– Бил си сериозен, нали? – питам, щом ме повдига от леглото и ме понася към банята. Огромната вана, която заема по-голямата част от помещението, е пълна само до средата.

– Сериозен за какво? – Той ме поставя да стъпя на крака и започва да сваля екипа ми.

– За това, че няма да ме делиш с никого.

– Да.

– А другите ми клиенти?

– Казах, че не искам да те деля. – Той сваля шортите ми и ме потупва по глезена. Послушно вдигам крак.

– Няма нужда да съм в имението, за да скицирам идеите си, Джеси.

Той ме вдига до нивото на ваната, полага ме в нея и започва да се съблича.

– Напротив, има.

Водата е добре дошла за моите претоварени мускули. Жалко, че не е в състояние да отпусне и претоварения ми мозък.

– Не, няма – казвам и се опитвам да защитя позицията си отново.

Поглеждам нагоре към силно недоволното му лице, докато той влиза зад мен и ме притегля към гърдите си. За известно време мълчи, след което поема дълбоко въздух.

– Ако те оставя да отидеш в офиса, трябва да направиш нещо за мен.

Ако ме остави? Този мъж е прекалено самоуверен и арогантен. Но все пак преговаря, което е по-добре от това да ми нарежда или да ме принуждава да направя нещо.

– Добре. Какво?

– Да дойдеш в имението на юбилейното парти.

– Какво? Като гост на социално събитие ли?

– Да. Точно като гост на социално събитие.

Доволна съм, че не може да види лицето ми, защото ако можеше, щеше да види разкривената ми от неудоволствие физиономия. Сега съм между чука и наковалнята. Ще се отърва от ходенето в имението днес, но всъщност преговарям просто да отложа задачата, а не да я избегна напълно. И при това става дума за социално събитие. Бих предпочела да си отрежа главата.

– Кога? – звуча дори по-малко ентусиазирана, отколкото се чувствам, а това е доста красноречиво.

– След две седмици. – Той обгръща раменете ми и пъха лице във врата ми.

Би трябвало да танцувам в банята от щастие. Той ме кани на среща. Няма значение, че е в неговия луксозен хотел, той иска да съм там. Но не съм сигурна, че съм подготвена да прекарам вечерта под неприятелския бдителен поглед на Сара. А е повече от сигурно, че тя ще бъде там.

– Ще дойдеш. – Той завира език в ухото ми, завърта го няколко пъти, после започва да целува вдлъбнатината зад него и отново пъха езика си вътре.

Гърча се под топлите му ласки, тялото ми се изплъзва от неговото.

– Спри! – изтръпвам.

– Не. – Той ме притиска към себе си, а аз продължавам да се извивам и да пръскам вода навсякъде. – Кажи, че ще дойдеш!

– Не! – Смея се, когато ръката му се отправя към хълбока ми – Спри!

– Моля те! – мърка той в ухото ми.

Спирам да се боря. Моля те? Правилно ли чух? Аз съм напълно смаяна. Джеси Уорд да казва моля? Добре, значи предлага сделка и казва моля.

– Добре, ще дойда. – Въздъхвам и получавам една много здрава прегръдка и той отново се сгушва във врата ми. Аз вадя ръце от водата и обхващам ръцете му с моите. Доставила съм му голяма радост и в резултат аз също съм много радостна.

Значи ще бъда неговата дама? Това без съмнение безкрайно много ще се понрави на Сара. Всъщност ще отида и дори ще очаквам събитието с нетърпение. Той иска да бъда там, а това трябва да означава нещо. Не мога да потисна леката усмивка на задоволство, която заиграва на устните ми. Аз не съм състезателен тип, но наистина никак не харесвам Сара и много харесвам Джеси, така че решението е взето.

– Никога преди не съм бил във вана – казва той тихо.

– Никога?

– Да, никога. Обикновено взимам душ. Но мисля, че мога да се пристрастя към ваната.

– Обичам да се кисна във вана.

– Аз също, но само ако и ти си в нея с мен. – Притиска ме. – Добре е, че дизайнерката е предвидила нуждата от голяма вана.

Смея се.

– Мисля, че се е справила добре.

– Чудя се дали някога е допускала, че ще се къпе в нея? – замисля се той.

– Не, не е.

– Радвам се, че е поставила вана. – Той подръпва меката част на ухото ми със зъби и усещам как стъпалата му се плъзгат по пищяла ми и се потъркват в моите стъпала над пяната.

Затварям очи и отпускам глава на гърдите му. Може би бих могла да зарежа работата и да остана с него цял ден, въпреки всичко.

Докато дремя отпуснато във водата, мисля, че разговорите във ваната с Джеси са едно от новите ми най-любими неща. И решавам, че дори може би ще започна да тичам сутрин. Не на огромни разстояния, може би по една-две обиколки на Кралските паркове през ден. И трябва да запомня да загрявам.

– Ще закъснееш за работа – казва той нежно в ухото ми. Нацупвам се на себе си. Тук ми е толкова удобно. – Само си помисли, че ако не трябваше да ходиш в офиса, можеше да останеш във ваната по-дълго. – Той целува слепоочието ми и се надига да излиза, като ме оставя да съжалявам, че не се поддадох на увещанията му да прекарам с него целия ден.


Двадесет и шеста глава

След като се обличам, слизам по стълбите и откривам Джеси при кухненския плот да говори по телефона и да бърка с пръст в буркан с фъстъчено масло. Той поглежда към мен и почти ме поваля с дяволитата си усмивка.

Прокарвам очи с възхищение по тялото му, облечено в сив костюм и черна риза. Тъмнорусата му коса е начупена с гел и стои в рошав ореол от едната страна, а аз съм много доволна, че не се е обръснал. Изглежда груб и съкрушително красив.

– Ще дойда, след като закарам Ава на работа. – Той се върти на стола и накланя глава настрани. – Да, кажи на Сара, че го искам на бюрото си, когато пристигна. – Той ми сочи скута си и аз тръгвам към него, като се боря с гримасата, която предизвиква споменаването на нейното име. – Ще му отнемем членството, просто е. – Заставам така, че коленете му остават между бедрата ми, като се усмихвам, когато той заравя лицето си във врата ми и вдишва дълбоко. – Може да прави, каквото поиска, но си заминава, край! – отсича той рязко. За какво става дума? – Кажи на Сара да го отмени... да... добре... Ще се видим скоро.

Той затваря, хвърля телефона на плота и пъха ръце под коленете ми, така че да повдигне краката ми от пода, като в същото време ме приветства с жадна срастна целувка.

– Закуска? – пита.

Поглеждам към часовника на печката.

– Ще хапна нещо в офиса. – Не мога да закъснявам. Протягам се в ръцете му и дърпам чантата си, за да извадя хапчетата. – Може ли малко вода?

– Обслужвай се, бебче! – казва и се връща към буркана с фъстъчено място.

Отивам до големия хладилник, мятам чантата на плота и вадя всичко, но не намирам хапчетата. Никъде.

– Какво има? – пита той.

– Нищо – мърморя, докато връщам всичко в чантата. – Мамка му! – псувам под нос, като в същото време се поздравявам, че разделих пакета и оставих половината в чекмеджето с бельото.

– Внимавай с езика, Ава! – укорява ме той. – Хайде, ще закъснееш.

– Извинявай – мърморя. – Вината е твоя, Уорд. – Мятам чантата на рамо.

– Моя ли? – казва той с широко отворени очи. – Каква е вината ми и защо?

– Нищо конкретно, просто ме разсейваш – обвиня­вам го.

Той поглежда към мен, а устните му потрепват.

– Ти обичаш да те разсейвам.

Не мога да го отрека, така че не се и опитвам.

Стигаме до площад „Бъркли“ за нула време. Той наистина е заплаха на пътя с неговата глупаво скъпа кола. Спира в нарушение на правилника на ъгъла и се извръща, за да ме погледне в лицето.

– Обичам да се събуждам до теб – казва той мило, протяга се и прокарва палец по долната ми устна.

– Аз също обичам да се събуждам до теб. Но не обичам да тичам, докато капна от умора в пет сутринта. – Краката ми вече страдат, а ще става още по-лошо.

– Предпочиташ да капваш от умора от секс ли? – Ухилва се той с дяволита усмивка, прокарвайки ръка по дължина на роклята ми.

„О, не, няма да го направиш!“

– Не, предпочитам сънлив секс – поправям го, като се накланям и го целувам бързо по устните. Излизам от колата и го оставям сам с бръчката на челото му. – Ще се видим утре. Благодаря, че ме изтощи преди работа. – Затварям вратата и понасям изтощените си крака, обути в най-неудобните обувки, които имам.

Прекарвам сутринта в проверка на клиенти и срокове. Доволна съм, че всичко върви гладко. Набелязвам няколко посещения на обекти за следващата седмица и се усмихвам, докато пиша между диагоналните линии, нанесени с голям черен маркер. Трябва да сменя бележника, преди Патрик да е научил за ежедневните ми ангажименти с Господаря.

С удоволствие приемам капучиното и кексчето, които лежат на бюрото ми, благодарение на Сали, и се намръщ­вам, когато чувам шум от клаксони на коли пред офиса. Вдигам поглед и виждам розов ван, паркиран на две места, и Кейт, която маха като обезумяла, за да привлече вниманието ми. Ставам от стола, простенвам, тъй като мускулите ми пищят в протест, и съскам на всяка крачка, която правя. Накрая стигам до „Марго Джуниър“ и се усмихвам доволно на физиономията на моята развълнувана огнена приятелка.

– Не е ли хубава? – Кейт гали с обич волана на „Марго Джуниър“.

– Красавица – съгласявам се, клатейки глава, но тогава си спомням нещо. – Как можа да позволиш на Сам да бърка в чекмеджето ми с бельо?

– Не успях да го спра – гласът ù е висок и звучи отбранително. Точно така трябва да бъде. – Той е безочлива свиня. – Хили се тя.

Нямам съмнение, че е такъв. Мисълта незабавно ми напомня за мистерията с връзването. Изкушена съм да питам Кейт, но бързо преценявам, че всъщност не искам да знам.

– Как е Джеси? – усмивката ù се разширява. – Забавлявате ли се?

– Ами, возих се на „Дукати 1098“, Сара ми демонстрира убийствено пренебрежение и тичах петнайсет километра тази сутрин. – Протягам се и се опитвам да облекча болката в бедрата си, като ги разтривам.