„О, мамка му!“

Той отмята глава назад.

– По дяволите!

– Джеси, моля те! – викам. Очакването вече е непоносимо. Не знам какво да правя със себе си.

Той свежда поглед към очите ми. Неговите са тъмни и премрежени. Леко съм разтревожена.

– По-силно ли, Ава?

Какво? Боже, той ще ме разкъса на две.

– Отговори на въпроса! – настоява.

– Да! – крещя. Може ли да стане още по-силно?

Джеси изръмжава ниско и тласъците му стават дори още по-бързи и мощни. Това е темпо, което никога не съм мислила за възможно. Стягам мускулите си до болка и това усилва триенето, следователно и удоволствието.

– Джеси! – Захвърлена съм през прага на екстаза. Изригвам около него с вик, а силният стон, който надава, ми показва, че е с мен. Той застива дълбоко в мен и едрото му тяло потръпва, докато крещи името ми. Усещам топлината на спермата му в себе си и отпускам глава на рамото му. Сърцето ми бие в бързо стакато в гърдите ми.

„Мили Боже!“ Задържа ме с една ръка, а другата е подпрял на стената и лицето му е заровено в шията ми. Останал е без дъх. Мускулите ми естествено се сключват около пулсиращия му член, когато той започва да се движи нежно в мен. Водата се стича върху нас, но накъсаното ни дишане се чува, въпреки шумът, който тя създава.

– По дяволите! – прошепва той задъхано.

Въздъхвам. Да, по дяволите, наистина. Това беше изключително наситено преживяване. Умът ми е като желе и знам, че няма да мога да стоя на краката си, ако се опита да ме пусне.

Сякаш прочел мислите ми, той се обръща с гръб към плочките и се плъзга надолу по стената, като ме притегля със себе си, така че се озовавам възседнала скута му на пода. Лицето ми е върху гърдите му и още усещам как членът му пулсира вътре в мен.

Чувствам се напълно разнебитена. Махмурлукът ми е прогонен, но е заместен от пълно изтощение. Затварям очи, докато лежа кротко, залепнала за силното му тяло.

– Жено, моя си завинаги – казва тихо той, докато гали мокрия ми гръб с две ръце.

Очите ми се отварят и във все още не напълно възстановения ми мозък нахлуват много мисли, най-шумната от които крещи „Искам да бъда“. Но не го казвам. В момента, в който го осъзнавам, изпадам в ужас, че сърцето ми ще бъде разбито. Проклетата ми воля не струва, но не мога да му устоя.

– Приятели ли сме? – питам, поставям устни на гърдите му и целувам кожата около зърното му.

– Приятели сме, бебче.

Усмихвам се.

– Радвам се.

– Аз също – казва той тихо. – Много се радвам.

– Къде беше?

– Няма значение, Ава.

– За мен има – споря тихо.

– Ти ме помоли за време. А аз се върнах. Само това има значение. – Той стиска дупето ми и ме придърпва по-близо до себе си. Омекващият му пенис ме гали възхитително.

Въздъхвам и се отлепвам от гърдите му, като повдигам натежалите си очи към неговите.

– Трябва да си измия косата.

Той избутва мокрите къдрици от лицето ми и нежно целува устните ми.

– Гладна ли си вече?

Всъщност съм. Махмурлушкият секс ми е докарал невероятен апетит.

– Много. – Покатервам се по него и взимам шампоана. – Това ли е? – поглеждам към шампоана, после към Джеси. – Няма ли балсам?

– Не, съжалявам. – Джеси се вдига от пода на душа, взима шампоана от ръката ми и изстисква малко в косата ми. – Искам аз да го направя.

Отстъпвам му задължението по миенето и го оставям да насапунисва косата ми. Големите му длани нежно се движат по скалпа ми. Затварям очи, оставям главата ми да се отпусне назад и попивам ритмичните движения на ръцете му, но прекалено скоро той ме намества под душа и изплаква пяната.

– Какво е това, мамка му? – казва ядосано.

– Какво? – Обръщам се, за да разбера за какво говори и зървам шокираното му изражение, когато ме хваща и ме завърта отново с гръб към себе си.

– Това!

Поглеждам през рамо и откривам, че зяпа дупето ми и избледнелите синини от малкия ми излет с „Марго“.

– Паднах в багажното отделение на „Марго“.

– Какво? – отсича той нетърпеливо.

– Държах тортата в багажното на „Марго“ – напомням му. – И малко се натъртих.

– Малко? – Той ахва и прокарва длан по дупето ми. – Ава, изглеждаш така, сякаш си била използвана вместо топка за ръгби.

Смея се.

– Не боли.

– Повече никакво подпиране на торти! – настоява той. – Сериозен съм.

– Преиграваш.

Джеси измърморва някакви неразбираеми думи и коленичи, за да постави мека целувка на всяка от бузите ми. Затварям очи и въздъхвам.

– Ще си поговоря с Кейт – добавя и аз подозирам, че наистина ще го направи.

Изправя се отново и ме обръща към себе си, изтривайки водата от лицето ми. Отварям очи и виждам, че се взира надолу към мен, лицето му е безизразно, но очите му говорят друго. Дали е бесен заради синините?

Навежда се и докосва с устни ключицата ми, след това прокарва език нагоре по шията ми, захапва меката част на ухото и дръпва леко. Горещият му дъх ме кара да потръпна. По дяволите, иска ми се да го направим отново!

– По-късно – прошепва той и аз стена разочаровано. Не мога да му се наситя. – Вън! – настоява, обръща ме и ме хваща за кръста, за да ме изведе от душа.

Стоя тихо и му позволявам да прокара кърпата по цялото ми тяло и през косата ми, за да попие излишната вода. Толкова е внимателен и грижлив. Харесва ми. Всъщност много ми харесва.

– Готово. – Той увива кърпата около кръста си, без да се изсуши.

Невъзможно е да устоя на изкушението и се навеждам, за да оближа капките вода, които се стичат по раменете му, но Джеси стиска ръката ми и ме издърпва в спалнята, преди да мога да изпълня намерението си.

Оглеждам стаята за роклята си и извръщам очи към него, когато не я откривам. Той нахлузва някакви дънки и докато го гледам, буквално ми потичат лиги.

– Без боксерки ли? – питам.

Той се напъхва в тях и внимателно закопчава ципа с мрачна усмивка.

– Не, не искам ненужни бариери. – Тонът му е многозначителен и самоуверен.

Намръщвам се.

– Бариери?

Намъква през главата си бяла тениска и я издърпва надолу по релефните си коремни мускули. Зяпвам.

– Да, бариери – потвърждава той с дрезгав глас. Идва с широки крачки до голото ми тяло и полага длан на тила ми, за да приближи лицето ми до своето. – Приготви се! – прошепва и притиска силно устни към моите.

– Къде е роклята ми? – питам.

Той ме пуска.

– Не знам – казва равнодушно и излиза небрежно от стаята.

Какво? Сигурно той я е свалил, защото аз изобщо не бях във форма да координирам действията си снощи. Отивам в банята, за да си взема бельото. Поне това знам къде е... не, не знам. Сутиенът и бикините ми са изчез­нали.

Добре, значи играе игрички. Отивам до гардероба му, намирам най-скъпата по моя преценка риза на закачалка и я надявам, след което слизам по стълбите. Откривам го в кухнята. Седи потопил пръст в буркан с фъстъчено масло. Носът ми се сбръчква от отвращение.

Усмивката му ме заслепява, когато поглежда към мен, а устните му се свиват около намазания с фъстъчено масло пръст.

– Ела тук! – нарежда ми.

Стоя на входа полугола, само с ризата на гърба ми и му се мръщя.

– Няма – възразявам и гледам как усмивката му избледнява до права черта.

– Ела... тук! – той набляга на всяка дума бавно.

– Кажи ми къде е роклята ми! – предизвиквам го.

Той присвива очи към мен и оставя буркана с фъстъчено масло на плота спокойно и прецизно. Мислите му отново препускат здраво, а пръстът му тупка по плота свирепо, докато се взира в мен.

– Имаш три секунди – заявява той с мрачен глас и безизразно лице.

Вдигам вежди.

– Три секунди за какво?

– Да докараш задника си тук – гласът му е свиреп. – Три...

Очите ми се разширяват. Сериозно ли говори?

– Какво става, ако не стигна при теб до нула?

– Искаш ли да откриеш? – Остава напълно невъзмутим. – Две...

Искам ли да открия? По дяволите, той не ми дава достатъчно време дори да притичам.

– Едно...

„Мамка му!“ Изстрелвам се напред с протегнати ръце и се блъсвам в коравото му тяло. Не мога да сбъркам израза на задоволство, който зървам за миг, преди главата ми да се зарови във врата му. Дори не знам какво ще стане на нула, но обичам ръцете му да ме обгръщат, така че наистина не е нужно голямо усилие на мозъка, за да реша. Сгушвам лице в ямката между гърдите му и прокарвам пръсти по гърба му. Усещам пулса му бавен и равномерен под ухото си. Той въздиша и се изправя, като ме поставя на плота и прокарва ръце между бедрата ми. Дланите му спират в най-високата точка на краката ми.

– Харесвам ризата ти. – Той плъзга длани по бедрата ми.

– Скъпа ли е? – питам нацупено.

– Много. – Усмихва се самодоволно. Разбрал е играта ми. – Какво помниш от снощи?

Какво помня от снощи ли? Бях нелепо пияна, шокиращо безсрамна на дансинга и признах пред себе си, че съм влюбена в него. Но няма нужда той да знае последното.

– Ти си добър танцьор – казвам вместо това.

– Какво да кажа? Страшно харесвам Джей Ти – отхвърля темата бързо. – Какво още си спомняш?

– Защо? – питам намръщена.

Той въздиша.

– Помниш ли, че видя бившия си?

– Да. – Няма смисъл да го предизвиквам за това. Не искам да се виждам с Мат.

– В кой момент ти се губи всичко?

– Не помня как съм се прибрала, ако това питаш. Наистина осъзнавам, че беше глупаво и страшно безотговорно да се напия.

– Помниш ли нещо след бара?

– Не – признавам. Това не ми се беше случвало никога.

– Жалко. – Трескаво ме гледа със зелените си очи, сякаш търси нещо. Нямам представа какво. Той се навежда напред, целува ме нежно по устните и поглажда с длан лицето ми.

– На колко години си? – питам и го поглеждам право в очите.