Джеси тръгва към мен и виждам как Сам ме поглежда, докато той напуска групата им. Дрю също ми хвърля поглед. И двамата изглеждат смутени от очевидната цел на Джеси.

Моментално възвръщам разума си, когато Сам грабва ръката на Джеси, за да го дръпне обратно, но бива избутан настрана. Умолявам краката ми да послушат заповедите на мозъка ми и да ме отведат далеч оттук, преди глупавата ми сантименталност да ми позволи отново да стана жертва на физическия му магнетизъм. Зарязвам питието си на бара и хуквам през тълпата, като избутвам хората по пътя си и отчаяно се опитвам да избягам.

Излизам с препъване на улицата и не губя време да махам на такси, а вместо това започвам да тичам, когато чувам, че Джеси ме вика. Не стигам далеч. Той ме хваща лесно, вдига ме и ме отнася в една странична уличка, докато аз крещя и удрям с юмруци по гърба му... от което едва ли има някаква полза.

Спусната съм да стоя на краката си и гърбът ми е подпрян на стената. Опитвам се да вкарам въздух в дробовете си. Не мога да погледна Джеси, защото ще отстъпя. Не трябва да съм в тази шибана позиция! Как се озовах в тази ситуация?

– Ава, погледни ме!

Поклащам глава и се опитвам да избягам, но лесно съм прикована на място.

– По дяволите, Ава!

– Върви си, моля те! – проплаквам и избутвам ръцете му.

– Не, мамка му! Ава!

Просто трябва да се махна. Той няма да ме задържи насила на такова обществено място. Трябва да се отдалеча, да блокирам... да блокирам него. Но вторият ми опит за бягство е също толкова безплоден, колкото и първият. Забелязвам учестеното му дишане, а черната му риза се повдига и спуска заедно с гърдите му. После отчаяно свеждам поглед към дънките му, защото знам, че ако погледна към красивото му лице, веднага ще се озова в неизгодно положение.

– Ава, погледни ме! – настоява той сурово. Притискам ръце към ушите си и приклякам. – Ава, защо правиш това?

Започвам да си тананикам наум, докато се взирам в земята, но усещам как дланите му се стягат около китките ми и той издърпва ръцете ми от ушите.

– Не искам да правя това тук, Ава.

– Тогава недей! – опитвам се да освободя ръката си. – Моля те, просто ме остави да си отида!

Той бавно кляка пред мен, като все още държи китките ми.

– Никога – прошепва.

Сълзите в очите ми преливат и се посипват по голите ми колена.

– Защо правиш това с мен?

Той пуска една от китките ми, стиска брадичката ми и я повдига, така че нямам друг избор, освен да го погледна. Очите му са опулени.

– Какво правя?

О, какъв задник! Безсрамието му няма граници. Използвам свободната си ръка, за да избърша грубо влагата от бузите си, внезапно ужасена, че отново плача за него.

– Ти упорито ме преследваше, бомбардираше ме с обаждания и съобщения, чука ме до безсъзнание, а после изчезна за четири дни. Дори не знам защо. – Издърпвам и другата си ръка от него. – Сега се появяваш и преебаваш вечерта ми.

Той е този, който отмества погледа си засрамен.

– Внимавай с езика! – мърмори той. – Ти поиска време.

– Но ти не беше готов да ми го дадеш. Какво се промени така внезапно? – Поглеждам го и той ми се намръщва. Бръчката на челото му е по-дълбока. Не мога да се справя с това.

Изправям се и го оставям клекнал, но той се пресяга и хваща голите ми крака. Страхът от емоционалното му докосване е напълно основателен. Моментално заставам нащрек, когато топлината, излъчваща се от дланите му, плъзва като горски пожар по кръвоносната ми система.

– Пусни ме, Джеси! – изсъсквам с цялото спокойствие, което треперещите ми гласни струни могат да си позволят.

Той ме поглежда.

– Не.

– Изглежда се справи съвсем добре във вторник.

Той се изправя на крака и плъзва длани по задната страна на краката ми. Това праща искри между бедрата ми.

– Бях бесен – казва той тихо и се извисява над мен.

– Все още си бесен.

– Защото току-що открих, че бившият ти приятел се лигави върху теб.

– Той не се лигавеше – отвръщам и благодаря на всичко свято, че не е чул разговора ни. – И как разбра, че е той?

– Изтръгнах истината от него – крещи той. – Повече няма да го виждаш, Ава.

Пренебрегвам глупавото му настояване. Няма никакво право да ми поставя условия. Фактът, че бих направила всичко по силите си, за да избегна Мат, изобщо няма никаква връзка.

– Знаеше ли, че ще бъда тук? – питам. Той се взира в мен, но не отговаря. – Знаел си, че ще бъда тук, нали? – притискам го.

– Сам – предлага той.

– Сам?

Лицето му е безизразно като на покерджия.

– Той звънна на Кейт.

Тази подла гъска! Не мога да повярвам, че ми е причинила това. Ще си разменим някои сериозно думи, щом я сгащя.

– Сега ще те целуна. – От тона му разбирам, че съм обречена. – Имаш късмет, защото ако бяхме на друго място, щеше да получаваш напомняне... точно... сега.

Ахвам, когато прави стъпката напред, която е нужна, за да стопи разстоянието между нас, а със стената зад мен няма накъде да отстъпвам.

– Харесвам роклята ти – прошепва той и гали голата ми ръка с върха на пръста си. – Прекалено е къса, но ми харесва. – Той се навежда и се притиска в шията ми със стон. Коленете ми се огъват. Проклет да е! Проклета да съм и аз!

Очите ми се затварят без команда и главата ми се обръща в посока на горещия му дъх върху шията ми. Волята ми се пръска по вятъра просто ей така. Невъзможно е. Той е невъзможен.

Усещам как прикляка, ръката му се плъзва под задника ми и без никакво усилие той ме дръпва, изправя се на крака и ме вдига от земята. Подпирам се на гърдите му и поглеждам надолу към блестящите му зелени очи.

„Край на играта!“

– Имаш ли някаква представа какво ми причиняваш? – дрезгавият му глас се накъсва, когато поглежда нагоре към мен. – Аз съм шибана развалина, Ава.

Той ли е развалина?

Джеси отпуска леко захвата си, тялото ми се плъзва надолу по неговото, устните ни се срещат и той ме подпира на стената. Нямам време да се тревожа от местоположението ни. Твърде обладана съм от желанията си, за да спра целувките му. Езикът му се плъзга по ръба на затворените ми устни, изкушава ги да се отворят и аз съм бясна на себе си, че отвръщам. Но досега трябваше да знам, че това е неизбежно. Отвръщам на страстта му, както правя винаги, посрещам езика му с моя и сплитам ръце в косата му.

Той простенва дълбоко и ниско и сключва свободната си ръка в основата на врата ми, за да ме задържи на място, докато притиска тялото си в моето. Устните ни се сливат и езиците ни започват да се сблъскват, да се въртят и да се нападат един друг. Това е властна, настойчива целувка и аз отново се връщам в първоначална позиция – предавам се само с една целувка. Този мъж ме прави слаба. Безпомощна.

Той се откъсва и ме оставя задъхана. Усещам свирепото надигане на гърдите му, притиснати в моите. Опираме чела и ноздрите ми мигновено са завладени от ментовия му дъх.

– Ето те – въздъхва той сигурно.

– Пак ме хвана.

Той се усмихва леко и прави кръгове с носа си около моя.

– Липсваше ми, бебче.

– Тогава защо си тръгна?

– Нямам представа. – Целува продължително устните ми и ме оставя да се спусна надолу по тялото му. Усещам неоспоримия твърд хълм на възбудата му, докато се плъзгам по слабините му. Поглеждам нагоре и виждам, че в ъгълчетата на устните му трепти мрачна усмивка. – Би трябвало да те принудя да оправиш това. – Той слага ръка на чатала си и очите ми се разширяват от шок. Мамка му, вероятно бих го направила. Той помита всичкия ми разум и стъпква рационалното ми мислене. Плаша се от физическото влияние, което има върху мен. – Но няма да коленичиш пред мен тук. Ще се сприятеляваме по-късно.

Не съм сигурна дали съм разочарована, или облекчена.

Той протяга ръка с усмивка и разбира се, аз я поемам и го оставям да ме поведе назад към заведението.

– Какво искаш за пиене? – пита, като мята ръка над раменете ми и ме придърпва към себе си. Вниманието на бармана е привлечено още с появяването ни на бара.

– „Зинфандел“, моля! – притискам се по-близо до него. Не мога да се доближа достатъчно.

Той ме оглежда набързо с изпитателни очи и свива устни.

– Приятелките ти?

– О, за Кейт вино, водка с тоник за Виктория и пиня колада за Том.

Очите му се разширяват.

– Том?

Усмихвам се.

– Запознахте се в „Луссо“, помниш ли?

Споменът просветва на красивото му лице и той поклаща глава ужасен. Пуска ме и се обръща отново към бармана, който търпеливо чака Джеси да поръча питиетата.

Кейт и Том приближават, смеят се и ме оглеждат, но аз отстрелвам Кейт с кръвнишки поглед.

– Джеси ви поръча питиета – информирам ги.

– О... бог и джентълмен – възкликва Том и нагло оглежда задника на Джеси. Не го виня. – Това е един много привлекателен, обут в дънки задник.

Джеси подава напитките на Кейт и на Том и аз гледам зашеметена как Кейт се навежда, за да целуне Джеси по бузата. Какво ù става на тази жена? Шокирана съм дори още повече, когато Джеси се усмихва весело и прошепва нещо в ухото ù. Какво става?

Тя се обръща, намига ми и повежда Том обратно към дансинга, докато Джеси ми подава виното и отваря бутилка с вода за себе си. Плъзга свободната си ръка около кръста ми, за да ме придърпа по-близо и аз го поглеждам въпросително.

– Хей, човече! – Сам пристига бързо с Дрю и двамата поемат бирите, които Джеси им подава. – Ава, къде е любовта? – Той се навежда, за да мога да докосна бузата му и ми показва сладката си трапчинка. Дрю вдига бутилката си за поздрав, винаги вглъбен и резервиран.

Усмихвам се и прошепвам в ухото на Джеси:

– Ще отида при другите. – Той е с приятелите си, а това беше момичешка вечер. Том не се брои. Джеси приближава лице към шията ми и си открадва дръзко сгушване, като се възползва докрай от позицията ми.