– Едно – устните му се свиват в черта от недоволство.

– Прави каквото искаш, Джеси! Няма да облека този пуловер.

Очите му се присвиват.

– Нула.

Стоим един срещу друг, той с гневно изражение, смесено с частица доволство, а аз се чудя какво ще направи.

Той поклаща глава, издишва бавно, а после тръгва към мен. Стрелкам се през леглото, за да избягам, оплитам се в планината от чаршафи и изписквам, когато усещам топлата му длан да се увива около глезена ми. Джеси ме дръпва през леглото.

– Джеси! – крещя, когато той ме обръща, възсяда ме и приковава ръцете ми под коленете си. – Стани! – Издухвам косата от лицето си и откривам, че ме гледа ужасно сериозен.

– Нека изясним нещо! – Той сваля сакото си, хвърля го на леглото и вдига пуловера. – Ако правиш каквото ти се казва, животът ни ще бъде много по-лесен. Всичко това – той прокарва длан по тялото ми и щипва зърната ми през пуловера – е само за моите очи. – Той премества ръката си зад себе си и забива пръсти във вдлъбнатината над хълбоците ми.

– НЕ! – изкрещявам. – Моля те, не! – започвам да се смея. Боже, ще се напикая!

Той продължава да забива пръсти и да ме стиска и аз започвам да се мятам. Не мога да дишам. Мъчителното му докосване ме докарва до състояние между смях и плач.

– Така е по-добре – чувам го да казва, докато се мятам като обезумяла. Усещам как избутва косата от лицето ми, после притиска устни към моите. – Можеше да спестиш и на двама ни много затруднения, ако просто беше... облякла... шибания... пуловер.

Поглеждам го и се мръщя, когато той става от мен и облича отново сакото си. Сядам и откривам, че съм облечена в тъпия пуловер. Как е успял да го направи? Обръщам свиреп поглед към него. Той ме гледа напрегнато, на лицето му няма и следа от веселие.

– Аз просто ще го сваля – изтърсвам.

– Не, няма – уверява ме усмихнат.

Ставам от леглото и се отправям към банята с нелепия пуловер.

– Ти си неразумен задник – мърморя и затръшвам вратата зад себе си.

Изпишквам се и си отбелязвам наум никога повече да не го оставям да стига до нула. Това беше най-лошият ми кошмар. Разтривам горките си малтретирани хълбоци, чувствителната ми плът все още тръпне.

Когато свършвам, откривам Джеси в кухнята със Сам и Кейт, които оглеждат облеченото ми в пуловер тяло. Свивам рамене и си наливам още вино.

– Сдобрихте ли се? – пита Кейт, кацнала в скута на Сам. Той разделя краката си и Кейт се плъзва надолу с писък. Тя игриво го шляпва, преди да ме погледне за отговор.

– Не – промърморвам и хвърлям на Джеси кисел поглед. – И ако искаш да знаеш кой проби дупка във вратата на кухнята, повече не търси! – Соча с чаша към Джеси. – Той също така счупи и чашата ти за вино – добавям като жалка доносница.

Джеси бърка в джоба си, вади с шепа купчина двайсетачки и ги плясва на масата пред Кейт.

– Кажи ми, ако са нужни още! – казва, без да откъсва поглед от мен. Поглеждам към масата. Там има поне петстотин лири. Забелязвам, че не се извини. Какъв арогантен задник!

Кейт свива рамене и прибира парите.

– Би трябвало да покрият разхода.

Джеси пъха ръце в джобовете си, идва бавно до мен и се навежда, докато лицето му е на нивото на моето.

– Харесвам пуловера ти.

– Начукай си го! – казвам много тихо, преди да отпия голяма глътка от виното.

Той се ухилва и целува носа ми.

– Езикът! – предупреждава. Хваща ме за тила, стиснал косата ми в шепа и ме придърпва напред към себе си. – И не пий твърде много! – нарежда и ме целува изпепеляващо. Опитвам се да устоя... малко. Всъщност никак.

– Може би ми трябва напомняне. – Усмихвам се и той се засмива.

Когато вече съм свободна и съм възстановила разума си, отпивам още от виното, докато го гледам през ръба на чашата.

Той клати леко глава и вдишва дълбоко, преди да се извърне от мен.

– Работата ми тук приключи – казва той самодоволно и си тръгва.

– Довиждане! – пропява Кейт и се смее.

– Мой човек! – Сам протяга ръка усмихнат. – Ава, къде е любовта?

– В задника му – мърморя, оставям чашата, взимам телефона си и се отправям обратно към моята стая. Чувам Сам и Кейт да се смеят, докато изпълзявам в леглото, облечена в пуловера.


Деветнадесета глава

Сядам на бюрото си замечтана. В ума ми препускат мисли за успокояващи думи и за невероятно чукане. Дали сексът винаги ще бъде такъв, ако – в моя идеален малък свят – реша да създам връзка с Джеси? Дали той ще раздава команди, а аз ще им се подчинявам? Дали ако не го правя, той ще прави секс с мен и ще ме подчинява с обратно броене и мъчения, докато не омекна, или пък ще се държи грубо, докато не отстъпя. Не мога да отрека, че съществува елемент на забавление в чукането, но трябва да има равновесие в даването и получаването. А аз не съм сигурна, че Джеси знае как да дава – освен ако това просто не е неговият стил на чукане. Имам ли вече връзка с този мъж?

– Ава, подранила си. – Сали влиза в офиса и аз веднага се изкикотвам вътрешно. Вчера я видях в различна светлина.

– Да, събудих се рано – отвръщам. Иска ми се да добавя, че това е заради един невротичен задник, който ме накара да нося зимен пуловер в леглото и заради който се събудих плувнала в пот.

Тя сяда на бюрото си.

– Опитах се да ти се обадя вчера, след като си тръгна.

– Така ли?

– Да. Този ядосан мъж дойде в офиса веднага щом ти излезе.

– Нима? – трябваше да се сетя.

– Да. И настроението му не беше по-добро – каза тя сухо.

Мога да си представя. Усмихвам се.

– Ти прегърна ли го?

Сали изсумтява и се строполява обратно в стола си в пристъп на неудържим кикот и аз също започвам да се смея до припадък, като я гледам как буквално се разпада.

Патрик влиза и ни гледа с раздразнение, след което се отправя към кабинета си и тръшва вратата зад себе си.

„О, мамка му!“

– Патрик тук ли беше? – питам.

Тя сваля очилата си и започва да ги чисти с подгъва на кафявата си полиестерна блуза.

– Какво? Когато побърканият мъж дойде ли? Не, беше отишъл да вземе Айрийн от гарата.

Изпускам въздишка на облекчение. Какво си мисли Джеси? Той е клиент. Не може да нахлува в офиса и да плаши хората. Трудно мога да определя поведението му като поведение на нормален разочарован клиент. Той вече ме извлече от офиса веднъж.

Входната врата се отваря и момичето, което доставя цветя (онова от „Луссо“) – се изтърколва вътре с два разкошни букета.

– Доставка за Ава и за Сали?

Гледам как Сали едва не припада на бюрото. Обзалагам се, че никога не е получавала цветя. Всъщност вече знам от кого са. Мазното копеле.

– За мен? – Изпълнена с възторг, Сали грабва разноцветния букет от момичето и я насочва към моето бюро.

– Благодаря! – Усмихвам се и взимам букета от кали, преди да се подпиша за Сали и за себе си. – Какво пише в картичката, Сал? – питам, докато гледам как очите ù се местят от ляво надясно по редовете.

Тя се обляга назад и слага ръка на сърцето си.

– Пише: „Моля, приемете моите извинения. Тази жена ме подлудява“. – Тя вдига разнежен поглед към мен. – Бих искала и аз да подлудявам някой мъж.

Извъртам очи и се връщам на картичката в моите цветя. Обзалагам се, че няма извинение. А и Сали не би казала това, ако е потърпевша от неразумното, невротично поведение на Джеси. Подлудявам ли го? Какъв майтап!

Отварям моята картичка.

Ти си тази, която чакам от много време...

Дж х

Моята сантиментална страна почти губи съзнание, но здравомислещата част от мозъка ми – тази, която не е напълно погълната от Джеси – крещи, че Тази всъщност е някоя, която пада на колене и се подчинява на всяка негова заповед, искане и указание. И въпреки че осъзнавам, че правя точно това в редица случаи, имам нужда да запазя самоличността и разума си. Това е ужасно трудно, тъй като съм изключително развълнувана от този мъж. Аз съм Тази. А дали той е Този? Боже, наистина искам да е.

Тръгвам си късно от работа и докато се мотая по нашата улица, виждам в далечината как Кейт подскача по средата на улицата като някоя рижава откачалка, каквато всъщност е. Наближавам и с известно закъснение виждам ярко розов ван, паркиран до „Марго“, с тази разлика, че този е съвсем нов. Значи Кейт най-накрая е вложила малко пари в нова кола.

– Хубаво возило – казвам, когато наближавам.

Тя се върти наоколо, сините ù очи танцуват, а бледите ù иначе бузи са зачервени.

– Знаеш ли нещо за това?

Поклащам глава.

– Откъде да знам?

– Прибрах се у дома, а тя беше паркирана тук. Възхищавах ù се известно време, после влязох и открих ключовете. Виж!

Тя мушва ключовете под носа ми, като ме приканва да видя бележката, прикачена с връзка към халката на ключовете.

Повече никакви натъртени дупета, моля!

„Не!“ Той не би го направил, нали? Замислям се за бур­ната му реакция на натъртения ми задник.

– Говори ли със Сам? – питам.

– Да. Той каза, че трябва да говоря с Джеси.

– Защо би казал нещо подобно? – питам.

– Вероятно защото мисли, че Джеси е мистериозният купувач на вана. – Тя извърта очи. – Ако Господаря ми е купил ван, за да не си натъртваш повече задника, тогава аз ще... Ами, просто ще съм изключително доволна от факта, че кожата ти е нежна като на прасковка.

– Кейт, не може да приемеш.

Тя ме поглежда с отвращение и аз разбирам, че няма никаква надежда да върне вана. Виждам го във възхитения ù поглед.

– Няма начин! Не смей да ме караш да върна колата. Вече я кръстих.

– Какво?

Тя поставя дългите си бледи пръсти върху капака.

– Запознай се с Марго Джуниър! – И тя отпуска тялото си върху розовата ламарина.

Раздразнено поклащам глава и се отправям по пътеката към къщата.