Боже, коремът му е релефен, а тежкото му дишане кара мускулите му да се свиват и отпускат. Какво прави той тук само по чифт дънки, свежо обръснат и разкриващ дори още повече красота? Умствено се плесвам. Очевидно е каква игра играе. Знаех, че не трябва да му се доверявам. Той е нереален и толкова скапано нагъл, че е почти непривлекателно... почти.

Смея се тихо на себе си. Не е непривлекателно. Изобщо. Превърнала съм се в локва от желание.

Ръцете му са отпуснати до тялото, но позата му е уверена и решителна. Взира се в мен с явно намерение и погледът му ми казва, че ще се разтопя от удоволствие. Би трябвало да се махна, но колкото и да мисля, че трябва, колкото и да се боря да си наложа да бягам, не го правя. Вместо това спускам поглед към обутите му в дънки бед­ра и забелязвам издутината в слабините му. Той е възбуден и съдейки по острия спазъм на желание в корема ми, аз също.

Разтварям устни, за да поема успокоително дъх, а пос­ле размърдвам врата си.

– Отпусни се, Ава! – казва той тихо. – Знаеш, че ме искаш.

Едва не се изсмивам. Кой не би го искал? Само го вижте!

Стоя вцепенена. Единственото видимо движение е това на сърцето ми, което се опитва да изскочи от гърдите ми. Пулсът ми се засилва още повече, щом той тръгва бавно към мен, вперил поглед в очите ми.

Когато е на няколко крачки, свежият му ментов аромат ме обгръща и тялото ми неволно се сковава. Не знам как успявам, но задържам погледа си върху очите му, докато той не застава толкова близо до мен, колкото е възможно, без да ме докосва физически.

– Обърни се! – нарежда тихо.

Подчинявам се, без дори да помисля или да се поколебая и бавно се обръщам, като издувам бузи и стискам очи. Какво правя? Не се запъвам дори леко. Раменете ми са напрегнати в очакване на докосването му, а заповедите да се отпуснат, които мозъкът ми изпраща към тях, не вършат никаква работа. Единственият звук в стаята е тежкото дишане, идващо от двама ни. Стоя няколко мига, после се опитвам да се обърна с лице към него, но съм спряна, когато две здрави, топли и леко треперещи ръце се отпускат на раменете ми и ми пречат да изпълня намерението си. Докосването му ме кара да трепна и той отпуска ръка бавно, сякаш за да се увери, че ще остана неподвижна, след което хваща косата ми и я премества отпред. Макар и умопомрачена, мислено си нареждам да бягам, но тялото ми има изцяло различна програма, не се подчинява.

Ръката му отново е на рамото ми и той бавно започва да масажира напрегнатите ми мускули. Чувството е божествено, главата ми се люшва благодарно и една лека въздишка се откъсва от устните ми. Натискът се увеличава и аз попивам възхитителните движения на умелите му ръце. Усещам ментовия му дъх да сгрява ухото ми. Потръпвам и накланям глава към него. Знам, че е подканящо, но точно в този момент съм загубила всякакъв разум. Искам още.

– Не ме спирай! – прошепва той и вибрациите на гласа му пращат трусове по тялото ми. Физически треперя. Това е извън моя контрол.

Буца засяда в гърлото.

– Не искам да те спра – гласът ми е неразпознаваем. Не мога да повярвам, че този мъж ме е хванал неподготвена и не мога да повярвам, че приемам поведението му безусловно.

Той се притиска към гърба ми и устата му се спуска към ухото ми.

– Сега ще сваля роклята ти.

Кимването ми в знак на съгласие е почти незабележимо, но той го долавя и в отговор захапва ухото ми, което само допринася за усилването на неумолимото напрежение във вече пулсиращата ми сърцевина.

– Ти си прекалено красива, Ава – мърка той и прокарва устни по ухото ми.

– О, Боже! – облягам се на него и усещам как възбуденият му член му тупти през дънките директно в долната част на гърба ми.

– Усещаш ли това? – Той развърта бедра и аз изстенвам. – Ще те имам, момиче. – Думите му са казани с абсолютна убеденост.

Аз съм напълно в негова власт. Знам, че той сигурно има практика в тази област, че явно е превърнал дарбата на прелъстяването в изкуство. Не се заблуждавам. Жените сигурно падат в краката му ежедневно. Той е добре обучен господар който взема, каквото иска, но това изобщо не ме притеснява. Точно сега аз съм тук, за да вземам, без съвест и без нерешителност. Предпазливостта ми е напълно изчезнала.

Усещам как показалецът му тръгва от основата на гърба ми, прокарва бавно следа през центъра на гръбнака ми и кара главата ми да се люшне свободно. Моля се ръцете ми да останат отпуснати, а единственото, което искам, е да се обърна и да го погълна, но той вече ме спря веднъж. Очевидно иска да контролира положението.

Когато стига до върха на роклята ми, хваща ципа и поставя длан на хълбока ми. Трепвам рязко. Това е мястото, на което изпитвам невероятен гъдел и всяко докосване по таза или по трапчинката над него, ме кара да подскачам до тавана. Стискам очи и използвам цялата воля, която притежавам, за да пренебрегна контакта. Трудно е, но самият размер на дланта му, разперена върху хълбока ми, ме заземява и ме държи неподвижна.

Ципът на роклята ми бавно се спуска надолу и чувам как мъжът ахва при разкриването на голата ми кожа. Маха ръка от хълбока ми и аз съм смаяна от внезапната липса на горещината ù, която започвам да изпитвам. Тогава усещам как двете му длани се плъзват под материята на роклята ми и се отпускат върху голите ми рамене, а пръстите му се свиват, щом започва да избутва роклята напред и бавно да я смъква надолу по тялото ми, а след това я оставя да падне на пода.

Дъхът му секва и аз благодаря на всичко свято, че съм облякла прилично бельо. Стоя по сутиен, бикини и токчета и разчитам на милостта на този Адонис, който се извисява зад мен.

– Хммм, дантела... – прошепва той. Сграбчва ме в кръста, повдига ме и ме изважда от падналата рокля, след което ме обръща с лице към себе си. В тези токчета очите ми са на нивото на брадичката му и с малко извиване на врата нагоре се съсредоточавам върху пълните му красиви устни. Иска ми се да ги положи върху моите. Бързо губя самоконтрола си, съвестта ми отдавна е напуснала сградата. Чувствам се покварена. С този мъж това е доста лесно.

Той вдига ръка към гърдите ми и прави кръгове с палец около зърното ми през сутиена, а погледът му следи движението. Зърната ми пламват при допира, втвърдяват се под материята и по устните на мъжа плъзва лека усмивка. Знае какво влияние оказва върху мен. Включва и показалеца си и щипе втвърденото зърно, от което гърдите ми започват да пулсират и стават тежки, болезнени хълмове. Напълно съм прехласната по начина, по който този мъж ме изучава съвсем отблизо и ме превръща в отчаяна трепереща купчина от желание. Все още не мога да повярвам, че правя това, но по дяволите, мога ли да спра?

Гледам как вдига и другата си ръка, за да обхване и двете ми гърди и вече не мога да стоя далеч от него. Повдигам ръце и докосвам гърдите му, а дъхът ми спира от топлината и здравината им. Прокарвам пръст надолу по вдлъбнатината между гръдните му мускули и се усмихвам на себе си, когато усещам как трепва от докосването ми и стене гърлено, но преди да успея да се възползвам от достъпа до тялото му, той ме обръща с гръб към себе си. Искам да изкрещя.

– Искам да те видя – въздъхвам.

– Шшшт! – Кара ме да замълча, разкопчава сутиена ми и прокарва длани под презрамките.

Спуска ги надолу по ръцете ми и оставя сутиена да падне на пода. Обхваща гърдите ми и започва да ги мачка бавно, като продължава да диша тежко в ухото ми.

– Ти. И. Аз – изръмжава той и ме обръща. Залепва устни върху моите и спира дъха ми.

И аз съм там, където искам да бъда. Езикът му се плъзга по долната ми устна и търси вход. Не го спирам. Приемам го в устата си, езиците ни се дуелират, устата му е гореща, а той е неотстъпчив. Мятам ръце през раменете му, за да го придърпам по-близо. Той притиска слабините си в корема ми. Членът му е твърд като стомана и сякаш се мъчи да се освободи от затвора на дънките. Всяка част от този мъж е съвършена. Той е всичко, което съм си представяла.

Нисък стон изскача от устните му, когато и двете му ръце се вдигат нагоре, за да обхванат главата ми – дланите му са върху скулите ми, а пръстите на тила. Джеси прекъсва целувката и аз хленча от загубата. Той вдишва дълбоко, при което раменете му се вдигат и спадат, и подпира чело на моето със стиснати очи. Изглежда обзет от болка.

– Бих могъл да се изгубя в теб. – Вдишва отново и ръката му се връща надолу по извивката на гръбнака ми до задната част на бедрото ми. Дръпва леко и поставя крака ми на хълбока си, а с другата хваща задника ми. Взира се в очите ми отчаяно. – Има нещо помежду ни – прошепва той. – Не си въобразявам.

Не, не си въобразява. Замислям се за петък, когато го видях за първи път. Тогава имах чувството, че съм ударена от електричество и че умът и тялото ми са завладени от странни реакции. Това не беше нормално и сега се чувствам облекчена, че не съм единствената, която го е изпитала.

– Има нещо – потвърждавам тихо и наблюдавам как изражението в очите му се сменя от несигурност до пълно задоволство.

Стърча на един крак, наполовина обгърнала кръста му, готова да прибързам и да обвия и другия си крак около него. Искам да го усетя целия. Нуждая се от устните му върху моите и сякаш прочел мислите ми, той накланя глава, но този път е по-спокоен, когато замечтано прокарва устни по моите. Той притиска слабините си към мен и моментално усещам огромно струпване на напрежение в корема си. Безсилна съм да го контролирам. Не искам да го контролирам.

Той се потрива в мен и продължава бавно да завладява устата ми. Това ме докарва почти до ръба. Едно докосване и вероятно ще избухна.

Целувката му става по-страстна, а натискът на бедрата му се усилва.

– О, Господи! – пришепва той в устните ми. – Не съсипвай това!

„Не съсипвай какво?“ Защо ми се моли? Или се моли на себе си? Но всичко се изяснява, когато чувам някой да вика името на Джеси. Разпознавам студения враждебен глас на Сара и моето надигащо се удоволствие умира така внезапно, както се появи.