20 Teardrops (английски) – отронени сълзи. Б.пр.

Той паркира своя „Астън Мартин“ в ограден паркинг и аз излизам от колата, докато Джеси взима чантите ми.

Хваща ръката ми и ме повежда към сградата.

– На първия етаж съм. Ще се качим по стълбите. – Минаваме през сива огнеупорна врата, която води към стълбището, качваме се и се оказваме в тесен коридор. Мястото прилича на специализирано болнично заведение. Джеси отключва единствената друга врата в дългия бяло-сив коридор, въвежда ме и попадаме насред огромно отворено пространство. Всичко е бяло от горе до долу с черни мебели и черна кухня. Мястото е лишено от цветове до абсолютния максимум – истинска мъжка квартира. Изглежда празно, студено и клинично. Намразвам го.

– Това е временна спирка. Обзалагам се, че е обида за сетивата ти. – Очите му блестят и той се усмихва, несъмнено в отговор на критичното ми изражение.

– Предпочитам новия ти апартамент.

– Аз също.

Влизам навътре и оглеждам критично помещението, лишено от топлина и уют. Как живее тук? Няма лично докосване, няма картини или фотографии. Забелязвам сноуборд, подпрян в ъгъла и различна ски екипировка, натрупана около него, а на страничната поставка, където бих очаквала да видя вази или украшения, има мотоциклетен шлем и кожени ръкавици.

– Не държа алкохол. Искаш ли вода? – Той отива до огромния черен хладилник и го отваря.

– Да, моля! – Отивам при него в кухнята и издърпвам черен стол изпод черния гранитен плот. Джеси сваля сакото си и кацва на съседния стол, завърта се с лице към мен и ми подава чаша вода, преди да отвърти капачката на своята бутилка.

Отпива от водата и ме гледа над бутилката, докато аз въртя чашата в ръцете си. Чувствам се невероятно неудобно. Нещата са станали неловки и не съм сигурна защо.

Чувам как въздиша и оставя бутилката, след което взима чашата от ръката ми и я оставя на плота. После сграбчва седалката на стола ми, придърпва го, обръща го с лице към себе си, слага длани на коленете ми и се навежда напред.

– Защо плака?

– Не знам – отговарям честно. Това, което се случи, ме хвана неподготвена.

– Напротив, знаеш. Кажи ми!

Обмислям какво да му кажа, докато очите му се впиват в моите в очакване на отговор. Бръчката му се задълбочава леко и осъзнавам, че това е израз на тревога. Какво да му кажа? Че доверието ми в мъжете е равно на нула и фактът, че той е, очевидно, принц на съблазънта, ми говори за беда? Но той няма да иска да слуша тези момичешки глупости.

– Не знам – повтарям вместо това.

Той въздъхва, намръщва се още повече и почуква по плота няколко пъти. Почти буквално виждам как зъбните колелца на ума му се въртят, докато ме гледа и хапе долната си устна.

– Ще бъда ли прав, ако кажа, че погрешната ти представа за връзката между мен и Сара не е единствената причина да ме отбягваш? – пита той, разкопчава „Ролек­са“ си и го плъзга по плота.

– Вероятно. – Извръщам поглед малко засрамена, не знам защо.

– Това е разочароващо – заявява убедително, но не чувам разочарование в гласа му. Чувам само раздразнение.

Няма нужда да му казвам, че вероятно бих могла да си падна много по него. Жените сигурно го правят ежедневно.

Преди да осъзная какво става, той ме грабва и ме мята на плота, а чашата ми с вода пада с трясък на покрития с плочки под. Той намества бедра между краката ми, при което роклята ми се вдига нагоре и Джеси напада устата ми с безжалостен език, дълбоко и чувствено.

Кожата ми настръхва мигновено и усещам гореща влага между краката си. Той се приближава още и похищава устата ми със своята, после обгръща с длани задника ми, придърпва ме по-близо и притиска слабините си в мен.

„О, по дяволите!“ Стена, докато хълбоците му се трият в мен, без да се срамувам, че може да разбере, че съм пламнала като крушка от хиляда вата. Той освобождава устните ми и се взира в мен, дишайки тежко. Безсрамен глад блести в зелените езера на очите му. Сигурна съм, че и моят поглед е същият.

– Нека установим някои неща! – казва той задъхано и ме придърпва от плота, така че обгръщам с крака кръста му. Той ме гледа известно време. – Не те бива за лъжкиня.

– Да, знам. Мама и татко ми го казват непрекъснато. Въртя с пръсти косата си, когато лъжа. Неволно е и не мога да направя нищо.

Той се навежда, целува устните ми и леко погалва езика ми със своя.

– Вече си моя, Ава. – Той завърта хълбоци, което ме кара да се притисна към него и да се напрегна от желанието да се освободя от неумолимото жужене, което усещам в утробата си. – Ще те задържа завинаги – информира ме той.

Сключвам ръце около раменете му и целувам сочните му влажни устни. Отчаяно го желая отново. Загазила съм много.

– Ще притежавам всяка твоя част – той произнася всяка дума ясно и отчетливо. – Няма да остане място по това красиво тяло, което да не съм докоснал отвътре или отвън – гласът му е чувствен и смъртно сериозен, което само ускорява пулса ми.

Оставя ме да стъпя на крака и ме завърта, след което бързо смъква ципа на нещастната ми рокля. Сутиенът ми е свален и хвърлен настрани също толкова бързо.

Той се навежда и целува голия ми врат. Усещам възхитителна тръпка, предизвикана от горещината на езика му и хладния му дъх. Боже, цялата вибрирам. Размърдвам глава и рамене, за да облекча трепета, който разтърсва тялото ми.

Той премества устата си до ухото ми.

– Обърни се!

Правя го и се обръщам отново към него. На лицето му е изписана непоколебимост. Джеси ме вдига обратно на плота. Поставям ръце на раменете му, но той ги хваща и неохотно му позволявам да ги постави на плота и да ме накара да стисна ръба.

– Ръцете ти остават тук – казва той, когато ги освобождава, като подкрепя искането си с категоричен тон. Закача с пръсти ластика на бикините ми и ги дръпва. – Повдигни се!

Премествам тежестта си върху ръцете и повдигам задник от плота, за да може той да ги дръпне надолу по краката ми. Смъквам се обратно, щом ме освобождава от ограниченията на бельото ми. Аз съм съвсем гола, а той все още е напълно облечен. И изглежда няма никакво намерение да си свали дрехите скоро. Искам да видя тези гърди, затова премествам ръцете си от ръба на плота към ризата му.

Той се отдръпва назад и клати бавно глава.

– Ръцете!

Цупя се и връщам ръцете си на ръба на плота. Искам да го видя, да го усетя. Това не е честно.

Той посяга към най-горното си копче.

– Искаш ли да махна ризата? – Ниският му дрезгав глас внася хаос в дисциплината ми.

– Да – казвам задъхано.

– Да, какво? – усмихва ми се самодоволно и аз присвивам очи към него.

– Моля! – скърцам със зъби. Наясно съм, че той се възбужда, като ме кара да се моля.

Усмихва ми се, докато бавно разкопчава ризата и не откъсва поглед от мен. Полагам огромно усилие да не се пресегна и да я издърпам. Защо се бави толкова? Той знае какво прави. Кара ме да чакам, а това е мъчително.

Когато най-после стига до последното копче, Джеси разтърсва рамене, избутва ризата назад и за един кратък миг, когато и двете му ръце са извити назад, а мускулите му се свиват и играят от движението, мисля че ще припадна.

Той изритва обувките си и маха чорапите. Погледът ми препуска по съвършената му физика, а устата ми се пълни със слюнка, докато не виждам грозния белег на корема му. Очите ми се спират на него за малко, но Джеси се намества отново между краката ми и разсейва любопитството ми. Боря се с порива да го сграбча. Напрежението в сърцевината ми ме кара да мърдам на плота, за да потисна спазмите, които ме заливат. Самият той също не е незасегнат. Огромният му възбуден член опъва предната част на панталоните му и се притиска здраво в мен.

Той поставя ръце в горната част на бедрата ми, а палците му правят бавни кръгове от вътрешната им страна на милиметри от болезнената ми сърцевина. Изпълнена съм със страст, а забързаното ми дишане става все по-трудно за регулиране.

Той стиска бедрата ми.

– Откъде да започна? – чуди се той, вдига една ръка и прокарва палец по долната ми устна. – От тук ли? – пита. Устните ми се разтварят и той ме гледа, докато плъзга палец в устата ми. Завъртам език около него и той се усмихва леко. Измъква палеца си и го прокарва по бузата ми, после много бавно плъзга разтворената си длан надолу по шията ми към гръдния кош, който се повдига рязко при всяко вдишване, и обхваща собственически едната ми гърда. – Или от тук? – дрезгавият му глас нарушава впечатлението за спокойствие, което се излъчва от лицето му, когато вдига въпросително вежда към мен и обхожда с палец зърното ми. Задъхвам се.

Ако очаква да говоря, може да забрави. Словото напълно ме е изоставило, заменено от къси, остри вдишвания.

– Те са мои. – Той нежно мачка гърдите ми няколко мига, след което продължава движението на ръката си надолу по чувствителната ми кожа. После за няколко секунди очертава големи кръгове по корема ми и продължава надолу. Замайвам се от желание, щом горещата му длан стига вътрешната част на бедрото ми.

Точно когато мисля, че ще ме обяви за своя с пръсти, той бързо сменя посоката, прокарва ръка по хълбока ми, от което подскачам, и слага ръка на ануса ми.

– Или от тук? – Напълно е сериозен. Вкочанявам се. – Всеки сантиметър, Ава – казва задъхано той. Задържам дъха си. Дробовете ми горят. Той се усмихва леко и ръката му се отправя отново напред. Не се шегува. Сега вече ръката му е на входа на влагалището ми. – Мисля, че ще започна от тук.

Въздъхвам благодарно. Облекчението залива цялото ми тяло. Джеси поставя пръст под брадичката ми и съм принудена да погледна зашеметяващите му очи.

– Но наистина имах предвид всеки сантиметър – заявява той хладнокръвно и поставя свободната си ръка на плота до бедрото ми, докато другата все е още върху сърцевината ми.

Мамка му! Не съм сигурна, че съм съгласна с това. Мат опита няколко пъти, но нямаше никакъв шанс. Определи го като по-приятен маршрут... да, но за него! Нямам много време да мисля. Пръстът на Джеси пробягва по центъра на сърцевината ми и удоволствието се разлива в милион посоки по тялото ми. Свличам се напред и поставям глава на рамото му, докато горната част на тялото ми се тресе в ритъм с думкащото ми сърце.