– Не! – възкликва тя и не я виня. За Виктория е приятно разнообразие да се наслаждава на мъжко внимание, а вероятно и на някакво последствие.

Сам поставя питиетата на масата, а Дрю го следва плътно, като минава подозрително близо до Виктория. Тя се кикоти и оправя косата си.

Сам се усмихва.

– Вино за Кейт – покланя се, докато ù подава чашата. – Водка за Виктория и нямам представа какво е това, но изглежда женско, значи трябва да е твое. – Сам подава на Том пиня колада с намигване.

Моят гей приятел се изчервява в ярък оттенък на червеното и махва с мека китка към Сам. Не мога да повярвам. За първи път в живота си Том е засрамен. О, това е прекалено добра възможност, за да я пропусна.

– Том, цветът на лицето ти се бие с ризата! – изломотвам, докато се давя от смях.

Всички се обръщат и зяпват Том, от което изчервяването му се засилва и съответно унижението му. Избухва страшен смях и Том започва да пухти, а после изфучава навън.

– Какво е толкова смешно? – пита Джеси, когато стига до нас и поставя виното ми и бутилка вода на масата. Не мога да говоря. Все още се възстановявам от пристъпите на кикот и трия течащите си очи като луда.

– Току-що открихме ахилесовата пета на Том – отзовава се Кейт, щом вижда, че скоро няма да се успокоя. Джеси изглежда объркан, докато оглежда възстановяващите се хиени, при които се е върнал. Виждам, че Сам свива рамене и гълта бирата си.

– Сам – предлагам през отслабващото кикотене.

– Сам ли? – мръщи се Джеси.

Виктория се включва.

– Том си пада по Сам! – реве тя радостно.

Джеси поклаща глава и посяга за водата си, отвинтва капачката и отпива.

– Ето, пийни! – Той пъха бутилката под носа ми настоятелно и аз я поемам охотно, въпреки суровия му тон. Чувствам, че започвам да се обезводнявам. Но скоро се връщам към виното си, като бързо довършвам цялата чаша.

Седя тихо и слабо долавям разговора около мен, но главата ми внезапно сякаш е пълна с мъгла. Това е питието, което не е трябвало да пия. Гласовете вече заглъхват и започвам да виждам двойно.

Да, мисията е изпълнена... Размазана съм.

Усещам, че Джеси е сложил ръка на тила ми и ме разтрива през косата, докато си бъбри със Сам. Затварям очи, за да попия докосването му, докато той раздвижва мускулите ми сякаш цяла вечност.

Когато отварям очи, той се е навел, гледа пияните ми очи и клати глава.

– Хайде, жено! Ще те отведа у дома.

Не споря. Прекалено съм пияна, за да правя каквото и да било... дори да стоя.

Представена съм на всички подред, всички ме целуват по бузата, докато Джеси ме подпира права. След като е сигурен, че съм си взела довиждане, ме повежда навън от бара и ме е срам да призная, но истината е, че ако ръката му не е около кръста ми, за да ме придържа, ще се пльосна по лице.

Свежият въздух ме удря и ме кара леко да се олюлея, но той ме вдига и скоро усещам познатата утеха на гърдите му до бузата си, докато ме носи към колата си.

– Няма да повърнеш върху мен, нали? – пита.

– Не. – Смея се нацупено.

– Сигурна ли си? – Той се смее и усещам вибрациите от гърдите му да минават през мен.

– Добре съм – мърморя в ризата му. Говори като татко. Дали е достатъчно стар, за да ми бъде баща?

– Добре, но ще е добре да ме предупредиш няколко секунди по-рано. Сега ще те сложа в колата.

– Няма да повърна – настоявам.

Усещам как ме оставя в колата, усещам и студената кожа под бедрата си, когато се отпускам на седалката. Той се навежда над мен и закопчава колана ми, а свежият му аромат на вода и ментовият му дъх нахлуват в ноздрите ми. Разпознавам ги дори в пияно състояние. Когато се отдръпва, все още в зрителното ми поле, вече са двама. Опитвам се да се съсредоточа и накрая погледът ми спира на огромна усмивка.

– Очарователна си дори когато краката не те слушат. – Той се навежда и целува устните ми целомъдрено. – Идваш у дома с мен.

– Ти обичаш да командваш – оплаквам се.

– Свиквай!

Той пали колата и вибрациите от двигателя моментално причиняват бъркотия в пълния ми с вино стомах. Чувам го как се смее.

– Джеси?

– Да, Ава?

– На колко години си?

Определено чувам как въздиша.

– На двадесет и пет.

Наистина съм много пияна и колата започва да се върти, въпреки че очите ми са затворени.

– Няма значение на колко години си – промърморвам.

– Така ли?

– Да, така. Нищо няма значение... Обичам те независимо от всичко.

Чувам остро поемане на въздух, преди да изгубя съзнание.


Петнадесета глава

„Ох!“

Присвивам очи от ярката светлина, която блъска чувствителните ми очи и отново ги затварям, като се извъртам на една страна. Моментално осъзнавам, че не съм в собственото си легло. Очите ми се отварят рязко и аз сядам. „О, ох!“

Стискам глава с ръце, за да намаля болката, но освен ако не пръсна мозъка си, нищо няма да облекчи думкането. Това е нелечим махмурлук. Знам го.

Оглеждам стаята и разпознавам обкръжението си веднага. Намирам се в главната спалня на „Луссо“, но нямам никаква представа как съм се озовала тук. Никога не съм била толкова пияна, че паметта да ми изневери. Опитвам да възстановя станалото снощи и веднага си спомням бара и Джеси...

Сграбчвам завивките и ги повдигам, за да погледна отдолу и откривам, че съм по сутиен и бикини, така че не мога да си представя да е имало чукане в стила на Джеси. Усмихвам се.

О, Боже, нуждая се от четка за зъби и от вода спешно. Внимателно се изправям, разплитам се от чаршафите и полъхът, който предизвиквам, донася до ноздрите ми прекрасната миризма на Джеси. Всяко леко движение се забива в горката ми глава, а когато се изправям само по бельо, се олюлявам. Още съм пияна.

– И как е моята дама тази сутрин? – Той идва бавно към мен и изглежда прекалено възхитителен в тесните си бели боксерки и с разрошената си от съня коса. Знам, че вероятно изглеждам ужасно със спусната коса и грим на корички.

– Ужасно – признавам раздразнително. Чувам как тихичко се подсмихва. Ако можех да координирам движенията си, щях да замахна към него. Ръцете му ме обгръщат и, благодарна за подкрепата, заравям глава в гърдите му.

– Искаш ли закуска? – пита и гали косата ми. Дори нежното потриване по косата ми е непоносимо силно и аз едва не повръщам при мисълта за храна. Сигурно е усетил сухите ми напъни и разтърсването на тялото ми, защото отново се смее. – Само вода тогава?

– Да, моля! – мърморя притисната в гърдите му.

– Ела тук! – Той ме вдига, отнася ме в кухнята и ме поставя нежно на плота.

– О! – Мамка му, студен е!

Той се смее и отпуска ръцете си бавно, сякаш се страхува, че ще падна. Възможно е. Чувствам се отвратително. Стискам ръба на плота, за да се закрепя, и гледам през полуотворени очи как Джеси отваря почти всички шкафове в кухнята, преди да намери този с чашите.

– Не знаеш къде държиш собствените си чаши ли?

Той тършува в едно чекмедже и вади бяло пакетче.

– Уча се. Икономката се опита да ми обясни, но бях малко разсеян. – Той разкъсва пакетчето и го изсипва в чаша. Мускулите на гърба му играят, когато взима бутилка вода от хладилника и пълни бързо чашата, преди да се върне при мен. – „Алка-Зелцер“. Ще те оправи за час. Пий!

Посягам да взема чашата от него, но ръцете ми нямат връзка с мозъка. Без да каже нито дума, Джеси застава между бедрата ми и вдига чашата до устните ми. Изпивам всичко.

– Още?

Поклащам глава.

– Повече никога няма да пия – мрънкам и падам напред върху гърдите му.

– Това ще ме зарадва безкрайно. – Той гали гърба ми. – Обещай ми да не се докарваш до това състояние, когато не сме заедно, за да се грижа за теб?

– Карахме ли се? – питам, като си спомням спора ни отвън, но като че ли след това бяхме приятели.

Той въздъхва.

– Не, отстъпих властта временно.

– Това трябва да е било предизвикателство – отговарям сухо.

Той се пресяга, опъва презрамката на сутиена ми и я оставя да шляпне върху кожата ми.

– Беше, но ти си струваш усилията. – Той обръща лицето си към мен, целува косата ми, а след това се отдръпва и съсредоточава погледа си върху полуголото ми тяло. – Обичам те в дантела – казва тихо и проследява ръба на бикините ми. – Душ? – Кимвам и го обгръщам с ръце и крака, докато ме смъква от плота.

Отнася ме обратно нагоре по стълбите в банята и ме слага на крака пред душа. Поклащам се, докато той пуска водата и щом отново застава пред мен, се отпускам напред към гърдите му.

– Наистина се самосъжаляваш, нали? – Той ме вдига и ме поставя върху плота. – Имам мили спомени от това как седиш точно тук.

Мръщя се наум, но после осъзнавам... първата ни сексуална среща беше точно тук, вечерта на откриването на „Луссо“. Поглеждам към премрежените му зелени очи, които се взират надолу в мен.

– Най-после съм там, където ме искаш, нали?

Той обгръща с длан бузата ми.

– Все някога щеше да стане, Ава. – Грабва четката си за зъби, изстисква малко паста върху нея и завинтва капачката на тубичката. – Отвори! – нарежда.

Започва да четка зъбите ми нежно, като държи челюстта ми със свободната си ръка. Наблюдавам го как се съсредоточава върху леките кръговидни движения в устата ми, докато моите прозрения от дансинга се връщат в ума ми. Спомням си момента, в който най-после признах на себе си, че определено съм влюбена в този мъж. Не бях толкова пияна, когато това малко разкритие се разби в напоения ми с вино мозък.

Вдигам ръка и я полагам на бузата му, поглежда ме, а устните му се разтварят леко. Спира четкането, обръща лице в дланта ми и я целува нежно. Да, обичам го. Боже, какво ще правя?

– Плюй! – казва тихо.

Отпускам ръка от лицето му и се навеждам над мивката, за да отърва устата си от пастата за зъби, след което се обръщам към него.