– Разкарай вана, тъпа кучко! – яростният тон ме кара да се обърна към него. Виждам дебел, оплешивяващ бизнесмен на средна възраст да приближава с гръмотевично лице. – Да не си глуха?

О, мамка му, той ще ме цапардоса. Поглеждам към стълбите, които водят към дома на госпожа Линк, но предната врата остава плътно затворена.

Изпъшквам, когато ме блъсва в гърба.

– Моля ви, дайте ми пет минути! – умолявам разгневения тъпак. Ако Кейт беше тук, той щеше вече да е на задника си.

– Просто разкарай шибаната бракма, глупава краво! – крещи той в лицето ми и ме кара да се свия.

Изтичвам по паважа, настъпвайки всяко камъче по пътя и нагоре по стълбите към входната врата на госпожа Линк.

– Кейт! – Тропам като обезумяла. Обръщам се и се усмихвам мило на Господин Плешивец, спечелвайки си още една поредица от ругатни. Този човек се нуждае от терапия за справяне с гнева. – Кейт! – крещя и тропам отново. Отвсякъде пищят клаксони, най-гневният мъж, когото съм срещала някога, сипе ругатни по мой адрес, задникът ме боли, а стъпалата ми са наранени от шибаните камъни! – КЕЙТ!!! – Гърлото вече също ме боли. Но после ми хрумва нещо. Дали е оставила ключовете в „Марго“? Внимателно затичвам надолу по стъпалата и обратно на улицата, за да проверя стартера на „Марго“, като заобикалям отзад, за да избегна Плешивко.

Но изглежда, че той няма желание да ме остави да се измъкна и се сблъсквам с неговото дебело, потно тяло, когато стигам до шофьорската врата.

– Ох! – извиквам и долавям полъх на застояла телесна миризма.

Той грабва ръката ми под рамото и стиска силно.

– Ако не преместиш шибаното нещо сега, ще ритам кльощавия ти задник по цялата улица.

Облягам се на вана, а той стяга захвата си и вече ми причинява такава болка, че ми се иска да извикам. Ще бъда пребита насред квартална улица в шикозната Белгравия и сутринта ще съм във всички новини. Усещам как очите ми се пълнят със сълзи от паника, докато стоя прикована за „Марго“ без никаква представа какво да правя.

– Махни си шибаните ръце от нея!

Ревът, който пробива въздуха около мен и блокира всички клаксони и лондонското движение, кара коленете ми да се огънат от облекчение. Обръщам се в посоката, от която идва тази навременна намеса, и виждам Джеси да тича по средата на пътя. Облечен е в костюм и изглежда готов да убие човек.

„О, слава Богу!“ Не знам откъде се е появил и не ми пука. Облекчението, което ме обзема, е съкрушително. Никога не съм се радвала повече да видя някого през целия си живот, а фактът, че това е мъж, когото познавам едва от седмица, би трябвало да ми говори нещо.

Тлъстата грозна глава на Господин Плешивец се извърта рязко в посоката на Джеси и израз на дълбока паника превзема потните му черти. Усещам как захватът му се разхлабва. Той ме пуска, отстъпва назад от „Марго“ и започва да преценява планината от мускули, която връхлита към нас. Намерението да офейка личи ясно на грозното му лице. Но няма тази възможност. Джеси го напада, преди той да е задвижил късите си крака, и го праща с трясък на паважа.

Боже мой! Сгреших. Плешивко не е най-гневният мъж, когото съм виждала някога. Джеси забива юмрук в лицето му и го рита в корема, като го кара да крещи.

– Стани от дебелия си задник и се извини! – Джеси го издърпва от пътя и ми го представя. – Извини се! – реве той.

Поглеждам към Плешивко, който пухти, носът му очевидно е счупен и по скапания му костюм тече кръв. Щях да го съжаля, ако не беше толкова гадно копеле. Що за мъж причинява това на жена?

– Аз... аз ссъжалявам... – пелтечи той и изглежда напълно замаян.

Джеси стиска в юмрук сакото на Плешивко и го разтърсва.

– Само да я пипнеш отново, ще ти откъсна шибаната глава. – Тонът му е заплашителен. – Сега се разкарай! – Той избутва смачкания мъж от ръцете си, сграбчва ме и ме притиска към себе си.

Аз се разпадам. Превръщам се в глупава пелтечеща купчина, докато хлипам в скъпия костюм на Джеси, който ме държи до твърдите си топли гърди.

– Трябваше да довърша копелето – мърмори той. –Хей, спри да плачеш! Ще се вбеся. – Той разтваря длан на тила ми и вдишва, заровил нос в косата ми.

– Откъде се появи? – мърморя, отдръпвайки се от гърдите му. Не ми пука. Просто се радвам, че е тук.

Той ми хвърля поглед, почти засрамен.

– Аз...

Не успявам да спра шокираното ми ахване.

– Следил си ме, нали?

– И добре стана. – После отклонява вниманието ми. – Къде е Кейт?

Да, къде е Кейт? Настана истински хаос, а нея никъде я няма. Ще я убия... след като получа своя дял от Джеси.

– Какво става?

Вдигам глава и виждам Кейт да стои пред „Марго“ с доста объркана физиономия.

– Мисля, че трябва да преместиш вана си, Кейт – съветва я дипломатично Джеси. Дори не се е изпотил.

– О, добре. – Тя свива рамене, напълно разсеяна.

Джеси се отдръпва и оглежда тялото ми.

– Къде са обувките ти? – пита намръщен и очите му отново потъмняват от гняв. Явно мисли, че съм ги изгубила в разправията с Плешивко.

– Отзад в „Марго“ са – казвам под нос. – Това е ванът – добавям, когато веждите му трепват объркано.

Той ме вдига, пренася ме през паважа и ме поставя да седна върху една стена пред къщата на госпожа Линк.

– Дори няма да питам как са се озовали там.

– Аз ще ги донеса – вика Кейт. Би трябвало, по дяволите. Тя притичва към нас с обувките ми в ръка. – Какво стана?

– Къде беше? – питам кратко.

Кейт извърта очи.

– Завлякоха ме горе, за да ми покажат роклята за купона. Беше прекалено малка. Отне им десет минути, за да я натъпчат в нещото. – Тя поглежда към Джеси, който събира чантата ми от предната седалка на Марго. – Какво стана? – пита отново шепнейки. – Той изглежда изпушил.

– Господин Ягуар ме нападна – избърсвам чакъла от болящите си стъпала и слагам обувките с токчетата. – Джеси... – замълчавам и се чудя дали следенето и дебненето са едно и също нещо. – Просто се озова наблизо.

– Ава, съжалявам. – Тя сяда на стената и слага ръка на рамото ми. – Да благодарим на Бога за Господаря, а? – усещам намек в тона ù.

– Кейт, трябва да смениш този ван, преди да се разрази война. – Той идва към мен с чантата ми и аз се изправям. По дяволите, боли ме! Полагам задник отново на стената и трепвам, когато срещам цимента. Джеси се намръщва, когато вижда реакцията ми. – Взимам Ава с мен.

– Така ли? – изтърсвам.

Той вдига вежди.

– Да. – Тонът му ме предизвиква да възразя.

– Ще се видим у дома. – Кейт целува слепоочието ми, тръгва бавно към „Марго“, после поглежда назад и се ухилва.

Не ù обръщам внимание и се взирам във високия красив звяр пред мен (който изглежда невероятно в сивия си костюм с бяла риза) и откривам, че зелените му очи са присвити.

– Защо потрепваш?

Изправям се и трепвам отново, когато стъпвам на краката си.

– Задникът ме боли. – Разтривам натъртеното си дупе и се пресягам да си взема чантата от Джеси. – Държах тортата на Кейт отзад в „Марго“.

– Нямаше ли колан?

– Не. Няма колани в багажното отделение на ван, Джеси.

Той клати глава и ме вдига в силните си ръце, преди да закрачи по улицата. Въздъхвам тежко и го оставям да прави каквото си е наумил, като облягам глава на рамото му и обвивам ръце около врата му.

– Не ми се обади. Казах ти да ми се обадиш – оплаква се той обвинително.

– Съжалявам.

– И аз.

– За какво съжаляваш ти?

– Че не бях тук по-рано. Не прави глупости, Ава! И се обаждай, когато ти кажа!

Мръщя се, с притиснато лице в рамото му, а той поглежда надолу към мен, сякаш усетил реакцията ми заради упрека. Ухилва се и докосва с устни челото ми. Очите ми се затварят. Не мога да остана безразлична. Между нас определено има нещо, което е напълно смущаващо.

Джеси спира пред дома на Кейт и не съм изненадана, че „Марго“ още не е пристигнала. Мъжът кара като смахнат. Излизам от колата, но скоро съм вдигната и понесена по пътеката към предната врата.

– Мога да вървя. – Смея се аз, но той се прави, че не чува. Взима ключовете от ръката ми, щом стигаме до вратата и отваря, след което я изритва с крак, за да я затвори. Аз се въртя и той ме оставя на крака, обгръща кръста ми и ме придърпва към себе си.

Повдига ме, докато устните ни се срещат. Аз въздъхвам, сключвам ръце около врата му и оставям езика му да се плъзга по устата ми бавно и спокойно. Свършена съм, ако дори помисля, че мога да му устоя.

– Благодаря ти за книгата – казвам тихо.

Той се отдръпва и ме гледа втренчено, а зелените му очи трепкат от удоволствие.

– Ти си повече от добре дошла. – Той полага целомъд­рена целувка на устните ми.

– И благодаря, че ме спаси.

Усмивката му става дръзка и дяволита.

– За теб винаги.

Входната врата се отваря рязко, Кейт връхлита вътре и забелязва как сме се прегърнали.

– Извинете – прошепва и бързо се оттегля на горния етаж.

Джеси се смее леко и отърква хълбоци в мен, пре­дизвиквайки възхитително туптене дълбоко в корема ми. Дъхът ми спира, когато челото му среща моето.

– Ако бяхме сами, ти щеше да си подпряна на онази стена, а аз щях да те чукам до оглупяване. – Той се отърква отново и изтръгва от мен вопъл, а туптенето се премества в сърцевината ми. Пращам Кейт по дяволите наум.

– Мога да съм тиха – прошепвам. – Запуши ми устата, ако трябва.

Той се усмихва самодоволно.

– Довери ми се, ще крещиш. Никоя запушалка няма да заглуши това. – Тялото ми се разтърсва. – Сега за утре – казва той самоуверено, – бих искал да си уредим среща.

– Среща, за да ме чукаш?

– Езикът! – започва да се смее. – Искам да се върнеш в имението и да уточниш подробностите, от които наистина се нуждаеш, за да започнеш да работиш по дизайна.

Устата ми оформя О и той се навежда и гмурва език вътре, нападайки ме със страст. Оставям го да ме завладее и коленете ми се подгъват, когато отново притиска тези проклети възхитителни хълбоци в мен.