Когато най-после съм се стегнала и съм почистила потеклата спирала, осведомявам Патрик, че отивам на преглед при лекаря.

– Съжалявам, Сали. Не мога да те погледна – изтърсвам набързо, докато минавам покрай бюрото ù, за да изляза от офиса и чувам как тя отново се кикоти. Успокоявам се и тръгвам към метрото.


Осемнадесета глава

След като получавам лекция от доктор Монро – нашият дългогодишен семеен лекар, взимам новата си рецепта и се отправям към аптеката, за да купя хапчетата. Прибирам се вкъщи малко преди шест и съм изненадана, че Кейт не е там.

Вземам душ, преобличам се и вадя телефона от чантата. Въртя очи, щом виждам двайсет пропуснати обаждания. Трия още пет съобщения, без да ги отварям, защото знам, че ще бъде грешка да ги чета и влизам в кухнята точно когато телефонът ми започва да святка в ръката ми.

Отварям хладилника, взимам вино и решавам, че са ми нужни малко смелост и издръжливост. Ситуацията става глупава. Вдигам телефона.

– Ало.

– Ава! – гласът му е отчаян и задъхан.

– Джеси – поемам дълбоко въздух уверено. – Не мога повече да те виждам.

– Не! Ава, изслушай ме...

Смелостта ми е краткотрайна. Затварям, поемам въздух и дишам дълбоко, докато си наливам вино, но бутилката издрънчава в чашата, когато на вратата се чува страшно думкане.

– Ава!

Затварям очи и търся сила. Бях изтезавана снощи от неуморното му тропане по вратата. Съседите сигурно ще викнат полиция.

– Ава! – реве той и тропа отново.

Минавам спокойно през антрето и поглеждам през шпионката. Джеси се взира нагоре към прозореца. Изглежда обезумял, но няма да му отворя. Би било огромна грешка да се изправя лице в лице с него. Гледам как държи телефона си до ухото, а моят отново започва да проблясва в ръката ми, но отказвам обаждането и той поглежда телефона шокиран.

– Ава! Отвори шибаната врата!

– Не – прошепвам, сякаш може да ме чуе. Едва не получавам инфаркт, когато виждам Сам да паркира своето порше.

Кейт излиза и приближава Джеси, който размахва ръце като лунатик. Сам се присъединява към тях и разтрива рамото му за утеха. Говорят малко и Кейт ги повежда по пътеката към предната врата.

– Боже, Кейт! – Стоя като пълна тъпачка насред дневната. Чувам как предната врата се отваря, забива се в стената зад нея, а после чувам тропота на тежки стъпки, които бързат нагоре по стълбите. Джеси минава с трясък през вратата на дневната. Гневът по лицето му се сменя с облекчение, след което е сменен от чиста ярост. Сивият му костюм изглежда съвършено изгладен, за разлика от чорлавата му коса и потното чело.

– Къде беше, МАМКА МУ? – поразява ме с вика си, а дъхът му буквално минава като вятър покрай ушите ми.

Стоя и се взирам в него без никаква представа какво да кажа. Той да не е изпаднал в някаква заблуда, че отговарям пред него? Кейт и Сам приближават мълчаливи и загрижени. Поглеждам към Кейт и клатя глава. Умирам си да я попитам дали харесва този Джеси.

– Ние ще отскочим до „Петела“ за едно питие – казва Сам тихо, хваща ръката на Кейт и я издърпва надолу от дневната. Тя не се опитва да го спре. Гледам ги как тръгват и наум проклинам страхливите задници за това, че ме оставят да се справям сама с този откачен мъж.

Той поема няколко пъти въздух, за да се успокои, гледа към тавана уморено и накрая отново забива разярен поглед към мен. Пронизва ме дълбоко.

– Някой да не се нуждае от напомняне?

„Какво?“ Сигурно съм си ожулила брадичката, защото ченето ми току-що увисна до пода.

– Не! – крещя и изхвърчам покрай него към кухнята. Имам нужда от питие! Той идва след мен и гледа как хвърлям телефона на плота и как отварям бутилката вино. – Ти си истинско копеле! – крещя и наливам вино с треперещи ръце. Кипя от яд. Извъртам се и му хвърлям най-злия си поглед. Той трепва леко, което ме изпълва с огромно задоволство. – Получи каквото искаше. Аз също. Да не се ебаваме! – изстрелвам. Не съм получила каквото исках, ни най-малко, но пренебрегвам гласа в главата ми, който ми крещи. Трябва да спра това, преди да бъда повлечена още повече в дълбоката вода, каквато е Джеси Уорд.

– Внимавай с шибания език! – крещи той. – За какво говориш? Не съм получил каквото исках.

– Искаш още ли? – бързо гаврътвам виното. – Е, аз не искам, така че спри да ме преследваш, Джеси! И престани да ми крещиш! – Залагам на грубост, но се боя, че вероятно опитът ми е доста жалък. Нещо трябва да му подейства. Отпивам още една огромна глътка от виното, но той го изтръгва от ръката ми и го хвърля в мивката. Трепвам при звука на счупено стъкло, който отеква във въздуха.

– Няма нужда да пиеш като шибана петнайсетгодишна тийнейджърка! – изревава той.

Свивам юмруци, докато използвам цялата си воля, за да се успокоя.

– Махай се! – изкрещявам. Опитите ми се провалят ужасно. Чувствам се безумно отчаяна.

Присвивам се, когато той изревава от безсилие и забива юмрук във вратата на кухнята, като оставя голяма вдлъбнатина в дървото.

Не мога да направя нищо повече, освен да гледам с опулени очи и стиснати устни реакцията му към решението ми да го отхвърля. Той се обръща с лице към мен, разтърсва леко ръката си и ме поглежда право в очите, а зеленият му взор се нахвърля върху мен.

Мамка му, това сигурно боли. Готова съм да отида до фризера за малко лед, но Джеси тръгва към мен. Стискам с ръце ръба на плота зад себе си и гледам как приближава. Той застава пред мен и притиска с ръце моите и ме хващат в капан.

Той ми се намръщва, диша тежко, а после залепва устни върху моите. Дъхът ми буквално е изсмукан от мен, докато се гърча под него, като се опитвам да се освободя. Какво прави той? Всъщност знам точно какво прави. Ще ме цапардоса с напомнящо чукане. Прецакана съм.

Той притиска устните си по-силно към моите, но аз не приемам целувката му. Продължавам да си казвам, че това е лошо и че е скапано грешно. Ще страдам още повече, ако го приема, сигурна съм в това. Вяло се опитвам да се освободя, но той изръмжава и ръцете му се стягат върху моите. Няма да ме пусне. Отчаяните ми опити да спра това са осуетени от явното му решение да ме пречупи.

Езикът му се плъзва по долната ми устна, но аз продължавам да държа устата си затворена и треперя в усилието си да се преборя с реакцията, която той предизвиква в мен. Знам, че ако омекна, играта ще свърши, затова упорито стискам устни и се моля той да се откаже.

Той пуска една от ръцете ми и аз моментално хващам бицепса му, за да го избутам, но не успявам. Много е силен и при това е непоколебим. Изобщо не се повлиява от хилавите ми опити да се освободя.

Джеси сграбчва хълбока ми здраво и аз подскачам под него, но съм притисната обратно към плота. Хваната съм в капан, но все още непокорно отказвам целувката му, държа устните си затворени и дори обръщам глава настрани, когато той отпуска леко.

– Упорита жена – промърморва и притиска устни към врата ми. После започва да ближе и да гризва леко кожата ми и се спуска надолу към рамото с влажни завъртания, а накрая се връща към ухото ми и захапва меката му част.

Стискам очи и се моля самоконтролът ми да устои на това докосване. Ноктите ми се забиват в напрегнатата му ръка и аз стисвам устни от страх да не извикам от удоволствие.

Ръката му пуска хълбока му и се придвижва бавно през корема ми покрай колана на шортите.

– Моля те! Моля те, спри!

– Ти спри, Ава! Просто спри! – Той плъзва показалец под плата и го прокарва от ляво надясно с леки равномерни погалвания, докато нашествието на устните му продължава върху ухото и шията ми. Иде ми да извикам от безсилие.

Коленете ми се подгъват от съприкосновението на телата ни, от което ме заливат яростни тръпки. Чувам тихия смях на Джеси, който праща вибрации по гръбнака ми и предизвиква бавно равномерно туптене в утробата ми. Стискам бедра, премествам ръката си върху гърдите му и се опитвам да го избутам, но това е напразно. Дори не знам защо си правя труда. Един удар на сърцето ме дели от това да се предам. Главата ми сякаш ще се пръсне и не съм сигурна дали ще бъде от удоволствие, или от смущение.

И тогава ръката му се заравя в бикините ми, пръстите му разделят сърцевината ми и пращат електрически искри през мен. Той докосва клитора ми съвсем нежно и аз трепвам, устата ми се отваря и аз изпускам предателски вик на удоволствие. Той се възползва напълно от слабостта на волята ми. Пъхва език в устата ми, изследва и обикаля всеки ъгъл, а палецът му бавно прави кръгове около пламтящата ми сърцевина.

Целувам го.

– Пусни ръката ми! – въздъхвам и свивам мускулите на ръката си.

Той явно знае, че ме е покорил, защото пуска ръката ми със стон и стиска тила ми мигновено. Мятам ръце около врата му, за да го придърпам по-близо. Просто така. Свършвам с вик, който е смес от чисто блаженство и вбесяващо безсилие.

– Спомни ли си вече? – прошепва той тихо в устните ми и измъква ръката си. Въздъхвам и вдигам натежалите си очи, за да срещна зеления му взор. Не му отговарям. Той не настоява. Просто се навежда и целува нежно устните ми.

Вдига ме на плота.

– Защо продължаваш да бягаш от мен? – Очите му изучават моите, а ръце му са отстрани на бедрата ми.

Отпускам глава. Не мога да го погледна. Какво да му кажа? Че съм се влюбила в него? Не, вместо това свивам рамене.

Той поставя показалец под брадичката ми и повдига отново главата ми, така че съм принудена да застана срещу болезнено красивото му лице.

Вдига вежди към мен в очакване.

– Кажи ми, бебче!

Въздъхвам.

– Ти ме разсейваш. Не искам да бъда наранена.

Поглеждам към него. Той хапе долната си устна, а зъбчатите колелца на мисълта му прегряват. Не знае как да отговори на това.

– Разсейвам ли те?

– Да.

– От какво те разсейвам?

– От решението ми да бъда разумна – отговарям тихо. Опияняващият ефект на тялото му се натрупва много дълбоко в мен. Той каза, че ще ме накара да се нуждая от него и спазва думата си.