– Извинете – опитвам се да противопоставя любезност­та си на враждебността на Джеси. Мъжът не ми обръща никакво внимание. По дяволите, ще закъснея ужасно много.

– За Бога! – Джеси отваря вратата си и обикаля колата, за да се изправи срещу контрольора на улицата. Бедният човек видимо се свива при вида му и се отдръпва бързо. Джеси отваря, настанява ме в колата и затръшва вратата, като ругае, а после се плъзва обратно зад волана и подкарва прекалено бързо надолу по улицата.

– Те просто си гледат работата, нали знаеш? – Свалям огледалото, за да се гримирам.

– Жадни за власт загубеняци, които не са успели да станат ченгета – мърмори той. – Изглеждаш чудесно.

Изсумтявам.

– Гледай пътя! О, Сам каза, че няма да тича с теб.

– Мързеливо копеле. Все още е там, значи? – пита, засичайки едно такси. Хващам се за седалката. Гримът ми ще се разпилее навсякъде.

– Каза, че е вързал Кейт за леглото – мрънкам. Опитвам се да намажа миглите си със спирала.

– Вероятно наистина го е направил.

Завъртам глава, четчицата е на средата на миглите ми.

– Не звучиш изненадано.

– Това е, защото не съм. – Той ме поглежда с ъгълчето на очите си.

Не е ли? Значи Сам си пада по извратен секс?

– Не искам да знам – промърморвам и се извръщам отново към огледалото.

– Не, не искаш – казва той тихо.

* * *

Спираме близо до офиса, но достатъчно далеч, за да не ме видят, че слизам от „Астън Мартин“-а на Джеси. Все още се опитвам да позная как би реагирал Патрик на всичко това. Джеси не е споменавал за работата ми в имението в неделя, а аз не мога да си представя удоволствието, което ще изпита шефът ми, ако му кажа, че не работя за господин Уорд, а вместо това се срещам с него.

– По кое време обядваш? – пита той и гали вътрешната страна на бедрото ми, което предизвиква у мен познатото удоволствие. Сега не е моментът да се възбуждам, но докосването му ми причинява точно това.

– Един – изписквам.

Той прави кръгове по крака ми и аз леко настръхвам.

– Ще бъда тук в един тогава.

– Точно тук ли? – Дишам.

– Да, точно тук. – Ръката му се спуска между краката ми.

– Джеси, спри! – Затварям очи и се опитвам да се преборя със заливащото ме удоволствие.

Той прокарва ръка надолу върху панталоните ми.

Аз хленча.

– Не мога да държа ръцете си далеч от теб – казва той с неговия нисък хипнотизиращ глас – този, който ме лишава от всякаква мисъл и здрав разум, – няма да ме спреш, нали?

Той се навежда, обвива ръце около врата ми и ме придърпва към себе си, като гали сърцевината ми все по-енергично, а когато устните му намират моите, аз започвам да стена. Той поддържа блажен ритъм, гали езика ми със своя бавно и уверено и това ми носи голямо удоволствие. Не мога да повярвам, че му позволявам да прави това в колата посред бял ден, но спусъкът вече е дръпнат по някакъв начин, а аз не мога да отида в офиса с болката от един неосъществен оргазъм, който напира вътре в мен. Трябва ми освобождение или няма да мога да се съсредоточа цял ден.

Копнежът ми набира сили и притесненията ми да не бъдем хванати в това неприлично положение изчезват просто така. Съществува само Джеси. Той ми доставя удоволствие по толкова разтърсващи начини.

– Свърши, Ава – казва той, целувайки ме по устните. – Искам, когато отидеш в този офис, да мислиш какво мога да ти направя.

Достигам до оргазъм и крещя, а той притиска силно устни към моите, за да задуши стенанията ми и отслабва натиска на ръката си до бавно погалване.

– По-добре ли си? – пита, докато ме целува нежно.

– Сега мога да работя спокойно. – Въздишам.

Той се смее и ме пуска.

– Добре, аз се прибирам, за да мисля за теб и да разреша този проблем. – Той се хваща за чатала, шортите за бягане са добре опънати.

Усмихвам се, навеждам се към него и го целувам непорочно по устните.

– Мога да направя това за теб – предлагам, протягам се надолу и леко докосвам члена му с ръката си. Очите му се отварят широко и блестят от удоволствие. Бъркам в шортите и го освобождавам от ограничението на материята, като стискам в основата и правя няколко мързеливи движения.

Главата му пада назад върху облегалката.

– О, мамка му, Ава. Това е много добре.

Наистина е много добре, но в устата ми щеше да е още по-добре. Продължавам с още няколко овладени погалвания, главичката се овлажнява, а той се гърчи и стене на седалката. Предполагам, че е близо, затова се накланям към скута му и прокарвам език по пулсиращата глава на невероятния му член, като правя бавни кръгове по мокрия връх. Бедрата му се стягат, той сграбчва волана и изстенва дълбоко, дълго и ниско.

Усмихвам се на себе си и бавно прокарвам мокрия си език по члена му, като го карам да стяга мускулите си още по-силно, след което обвивам устни около главата му и бавно поемам цялата му прекрасна дължина.

Той въздъхва.

– Точно така, бебче. Поеми го целия!

Спирам за малко, чувствам пулсациите върху езика си и докато изпускам въздуха си, бавно се връщам към върха. Той въздиша от задоволство.

– Продължавай, точно така! – окуражава ме и прокарва ръка по врата ми.

Усмихвам се и се отдръпвам, така че членът му отскача от стомаха му. Очите му се отварят широко, когато се изправям и избърсвам уста.

– Би ми се искало, но вече закъснях за работа. – Изскачам от колата и извиквам, когато той се опитва да ме сграбчи.

– Какво правиш, мамка му? Ава!

Пресичам улицата бързо. Изведнъж ми хрумва, че е възможно той да ме последва и да ме хвърли върху рамото си. Би ли го направил?

Стигам до тротоара и се обръщам. Той стои до колата и потрива слабините си с мрачна усмивка на лице. Чувствам неизказано облекчение.

– На колко години си, Джеси? – крещя през улицата.

– Трийсет. Това не беше много мило, малка съблазнителко.

Пращам му въздушна целувка и се покланям леко. Той протяга ръка, за да хване целувката, но мрачната усмивка не напуска лицето му. Мога да видя как мислите му препускат дори от това разстояние. Обръщам се на пети и се понасям наперено по улицата доста доволна от себе си – или поне засега. Въпреки всичко той командва.

– Среща в дванайсет – заявява Виктория, докато се клатушка на излизане от кабинета на Патрик.

Започвам да прехвърлям клиентите си, като правя бележки за текущото положение.

– Сали – подвиквам. Тя вдига глава от компютъра, сваля очилата и се вглежда в мен. – Би ли ми подготвила списък с плащанията на клиентите, моля те!

– Разбира се, Ава.

– О, и за мен – включва се и Виктория.

Сали поглежда към Том, който кимва. Рядко се налага да подсещаме клиенти за плащане, но когато се стигне до това, е крайно неудобно. Патрик е човек, който педантично се придържа към сроковете за плащане.

Сутринта преминава бързо и точно преди дванайсет Сали поставя кутия на бюрото ми.

– Това дойде за теб.

О?

– Благодаря, Сал. – Поглеждам към бялата кутия. Разбира се, знам от кого е. Отварям я, прикривайки вълнението си, и се оглеждам, за да се уверя, че ничие внимание не е приковано към мен. В кутията има шоколадов еклер. Разсмивам се с глас и главата на Том рязко се вдига. Правя жест, чийто смисъл е, че не е нищо важно, а той извърта очи, преди да се върне към скиците си.

Сграбчвам бележката и я отварям.

Отмъщението е сладко.

Дж х

Усмихвам се, взимам еклера и забивам зъби в него, взимам папката и се отправям към кабинета на Патрик. Сали върви след мен с поднос с чай и сладкиши.

Виктория и Том се присъединяват, Сали раздава справките с плащанията, налива чай и сяда. Проследявам с пръст списъка – всичките ми клиенти са с платени задължения или не дължат нищо. В един момент пръстът ми се спира на колоната с просрочените фактури. В нея има един клиент – само един.


Двадесет и втора глава

„Какво?“

Свивам се вътрешно. Всяка надежда да избегна каквото и да е обяснение за имението и Джеси Уорд се срива грандиозно. Идиотът не си е платил таксата за първоначална консултация. Какво си мисли? Вдигам поглед и виждам как Патрик преглежда същия списък. Това правят и Том, и Виктория. И двамата вдигат едновременно очи към мен с еднакво изражение. Това е изражението „О, Боже!“. Потъвам в стола си в очакване на неизбежното.

– Ава, трябва да се свържеш с господин Уорд и да го подсетиш за плащането. Какво е положението? – пита Патрик.

О... Боже! Не съм въвела никаква клиентска информация, с изключение на първоначалната, не съм приложила никакви оферти, нито съм уточнила ролята си в проекта – дали ще правя само дизайна, или ще ръководя и изпълнението му. Нямам нищо. Е, всъщност имам, но това не е нещо, което би могло да се свърже с работата. Дори не съм изпратила проформа фактура за втората така наречена среща, от която избягах без сутиен. Къде е този сутиен?

О, мамка му! Прочиствам гърло.

– В процес съм на съставяне на офертата, както говорихме.

Той вдига поглед към мен и се мръщи неодобрително.

– Първата ти среща беше преди почти две седмици, а след това имаше още една. Какво те забави толкова много, Ава?

Облива ме студена пот. Оформянето на таксата е лесна работа, въпреки че зависи от съответния договор. Тя обикновено е уточнена преди втората среща. Нямам никакво извинение. Усещам как Том и Виктория ме зяпат.

– Нямаше го – изтърсвам. – Помоли ме да задържа кореспонденцията за известно време.

– Когато говорих с него миналия понеделник, той изрази силно желание да се работи бързо – отговаря Патрик, докато преглежда дневника си. Проклет да е, че си води бележки за всичко.

Вдигам рамене.

– Мисля, че е на някакво непредвидено бизнес пътуване. Ще му се обадя.

– Направи го! И не искам да му отделяш повече време, преди да е платил. Така, какво е положението с господин Ван дер Хаус?