– Ава, трябва да знаеш едно нещо. Ще направя всичко, за да не те нараня. Моля те, не бягай от мен! – Той се навежда и докосва устните ми. – Сега ще те разсея още малко. Трябва да се сприятелим – ниският му глас подпалва отново страстта ми към него. Думите му ми действат утешително. Той ме хваща за задника и ме плъзва по плота, така че да сплета крака около кръста му.

Обвивам ръце около врата му, той излиза от кухнята, носейки ме, влиза в стаята ми, изритва вратата зад себе си, поставя ме на края на леглото и издърпва потника през главата ми. Голите ми гърди изскачат на свобода и по устните му плъзва усмивка, докато ме гледа в очите. Потникът ми е захвърлен на пода. Джеси хваща колана на шортите ми и ме насърчава да повдигна дупето си, за да може да ги смъкне по краката ми, хващайки и бикините ми с тях.

– Стой тук! – нарежда и издърпва вратовръзката си. Искри от очакване заливат цялото ми тяло, докато гледам как Джеси се съблича бавно пред мен. Очите ми автоматично биват привлечени от белега му. Отчаяно искам да разбера как се е появил.

– Погледни ме, Ава!

Тонът му кара да прикова погледа към лицето му. Той свлича боксерките по краката си, а възбуденият му член изскача на нивото на очите ми. Ако се пресегна напред и отворя уста, аз ще контролирам ситуацията. Поглеждам към Джеси и забелязвам порочната му усмивка и пламтящите очи.

– Отчаяно искам да бъда в теб – казва той мрачно. – Нямам търпение да чукам устата ти, но това ще стане по-късно. Длъжница си ми.

Усещам как стомахът ми се свива, когато Джеси се навежда, хваща кръста ми, качва се на леглото над мен и ме полага нежно под себе си. Той разтваря бедрата ми и се настанява между тях, като подпира лакти от двете страни на главата ми и ме гледа нежно. Мога да се разплача.

– Повече никакво бягане, Ава – казва той и ме гледа настойчиво. Бавно се отдръпва назад, а после се гмурка дълбоко в мен. Изстенвам и нагласявам ръцете си върху гърба му, като леко се измествам под него. Изпълването е невероятно. Той издишва бавно и контролирано, а бръчката се е врязала в челото му, блеснало от пот.

Устоявам на порива да свия мускули около него – той се нуждае от миг. Очите му се затварят, дългите му мигли хвърлят сенки върху бузите му, а главата му се отпуска до моята, докато той се бори да успокои дишането си. Чакам търпеливо и прокарвам длани нагоре-надолу по ръцете му, повече от щастлива да лежа и да гледам този красив мъж толкова отблизо. Той знае, че сега се нуждая от нежния Джеси.

След няколко мига вече се е стегнал и вдига глава отново, за да ме погледне. Сърцето ми се свива в гърдите. Толкова обичам този мъж!

Той се надига, подпира се на ръце, а после лениво се отдръпва и постепенно навлиза отново в мен.

Мъркам. Мили Боже! Той повтаря възхитителното движение пак и пак, като ме наблюдава през цялото време.

– Ава, когато отново се изкушиш да избягаш, помисли как се чувстваш точно сега! Помисли за мен!

– Да. – Въздишам и се мъча да забавя бързо натрупващото се напрежение. Но наистина се замислям. Това е проблемът и той е неизбежен. Той нахлува във всеки ъгъл на ума ми.

Повдигам таза си, за да посрещна всеки негов тласък, а той се спуска към мен и поема устните ми бавно и лениво, езикът му се движи в същия изгарящ ритъм като бедрата му.

Хленча и забивам нокти в ръцете му, докато той бавно навлиза в мен, прави кръг дълбоко и се оттегля лениво отново и отново. Не мога да се сдържам още много. Как успява да направи това с мен?

– Това хубаво ли е? – прошепва.

– Твърде хубаво – изпъшквам.

– Така е. Готова ли си, жено? – пита.

Хапя езика му.

– Готова съм.

– Добре, бебче. Позволи му да се случи!

Мъчителното разтърсване, което преминава през тялото ми, ме кара да свия мускули около пениса на Джеси и аз започвам да треперя диво, докато стена, залята от мощно освобождение. Поредният дълбок тласък е последван от конвулсия и аз усещам топлата сперма на Джеси в утробата си. Той остава дълбоко в мен и стиска очи, докато нежно целува устните ми и стене ниско. Пулсирането му кара мускулите ми да се свият около него точно в мига на неговото освобождение. Пресушавам го.

– Боже, липсваше ми – прошепва и заравя лице в извивката на врата ми, където се сгушва, преди да се извърти по гръб. Повдига ръка и аз се премествам върху топлото му тяло и полагам буза на стегнатите му гърди.

– Обичам сънливия секс с теб – размишлявам замечтано.

– Това не беше сънлив секс, бебче. – Той отмята косата от лицето ми със свободната си ръка.

– Тогава какво беше?

Целува челото ми нежно.

– Това беше секс за наваксване.

О, нов вид.

– Тогава ми харесва сексът за наваксване.

– Не го харесвай твърде много! Няма да се случва често.

Пробожда ме разочарование.

– Защо?

– Защото ти няма да бягаш повече от мен, а аз не планирам да бъда далеч от теб. – Той диша в косата ми. – Изобщо.

Усмихвам се на себе си и премятам крак върху бедрата му. Той хваща коляното ми и прави кръгове с палеца си, докато аз проследявам с пръсти повърхността на белега му.

– Как се случи това? – питам, като проследявам линията отстрани.

Той вдишва уморено.

– Как се случи кое, Ава? – тонът му не оставя място за коментари по темата. Той не иска да говори за това.

– Нищо – прошепвам тихо и си отбелязвам да не питам повече.

– Какво ще правиш утре?

– Сряда е. Ще работя.

– Вземи си почивен ден!

– Какво? Просто така?

Усещам как свива рамене.

– Да. Дължиш ми два дни.

Казано от него всичко изглежда толкова просто. За него няма проблем, защото има собствен бизнес и не отговаря пред никого. Аз, от друга страна, имам клиенти, шеф и купища работа за вършене.

– Имам твърде много работа. Освен това ти ме изостави за четири дни – напомням му.

– Тогава ела с мен сега! – Той ме стиска малко по-силно.

– Къде?

– Трябва да отскоча до имението и да уредя няколко неща с Джон. Можеш да вечеряш, докато ме чакаш.

В никакъв случай! Няма да отида в имението и да рискувам да се сблъскам с нацупените устни.

– Ще остана тук. Не искам да ти се пречкам – казвам тихо и се надявам той да не настоява. Още едно спречкване със Сара няма да е добър завършек на деня.

Претъркулва ме по гръб и заковава китките ми отстрани до главата ми, докато се извисява над мен.

– Не приемам отказа ти – отпуска лице между гърдите ми и прокарва пътечка с целувки до зърното ми. – Ще дойдеш.

Зърното ми се втвърдява под нежния му въртящ се език и дишането ми се накъсва.

– Ще се видим утре – насилвам думите да излязат въп­реки затрудненото ми дишане.

Зъбите му се стягат около зърното ми и той поглежда нагоре към мен усмихнат.

– Хммм... Вразумяващо чукане? – предлага, без да пуска гърдата ми.

Чувам предната врата да се отваря с гръм и смехът на Кейт и Сам се понася нагоре по стълбите. Поглеждам към Джеси, който все още държи зърното ми, и безсилието, което се отразява на лицето му, ме оставя тайно доволна. Бих приела вразумяващо чукане по всяко време, но в това, което той цели да ми начука точно в този случай, няма никакъв разум. Защо да искам да се въвличам в словесен двубой със Сара?

Той пуфти детински и пуска зърното ми.

– Не допускам, че можеш да си държиш устата затворена, докато ти начуквам малко разум?

Вдигам вежди. Знае, че е невъзможно.

– О, мамка му! – оплаква се, докато се вдига. Коляното му забърсва вътрешната страна на бедрото ми и влажния ми център. От триенето ми се приисква да го дръпна обратно в леглото. Не искам да си тръгва. Той се навежда и ме целува силно и решително.

– Трябва да вървя. Когато ти се обадя утре, ще вдигнеш телефона.

– Да – потвърждавам послушно.

Той се усмихва мрачно и стиска хълбока ми, а аз пищя като малко момиченце и се хвърлям по корем. Тогава усещам опарването. – Той ме шляпва здраво по задника.

– Ох!

– Сарказмът не ти отива. – Леглото леко се измества, когато той става.

Обръщам се, той вече е облякъл ризата си и закопчава копчетата.

– Сара ще бъде ли в имението? – изтърсвам, преди мозъкът ми да филтрира глупавия въпрос.

Джеси спира за кратко, после вдига боксерките си и стъпва в тях.

– Надявам се. Тя работи аз мен.

„Какво?“

– Ти каза, че е приятелка – звуча ревливо и си удрям един шамар наум.

Той се мръщи.

– Да, тя е приятелка и работи за мен.

Прекрасно! Изтърколвам се от леглото и намирам потника и шортите си. Нищо чудно, че винаги се мъкне наоколо. Боже, мразя тази жена. Надявам потника и шортите и се обръщам. Джеси вече е метнал сакото си на раменете. Гледа ме замислено. Дали знае какво мисля?

– Ще облечеш ли някакви дрехи? – пита, докато ме оглежда от горе до долу.

Оглеждам облеклото си, а после насочвам погледа си към него. Веждите ми са вдигнати.

– Аз съм си вкъщи.

– Да, а Сам е отвън.

– Сам изглежда няма скрупули за това, че ходи без панталони. Аз поне съм покрита.

– Сам е ексхибиционист – мърмори Джеси, отива до гардероба ми и прокарва ръка по закачалките. – Ето, сложи това! – Подава ми голям, ръчно плетен кремав пуловер.

– Не! – издърдорвам отвратена. Ще припадна от жега.

Той го приближава към мен с решителен мръсен поглед.

– Облечи пуловера!

– Не – казвам бавно и кратко. Той няма да ми диктува какво да обличам, особено когато съм си у дома. Грабвам пуловера от него, хвърлям го на леглото и гледам как следи движението му във въздуха и падането му върху леглото, а после бавно забива поглед в мен. Зъбите му хапят долната му устна.

– Три – изстъргва той.

Очите ми се разширяват.

– Дразниш ли ме?

Той не ми обръща внимание.

– Две.

– Няма да облека пуловера.