Той отново лепва устни върху моите, подмамва ги да се отворят и бавно завърта езика си около устата ми, след което захапва долната ми устна и дръпва нежно.

– На двайсет и шест – прошепва и целува устните ми леко.

– Пропусна двайсет и пет – мънкам, затворила очи в пълно доволство.

– Не, не съм. Ти просто не помниш, че си ме питала.

– О! След бара ли?

Той потрива носа си в моя.

– Да, след бара. – Отдръпва се и прокарва палец по долната ми устна. – По-добре ли се чувсташ?

– Да, но трябва да ме нахраниш.

Той се засмива и ме целува нежно.

– Да не ми заповядваш?

– Да – казвам надменно. – Дай ми дрехите!

Той присвива очи към мен, хваща хълбока ми, стиска го силно и от това аз се разтърсвам върху плота.

– Кой командва, Ава?

– За какво говориш? – питам, докато се заливам от смях при всяко стискане, което ми причинява мъчителен гъдел.

– Говоря за това колко по-лесно ще се разбираме, ако признаеш кой командва.

О, не мога да понасям повече.

– Ти.

Той ме пуска моментално.

– Добро момиче. – Сграбчва косата ми и ме дърпа напред, стоварвайки ми силна и енергична целувка. – Не го забравяй!

Разтопявам се в ръцете му и попивам така наречената му сила с дълга, провлечена въздишка, но твърде скоро той ме оставя на плота. Връща се след няколко минути с бельото, роклята, обувките и чантата ми. Мръщя му се, докато ги вземам.

– Не ме гледай така! Няма да носиш повече тази рокля, уверявам те. Сложи ризата върху нея! – Оглежда роклята ми неодобрително, след което излиза от кухнята, за да отговори на някакво обаждане.

Става ми смешно. Кой командва? Аз, ето кой! Мятам дрехите си и ровя в чантата, за да намеря противозачатъчните си хапчета, но след като съм претърсила чантичката с гримовете и съм извадила всичко останало, не откривам никакви хапчета.

– Готова ли си?

Обръщам се и виждам Джеси на входа на кухнята с протегната ръка.

– Две секунди! – Натъпквам нещата обратно в чантата и тръгвам, като поемам протегната ръка.

Веждите му се вдигат.

– Добре, че Кати не е тук. Щеше да ù докараш инфаркт с тази рокля.

– Кати?

– Икономката ми. – Той поглежда към роклята ми неодобрително и започва да закопчава копчетата на ризата си. – Така е по-добре – заключва с лека, доволна усмивка.

Излизаме от асансьора и той ме дърпа през фоайето на „Луссо“. Клайв ме оглежда внимателно, докато минаваме.

– Добро утро, господин Уорд! – поздравява весело. – Изглеждаш по-добре тази сутрин, Ава.

Джеси кимва на Клайв, но не забавя дългите си крачки. Аз се изчервявам силно и се усмихвам мило, докато бързам, за да не изостана.

Опакована съм в „Астън Мартин“-а и съм откарана у дома с обичайната скорост, от която ми настръхва косата, докато Иън Браун успокоява ушите ми.


Шестнадесета глава

Стигаме пред Кейт, аз слизам от колата и го пресрещам на тротоара. Той поглежда надолу към мен с прекрасните си зелени очи. Не искам да си тръгва. Искам да ме върне в своята кула в небето и да ме скрие там завинаги в леглото си... до него. Аз съм робиня на този мъж. Напълно и съвършено завладяна.

Пристъпвам напред, притискам се в гърдите му и наклонявам глава към него, но той стои небрежно с ръце в джобовете. Проблясващите му очи ме гледат, докато се вдигам на пръсти и докосвам с устни неговите. Само това е нужно и той вади ръце от джобовете и ме вдига до гърдите си, гмурва език в устата ми и свирепо взима, каквото иска. Всичко е наред. Може да го има. Ръцете ми сами откриват пътя си и се обвиват около врата му, а аз поемам всичко, докато той ме поглъща напълно. Но съвсем скоро се отдръпва с дълга въздишка и ме оставя без дъх, копнееща за още толкова много. Обръщам се на нестабилните си крака и поемам по пътеката към предната врата на Кейт, умът ми препуска, а сърцето ми бие неумолимо.

Когато стигам до вратата, се извъртам, за да видя как си тръгва, но го откривам съвсем близо зад мен да ме гледа. Смръщвам чело.

– Какво правиш? – питам.

– Ще те изчакам вътре.

– Къде отиваме?

– Идваш на работа с мен – отговаря. Харесва ми как звучи това.

Той отива на работа? Разбира се, хотелите не затварят през уикенда, но какво ще правя аз, докато той работи? Пука ли ми, след като ще съм с него?

– Ти току-що ме целуна за довиждане.

В ъгълчетата на устните му потрепва усмивка.

– Не, Ава. Аз просто те целунах. – Избутва влажен кичур от лицето си. – Приготви се!

– Добре. – Отстъпвам прекалено лесно. Няма да се оплаквам.

Влизаме в дневната и заварваме Кейт и Сам проснати на дивана в плетеница от полуголи ръце и крака да ядат пуканки. Никой от тях не прави опит да се покрие.

– Здрасти, мой човек! – възкликва Сам, когато поглежда нагоре и вижда Джеси.

Очите на Джеси обхождат полуголия Сам и на лицето му се изписва явно неодобрение.

– Как се чувстваш, Ава? – пита Сам.

– Добре. – Хвърлям на Кейт поглед „ела в стаята ми ВЕДНАГА“. – Ще се постарая да не се бавя. – Оставям Джеси в дневната и се оттеглям в стаята си. Крача, докато чакам Кейт.

Тя идва, носейки се плавно, и изглежда доста разрошена.

– Някой изглежда е правил чудесен секс! – казва тя и ми се усмихва с палава усмивка, която е същата като моята.

– Не ме гледай така, Кейт Матюс! Какво става с теб и Сам?

– Възхитителен е, нали? – намига ми тя. – Просто малко забавление.

Издърпвам ризата на Джеси и роклята през главата си и ги хвърлям на пода.

– Само забавление?

Кейт извърта очи, събира дрехите и ги поставя на леглото ми, после се пльосва на завивката и червената ù коса я обгражда като ветрило.

– Да. Ти не си единствената, която се радва на добро чукане – казва тя сериозно. Зяпвам към нея. – Изписано е на лицето ти, Ава.

– Ще отида на работа с Джеси. – Грабвам сешоара и се опитвам да поставя в ред мократа си коса.

– Забавлявай се! – Чувам я как припява, докато се измъква бавно от стаята ми. Обръщам глава надолу и грубо изсушавам косата си, като се опитвам да не мисля, че трябва да побързам да се върна при Джеси.

Когато вдигам отново глава и поглеждам в огледалото, образът на Джеси, изтегнат на таблата на леглото ми, буквално ме поваля. Ръцете му са небрежно скръстени под главата. На практика, той изпълва двойното ми легло. Изключвам сешоара и се обръщам с лице към зелените очи, които пробиват дупки в мен. Искам да изпълзя в това легло при него.

– Хей, бебче! – Той ме оглежда от горе до долу.

– Хей, ти! – Ухилвам се. – Удобно ли ти е?

Той подскача леко на леглото.

– Не, напоследък ми е удобно само с едно нещо под мен. – Веждите му се вдигат многозначително.

Този поглед и тези думи карат коленете ми да се разтреперят, а във всяка частица на тялото ми започват да се вихрят спирали на желание. Гледам как става от леглото, идва бавно при мен и ме обръща с лице към гардероба. Пресяга се през рамото ми, прокарва ръка по закачалките с дрехите и изважда кремавата ми рокля.

– Облечи тази! – шепти той в ухото ми. – И се погрижи под нея да има дантела!

Стискам очи и се пресягам, за да взема закачалката от него. Простенвам, когато ръката му се отпуска надолу и докосва гърдата ми, а слабините му се притискат към задника ми.

„Мили Боже, СПРИ!“

– Побързай! – Той ме плясва леко по дупето и излиза, като ме оставя да треперя и да стискам кремавата си рокля, сякаш търся в нея подкрепа.

* * *

Вече облечена в роклята, която Джеси е избрал, вадя всяка чанта, която имам, и търся хапчетата си, но никъде не мога да ги намеря. Откривам Кейт в кухнята да прави чай все още само по тениска.

– Виждала ли си хапчетата ми? – Тършувам в чекмеджето за боклуци в кухнята, което приютява всичко – от батерии и зарядни за телефон до червила и лакове за нокти.

– Не.

Тръшвам чекмеджето намръщена.

– Винаги ги държа в торбичката с гримовете.

– Проблем ли има?

Вдигам поглед и откривам Джеси да изпълва рамката на вратата.

– Не мога да си намеря хапчетата.

– Ще ги намериш после. Хайде! – Той протяга ръка. – Харесвам роклята ти – казва тихо и ме оглежда от долу нагоре, докато вървя към него.

Разбира се, че я харесва, той я избра.

Пресяга се под ръба на роклята и прокарва показалец по вътрешната част на бедрото ми. Наблюдава как устните ми се затварят, а аз притискам ръце към гърдите му. Той се усмихва самодоволно и мръснишки пъха пръста си под ръба на бикините ми, като ме докосва леко. Въздъхвам.

– Влажна си – прошепва и ме гали нежно. Мога да се разплача от удоволствие. – По-късно! – Той вади пръста си и го облизва.

– Трябва да спреш да правиш това.

– Никога. – Той се ухилва и ме издърпва от кухнята.

Караме извън града към Съри Хилс. От време на време го хващам да наблюдава мен, вместо пътя. Всеки път се усмихва и стиска коляното ми, дланта му е там през по-голямата част от пътуването.

– От колко време притежаваш имението? – питам.

Той ми хвърля любопитен поглед и вдига вежда, после намалява музиката.

– Откакто станах на двадесет и една.

– Толкова млад? – изтърсвам и тонът ми явно показва, че съм шокирана от отговора му.

Джеси ми се усмихва весело.

– Наследих имението от чичо Кармайкъл.

– Умрял ли е?

Усмивката му изчезва.

– Да.

– Съжалявам.

– Аз също. – Той се унася в мисли.

Протягам ръка и я слагам на коляното му, като стисвам леко, за да го утеша. Той ми се усмихва.

– На колко години си, Джеси?

– На двадесет и седем – казва напълно невъзмутим.

Въздъхвам.

– Защо не ми кажеш на колко години си?

– Защото може да решиш, че съм прекалено стар за теб и да избягаш.

– Ти мислиш ли, че си прекалено стар за мен? – Като се има предвид какво е правил с мен, предполагам, че отговорът е „не“, но изглежда за него е проблем, така че си струва да попитам.