– Да – прошепвам.

– По-бързо?

– Не, просто така, моля те, просто продължи така! – Усещането е съвършено. Твърдият мощен и доминиращ Джеси е удивителен, но точно сега това, което прави, е абсолютно съвършено.

Очите му ме изучават, докато поддържа бавните си движения навътре и навън. Искам да ме целуне, но изглежда доволен просто да ме гледа, затова сплитам крака около кръста му и прокарвам длани нагоре и надолу по ръцете му в леки поглаждания.

Оттегля се бавно, спира и изглежда така, сякаш се опит­ва да се овладее, а очите му се впиват в моите.

– Достатъчно сънлив секс! – мърмори той, а след това се устремява напред и нахлува в най-дълбоките недра на тялото ми, без да ми даде и миг за настройване.

Извиква и се оттегля, после повтаря възхитителното движение отново и отново, като бавно излиза от мен, а след това тласка здраво навътре. Удоволствието ми се разраства като буря, пращайки ума ми в орбита. Движенията на Джеси са контролирани и точни. Аз съм на ръба. Свивам юмрук в косата му и придърпвам главата му надолу към моята. Прокарвам език по долната му устна и захапвам леко, а после започвам да се отдръпвам, като задържам плътта му със зъби. Той нахлува напред отново с опънато от напрежение лице, намира устните ми и ме целува страстно.

– Никога няма да те пусна – информира ме, докато ме целува.

– Не искам да го правиш.

Той внезапно замръзва и прекратява ритмичните тласъци, които ме карат да се разпадам в ръцете му. Трепвам при липсата на движение и усещам как оргазмът ми се отдръпва. Джеси още е дълбоко в мен, когато повдига глава и ме поглежда. Изражението на недоволство по лицето му ме изтръгва моментално от обърканите ми мисли.

Казала съм нещо неподходящо. Просто съм се оставила на момента. Извръщам поглед от него. Съсипала съм всичко.

– Гледай ме сега, Ава! – С неохота го поглеждам и откривам, че лицето му се е поотпуснало. – Ще проведем този разговор, когато си със здрав разум, а не полудяла от желание. – Той се отдръпва чак до върха на дебелия си член и се задържа над мен.

Прав е. Напълно лишена съм от здрав разум, когато съм близо до него, особено когато ме държи така. Той ме парализира от удоволствие, а сега ме кара да казвам такива откачени неща.

Езикът му се плъзва по долната му устна. Джеси диша тежко, докато нахлува в мен и отново усещам, че оргазмът е много близо. Кожата ми пламва и той помпа бавно, силно и толкова дълбоко, колкото може да стигне. Придърпвам го надолу към устните си, приглаждам косата му и го притискам, докато той продължава целенасочените си движения.

– На ръба съм – прошепва. – Свърши с мен, Ава! Дай ми това!

След още три удара умът ми се изпразва от всякакво съдържание и в главата ми започват да избухват фойерверки. Експлодирам под него със силен вик.

– Това е, бебче. – Той се напряга, за да изрече думите и се присъединява към моето удоволствие, докато аз се опитвам да заглуша виковете си. Стена продължително, а твърдият му член се уголемява и трепти, след което изстрелва горещото му семе дълбоко в мен. Джеси се срива отгоре ми и ме притиска силно, изцеден до последната капка. Чувствам се разложена на безброй малки парченца, докато двамата лежим със сплетени тела и дишаме тежко.

– Не знам какво да кажа – прошепва той в ухото ми.

Не мога да мисля, но чувам това силно и ясно и не съм съвсем сигурна как да го разбирам. Мисля, че и двамата вече казахме твърде много. Така става, когато се отдадеш на момента. Страстта и желанието поемат управлението и преди да се усетиш, от устата ти излитат нелепи думи.

След няколко минути в мълчание вече се чувствам повече от неудобно, затова се размърдвам под него.

– Може ли вече да използвам банята? – питам.

Той измъква члена си и по всичко изглежда, че прави усилие да се пльосне отново на леглото. Нямам представа от какво се чувства безсилен той.

Без да кажа и дума, минавам по белия килим и влизам в банята, като затварям вратата зад себе си. Знам, че е проследил всяка моя стъпка. Усещах очите му върху голия ми гръб. Неизбежната неловкост е отложена, но вече е тук. И то със страшна сила.

Използвам тоалетната, мия ръцете си и отделям няколко мига, за да се съвзема, след това отварям вратата и откривам, че той още е проснат по гръб, напълно гол и взиращ се право в мен. Не знам какво да правя.

– Трябва да вървя. Кейт ще се чуди къде съм.

Той хапе долната си устна свирепо и почти виждам как зъбчатите колелца в главата му се завъртат.

– Може би искам да те задържа тук.

– Тя има нужда от колата ми. – Искам да бъда разумна и да си тръгна, но същевременно и не го искам. – Ще ме закараш ли?

Той буквално ме запраща обратно в банята с усмивката си и ме кара да се чувствам много по-добре. Неловкото усещане изчезва, просто така.

– Какво казваш?

– Моля! – усмихвам се и той скача от леглото.

– Добро момиче. Дай ми пет минути!

Застанала съм на колене и внимателно събирам парчетата стъкло от кухненския под, когато Джеси излиза от спалнята. Поглеждам нагоре и откривам, че е обля­къл бежови шорти за скейтборд, бяла тениска на Ралф Лоран с вдигната яка и сини кецове. Русите косми на мускулестите му крака са изсветлели и лекият му тен ги подчертава. Не се е обръснал, но русата му едва набола брада не скрива красивите му черти. Аз стоя на колене с разтворени устни и изглеждам лишена от нещо жизненоважно. Така се чувствам.

Той спира пред мен и поглежда надолу с усмивка на лицето. Изглежда по-млад. Искам да му скоча, но с ръка, пълна с парчета стъкло и при положение че и двамата сме напълно облечени и закъсняваме, по-добре да устоя.

– Трябва да тръгвам – напомням и се опитвам да не обръщам внимание на тази мъжка красота, извисяваща се над мен.

– Дай тук! – Той протяга двете си ръце към мен, за да поеме стъклата. – Трябваше да го оставиш, Ава. Можеше да се порежеш. – Изсипва парчетата в мивката. – Ще оправя тук по-късно. – Слага слънчевите си очила, събира ключовете си и чантите ми, хваща ръката ми и ме повежда към вратата.

– Ще работиш ли днес? – питам.

– Не, почти нищо интересно не се случва в имението през деня. – Той намига и аз се разтапям. Дяволит е и ми харесва такъв.

Той отваря входната врата и буквално се сблъскваме с двама размъкнато изглеждащи мъже с папки, облечени в сини гащеризони. На избродираните емблеми на униформите им пише „Премествания Б&С“.

– Господин Уорд? – пита този, който прилича на шофьор на камион. Жълтеещите му зъби показват поне петдесет цигари и двайсет чаши кафе на ден.

– Първо кашоните от стаята за гости. Икономката ми ще дойде скоро и ще ви помогне с останалото. – Той ме дърпа по коридора и оставя шофьора и дългурестия му приятел да се заемат с нещата. – Внимавайте с екипировката за ски и с велосипеда! – вика той назад.

– Имаш икономка? – Не знам защо това ме изненадва. Мъжът е купил панорамния апартамент в „Луссо“ за десет милиона. Той е повече от богат.

– Тя е единствената жена, без която не бих могъл да живея – отговаря той насмешливо. – Но заминава за Ирландия следващата седмица на гости на семейството си. Тогава всичко ще се разпадне.

* * *

Стигам до колата си за рекордно време, след като Джеси се гмурка в сутрешния трафик. Другите шофьори изглежда стават по-сговорчиви към един „Астън Мартин“ и няколко жеста с ръка. Той слага чантите ми на задната седалка, докато аз проверявам телефона си. Осем и десет. Изстрелвам бързо съобщение на Кейт, за да ù кажа, че пътувам, после поглеждам нагоре и виждам, че той ме гледа. Дори през слънчевите му очила, с които изглежда страшно, усещам как този мощен зелен поглед прогаря кожата ми.

Отварям шофьорската врата на моето „Мини Купър“, скачам вътре и паля двигателя, а Джеси кляка до мен за едно тупване на сърцето.

– Ще те заведа на обяд.

– Казах ти, имам купища неща, които трябва да свърша. – Не позволявам на дяволития Джеси да ме отклони от пътя, въпреки че е много изкушаващо.

– Тогава на вечеря.

– Ще ти позвъня по-късно. – Прекарах цялата нощ с него, той ме чука до безпаметност и сега се нуждая от малко време за възстановяване.

Раменете му хлътват и той се мръщи силно.

– Отказваш ли ми?

– Не. Ще ти се обадя по-късно.

Той се навежда, поставя длан на бедрото ми и залепва на устните ми прогаряща целувка, която ме оставя без дъх.

– Погрижи се да го направиш! – казва, докато се отдалечава, а аз се наслаждавам на страхотната му походка. Целувката беше от типа „виж какво пропускаш“. И подейства.

– На колко години си, Джеси? – викам след него.

Обръща се и върви назад, а лека усмивка играе на устните му.

– На двадесет и четири.

Двигателят избуботва и той изчезва с рев като тийнейджър на рали. Може би е на двадесет и четири. Определено се държи така понякога.

Влитам през предната врата, тичам нагоре по стълбите и откривам Кейт да суши косата си на площадката. Изглежда нервна, което означава, че закъснява. Щом ме забелязва, изключва сешоара и се ухилва от ухо до ухо.

– Добре ли прекара? – пита тя с извита вежда. Вече изглежда не бърза толкова.

– Бива. – Свивам рамене и по рефлекс сграбчвам кичур коса. Не мога да спра усмивката, която се появява на лицето ми.

– Ха! – вика Кейт. – Разказвай!

– Да, той е бог. Не мога да те лъжа. Той е новият собственик на панорамния апартамент.

– Мамка му! Той е възхитителен и е супербогат?

Усмихвам се в знак на съгласие.

– Съжалявам, ако съм те разтревожила, като не се прибрах. Оставих съобщение на телефона ти.

– Не съм проверявала телефона. Все едно, така, както те гледаше, се тревожех само че няма да можеш да вървиш тази сутрин. – Започва да се смее, докато пуска сешоара на пода и влиза в супер подредената си стая. – И ако не бъркам, накуцваш.