– Продължавай! – прошепвам думите, които никога не съм мислила, че ще кажа.
– Да, бебче. Близо ли си?
– Да! – извиквам и се забивам назад в него. Чувам пъшкането му, докато мести едната си ръка на рамото ми, а с другата гали бедрото ми от вътрешната страна. – По-силно! – крещя. Нуждая се от това.
– Мамка му, Ава! – вика той и се забива напред, като стиска рамото ми, а пръстът му се плъзга около пулсиращия ми клитор.
Отмятам глава назад.
– Ще свърша! – викам.
– Чакай!
Главата ми се замайва, когато усещам как членът му набъбва още.
Не съм на себе си от удоволствие, но точно когато мисля, че може да се срина, той крещи:
– Сега!
И аз избухвам.
Стаята започва да се върти, губя представа за всичко и се сривам върху бара с ръце над главата, като повличам и Джеси с мен. Той тежи, но аз съм вцепенена от удоволствие и усещам само как неговите мокри и твърди гърди ме притискат върху гранита. Горещият му дъх роши косата ми, а пулсиращият му член все още е дълбоко в мен. Той свършва и мускулите ми се свиват около него всеки път, когато навлиза в мен, като изцеждат и последната капка от семето му, докато той лениво удължава оргазма ми.
Отнасям се.
Девета глава
– Добре ли си? – прошепва в ухото ми.
– Разрешено ли ми е да говоря?
Той се притиска напред и стиска хълбока ми, при което аз отскачам по плота.
– Не бъди умница!
– Аз съм добре и съм яко начукана – въздъхвам.
– Ава, моля те, внимавай с езика! – предупреждава той, вдига ръце и ги поставя върху моите, бавно галейки нагоре-надолу.
– Това е истината.
– Знам, но няма нужда да го казваш по този начин. Мразя, когато ругаеш.
Мръщя се.
– Аз трябва да търпя твоя лош език.
– Езикът ми, жено, е лош само когато правиш така, че да ми причернее.
Въздъхвам.
– Добре.
Лежим преситени цяла вечност и се опитваме да възстановим дишането си. Прикована под тежкото му тяло, съм буквално размазана върху гранитния плот. Прохладата под бузата ми е приятна, а горещият ми дъх замъглява бляскавия гранит. Отнесена съм от реалността и се давя в приток на чувства. Изчерпана съм физически и емоционално и вече съм загазила още повече.
– Джеси?
– Ммм?
– На колко години си?
Той стиска ръцете ми.
– На двадесет и две.
Извъртам очи. Ако той е на двадесет и две, тогава аз съм преродената Майка Тереза. Усмихвам се на себе си. След случилото се току-що обаче, това не е никак вероятно. Усещам как той започва да се отдръпва от мен съвсем леко и ме връхлита празнота, когато се измъква от мен. Целува гърба ми и бавно се надига, а кожата му се отлепва от моята постепенно. Студено ми е.
– Ела тук! – прошепва той и ме хваща за кръста. Забелязвам, че не ме хваща за хълбоците.
Запъвам длани на гранита и се повдигам бавно. Най-после отделям тяло от плота, обръщам се към него и опулвам очи, когато виждам, че отново е твърд.
Той ме повдига на плота и се намества между бедрата ми. Поема ръцете ми и ги поставя на раменете си, а после слага своите на кръста ми.
Гледа втренчено очите ми.
– Добре ли си?
Усмихвам се към красивото му лице.
– Да.
– Хубаво. – Той се навежда и ме притиска в ръцете си здраво, поемайки въздух в шията ми. – Още не съм свършил с теб.
Обвивам крака около кръста му и стискам бедра.
– Забелязах.
– Такъв ефект имаш върху мен – казва той и свива рамене.
Не може да е само с мен, но приемам комплимента. Заравям лице отстрани във врата му и се сгушвам. Той мирише толкова хубаво.
– Гладна ли си? – пита той, отдръпва се назад и прокарва кокалчета по бузата ми.
– Малко. – Свивам рамене.
– Малко – мърмори той. Ъгълчетата на устните му трепкат, а очите му блестят и аз се ухилвам. – Имаш дръзка усмивка. Обичам я. – Целува ъгълчетата на устата ми.
– Мамка му! – трепвам, още щом произнасям тази дума.
Той се дръпва назад с широко отворени очи.
– Езикът! – изсъсква, а устните му са права черта. – Какво има?
– Казах на Кейт, че се прибирам – изтърсвам. Тя не ми е звъняла, а дори да е, не съм чула телефона. – По-добре да ù се обадя. Колата ми ù трябва, за да посети баба си в Йоркшир.
Извивам се, за да се освободя и той неохотно ме пуска намръщен. Намирам чантата си до входната врата, тършувам в нея и вадя телефона си. Пиша съобщение на Кейт и обяснявам, че съм на път и добавям послепис в края, за да я информирам, че Джеси няма приятелка. Измъквам дънките си от сака.
– Трябва да тръгвам.
– Да тръгваш? – прогърмява той.
Трепвам.
– Имам само един комплект ключове от колата и Кейт се нуждае от тях – обяснявам. Изтърсвам дънките и напъхвам един крак вътре. Няма нужда да се затормозявам с бельо.
– О! – изписквам, когато внезапно съм вдигната във въздуха и метната на рамото му. – Какво правиш? – Зяпам стегнатия му загорял задник, докато той се обръща без нито дума и тръгва през апартамента. – Мамка му! Джеси, пусни ме долу! – Той издърпва дънките ми, хвърля ги настрани и ме шляпва по дупето. – Ох!
– Езикът!
Вратата се удря в мазилката, когато той я изритва и се озоваваме в спалнята. Тук също всичко е черно и бяло. Той ме смъква от рамото си и ме пуска в море от луксозен бял памук. Мирише божествено на свежа вода... на него.
Нямам време да превъзмогна дезориентацията си. За една наносекунда той се озовава между краката ми, а ръцете му приковават китките ми от двете страни на главата ми. Боже, колко е бърз! Все още не съм съвсем сигурна къде съм и как съм се озовала тук. Но все пак разпознавам свитото очакване, което дебне дълбоко в мен.
Хлъзгавата глава на възбудения му член гъделичка входа ми и кара сърцето ми да спринтира в гърдите. Аз се опитвам да се съсредоточа върху очите му, които се взират в мен със смесица от гняв и шок. Ядосан ли е?
– Няма да ходиш никъде, мамка му! – ръмжи той. Размърдва хълбоци и се гмурка с цялата си дължина в мен, разпъвайки ме невероятно.
И двамата крещим едновременно. Той е проникнал толкова дълбоко в мен, че аз незабавно стягам мускули върху члена му. Остава неподвижен няколко секунди с отпусната глава и стиснати устни и щом успява да се съвземе, вдига поглед към мен и бавно се оттегля, преди да се забие обратно със силен вик.
Отмятам глава назад и крещя.
– Погледни ме! – гласът му е чувствено ръмжене и не може да бъде пренебрегнат.
Гледам го, докато той се задържа дълбоко в мен. Дишам тежко като обезводнено куче.
– Така е по-добре. Сега кажи, нужно ли ти е напомняне? – пита.
Напомняне ли? Ако има предвид напомняне колко хубаво е усещането да е вътре в мен, тогава отговорът е „да“! Извъртам хълбоци, опитвайки се да получа някакво триене, подлудяла и пламнала като разпусната уличница.
Той се взира надолу в мен с очакване.
– Отговори на въпроса, Ава!
– Моля те! – прошепвам. Не мога да повярвам, че го умолявам, но той може да прави каквото иска с мен и да настоява за всичко.
Той се усмихва закачливо и самонадеяно и се тласка мощно напред.
– Ти си моя, Ава – сумти той. Стискам очи и крещя от удоволствие. – Отвори шибаните си очи!
О, нямам тази енергия. Отварям ги с мъка, докато той се движи навътре и навън със силно и бързо темпо. Невероятно е. Потните ни тела се блъскат едно в друго и дъхът ми спира, докато се опитвам да овладея натрупващото се в слабините ми напрежение. Дори насред безредието от безумните движения на телата ни, очите му не се откъсват от моите. Обвивам крака около кръста му и повдигам леко таза си, пращайки го по-дълбоко и приближавайки се към взрива.
– Боже, Ава! Добре ли си? – той изрича трудно думите между пресипналите викове.
Китките ми са освободени от тежкия му захват и чувам тупването на юмруците му в матрака.
– Не спирай! – крещя и сграбчвам хлъзгавите му бицепси. Забивам нокти, опитвайки се да се задържа. Това го подтиква да крещи и да тласка още по-силно. Отмятам глава назад отчаяно. Силата и контролът му са отвъд всякакво разбиране.
– По дяволите, Ава! Гледай ме!
Обръщам глава към него и очите ни се срещат. Зениците му са огромни и изцъклени, и почти скриват зеления му ирис. Забелязвам, че се е намръщил още повече и че слепоочията му са влажни. Премествам ръце на тила му и свивам юмруци в мократа му от пот коса. Придърпвам главата му, устните ни се слепват и езиците ни започват борбата си, докато той продължава наказателните си удари.
Не мога повече да се сдържам.
– Джеси, свършвам. – Дишам тежко в устата му. Върховете на пръстите ми са изтръпнали от стискане.
– Мамка му! Заедно, нали? – Той се напряга със стиснати зъби и забива още няколко зашеметяващи удара, преди да извика: – Сега!
Освобождавам го – цялата натрупана тежест в слабините ми, цялото бреме в дробовете ми и огъня в корема ми. – всичко изригва в масивен прилив на удоволствие с много силен вик.
– Исусе! – крещи той и забива още веднъж мощно, а после затихва върху мен.
Усещам изгарящото му освобождаване дълбоко в мен и цялата се отпускам около него, затворила очи от изтощение. Той се срива на лакти без дъх и подгизнал от пот, измъква се леко и нахлува дълбоко още няколко пъти с дълги, премерени удари. Мускулите ми се свиват около него и изцеждат последната капчица от семето му. Не мога да мисля разумно. Този мъж ми даде четири немислимо мощни оргазма за по-малко от четири часа. Утре няма да мога да вървя.
Лежа задоволена и отпусната, дишам тежко и всичко ме боли от усилието. Очите ми натежават. Усещам как той подпира чело върху моето и отварям очи, за да видя, че неговите са затворени. Размърдвам се под него, за да привлека вниманието му и усещам леко омекналият му член да потръпва в мен. Той отваря очи и надига глава, за да ме фокусира. Оглежда внимателно лицето ми, спира се на устата ми и целува изключително нежно малтретираните ми устни. Въздъхвам, когато се отпуска и ляга върху мен. Твърдите му гърди са тежки, но толкова желани. Тежестта е добре дошла и аз се пресягам, за да прокарам лека следа с пръсти по гърба му, докато подпирам брадичка на рамото му и се взирам в тавана. Той все още тръпне леко, когато заравя лице в шията ми и с устни докосва пулсиращата ми вена.
"Този мъж" отзывы
Отзывы читателей о книге "Този мъж". Читайте комментарии и мнения людей о произведении.
Понравилась книга? Поделитесь впечатлениями - оставьте Ваш отзыв и расскажите о книге "Този мъж" друзьям в соцсетях.