Той се откъсва от мен, диша тежко и затваря очи, а аз се чувствам изгубена.

– Не си уговарям среща, за да те чукам, Ава. Ще те чукам, когато пожелая.

Той откъсва поглед от мен и поглежда нагоре към стълбите. Знам, че проклина Кейт за това, че си е вкъщи.

– В имението по пладне – заявява той, пресяга се и прокарва пръст по бузата ми. Кимвам. – Добро момиче – усмихва се и притиска устни към челото ми, после се обръща и излиза.

Отпускам се на стената и се опитвам да си поема въздух, а мислите ми препускат. Влюбвам се. Влюбвам се силно и бързо.

И съм уплашена.


Дванадесета глава

На следващата сутрин се приземявам в офиса с невероятен трясък. Буквално. Просвам се на дървения под, сред купчина кашони, а Том тича към мен със сковано от ужас бебешко лице.

– Боже, добре ли си? – Той се пресяга към мен, да ми помогне и започва да изтупва първо черната ми права пола, а после блузата без ръкави. – Толкова съжалявам. Точно ги местех в склада. – Той пърха около мен като квачка и дърдори за здраве, за безопасност и за книги с нещастни случаи.

– Том, добре съм. Махни си ръцете от циците ми!

Той бързо оттегля ръце от гърдите ми и се кикоти.

– О, но какви чудесни гърди са това, Червена шапчице!

– Ако не беше гей, щях да те цапардосам досега.

– Добро утро! – чувам Виктория, преди да я видя. – Том, повече няма да излизам с теб – съска му тя и кацва на стола си.

Оглеждам и двамата подред.

– Какво е станало?

– Той отново ме заряза!

Пускам чантата си на бюрото и гледам как Виктория изстрелва всякакъв вид обвинения към много гузно изглеждащия Том. Нямам желание да се меся, затова взимам телефона си от чантата и откривам съобщение от Кейт.

Тръгнах рано и не исках да те будя, в случай че сънуваш разни неща за Господаря ;-)

В „Барок“ в един? Трябва да съм се върнала до два и половина.

Да. Сънувах. Сънувам и наяве. Обърканият ми ум се връща на мислите, които ме държаха будна почти цялата нощ, мисли, които карат сърцето и ума ми да се вкопчват в безмилостна битка. Той ме завладя, пребори и спечели, но не съм сигурна, че съм готова да се отдам отново на мъж, особено на мъж, който изисква толкова много. Аз съм разумно момиче, с изключение, както изглежда, на случаите, в които става дума за Джеси. Трябва ми време да помисля за това, без той да е наблизо и да ме разсейва с докосването си.

Опитвам се да се съсредоточа върху писмата в пощенската ми кутия и върху работата на предприемачите, но в същото време мисля за всякакви извинения, които мога да пробутам на Джеси. Би трябвало да уредя делова среща и да се погрижа тя да остане такава, което е много по-лесно да се каже, отколкото да се направи, когато съм близо до него.

Патрик се дотътря в офиса в единайсет с нещо от „Старбъкс“. Бих могла да го разцелувам.

– Капучино с допълнително сметана, без захар и шоколад за теб, цветенце – казва той и клъвва бузата ми, поставяйки кафето на бюрото. – Не си забравила за срещата с Микаел утре, нали? – Той кацва на бюрото ми и аз сдържам дъха си, когато то изскърцва.

– Не, не съм забравила. – Избутвам бележника си към Патрик, за да види големия удебелен шрифт.

– Добро момиче. Как мина в имението?

Изчервявам се веднага. Не съм казала на Патрик за втората ми среща, но той трябва само да прехвърли страниците на бележника ми, за да види. Което очевидно е направил.

– Добре – изписуквам, а гласът ми е няколко ноти по-висок от типичното.

– Много добре. Дръж ме в течение! – Той става от бюрото ми и тръгва да разнася останалите кафета из офиса. Инстинктивно поглеждам отдолу за парчета дърво или разхлабени винтове и въздишам облекчено при мисълта, че не ме подложи на разпит и че бюрото ми е в добро състояние. Вниманието ми е твърде погълнато от други неща и не съм и помисляла за възможността Патрик да разбере за извънслужебните ми срещи с господин Уорд. Това би могло да има много пагубен ефект върху кариерата ми. Не мога да рискувам работата си, нито пък да остана с разбито сърце. Приемам предложението на Кейт за обяд, а след това пращам на Джеси съобщение.

Съжалявам. Трябва да отменя.

Не мога да се срещна с него дори на професионално ниво сега, защото той ще ме притисне и аз ще отстъпя. Още преди да оставя телефона на бюрото и да разплета пръсти от косата си, вратата на офиса се отваря и виждам как някой внася букет кали. Момичето за доставки от „Луссо“. Том сочи към моето бюро и мигновено съм обхваната от чувство за вина. Сривам се обратно в стола си. Току-що го излъгах, а той ми е пратил цветя. Приемам цветята и подписвам документите на момичето, след което откривам картичката.

Чакам с голямо нетърпение срещата.

Ти също би трябвало.

Дж х

Отпускам ръце на бюрото и заравям главата си в тях, като си казвам, че постъпвам правилно, че постъпвам разумно. Бележката му просто потвърди, че срещата ни най-малко няма да бъде свързана с бизнес. Мамка му!

Телефонът ми започва да звъни. Няма нужда да поглеждам, за да знам кой се обажда. Никога няма да приеме отказ със съобщение или какъвто и да е отказ. Звъненето спира, но почти веднага получавам съобщение.

Отменяш какво?

Чета простия въпрос от две думи дузина пъти и не измислям нищо, което да го успокои, така че захапвам куршума и отговарям на съобщението му.

Просто ми дай малко време! Това е нещо много силно, а става прекалено бързо.

 

Излизам в един без петнайсет, за да се срещна с Кейт, след като не отговарям на десет обаждания от Джеси, който явно не е подготвен да ми даде времето, за което го моля.

Когато пристигам, барът е пълен, но виждам Кейт в ъгъла с питиета на масата. Тя веднага забелязва моето униние.

– Трябва ли да питам какво има? – казва точно когато телефонът ми отново започва да звъни и аз изпускам тежка въздишка. – Кой е?

– Джеси.

Мръщи се.

– Няма ли да отговориш?

Облягам се на стола и го оставям да звъни.

– Отмених срещата си с него.

Ченето на Кейт увисва.

– Защо?

Замислям се и стомахът ме свива.

– Не съм сигурна. – Раменете ми хлътват. – Не знам. – Бях толкова изумена вчера, че оставих едни твърди гърди, хипнотичен глас и меки сочни устни да ме лишат от разум.

Тя ме поглежда със съчувствие, но то бързо преминава в любопитство, когато погледът ù се заковава в нещо.

– Здравей, секси, на три часа! О, той гледа насам! Как е косата ми? Имам ли глазура по лицето? – Кейт започва неистово да бърше бузите си с длани.

Обръщам се на три часа и виждам мъжа от бара в имението – Сам. На дръзкото му лице има широка усмивка, когато вдига бутилката си с бира към мен. Вдигам ръка и се обръщам отново към Кейт.

– Познаваш ли го? – пита тя с недоумение.

– Сам. Беше в имението. Приятел е на Джеси.

– По дяволите! Джеси е член на яката банда. – Тя се кикоти, а очите ù се разширяват от вълнение. – Хей, той идва насам. Представи ме, моля те!

Поклащам глава към нея. Още една първа среща, в която да забие зъби. Сам стига до масата, като все още се усмихва и трапчинката му се показва. Наистина е много сладък с рошавата си коса и с тези бляскащи очи. Отново е с дънки и тениска. Сигурно си пада по небрежния стил.

– Ава, как си?

– Добре съм, Сам. Ти?

– Страхотно. Как е Джеси? – пита той ухилен.

Усещам как лицето ми се изчервява, въпреки че бързо съм стигнала до заключението, че се шегува с мен. Той е приятел на Джеси, би трябвало да знае как е. Свивам рамене, защото наистина не знам какво да кажа. Когато го оставих вчера, беше запалил всичките си сексуални цилиндри и дишаше тежко като отчаян покварен загубеняк. Сега очаквам да е леко побеснял, защото отмених срещата ни. Не, зачерквам това. Знам, че е побеснял. Упоритите му обаждания ми го показват.

Усещам остро сритване по пищяла и поглеждам нагоре, за да видя как Кейт ми се мръщи.

– О, Сам, това е Кейт. Кейт, запознай се със Сам! – Размахвам ръка между двамата и наблюдавам как Кейт се превръща в ангел, подавайки ръка на Сам, който се усмихва, преди да я поеме.

– Приятно ми е да се запознаем, Кейт – казва той спокойно, като все още се усмихва и прокарва свободната си ръка през тъмнорусата си коса.

– И на мен. – Тя се изкикотва, когато Сам ù прави комплимент за дивата червена коса, а ръцете им са все още преплетени.

Телефонът ми известява получено съобщение и за да не наблюдавам безсрамното флиртуване, което протича пред мен, аз го взимам и отварям съобщението с едно затворено око.

Хубаво е да има СЕРИОЗНА причина да ме отрежеш, а необходимостта ти от време не е такава! За твое добро е някой да умира. Напълно ще полудея, жено! НЯМА ЦЕЛУВКА

Горкият ми скапан мозък ще се пръсне. Какво ми става? Оставям телефона на масата и вдигам поглед. Кейт е в разгара на най-доброто си флиртуване, което някога съм виждала. И ръцете им все още са сплетени.

Тя за миг отклонява вниманието си от Сам, за да ме погледне.

– Джеси?

– Джеси? – повтаря Сам, обръщайки поглед към мен.

– Да – отговарям небрежно, сякаш няма значение и отпивам така нужната глътка от обедното ми вино.

Седя пренебрегната цяла вечност, докато Кейт и Сам разговарят и се смеят. Това ме устройва чудесно, но също така ми дава прекалено много време за мислене. Това не е добре. Трябва ми тишина. Спокойствие. И бутилка вино. Тогава вече бих могла да оставя сърцето и мозъкът ми да се нахвърлят един на друг.

Изправям се нетърпелива да се върна на работа и да се опитам да се заема с нещо.

– Кейт – усмихвам се сладко, когато тя най-после откъсва алчните си сини очи от Сам, – нямаше ли среща в два и половина?

– Не. – Тя също ми се усмихва, но много по-сърдечно.