– Ето! – Тя ми подава чаша вино и аз я поемам благодарно, като направо я пресушавам. Добре дошла е. – Таксито дойде. Да вървим да се забавляваме!

Влизаме в „Барок“ и веднага забелязваме Том и Виктория на бара.

– По дяволите! – възкликва Том с усмивка и очите му бягат по облеченото ми в черно тяло. – Ава, изглеждаш смъртоносно!

– Много добре, Ава – добавя Виктория.

– Благодаря. – Повдигам рамене и ги отпускам надолу.

– Какво ще пиете? – пита Кейт.

– Розе, но се погрижи да е „Зинфандел“, моля!

Кейт поръчва питиетата и се отправяме към една висока маса в близост до диджея. Виното се лее, а моите тревожни мисли отлитат. Смеем се и бъбрим, и аз отново започвам да се чувствам нормално. Майка ми винаги казва: „Алкохолът кара езиците да се развързват, а развързаните езици потапят кораби“. Току-що открих, че това е съвсем вярно, защото съм напълно пияна и съм разказала на всички за скорошните събития. Като се има предвид, че исках да забравя за тях, страшно добре се справям с придържането към спомените.

Том е възбуден от всичкия секс, който съм имала.

– Значи той просто си тръгна и не си го виждала оттогава? – пита той неодобрително.

– Това наистина не е яко – обажда се Виктория.

Кейт извърта очи и поглежда към двойката, сякаш не са с всичкия си.

– Не е ли очевидно? – пухти тя. Том и Виктория се споглеждат, после гледат мен. Свивам рамене. Какво е очевидно? Кейт клати глава. – Вие всички сте толкова тъпи. Просто е... той я желае. Никой мъж не се държи така след бързо чукане. Казах ти го, Ава.

– Тогава защо е изчезнал? – Виктория се навежда напред, истински запленена от обяснението на Кейт за поведението на Джеси.

– Не знам – казвам. Бях свидетел на химията между тях. Тя е извън всякакви скали. – Кейт се пльосва обратно на високия си стол напълно вбесена.

Аз се смея. Не съм сигурна дали е от многото вино, но това е просто... смешно.

– Няма значение. Това беше чукане за възстановяване след връзката ми и това е. – Обяснението ми изглежда не ги задоволява, защото всички продължават да ме изучават със съмнение на лицата си. Дори аз не съм доволна от това обяснение, но минаха четири дни и устоях на смазващото изкушение да му звънна, а и той не ми се обади. Продължавам напред. – Може ли да сменим темата, моля? – изстенвам. – Излязла съм, за да се забавлявам, а не да анализирам последствията от едно възстановително чукане.

– Възстановително чукане? – пита Кейт с вдигната вежда. – Така ли го наричаме сега?

– Да – отговарям решително.

Том разбърква пиня коладата си.

– Знаеш ли, всичко се случва по някаква причина.

– О, не започвай с тези идеалистични глупости! – гълчи го Кейт.

– Не са. Аз силно вярвам в това. Твоето възстановително чукане е мост към любовта на живота ти. – Той ми намига.

– А Мат беше четиригодишен мост. – Посочва Кейт.

– За мостовете! – провиква се Том и вдига чашата си.

Кейт се присъединява към наздравицата.

– И шотове!

Довършвам виното си и вдигам чаша в знак на съгласие.

– Да, шотове! – крещи Том и танцува към бара.

Олюляваме се по пътя към следващата ни цел – „Блу бар“ и успяваме да минем покрай пазачите, въпреки че единият гледа ризата на Том подозрително. Том и Виктория нападат дансинга, щом чуват песента на Фло Рида23 и Сиа24 Wild Ones25 и оставят на мен и Кейт да вземем напитките.

23 Flo Rida – американски рапър. Б.пр.

24 Sia – австралийска поп певица. Б.пр.

25 Wild Ones – от англ. – дивите. Б.пр.

Поръчвам по едно, взимам питиетата на Том и Виктория и ги оставям на един плот в близост до мястото, където те се вихрят със сериозни движения. Когато се връщам при Кейт на бара, тя говори с мъж. Не го познава, но е задълбочила флиртуването с няколко степени.

Щом приближавам, тя надига глас, за да надвика музиката.

– Ава, това е Грег.

Усмихвам се и подавам учтиво ръка. Той изглежда достатъчно нормален.

– Здрасти, приятно ми е да се запознаем.

– Да, и на мен. – Моментално се обръща към Кейт, поставя ръка на задника ù и я повежда към един ъгъл. Тя не го спира.

– Ава!

Обръщам се към познатия глас и забелязвам Мат да идва право към мен. Нужна ми е цялата пиянска воля, за да не изстена. Той ме сграбчва, притиска ме към гърдите си и напълно ме шашардисва. Никога не ме е прегръщал така, дори когато бяхме заедно.

Отдръпва се и ме целува по бузата, като се задържа по-дълго от необходимото.

– Как си?

– Добре. – Отскубвам се от него.

– Изглеждаш добре – казва той весело. – Искаш ли питие?

– Не, благодаря. – Мръщя му се, напълно озадачена. Не сме имали контакт, откакто се разделихме и въпреки че всички твърдят, че могат да останат приятели след раздялата, това никога не се получава, особено ако единият е чукал половин Лондон зад гърба на другия. Той започва да се върти и да се държи нервно, което ме кара да се чувствам невероятно неудобно. Отпивам от виното си и го гледам през ръба на чашата как помръдва и си играе с ръба на халбата. Какво го гризе?

Накрая той поема дълбоко въздух.

– Липсваше ми – казва решително и кратко.

Чашата ми се носи към устните ми, когато той продължава.

– Бях пълен тъпак. Не заслужавам втори шанс...

Засмивам се подигравателно и едва не изплювам виното си върху него.

– Втори шанс ли?

Той отпуска глава в знак на поражение.

– Да, добре. Разбирам те. – Вдига глава и лицето му е искрено и влюбено. – Няма да се повтори, обещавам.

Той шега ли си прави с мен? Колко пъти съм слушала същите вехти глупости? Той винаги изневерява.

– Мат, съжалявам, но това никога няма да се случи – казвам му решително и спокойно. Той се опулва от изненада и аз клатя леко глава, за да потвърдя думите си. Наблюдавам го как потъва в мисли, а после ръката му се вдига и погалва моята нежно.

– Беше ни толкова хубаво заедно.

– Не, не беше – смея се. Нямам намерение да звуча толкова снизходително, но се получава естествено. Единственият човек в нашата връзка, на когото му беше хубаво, беше той и то защото аз бях сляпа тъпачка.

Извръщам се, за да поставя празната си чаша на бара, главно за да разкарам ръката на Мат от мен, без да се налага да я отърсвам, а когато се обръщам отново, него вече го няма. Отнема ми няколко секунди, докато подредя събитията, които се разиграват пред очите ми, но когато успявам, зяпвам ужасена.

Джеси го е стиснал за гушата и го е приковал към една колона.


Четиринадесета глава

– Дръж си шибаните ръце далеч от нея! – ръмжи Джеси в стреснатото лице на Мат. Откъде се появи той? Само това ми трябва. Излязла съм да се забавлявам и се предполага, че съм се отървала от всички арогантни мъже, а сега имам двама.

– Джеси, пусни го! Той не правеше нищо. – Мат ме поглежда благодарно и знае, че малко послъгвам. Нежно галя ръката на Джеси, в опит да го успокоя, като пренебрегвам топлите твърди мускули. Изглежда сякаш може да избухне от гняв.

– Кой е този, мамка му? – крещи той, от което и двамата с Мат трепваме. Не искам да му казвам. Исусе, той изглежда готов на убийство.

– Какво става? – Кейт пристига до мен, бързо оценява ситуацията и ахва, когато вижда бившия ми приятел прикован. – О...

– Джеси, пусни го!

Той изглежда не ме чува. Какво да правя? Вече се чувствам извън релси, а той още не ме е погледнал. Едва ли мога да си тръгна и да оставя Мат да понесе силата на неоправдания гняв на Джеси, въпреки че мисля, че е пълен идиот.

Чувствам се повече от облекчена, когато на сцената се появява Сам.

– Сам, моля те, оправи се с глупавия си приятел! – обръщам се към Кейт. – Хайде!

Очите на Кейт блясват като Фестивала на светлините в Блакпул при неочакваното пристигане на Сам. Чувам го как спокойно уговаря Джеси да пусне гърлото на Мат, докато дърпам Кейт към дансинга.

– За какво беше всичко това? – пита тя.

– Недей! – изстенвам. Ако кажа на Кейт, какво се случи току-що, тя най-вероятно ще се сбие с Джеси и лично ще удуши Мат. – Какво стана с Грег?

– Той е пълен капут. Ела! – тя поема напред. – Да танцуваме!

Том и Виктория ни посрещат с размахани ръце, когато отиваме при тях на дансинга. От предишното ми отпуснато състояние не е останало нищо, умът ми буквално е удавен в безпокойство. Шашардисана съм от появата на Джеси дори повече, отколкото от появата на Мат.

Минава половин час и поредица от страхотни парчета, без да видя или чуя Джеси. Сам сигурно го е изхвърлил или може би пазачите. Изобщо не ми пука за Мат. Свободна съм да се върна към страхотната нощ – такава, каквато беше, докато Джеси не я съсипа. Всички мъки, които ми причини изчезването му, вече са пометени от неразумното му поведение.

Давам сигнал на Кейт, че отивам на бара и се усмихвам, когато тя поклаща рамене в знак, че е разбрала.

Докато чакам да ме обслужат, безпокойството ми нараства и знам, че е така, защото той още е тук. Всички косъмчета по тила ми настръхват, обръщам се и виждам Джеси, облегнат на същата колона, за която беше приковал Мат преди няма и час. Суровият му поглед ме пронизва, докато Сам и другият мъж от имението – Дрю – разговарят и пият. Но Джеси не се включва в разговора. Не, той стои там и изглежда също толкова ядосан, колкото преди, и пробива дупки в мен.

Барманът побутва ръката ми, за да привлече вниманието ми. Обръщам се и приемам питиетата, които ми подава през бара. Плащам му и се опитвам да се върна при другите, но не мога да помръдна. Усещам очите на Джеси да прогарят гърба ми. Знам, че трябва просто да си тръгна, но магнетичният ефект, който има върху мен, кара тялото ми да се обърне към него вместо това. Мигновено съм погълната от очите му и се чувствам напълно обездвижена. Мога да мисля единствено за гласа му, за миризмата му и за докосването му. Властта, която има върху мен, притъпява интелигентността ми и сърцето ми блъска в див, неравномерен ритъм в ушите ми.