– Тогава защо не носиш?

– Карам мотор от... – той се спира насред изречението и ме поглежда – от много години.

– В един момент ще трябва да ми кажеш на колко години си.

Усмихвам се широко и получавам в замяна радостна усмивка от Джеси.

– Може би – казва той тихо.

Минаваме през имението и откриваме Сам и Дрю на бара. Сам явно няма да се среща с Кейт тази вечер. Той изглежда както обикновено. Дрю е с черен костюм и пригладена назад черна коса.

– Мой човек! – поздравява Сам. – Ава, харесват ми твоите малки гащички. – И ми подава познат спортен сак.

Ще ми се да потъна в земята, лицето ми пламва. Поглеждам към Джеси и виждам как от цялото му същество струи гняв.

– Не насилвай шибания си късмет, Сам – предупреждава го той и тонът му е напълно сериозен. Усмивката на Сам се стопява, той помирително вдига ръце, а Дрю изпуска задържания си дъх и оставя бирата на бара.

– Всичко си има граници, Сам – казва той в съгласие с реакцията на Джеси срещу неуместния коментар.

– Да, съжалявам – измърморва Сам и ме поглежда явно опитвайки се да потисне усмивката си.

Оглеждам пълния бар и виждам доста хора, които се разхождат и разговарят, някои вдигат ръка за поздрав към Джеси, но никой не го приближава. Долавям същата враждебност от страна на жените тук, каквато и в лятната стая. Дали Джеси е наясно, че има толкова много обожателки? Имам чувството, че съм го откраднала и вече съм сигурна, че бизнесът е основан единствено благодарение на господаря на имението и на неговия невероятен външен вид.

– Ще прибера Ава у дома. – Джеси взима сака от мен. – Ще тичаш ли утре? – пита той Сам.

– Не, може да съм вързан – хили ми се той.

Чувствам как червенината ми се засилва. Никога няма да свикна с неговото безочие и с ужасните му коментари.

– Къде е Кейт? – питам. Трябва да ù се обадя.

– Имаше да прави няколко доставки. Беше много развълнувана, че ще има възможността да отнеме девствеността на „Марго Джуниър“. Бях отхвърлен заради розов ван. – Той отпива от бирата си. – Ще отида натам, щом свърша тук.

– Щом свършиш с кое? – пита Дрю с повдигната вежда.

– Да те чукам – изрича ядно Сам.

Мръщя се и Джеси ме издърпва от бара.

– Довиждане, момчета! Кажи на Кейт, че Ава е с мен! – подвиква той през рамо, аз им махам със свободната си ръка, докато Джеси ме тегли през бара, а те вдигат бутилки за довиждане и се подсмихват.

Джеси ме отвежда до „Астън Мартин“ доста бързо и ми отваря вратата, за да се кача.

– Искам да се возя на мотора – възразявам. Пристрастена съм.

– Точно сега те искам в дантела, не в кожа. Качвай се! – Очите му са потъмнели и са изпълнени с желание и обещания. Кога се случи това?

Качвам се в колата, събирам краката си и го чакам да се настани до мен. Той се понася бързо по пътя към портите с ясна мисия. Хвърлям поглед към възхитителния профил на мъжа до мен. Изглежда отпуснат, докато кара, а погледът му отскача към мен за миг и отново се връща на пътя. Личи, че силно се опитва да потисне усмивката си.

– Сто хиляди лири са огромна предплата – казвам хладно.

– Така ли?

– Знаеш, че е така. – Поглеждам го предизвикателно, докато той се опитва да запази сериозното си изражение.

– Подценяваш способностите си.

– Сигурно съм най-скъпата проститутка за всички времена. – Извръщам се и виждам как устните му се изпъват в права линия.

– Ава, ако отново кажеш нещо подобно за себе си...

– Пошегувах се.

– Виждаш ли ме да се смея?

– Имам и други клиенти, на които трябва да обръщам внимание – информирам го смело. Той не може да очаква от мен да посветя цялото си работно време на неговото имение или на него. Силно се съмнявам, че ще ми се размине, а и Патрик ще стане особено подозрителен, ако никога не се появявам в офиса.

– Знам, но аз съм специален клиент. – Той се пресяга, стиска коляното ми и аз се вглеждам в мрачната му усмивка.

– Специален, значи? – подсмихвам се, а той вкопава пръсти в меката част над бедрото ми.

Джеси засилва звука и Елбоу32 ме карат да се отпусна назад в седалката, докато гледам как светът минава покрай нас. Точно сега съм наистина влюбена в него, не просто влюбена в него. И като изключим промеждутъка от време по обeд, това ще се окаже един прекрасен ден.

32 Elbow – английска алтернатив група. Б.пр.


Двадесет и четвърта глава

Гаражните врати на „Луссо“ се отварят, ние минаваме и Джеси паркира колата бързо и точно. Той не губи никакво време, издърпва ме и ме повлича през фоайето към асансьора.

– Добър вечер, Клайв! – поздравявам. – Бързаш ли? – питам Джеси.

– Да – отговаря убедително и набира кода. Вратите на асансьора се затварят и аз се оказвам притисната към огледалната стена. – Дължиш ми извинително чукане – мърмори той и напада устата ми.

– Какво е извинително чукане? – задъхвам се, когато той притиска коляно между бедрата ми и отмества устата си към ухото ми. Мога да съставя списък, дълъг колкото ръката ми, с всички извинения, които той ми дължи. Не съм в състояние да се сетя за нищо, за което аз да му дължа извинение.

– То включва устата ти.

Потискам трепета си, когато се отдръпва. Хормоните бушуват безмилостно в мен. Аз се задъхвам и се подпирам на стената.

Той отстъпва назад, докато гърбът му опира в отсрещната стена на асансьора. Гледа ме през премрежените си очи, сваля тениската си и започва да разкопчава ципа на дънките. Устните ми се разтварят, за да поема въздух, докато чакам напътствия. Треперя от вълнение. Той е въп­лъщение на съвършенството, мускулите му се очертават отчетливо и се помръдват при всяко негово движение.

Дънките му се разтварят и разкриват космите по слабините му. Възбуденият му член е вече в ръката му. Не носи боксерки. Няма пречки. Търся очите му, но той гледа някъде надолу.

Проследявам погледа му и виждам как движи бавно ръка по члена си, а дъхът му спира при всяко леко движение. Гледката предизвиква пожар в слабините ми. Цялата горя. Боже мили! Той е повече от съвършен. Очите ми се плъзват нагоре по тялото му. Това е най-еротичната гледка, която съм виждала някога. Коремните му мускули са напрегнати, очите му са замрежени от страст, а устните му са разтворени и мокри.

Гледа ме внимателно от другия край на асансьора.

– Ела тук! – гласът му е дрезгав, очите тъмни. Тръгвам бавно към него. – На колене!

Успокоявам дишането си и бавно се отпускам на пода, като прокарвам ръце по бедрата му и не спирам да го гледам дори за миг. Той се взира в мен. Все още продължава да движи ръка по члена си. Аз съм като вкаменена от гледката на красивия мъж, който се издига над мен.

Със свободната си ръка той погалва страната ми, задъхва се и леко разтваря устни, а после потупва бузата ми със средния си пръст и казва:

– Отвори!

Отварям уста, прокарвам ръце по задната част на бедрата му и стискам задника му, а той продължава да ме гали, докато насочва члена си към устните ми.

– Ще го поемеш целия, аз ще свърша в устата ти. – Той притиска мократа главичка към долната ми устна и езикът ми се стрелва навън, за да оближе капчицата, която се процежда от него. – А ти ще погълнеш всичко.

Стомахът ми се свива и спирам да дишам в момента, в който той се отдръпва назад и бавно обладава устата ми. Виждам как затваря очи и стиска челюсти толкова здраво, че се плаша да не спука някоя вена на слепоочието си. Аз съм невероятно възбудена. Стискам силно задника му и го притеглям към себе си.

– Мамка му! – Въздиша той, ръката му все още е обвита около основата на члена му и не ми позволява да го поема докрай. Той поставя другата си ръка на темето ми и замира, като се опитва да поеме дъх. Чувствам натиска, който упражнява върху дебелия си пенис. Без съмнение се опитва да сдържи напиращото освобождение.

След няколко мига той успява да се овладее и бавно премества ръка от слабините си към тила ми. Отново поема дъх неколкократно. Подготвя се психически. Трябва да се справя добре с това.

Отдръпвам устата си от него и прокарвам ръка напред по бедрото му, пъхам я между краката му и обхващам скротума му. Доволна съм, когато той стяга хватката си върху косата ми и отправя стенание към тавана, а бедрата му започват да треперят. Опитва се да се контролира.

Това ме окуражава и аз много леко прокарвам върха на пръста си напред и назад по пътечката между тестисите. Виждам как жилите на врата му се опъват до крайност. Наслаждавам се на това. Той е беззащитен и уязвим, а контролът е в ръцете ми. Въпреки по-ранните му заповеди „на колене“ и „отвори“, той изцяло зависи от моята милост. Това е приятна промяна и аз искам да му доставя удоволствие.

Смътно долавям, че вратите на асансьора се отварят, но ги пренебрегвам, напълно погълната от това, което правя с него. Премествам ръка в основата на члена му, държа го здраво, прокарвам език по главичката му и полагам меки целувки по върха ù. Поглеждам нагоре и виждам как накланя глава и търси очите ми. Когато се втренчва в тях, започва да прокарва бавни кръгове с ръцете си в косата ми, докато аз го поемам изцяло, без да спирам да го галя отдолу. Изпитвам невероятно удоволствие, когато той трепва на няколко пъти и рязко поема въздух през зъби.

Джеси не иска да затвори очи. Решен да види как го довеждам до край, следи езика ми, който обхожда цялата дължина на пениса му, а накрая се спира на върха на широката му глава и леко разтваря дупчицата. Подсмихва ми се дяволито, но аз бързо изтривам усмивката от лицето му и го карам да издиша рязко, когато връщам ръка на задника му и го притеглям така, че отново да изпълни устата ми.

– Боже, Ава! – изстрелва той.

Усещам как достига до дъното на гърлото ми и полагам невероятни усилия да потисна гаденето. Той е толкова дебел, че изпълва цялата ми уста. Започвам да се отдръпвам, но той ми изкарва въздуха, като се тласка напред. Пръстите му се стягат в косата ми, докато бавно се изтегля и отново се тласка напред, стенещ от чисто удоволствие. Всяка илюзия, че аз държа контрола, е отдавна изгубена. Той знае какво иска и как го иска. И както винаги, властта е в него.