързо. – Тя се плъзва от стола и вади цигарите от чантата си. – Чакай тук! Не искаме да загубим масата.

Тя си проправя път към мястото за пушене, а аз оставам да размишлявам върху дяволската ситуация, в която се намирам. Влюбена съм в един несъобразяващ се с другите неразумен властен маниак, а дори не знам на колко години е. Знам, че трябва да стоя настрани от него. Не мога да спра да мисля, че мога лесно да се откажа и да си тръгна от всеки друг мъж, но Джеси е напълно различен. Пристрастена съм към него, а не съм сигурна, че това е здравословно.

– Ава?

Извадена съм от замисленото си състояние от много познат глас. Глас, който не бих искала да чуя в този момент. Извъртам стегнатия си, облечен в коприна задник.

– Мат – звуча изненадано, което е добре, защото наистина съм.

– Мамка му, Ава, изглеждаш чудесно. – Той прокарва алчен поглед надолу и нагоре по тялото ми, като ме кара да се чувствам неудобно и прекалено крещяща. Защо ме кара да настръхвам? Обичах го четири години. Дали наистина съм го обичала? Това, което изпитвах към него изглежда нищожно в сравнение с чувствата ми към Джеси.

– Благодаря – казвам любезно, като се вглеждам в ризата и черните му дънки. Мразя тези дънки. Какво иска?

– Какво правиш напоследък? – Той се оглежда нервно наоколо и аз знам защо.

„Чукам се. Правя много и невероятен секс.“

– Нищо особено. Работя, търся нова квартира. – Мат не е наясно защо сплитам коса около пръста си. Той така и не е осъзнал значението на този навик. Дали това е знак? Но въпреки че не е наясно с това, той знае, че в живота ми има друг мъж, защото имаше удоволствието да се срещне с него.

– Нищо особено значи? – Замисля се той и ме поглежда обвинително. Стягам се, но нямам представа защо. Не му дължа нищо – не му дължа обяснения и определено не му дължа време за обяснения. – Не ти отне много време, нали? – казва той.

Обвинението му ме кара отново да погледна към него шокирана.

– Е, аз поне почаках, докато скъсаме – отрязвам го, изумена от неговото безочие.

Той отпуска лакти в края на масата, като се приближава твърде близо до мен. Изправям гръб и се отдалечавам.

– Бях глупак.

– Да, беше. Има ли причина да водим този разговор?

Той се усмихва широко. И фалшиво.

– Исках само да се извиня още веднъж. Не бях на себе си. Не бих те обвинил, ако ми кажеш да се разкарам.

Усмихвам се сладко.

– Разкарай се!

– Няма нужда да се държиш така. Бих ли могъл да те почерпя за доброто старо време? – предлага той.

За доброто старо време ли? Дали иска да пием за това колко гадно постъпи? Моля ви! Намествам се на стола внимателно. Тази рокля е неподходяща и въпреки че не мислех така преди Мат да ме открие, сега се чувствам прекалено изложена и уязвима под внимателния му поглед.

– Не, благодаря.

– Кой беше този мъж?

– Не е твоя работа – отговарям сурово и оглеждам нервно бара.

– Той е доста раздразнителен, не мислиш ли? – усмих­ва се Мат.

– Покровителствен – защитавам неразумното поведение на Джеси. Не бих се съгласила с казаното от моя бивш, въпреки че донякъде е прав.

– Какво правиш тук, по дяволите?

Раменете ми се стягат. Внезапният хлад, който започва да се разнася от тялото на Мат при звука на гласа на Кейт, е мощен.

– Тъкмо си тръгвах – съска Мат.

– Разкарай се, тогава!

Той обръща очи към мен.

– Беше ми приятно да се видим, Ава.

Мат ме оставя на мира, но Кейт започва:

– Какво правиш? Защо говориш с тази змия? – бълва тя през масата, докато се качва на стола.

– Опитвах се да не го правя – защитавам се.

– Какво иска?

– Не знам – отговарям. Знам, разбира се, но не бих и помислила да кажа на Кейт. Тя пуфти известно време, след което изпива виното си и аз се присъединявам, като довършвам собствената си чаша. – Ще отида за друго – взимам малко пари от портмонето. – Гледай ми чантата! – тръгвам към бара да поръчам още вино и чакам търпеливо барманът да вземе поръчката ми.

Това е третата ми чаша вино. Наистина е глупаво, но след изпълнението на Джеси у дома, съм предприела мисия на открито неподчинение, за да имам последната дума.

Няколко часа по-късно тълпата в бара е поизтъняла, а ние вероятно сме на трета бутилка вино. Кикотим се като тийнейджърки и аз съм набрала смелост с моите въпроси.

– Беше ли наистина вързана за леглото? – питам дяволито. Усмивката, която се разлива по лицето ù, ми казва, че не са ме излъгали. Дори не съм шокирана. Това вероятно е в резултат на алкохола, или може би на невероятния секс, който имам напоследък.

– Знаех си – смея се. – Кажи му да облича нещо, когато се мотае по етажа. Не знам накъде да гледам.

– Луда ли си? – Очите ù се заковават в мен. – Това би било такава загуба.

– С какво се занимава той, всъщност? – питам. Сам кара порше и изглежда не работи нищо.

Тя повдига рамене.

– Той е богат сирак.

– Сирак?

– Да – замисля се тя, – родителите му са починали при автомобилна катастрофа, когато е бил на деветнайсет. Няма братя и сестри, нито пък други роднини, нищо. Живее с наследството си и се забавлява. – Тя отново се ухилва.

Сам е сирак? Не мога да си представя какво е да загубиш родителите си на тази възраст – или на която и да е възраст всъщност. Внезапно виждам този дявол в съвсем различна светлина. Човек никога не би допуснал, че му се е случило нещо толкова ужасяващо – винаги се усмихва и се шегува.

– На колко години е той? – питам.

– На трийсет – отговаря Кейт, почти неохотно, все едно се чувства виновна, че знае възрастта на човека, с когото се чука.

Оставям това да отмине. Кейт не е виновна, че тъна в неведение.

– А как ти изглежда Дрю?

Веждите ù подскачат.

– Той е доста праволинеен и сдържан, нали?

– Да – възкликвам. Радвам се, че не съм единствената, която мисли за него по този начин. – Въобще не е типът на Виктория.

– Давам им две срещи, максимум. – Кейт насочва чашата си към мен и разлива малко вино по масата. – Тя ще го умори от скука с нейните неспирни разкази за посещения в соларното студио. – Тя кимва и отпива от виното. – Хей, Джеси спомена ли ти нещо за парти в имението?

– Да – запъвам се. – Ти ще ходиш ли?

– Разбира се, че ще ходя. Нямам търпение да видя това място. – Очите ù танцуват от възбуда. – Мисля, че е време да напазаруваме за случая.

– О, аз вероятно ще облека нещо старо. – Вдигам рамене. Току-що похарчих петстотин паунда за тази глупава къса рокля. Облягам се назад, но бързо установявам, че столът няма облегалка и се протягам, за да се хвана за ръба на масата. Виното ми полита във въздуха. – Мамка му! – викам, като едва успявам да се предпазя от падане по задник на пода.

Изпадаме в безпомощен смях и започваме да размахваме чаши. Трябва да спра да пия. Веднага. Усещам как преминавам от веселото си състояние към безпомощно залитане, а с моя неразумен Господар, който ще ме събуди в осем сутринта, се налага да съм сигурна, че няма да имам махмурлук.

– Мисля, че е време да си тръгваме – започвам с моя най-дипломатичен тон.

Кейт кимва в съгласие през ръба на чашата.

– Да, аз съм готова. – Тя се смъква от стола и се отправя към мен. – Харесвам тази песен. Да танцуваме! – вика тя и ме дърпа към дансинга.

– Кейт, на дансинга няма никой – възразявам. Няма почти никой в целия бар също така.

– На кого му пука? – спори тя, препъвайки се, и продължава да ме дърпа към дансинга. – Ще си тръгнем след това... Ох! – Тя се срива на пода и ме повлича след себе си с вик. – Извинявай! – Смее се.

И двете сме се проснали по гръб на пода, смеем се и гледаме нагоре към мъгливите светлини на бара. Бих се почувствала неудобно, ако не бях толкова пийнала.

– Мислиш ли, че охраната ще дойде да ни помогне? – пелтеча през смях.

Кейт трие една сълза.

– Не знам. Трябва ли да викаме? – Тя се протяга към ръката ми за подкрепа и се надига до седяща позиция. – О, мамка му! – проклина, а тонът ù се променя от закачлив към сериозен.

– Какво? – Повдигам се, за да видя какво е предизвикало тази реакция и виждам Джеси, който стои над нас със скръстени на гърдите ръце и с крайно раздразнена физиономия.

Мамка му, наистина. Затварям уста от страх, че ако продължа да се смея, ще го ядосам още повече.

– О, не, ще ме накажат за още месец – хихикам сподавено и шептя така, че само Кейт да ме чуе. Тя не успява да потисне смеха си и аз губя битката да овладея моя.

И двете седим на пода на бара като двойка пияни хиени, докато лицето на Джеси става все по-червено с всяка секунда. Кейт се смее още по-силно, когато Сам застава до Джеси и извърта очи. Защо не може и моят мъж да ми извърти очи, вместо да стои там и да изглежда все едно ще се самозапали? Аз дори не съм пияна. Настоящото ми местонахождение е по вина единствено на най-добрата ми приятелка, която ме отклони от правия път.