Очите на Кейт се стрелкат между нас и тя чака някой да каже нещо. Определено няма да съм аз.

– Джеси! – кимва тя към него. – Извинете ме! Трябва да си напудря носа. – Поставя празната си чаша на масата и излиза, а аз умствено я пращам по дяволите.

Той ме обикаля, за да застане пред мен.

– Изглеждаш зашеметяващо – прошепва.

– Каза, че няма да се налага да те виждам отново. – Предизвиквам го и не обръщам внимание на комплимента му.

– Не знаех, че ще бъдеш тук.

Поглеждам го уморено.

– Изпрати ми цветя.

– О, да, така направих. – Усмивка размърдва крайчетата на устните му.

Нямам време за игрите му.

– Моля да ме извиниш! – Опитвам се да мина покрай него, но той се раздвижва заедно с мен и блокира пътя ми.

– Надявах се да ме разведеш наоколо.

– Ще повикам Виктория. Тя с радост ще ти покаже всичко.

– Предпочитам теб.

– Няма да получиш чукане с обиколката – сопвам се.

Той се намръщва.

– Би ли внимавала с езика?

– Съжалявам – прошепвам възмутено. – Връщай седалката, когато караш колата ми!

Той се ухилва хлапашки и аз се вбесявам още повече, когато сърцето ми ускорява ритъм. Не трябва да му позволявам да види какъв ефект има върху мен.

– И остави музиката ми на мира!

– Съжалявам. – Очите му проблясват пакостливо. Толкова е секси! – Добре ли си? Изглеждаш малко разтреперана. – Той протяга ръка и леко прокарва пръст по голата ми ръка. – Нещо вълнува ли те?

Дръпвам се рязко.

– Абсолютно нищо. – Трябва да променя насоката на разговора. – Искаш ли да разгледаме?

– С удоволствие. – Той изглежда доволен от себе си.

Намусена го повеждам извън кухнята към обширното жилищно пространство.

– Дневната. – Махвам с ръка към помещението около нас. – Вече видя кухнята – казвам през рамо, докато вървя към терасата. – Гледка – поддържам отегчен тон и чувам как Джеси се смее леко зад мен.

Повеждам го отново през дневната към фитнес залата, без да кажа и дума, докато вървим през апартамента. Джеси стиска ръце и поздравява различни хора, докато вървим, но аз не спирам, за да му дам време да поговори с тях. Марширувам напред бързо с намерението да приключа възможно най-скоро. Проклето да е това място, затова че е толкова голямо.

– Фитнес – обявявам, като влизам и веднага излизам, когато той тръгва след мен. Отправям се към стълбите и го чувам как се смее зад мен. Изкачвам осветеното отзад ониксово стълбище и продължавам, като отварям и затварям вратите една по една, докато обявявам какво има зад тях. Когато стигаме до pie`ce de re’sistance18 – основната спалня, – аз махвам с ръка към гардеробното и към свързаната баня. Мястото наистина заслужава повече страст и време, отколкото му посвещавам.

18 Pièce de résistance (фр.) – най-доброто, най-важното нещо или събитие. Б.пр.

– Ти си истински експерт екскурзовод, Ава – дразни ме той и наблюдава любимото ми произведение на изкуството. – Би ли ме осветлила кой е фотографът?

– Джузепе Кавали19 – подхвърлям към него името и скръствам ръце на гърдите си.

19 Giuseppe Cavalli (1904-1961) – италиански фотограф. Б.пр.

– Добър е. Има ли специална причина да избереш този фотограф? – безочливо се опитва да ме изкуши да започна разговор.

Взирам се в широкия му, покрит с костюм гръб. Ръцете му са в джобовете на панталоните, а стройните му крака са леко разкрачени. Това, което виждам, е много приятно, но мозъкът ми е миш-маш. Въздъхвам и решавам, мъдро или не, да му угодя. Джузепе Кавали определено заслужава моето време и ентусиазъм. Отпускам ръце и заставам до Джеси пред творбата.

– Познат е като майстор на светлината – казвам и той ме поглежда с искрен интерес. – За него предметът не е бил важен. Нямало значение какво снима. Обектът винаги била светлината. Концентрирал се е върху контролирането ù. Виждаш ли тук? – соча отраженията във водата. – Тези гребни лодки, колкото и прекрасни да са, са само лодки, но виждаш ли как манипулира светлината? Не му е пукало за лодките. Интересувал се е от светлината, която ги обгражда. Той прави неодушевените предмети интересни, кара ги да изглеждат в различна... ами, в различна светлина, предполагам. – Накланям глава и наблюдавам пейзажа. Никога не ми омръзва. Дори да изглежда обикновена, колкото повече я гледате, толкова повече я разбирате.

След няколко минути мълчание откъсвам поглед от картината и откривам, че Джеси ме гледа втренчено.

Погледите ни се срещат и той хапе долната си устна. Знам, че няма да мога отново да кажа „не“, ако ме притисне. След като използвах резервите си снощи, вече нямам воля. Никога не съм се чувствала по-желана, отколкото с него.

– Моля те, недей! – гласът ми е едва доловим.

– Какво?

– Знаеш какво. Каза, че няма да се налага повече да те виждам.

– Излъгах. – Не е засрамен. – Не мога да стоя далеч от теб, затова ще трябва да ме виждаш отново... и отново... и отново. – Той довършва последната част от изявлението си бавно и ясно, без да оставя място за недоразумения. – Упорството ти да се бориш с привличането ни само ме прави по-решен да докажа, че ме искаш. – Той започва да ме преследва с бавни внимателни стъпки, без да откъсва очите си от мен. – Това става цел на мисията ми. И съм готов да направя всичко.

Спирам да пристъпвам назад, щом усещам леглото зад коленете си. Той ще бъде до мен след още две крачки и мисълта за предстоящия контакт е достатъчна, за да ме откъсне от транса, в който ме поставя.

– Спри! – Вдигам ръка пред себе си и го спирам. – Дори не ме познаваш – избълвам в отчаян опит да го накарам да види колко е откачено това.

– Знам, че си изключително красива. – Той отново тръгва към мен. – Знам какво чувствам и знам, че ти също го чувстваш. – Телата ни са едно до друго и сърцето ми вече блъска в гърлото. – Кажи ми, Ава, какво пропуснах?

Опитвам се да контролирам задъханото си дишане, но е невъзможно. Гърдите ми се повдигат бясно, а тялото ми трепери. Отпускам глава, засрамена от сълзите, които се събират в очите ми. Това е ужасно. Той толкова отчаяно иска да ме вкара в леглото си, че ме дебне като някаква плячка, и аз плача, защото съм прекалено слаба. Той ме прави слаба, а няма никакво право.

Усещам как ръката му се плъзва под брадичката ми. Топлината ù би била добре дошла, ако точно сега не мислех, че е такъв задник. Дръпва брадичката ми, за да изправи главата ми и трепва при вида на сълзите ми, щом очите ни се срещат.

– Съжалявам – прошепва той тихо, плъзва длан по бузата ми и бавно гали търкалящите се сълзи с палец. Изражението му е измъчено. Добре. Така трябва.

Успявам да промълвя:

– Ти каза, че ще ме оставиш на мира. – Поглеждам към него въпросително, докато той продължава да гали с палец лицето ми. Защо ме преследва? Явно е нещастен с връзката си, но това не прави нещата редни.

– Излъгах, извинявай. Не мога да стоя далеч от теб, Ава.

– Вече каза, че съжаляваш, но отново си тук. Да очаквам ли цветя и утре? – Не крия сарказма си.

Палецът му спира и Джеси отпуска глава. Сега е засрамен. Но главата му се вдига, очите ни се срещат и погледът му попада на устните ми. Боже, никога няма да мога да спра това. Устните му се разтварят и бавно започват да се приближават към моите. Задържам дъха си, щом ме докосва съвсем леко. Тялото ми се предава, ръцете ми се вдигат и аз стисвам сакото му в юмруци. Той ръмжи одобрително, докато спуска длани към основата на гръбнака ми и придърпва тялото ми към своето. Устните ни се колебаят едни срещу други и дъхът ни се смесва. И двамата треперим неудържимо.

– Някога чувствала ли си се така? – шепти той и прокарва устни през бузата към ухото ми.

– Никога – отговарям честно. Задъханият ми глас е неразпознаваем.

Той стиска меката част на ухото ми между зъбите си и дръпва леко, като оставя плътта да се плъзне между тях.

– Готова ли си да спреш да се бориш вече? – шепти и проследява очертанията на ухото ми с върха на езика си, а после докосва леко с устни чувствителната част под него. Горещ поток нахлува между бедрата ми. Повече не мога да се боря с това.

– О, Боже! – казвам задъхано и устните му се връщат върху моите, за да ме накарат да замълча. Той ме целува нежно и аз приемам, а езиците ни започват да се преплитат опияняващо бавно. Това е толкова хубаво. Цялото ми тяло гори.

Той стене и освобождава устата ми.

– Това „да“ ли е? – приковава ме със зелените си очи.

– Да.

Кимва с глава и много леко целува носа ми, бузата, челото, а после се връща на устните ми.

– Трябва да те имам цялата, Ава. Кажи, че мога да те имам цялата!

Цялата? Какво има предвид? Ум? Душа? Не може да има това предвид, нали? Не, той иска цялото ми тяло и точно в момента съвестта ми ме предава напълно. Трябва да преодолея желанието си към този мъж. Той трябва да преодолее своето желание към мен.

– Вземи ме! – казвам тихо в устните му.

Ръмженето, което напуска устните му при думите ми, само засилва желанието ми. Без да откъсва устни от моите, той обвива с ръка кръста ми, а другата поставя на тила ми, като задълбочава целувката. След това ме повдига и ме пренася през стаята, докато гърбът ми не опира в стена. Езиците ни танцуват диво заедно, а ръцете ми се движат по гърба му, но искам по-близък контакт, затова хващам реверите на сакото му и започвам да го избутвам от раменете му. Той отстъпва назад само колкото да се измъкне от сакото. Хвърлям дрехата на пода, сграбчвам ризата му и го придърпвам към себе си. Цялата предишна битка на съвестта ми отдавна е забравена. Трябва да го имам.

Телата ни се сблъскват и той ме притиска към стената, поглъщайки устата ми.

– По дяволите, Ава! – задъхано казва той. – Подлудяваш ме. – Завърта ханша си и притиска възбудения си член към мен. От устните ми се изплъзва тих вик и аз стисвам косата му, като започвам да стена подканящо.