– Мамка му! Тя все още ли не се е отказала? Кажи ù да се разкара. – Тя се мръщи. – Тичала си петнайсет километра? Боже! Това е ужасно! И какво, по дяволите, е Дукати едикое си?

– Супербайк. – Вдигам рамене. Самата аз не го знаех преди няколко дни. – Той преведе сто хиляди на сметката на „Рококо“.

– Какво? – изпищява тя.

– Чу ме.

– Защо?

Повдигам рамене.

– За да държи Патрик настрана, докато се възползва от мен. Той не иска да ме дели.

– Леле! Този мъж е откачен.

Смея се. Да, откачен мъж – откачено заблуден, откачено богат, откачено предизвикателен, откачено привлекателен...

– Ще излизаме ли довечера? – питам. Отрязала съм откачения мъж под предлог, че Кейт е свободна.

– Разбира се.

Отпускам се с облекчение.

– Значи няма да се виждаш със Сам? Напоследък той е като постоянно присъствие в дома ти. – Повдигам вежда. Той всъщност е едно полуголо постоянно присъствие, но аз не говоря за това.

– Просто малко забавление – отговаря тя надменно.

Усмихвам се на нейната небрежност. Знам, че не е така. Говорим за момичето, което не е ходило на втора среща от години. Сам е сладък. Привличането определено личи.

Някаква кола започва да свири иззад „Марго Джу­ниър“.

– О, майната ти! – вика Кейт. – Тръгвам. Ще се видим у дома довечера. Твой ред е да вземеш вино. – Прозорецът започва да се затваря и тя се ухилва от ухо до ухо. Все още не мога да повярвам, че той ù купи ван.

Внезапно си спомням за сделката, която сключих в замяна на дрехите ми – да не пия довечера. Усмихвам се. Той никога няма да разбере.

Кейт си заминава, а аз се връщам на бюрото и опъвам крака. Да, вече наистина го усещам. Изправям се отново, подвивам крака под себе си и изпускам дълъг благодарствен дъх, когато стегнатите ми мускули се отпускат задоволително. Телефонът ми започва да подскача по бюрото и „Пласибо“ тихичко запяват за тичане по хълма35. Дори не трябва да поглеждам към екрана, за да разбера кой е. Той има невероятен вкус за музика.

35 В случая става дума за кавъра на песента на Кейт Буш Running Up That Hill в изпълнение на английската алтернатив група Placebo. Б.пр.

– Харесва ми – казвам вместо поздрав.

– На мен също. Ще правим любов на нея по-късно.

– Няма да ме видиш по-късно – напомням му отново. Прави го нарочно.

– Липсваш ми.

Не мога да го видя, но знам, че се цупи. А колкото до частта с правенето на любов... Е, добре, това е значително по-добре от „чукане“. Усмихвам се, сърцето ми подскача в гърдите.

– Липсвам ли ти?

– Да, липсваш ми – оплаква се той. Поглеждам към компютъра. Един часът е. Не са минали и пет часа, откакто се разделихме. – Не излизай довечера! – казва той. Това не е молба, а заповед.

Сядам. Сигурна бях, че ще се случи.

– Недей! – предупреждавам го с най-твърдия тон, който успявам да докарам. – Имам планове.

– Не мисли, че понеже си на работа, не мога да дойда и да ти начукам малко разум! – Гласът му е ужасно сериозен и дори малко ядосан.

Не би го направил, не би могъл. Или би? По дяволите, дори не съм сигурна.

– Както искаш – отговарям много леко.

Той се смее.

– Бях сериозен, жено.

– Знам, че беше. – Нямам съмнение за това, но ще трябва да почака до утре за каквото и да било чукане.

– Болят ли те краката? – пита той, докато аз отново ги изпъвам под бюрото.

– Малко. – Няма да му доставя удоволствие, като го уведомя колко много ме болят. Довечера ще си направя вана с Радокс36. Момент... Той да не се е опитвал да ме осакати, за да не изляза?

36 Radox – серия козметични продукти, сред които и гел за вана с лек обезболяващ ефект. Б.пр.

– Малко – повтаря той, а усмивката определено личи в дрезгавия му глас. – Помниш ли сделката ни?

Извъртам очи. Сигурно не съм била на себе си, когато съм решила, че може да забрави за своята малка сделка. И вече съм сигурна, че ме накара да направя този маратон в ранни зори в опит да ме спре. „Властен маниак!“

– Няма нужда от напомнящо чукане – промърморвам, ставам и отново подгъвам крак под себе си. Никога няма да разбере. Нямам намерение да се напивам така, че да си докарам жестоко главоболие – твърде скоро е след последното ми изпълнение.

– Внимавай с езика, Ава! – въздиша уморено той. – И аз ще реша кога и дали е необходимо напомнящо чукане.

– Слушам – потвърждавам с всичкия сарказъм, който заслужава.

– Кога ще те видя? – въздиша.

– Утре? – Наистина искам да го видя.

– Ще те взема в осем.

Осем? Утре е събота, искам да си поспя. Осем? Наистина не трябва да се напивам, не и ако Джеси смята да ме събуди в осем.

– По обед – противопоставям се.

– Осем.

– Единайсет.

– Осем – отсича.

– Предполага се и ти да отстъпиш! – Този мъж е невъзможен.

– Ще се видим в осем. – Той затваря и ме оставя стъпила на единия си крак с телефон, който виси на ухото ми. Поглеждам към екрана невярващо. Той може да дойде в осем, но аз няма да съм будна, за да му отворя, а сериозно се съмнявам, че и Кейт ще е будна. Отпускам болезненото си тяло обратно на стола с няколко резки поемания на въздух. Никога повече няма да тичам.

– Том! Ще излизаме довечера, искаш ли да дойдеш? – Не си правя труда да питам Виктория, защото тя има среща с Дрю.

Той ме поглежда с мръсна широка усмивка на бебешкото си лице.

– Ще трябва любезно да ти откажа. – Той навежда глава като джентълмен, какъвто знам, че не е. – Имам среща.

– Още една?

– Да! Този определено е сериозен. – Кимва Том, а усмивката му става още по-широка.

Оставям го да се усмихва и се обръщам към компютъра си. Те всички са сериозни.

Напускам офиса в шест и се отправям директно към магазина, за да купя „Радокс“ и бутилка вино, преди да взема метрото. Изкушавам се да я отворя още тук и сега. Петък е, ще излизам с Кейт довечера, а утре ще прекарам деня с моя предизвикателен Властен маниак. Идеално.

Влизам през предната врата и намирам полуголия Сам да излиза от ателието на Кейт, следван от напълно облечената Кейт, която има изключително доволна усмивка на лицето си.

– Не може да бъде – запъвам се, докато се опитвам да насоча погледа си където и да е другаде, но не и към тялото на Сам.

Той ме заслепява с невероятно наглата си усмивка и извръща лице към Кейт, като ми дава възможност да видя голия му гръб и провисналите му дънки. Едва тогава забелязвам малко смес за блат на врата му.

– Пропуснала си нещо. – Посочвам дразнещото очите петно.

Кейт извърта Сам, така че да може да ме погледне и го облизва от средата на гърба до врата. Той ми се усмихва доволно и аз също се усмихвам. Каква двойка ексхибиционисти!

Тръгвам към жилищната част и съскам от пронизващата болка, пълзяща по краката ми с всяка стъпка, която правя. Отивам направо в банята и пускам водата да пълни ваната, като изсипвам и половин бутилка от отпускащия мускулите гел. След това се връщам в кухнята, за да се погрижа за специалното изискване номер две – наливам на себе си и на Кейт по една чаша вино и въздишам признателно, когато отпивам първата глътка.

Пет минути по-късно вече съм извадила всеки чифт бельо от чекмеджето и съм обхваната от паника.

– КЕЙТ! – Знам, че ги сложих тук, така че къде са, по дяволите? Ако това е идеята на Сам за шега, ще извия шибания му врат.

Кейт нахлува в стаята ми.

– Спрях водата на ваната. Какво има?

– Хапчетата ми.

– Какво за тях?

– Няма ги. – Обръщам обвинителен поглед към нея. – Не мога да повярвам, че си пуснала Сам тук.

Тя ме зяпва с широко отворени очи.

– Не съм го пускала тук. Но във всеки случай хапчетата ти не бяха тук. Щях да ги видя.

Крещя обезсърчено и продължавам да претърсвам останалите чекмеджета от горе надолу. Знам, че съм ги сложила тук.

– Мамка му!

– Успокой се, ще си вземеш други. Том и Виктория ще дойдат ли?

Събирам бельото си и го напъхвам обратно в чекмеджето.

– Вече взех други. Не и двамата имат срещи.

– Уменията ти да подреждаш са шокиращи – изстенва тя уморено. – О! Виктория с Дрю ли ще се вижда тази вечер? – Кейт ме поглежда с големите си сини очи.

– Да. – Посрещам ококорения ù поглед.

– Никога няма да се получи. Побързай с тази вана! Трябва да си взема душ.

Грабвам чашата с вино и се отправям към банята.

Водата е прекрасна. Измивам си косата и се обръсвам навсякъде, след което излизам, оставям виното и си мия зъбите.

Час по-късно съм изсушила и накъдрила косата си, намазала съм тялото си с крем и съм наполовина гримирана. Вратата ми се отваря и Кейт пъха глава през нея.

– Колко още? – пита тя. Огненочервената ù коса е навита на ролки и тя изглежда почти толкова готова, колкото съм и аз.

– Половин час – заявявам и отварям чекмеджето с бельото.

– Супер – тя затваря.

Вратата се отваря отново.

– Какво? – питам, без да спирам да търся подходящо бельо.

След точно две секунди съм сграбчена, кърпата ми е издърпана от тялото и съм положена на леглото, а някакво тежко мъжко тяло се надвесва над мен.

ЛЕЛЕ! Аз съм напълно дезориентирана и все още стискам боксерките, които смятах да обуя. Дори нямам шанс да се съсредоточа върху лицето му. Устните му се притискат към моите и започва страстно да ме целува. Какво става, по дяволите? Няма начин да го отстраня или да го питам какво прави тук. Той ме обръща така, че заставам на ръце и колене, а пръстите му се плъзгат по входа на влагалището ми – без съмнение, за да проверят колко съм готова – след което разкопчава панталона си и нахлува в мен с потиснат вик.

Аз също крещя, но той слага ръка върху устата ми.

– Тихо! – казва през зъби и продължава да нахлува безмилостно в мен.