Положението вече не може да бъде овладяно. Тялото ми е преминало на автопилот, а копчето за спиране е изгубено някъде в страстта. Усещам дланите му върху предната част на бедрата си. Той хваща роклята ми и я вдига на талията ми с едно бързо дръпване. Хълбоците му се раздвижват отново и ме карат да хленча. Искам повече. Не знам как съм успявала да устоя на това изкушение. Той захапва долната ми устна, но ме пуска и отдръпва лице, за да ме гледа в очите, докато се притиска още веднъж към сърцевината ми. Отмятам глава назад с гърлен стон, осигурявайки му пълен достъп до шията ми. Той се възползва от това на мига и започва да ближе, смуче и целува нежната кожа. Готова съм да заплача от удоволствие, но изведнъж чувам гласове откъм коридора и реалността за миг се разбива около мен. Какво правя? Намирам се в основната спалня на панорамния апартамент с рокля около кръста и с Джеси, който целува шията ми. Долу се разхождат стотици гости. Някой може да влезе всеки момент. Някой ще влезе всеки момент.

– Джеси! – казвам задъхано, опитвайки се да привлека вниманието му. – Джеси, идват хора. Трябва да спреш – извивам се леко, от което възбуденият му член ме докосва точно в сърцевината и аз удрям глава в стената в опит да спра удоволствието, което ми причинява.

Той изстенва дълго и ниско.

– Няма да те пусна, не сега.

– Трябва да спрем.

– Не – ръмжи той.

Боже, някой може да влезе всеки момент.

– Ще го направим по-късно – опитвам се да го усмиря. Трябва да го избутам от себе си.

– Това ще ти остави прекалено много време да промениш решението си. – Той гризва шията ми.

– Няма да променя решението си. – Стискам брадичката му и вдигам лицето му до моето, нос до нос. Поглеждам право в зелените езера на очите му. – Няма да променя решението си.

Той се вглежда в очите ми и търси уверението, от което се нуждае, но аз не мога да съм по-непоколебима. Искам го. Да, може да имам време да оценя ситуацията, но точно сега съм сигурна, че ще довърша започнатото. Той просто е прекалено съблазнителен, за да устоя, а Бог ми е свидетел, че опитах.

Целува ме силно по устните и се отдръпва.

– Съжалявам, не мога да рискувам. – Вдига ме на ръце и тръгва към банята.

– Какво? Те ще искат да видят и банята. – Едва ли говори сериозно.

– Ще заключа вратата. Без крясъци! – Поглежда ме с леко самодоволна усмивка.

Шокирана съм, но се смея.

– Нямаш срам.

– Не. Членът ми ме боли от миналия петък. Най-после си в ръцете ми и си се вразумила. Няма да ходя никъде, нито пък ти.


Седма глава

Той изритва вратата зад себе си и ме оставя на мраморния плот между мивките, след което се връща и заключва банята. Роклята ми все още е усукана около кръста ми, краката и бикините ми са напълно изложени на показ.

Оглеждам просторното помещение, което ми е толкова познато. Очите ми спират на великанската вана от кремав мрамор, която доминира в центъра. Усмихвам се, щом си спомням какъв проблем беше да намеря кран, който да я вдигне, за да я вкараме през прозорците. Беше кошмар, но ваната изглежда поразително. Двойният душ на задната стена е направен от стъклени панели и бежови шуплести плочки, а плотът, върху който съм поставена, е от кремав италиански мрамор с две мивки и големи батерии водопади. Дебело, сложно гравирано огледало в златна рамка се простира по цялата дължина на съоръжението. Една лежанка е поставена под ъгъл към прозореца. Това наистина е олицетворение на лукса.

Ключалката щраква и ме измъква от възхищението към работата ми. Очите ми са привлечени към вратата, откъдето Джеси ме наблюдава внимателно. Той бавно започва да разкопчава ризата си, докато върви към мен. Очакването кара стомаха ми да се бунтува и бедрата ми се стягат. Този мъж е абсолютно зашеметяващ.

Разкопчал и последното копче, той застава пред мен с разтворена риза. Не мога да устоя и протягам ръка, за да прокарам пръст надолу през центъра на твърдата му загоряла гръд. Той проследява движението на ръката ми, поставя длани от двете страни на задника ми и се намества между бедрата ми. Когато поглежда отново към мен, устните му са извити в крайчетата и очите му блестят, а леките гънки в ъгълчетата им смекчават обичайната им напрегнатост.

– Вече не можеш да избягаш – дразни ме той.

– Не искам да бягам.

– Добре – казва, шепнейки, и привлича погледа ми към себе си.

Прокарвам пръста си обратно по гърдите и по шията му и се спирам на долната му устна. Той отваря уста и хапе игриво пръста ми. Усмихвам се и продължавам нагоре, като прокарвам ръка през косата му.

– Харесвам роклята ти. – Той спуска очи надолу.

Проследявам погледа му до надиплената материя на кръста ми.

– Благодаря.

– Малко е ограничаваща. – Той дръпва част от нея.

– Така е – съгласявам се. Очакването ме убива. „Разкъсай роклята!“

– Да я махнем ли? – Той повдига вежда, а ъгълчетата на устните му трепкат.

Усмихвам се.

– Ако искаш.

– Или може би да я оставим? – Усмивката завладява устните му и той вдига ръце.

Топя се върху плота.

Ръцете му бързо се връщат върху мен и се плъзгат зад гърба ми.

– Но пък от личен опит знам какво има под тази прекрасна рокля. – Той се пресяга и хваща ципа, дишайки в ухото ми. – И то я превъзхожда многократно – шепти той и дърпа ципа надолу бавно и мъчително. Дишам тежко на прага на отчаянието. – Мисля, че ще се отървем от нея. – Вдига ме от плота и ме поставя права, след което издърпва роклята от тялото ми, оставя я да падне на пода и я изритва настрани, без да окъсва очи от мен.

Мръщя му се.

– Харесвам тази рокля. – Не ми пука за нея. Той може да я разкъса и да избърше прозорците с нея, не ме интересува.

– Ще ти купя нова. – Свива рамене и ме поставя обрат­но на плота, като възстановява позицията си между бедрата ми. Притиска се към мен и сграбчва задника ми, за да ме придърпа по-близо. Двамата сме вплетени в едно. Той размърдва хълбоци и се взира в мен.

Туптенето в сърцевината ми граничи с болка и съм сериозно застрашена да се разпадна, ако продължи да ме измъчва така. Искам да му кажа да побърза, боря се да си възвърна контрола.

Той се пресяга, разкопчава сутиена ми, смъква презрамките от ръцете ми и го хвърля зад себе си. Облягам се назад на ръце и излагам гърдите си на показ. Впил поглед в очите ми, той вдига ръка и поставя длан на шията ми.

– Усещам как сърцето ти препуска – казва тихо. Плъзга дланта си надолу между гърдите ми и спира върху корема, като продължава да ме гледа, целият огнен и възхитителен. – Мисля, че ще те задържа.

Извивам гръб, изпъчвайки гърди напред и той се усмихва, а после се навежда, поема зърното ми дълбоко в устата си и засмуква силно. Когато вдига ръка, за да масажира другата ми гърда, аз стена и отпускам глава назад върху огледалото. Мили Боже! Този мъж е невероятен. Твърдият му като камък член се притиска между бедрата ми и ме кара да въртя хълбоци, за да облекча туптенето. Надавам дълъг, провлечен стон. Не знам какво да правя със себе си. Искам да попия удоволствието, защото е твърде хубаво, но желанието да го имам ме завладява, а напрежението в слабините ми ме довежда почти до точката на избухване. Сякаш прочел мислите ми, той плъзга ръка по вътрешната част на бедрото ми, намира края на бикините и един пръст пробива бариерата, като леко докосва върха на клитора ми.

– Мамка му! – извиквам, сграбчвам раменете му и забивам нокти в напрегнатите му мускули.

– Езикът, момиче! – Присмива се той, после залепва устни върху моите и потапя два пръста в мен.

Мускулите ми се стягат, докато той движи пръстите си навътре и навън. Възможно е буквално да умра от удоволствие. Усещам лавината на предстоящия оргазъм и знам, че ще се пръсна на парчета. Стискам раменете му, сякаш животът ми зависи от това и стена в устата му, докато той продължава покушението си върху мен.

„О, ето го!“

– Свърши! – заповядва той и прилага още натиск върху клитора ми.

Разпадам се в експлозия от звезди. Отмятам глава назад обезумяла. Крещя, но той хваща главата ми и я придърпва напред, за да запуши устата ми, така че успява да потисне края на вика ми. Разпадам се. Дишам тежко, треперя и се чувствам като мекотело, когато падам върху него, без никакви морални задръжки или срам от това, което прави с мен. Не съм на себе си от удоволствие.

Целувката му омеква и тласъците му се забавят, като постепенно ме успокояват. Устните му докосват нежно влажното ми сгорещено лице. Твърде хубаво е, просто твърде, твърде хубаво.

Усещам как забърсва заблуден кичур коса от лицето ми и отварям очи, за да срещна потъмнелия му доволен взор. Той целува леко устните ми и аз въздъхвам. Имам чувството, че натрупваното цял живот напрежение е било погасено просто така. Чувствам се отпусната и задоволена.

– По-добре ли е? – пита той и вади пръстите си от мен.

– Мммм... – мънкам. Нямам енергия да говоря.

Джеси прокарва пръсти по долната ми устна, навежда се към мен и ме наблюдава внимателно, докато проследява с език устните ми и облизва останките от оргазма ми. Очите му горят ярко, ние се взираме мълчаливо един в друг и ръцете ми инстинктивно се вдигат към лицето му, за да погладят прясно избръснатата кожа. Този мъж е красив, емоционален и страстен. И може да разбие сърцето ми.

Усмихва се леко и извръща глава, за да целуне дланта ми, след което отново впива очи в моите. Боже, загазила съм.

И двамата сме изтръгнати жестоко от наситеността на момента, когато дръжката на вратата се размърдва. Ахвам, но Джеси слага длан върху устата ми и ме гледа развеселено. Това смешно ли му се струва?

– Не чувам нищо – казва непознат глас, докато бравата се разтърсва. Очите ми се разширяват от ужас.

Той маха ръка и я заменя с устните си.

– Шшшт! – шепти в устата ми.

– Боже, чувствам се евтина – хленча, като се отдръпвам от устните му и отпускам глава на рамото му. Как ще изляза от това място, без да пламна и да изглеждам виновна заради сторения грях?